Заглавието не е опит за оригиналност,а израз на мислите ми през цялото време докато пътувах из Норвегия.Докато се наслаждавах на невероятната природа на тази страна си мислех точно това,как имам усещането че съм попаднала в картичка.Това е пейзаж, в който се сменят езера,водопади,ливади,фиорди и пак отначало.
Не зная как е през зимата,но през краткото им лято е приказно.Може би нарочно природата така го е измислила,защото ако лятото беше по дълго,щеше да е прекалено за сетивата.Като че ли лятото иска да се представи в целия си блясък с всички нюанси на синьо и зелено,защото знае че няма много време да го направи.
Посетих част от Норвегия в края на юли и според моето скромно мнение,това е времето ако искате да видите страната в зелено и времето да е топло.През останалото време няма да е лошо да имате няколко пуловера под ръка,гумени ботуши и дъждобран.
Норвегия през лятото освен че прелива от зеленина,прелива и от дневна светлина.Безкрайни дни когато деня започва рано сутрин и свършва след полунощ.Не мога да опиша усещането да се наслаждаваш на слънцето в девет вечерта.
Пътувайки през Норвегия бяхме по земя,над земя,под земя,над вода,по вода.Пътувахме покрай сини езера,в които се отразяваха зелени поляни с накацали по тях боядисани в червено къщи.Пресичахме бързи пълноводни реки,в които често виждахме нагазили до кръста рибари да ловят прекрасната норвежка сьомга.Преминахме през каменисти планински земи,където все още стария сняг не е разтопен,а новия се очакваше да завали скоро.Минахме през,над и покрай най-известната природна забележителност на този край,фиордите.Изкачвахме се високо в планината,където хилядолетни ледници все така си мръзнат там с надежда да не дойде време когато може да се разтопят.А водопадите покрай които минахме бяха безбройни.Малки,големи,падащи от високо или спускайки се бавно и спокойно.В един момент дори аз се изморих да ги снимам,бяха прекалено много.
Да се пътува през Норвегия не е съвсем лесно.Всички тези фиорди,езера и реки трябва да се преминават,а през зимата това си е истинско изпитание.Да се пресекат планини,които са почти целогодишно в сняг и лед също.Затова Норвегия има изградена огромна мрежа от тунели,с които пътуването се е облекчило значително.Оказва се,че освен по земята,Норвегия може да се обикаля и под земята и там също има какво да се види.В страната има над 900 тунела,33 от тях са подводни,а един от тях си е истинско тунелно съкровище.Това е най-дългия тунел в света за автомобили Лаердал.Дълъг 24,51км тай е замислен като бърза връзка между столицата Осло и втория по големина град Берген.
Освен че позволява по-бързо и по-лесно преминаване особено през дългата зима,при изграждането на тунела е помислено за всичко.Той не е прав и за да не става монотонно пътуването има леки завои.За хората страдащи от клаустрофобия има изградени разширения.Нещо като пещери осветени с приятна синя светлина,където могат да се разсеят в пътуването под земята.А в края на тунела светлината става от приглушена все по силна за да привикнат очите към излизането от тунела.Това е и първия тунел с най-съвършена вентилация за пречистване на въздуха дори от най дребни прахови частици.
В Норвегия видях и тунел с кръгово движение.Някъде там под земята решаваш коя посока да хванеш и нашия любим шофьор ни завъртя няколко пъти за да видим това чудо на пътното строителство.
Всичко ме впечатляваше в тази страна.Дори автобусните спирки бяха много симпатични с чамове трева върху тя.Има си причина,през зимата ще е по защитено и топло.А пътния знак "Внимание преминаващи лосове" може да се види само по тези ширини.
За един от посетените градове на Норвегия,Берген разказвам ТУК,а за посетените градове в екскурзията ТУК
А така видях Норвегия през прозореца на автобуса пътувайки от град на град.
 |
| Преминаващи лосове |
СКАНДИНАВИЯ - всички пътеписи от тази екскурзия,за Норвегия,Швеция и Дания може да прочетете тук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар