От много време гледам снимки на този мост и преглъщам на сухо.Дълги години той ми беше в списъка с български красоти,която физически нямаше как да достигна.Защото за него трябваха или здрави крака или здрав автомобил,а аз не исках да рискувам и с двете.Все си казвах някой ден,дано...Докато един ден добри хора с европейски пари направиха достъпа до него много по-лесен.Оставаше само да нагласим свободно и хубаво време за да потеглим към Родопите.
Преди много,много години още в римско време на това място е имало красив римски мост,който е бил част от пътя Виа Егнатия,свързващ Бяло море и Тракия.По стечение на обстоятелствата той се е разрушил,но през 16век по заповед на тогаващния султан е построен отново в този вид.Мостът е дълъг 56 метра,широк 3,5 метра,а негов майстор е Уста Димитър от близкото село Неделино.Използвайки материали от стария мост и такива взети от околността,той е съградил мост за чудо и приказ,неразрушим вече толкова столетия.
Има много легенди за това страховито име.От сделка между дявола и майстора за да издържи дълги години,което всъщност е неоспорим факт до образа на рогатия,който се вижда в точно определен момент на деня в отражението във водата.От трагични самоубийства на влюбени девойки,до превъплащаването на дявола в буйните и бързи речни води,които не веднъж са взимали живота на преминаващи оттам пътници.Историите са много и всички допълват мистичното очарование на моста.
В последната година моста е подложен на щателен оглед и където е било необходимо е реставриран.Добре,че не "хванахме" този момент.Нямаше да се получат такива хубави снимки.Под централната арка на моста отново е поставено метално кълбо висящо на верига.До 1912 година на това място е имало такова с амулет в него.Ето може би още една причина да си стои непокътнат през годините.
Пътят до Дяволския мост е оказан много добре.До Ардино и след него няма как да се сбърка посоката.Пътя е тесен,но вече асфалтиран.Единствено последния километър и все още черен път,но един добър шофьор лесно ще избегне стърчащите камъни и ще ви заведе почти до крайната точка.Пътеката,защото то си е пътека е много красива.През лятото предполагам е и много прохладна с надвисналите клони на дърветата и шума на реката от едната страна.Стигайки до речното ниво моста се появява като някаква нереална картина.Някак си не можеш да приемеш че между надвисналите стръмни склонове на планината има нещо толкова красиво и величествено.Сигурно във всеки един сезон е красиво,но през есентта освен всичко друго е и цветно.
Точно до моста има изградено място за почивка,маса,пейки и огнище,където може да похапнете и да си гледате моста,размишлявайки че дори и да има дяволска намеса,всъщност единственото сигурно дяволско нещо е,че се намирате на дяволски красиво място.А когато ожаднеете от много мисли и възхищение,може да пиете по една студена вода от чешмата до него и да потеглите обратно до следващото място от картата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар