Родопските обиколки за нас винаги започват от Пампорово,защото ни е идеално като отправна точка.Отсядали сме на различни места през годините,но напоследък винаги е в едни страхотни вилички,където любимците са добре дошли.Мястото е много спокойно,има полянки наоколо и дори да не мръднем оттам пак ни е добре.Невероятен изглед и още по разкошен изгрев сутрин.Вилите са "Амампури",а снимката е тяхна.
Всеки път пътувайки до Пампорово се отбиваме някъде и гледам да е на различни места за да е екскурзията още по интересна.Около Асеновград има много манастири,които винаги са добра идея при всяко пътуване.Попътно винаги спираме и на Бачковския манастир за сладко от боровинки.
Идея за отбивка са разбира се Чудните мостове,разходка около тях и чай в хижата.Продължавайки по същия път е село Забърдо с тяхното виенско колело.
Ден първи.Крайни точки Ягодина и Триград със спирка и посещение на пещерата Дяволското гърло.
Ставане и хапване на палачинки с боровинковото сладко,което сме си купили от сергиите до Бачковския манастир.Така подкрепени потегляме на път.
Преминаването през Триградското ждрело си е голяма емоция.Надвесени скали,тесен път,изчакване на други коли и махане на колеги-шофьори при разминаване на боя разстояние с насрещна кола...красота! Така до Дяволското гърло,една от пещерите в района.
Аз не обичам пещерите.След едно падане в Магурата,при което фотоапарата ми понесе сериозно нараняване,приключих с тях.В Дяволското гърло обаче влязох, защото ми беше интересно да я видя тази адска дупка.Помня само как в колонка по един се спуснахме а после качихме по едни доста неприятни стълби.Въпреки това не съжалявам,защото дори да няма рисунки от праисторически човеци и графити на съвременни човекоподобни,пещерата си е уникална и толкова различна от другите.И този грохот на водата,спускаща се там някъде...
След дяволската паст се върнахме обратно и поехме към Ягодина през другото още по-живописно ждрело,Буйновското.В Ягодинската пещера аз не влизах,но който си обича пещери трябва да се разпише и в нея.
Пристигайки в Ягодина времето за обяд беше минало и затова седнахме в едно заведение точно срещу пещерата.Името не го помня,но ни разрешиха да седнем с кучето,затова се настанихме и поръчахме от менюто всичко, което ни звучеше по родопски.Не зная как е сега,но тогава всичко беше вкусно.Дори киселото мляко със сладко от боровинки.Явно боровинките бяха водеща тема в днешния ден.
На връщане към Пампорово си направихме и малка разходка в Широка лъка.
Ден втори.До Смолян и Могилица.В Смолян ако не сте влизали в Обсерваторията трябва да го направите.Да погледате звездите,да ви разкажат за тях.Все пак нали човечеството все нагоре гледа.На Земята може да има жадни хора,но ние търсим вода на Марс.Късметът може да ни е под носа,но друго си е да си го пожелаеш на падаща звезда.
Продължаваме към Могилица,защото там от няколко години се появи нещо за разглеждане и това е една гигантска дървена лъжица.
Ден трети.Почивен ден и мотаене по полянки и Снежанки.Аз не съм скиор,така че планината без сняг ми е много по-любима.Тези огромни родопски поляни,отрупани с цветенца и билки са просто разкошни.И тишината по пистите,когато единствените същества по тях са стадо пасящи тревичка коне.За някои може да е тъжна гледка,но за мен е идеална.
Ден четвърти.Обратно към дома.Бяхме си решили,че ще посетим Кръстова гора и затова рано-рано натоварихме багажа,казахме довиждане на вилата и хайде на завоите.
До Кръстова гора се стига лесно,но дълго и мноооого мъчително.Много завои има там,не е за слаби стомаси.Стигайки горе наистина ми идваше да кажа една благодарствена молитва.А уж съм горе долу добре с пътуването.
Кръстова гора си е огромен комплекс,където идват стотици и хиляди хора на поклонение и изцерение.Има църква която е сравнително нова,алея с малки параклиси посветени на 12те апостоли и огромен метален кръст най-горе,за който се смята че има чудодейна сила.Има и място за пренощуване и много,много полянки наоколо за пикници и почивка.
Ако може да бъде от полза,това е маршрута ни по картата.
Следва продължение,защото Родопите винаги те приканват да ги посетиш отново и отново.
Всеки път пътувайки до Пампорово се отбиваме някъде и гледам да е на различни места за да е екскурзията още по интересна.Около Асеновград има много манастири,които винаги са добра идея при всяко пътуване.Попътно винаги спираме и на Бачковския манастир за сладко от боровинки.
Идея за отбивка са разбира се Чудните мостове,разходка около тях и чай в хижата.Продължавайки по същия път е село Забърдо с тяхното виенско колело.
Ден първи.Крайни точки Ягодина и Триград със спирка и посещение на пещерата Дяволското гърло.
Ставане и хапване на палачинки с боровинковото сладко,което сме си купили от сергиите до Бачковския манастир.Така подкрепени потегляме на път.
Преминаването през Триградското ждрело си е голяма емоция.Надвесени скали,тесен път,изчакване на други коли и махане на колеги-шофьори при разминаване на боя разстояние с насрещна кола...красота! Така до Дяволското гърло,една от пещерите в района.
Аз не обичам пещерите.След едно падане в Магурата,при което фотоапарата ми понесе сериозно нараняване,приключих с тях.В Дяволското гърло обаче влязох, защото ми беше интересно да я видя тази адска дупка.Помня само как в колонка по един се спуснахме а после качихме по едни доста неприятни стълби.Въпреки това не съжалявам,защото дори да няма рисунки от праисторически човеци и графити на съвременни човекоподобни,пещерата си е уникална и толкова различна от другите.И този грохот на водата,спускаща се там някъде...
След дяволската паст се върнахме обратно и поехме към Ягодина през другото още по-живописно ждрело,Буйновското.В Ягодинската пещера аз не влизах,но който си обича пещери трябва да се разпише и в нея.
Пристигайки в Ягодина времето за обяд беше минало и затова седнахме в едно заведение точно срещу пещерата.Името не го помня,но ни разрешиха да седнем с кучето,затова се настанихме и поръчахме от менюто всичко, което ни звучеше по родопски.Не зная как е сега,но тогава всичко беше вкусно.Дори киселото мляко със сладко от боровинки.Явно боровинките бяха водеща тема в днешния ден.
Ден втори.До Смолян и Могилица.В Смолян ако не сте влизали в Обсерваторията трябва да го направите.Да погледате звездите,да ви разкажат за тях.Все пак нали човечеството все нагоре гледа.На Земята може да има жадни хора,но ние търсим вода на Марс.Късметът може да ни е под носа,но друго си е да си го пожелаеш на падаща звезда.
Продължаваме към Могилица,защото там от няколко години се появи нещо за разглеждане и това е една гигантска дървена лъжица.
Ден трети.Почивен ден и мотаене по полянки и Снежанки.Аз не съм скиор,така че планината без сняг ми е много по-любима.Тези огромни родопски поляни,отрупани с цветенца и билки са просто разкошни.И тишината по пистите,когато единствените същества по тях са стадо пасящи тревичка коне.За някои може да е тъжна гледка,но за мен е идеална.
Ден четвърти.Обратно към дома.Бяхме си решили,че ще посетим Кръстова гора и затова рано-рано натоварихме багажа,казахме довиждане на вилата и хайде на завоите.
До Кръстова гора се стига лесно,но дълго и мноооого мъчително.Много завои има там,не е за слаби стомаси.Стигайки горе наистина ми идваше да кажа една благодарствена молитва.А уж съм горе долу добре с пътуването.
Кръстова гора си е огромен комплекс,където идват стотици и хиляди хора на поклонение и изцерение.Има църква която е сравнително нова,алея с малки параклиси посветени на 12те апостоли и огромен метален кръст най-горе,за който се смята че има чудодейна сила.Има и място за пренощуване и много,много полянки наоколо за пикници и почивка.
Ако може да бъде от полза,това е маршрута ни по картата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар