През Кан съм преминавала два пъти, но винаги набързо колкото да се разходим по главната така да се каже.Последния път обаче, трети за статистиката имах възможност не само за разходка по крайбрежната улица, но и в самия град, че и бонус разходка в морето до близките острови Света Маргарита и Свети Оноре.
За Кан какво да си говорим,град на френската Ривиера, където на всичкото отгоре в определен момент на годината може да срещнете любимите си филмови звезди и не само тогава.Ако си направите стоянка на крайбрежната улица Кроазет около скъпите хотели все ще ви излезе късмета да видите нечие известно лице.
И след като сме отметнали тези задължителни за Кан уводни думи, да преминем към по интересната част, а именно местата които не са постелени с червени килими.Например плажът на Кан е доста приятен.Пясъкът е ситен, морето е солено, с една дума става.Ако разбира се, чак толкова сте примрели за море, че да дойдете на плаж в Кан.
Кан си има и стара част, наречена Ле Сюке (френски разбиращите да ме извинят, ако не го произнасям правилно), която определено е приятно местенце за нас туристите.Освен, че човек се потапя в старинната атмосфера вървейки по стари улици с още по-стари къщи, може или по точно трябва да похапне нещо традиционно в едно от многото ресторантчета тук.Като например френската рибена чорбичка буйабес.
От високата част на този старинен район се открива невероятна гледка към крайбрежния булевард Кроазет и пристанището.На високото се намира стара църква с още по стар часовник.
И като споменах за пристанището, където отново има опасност да се натъкнете на някоя известност да си паркира яхтата, там може да се качите на някое морско возило и да си направите една невероятна разходка из морето до и около споменатите по горе острови.Докато си плавате и се препичате на палубата, покрай вас ще има истинско ревю на морски съдове, от малки лодки до супер-мега-гига луксозни яхти.
Първия остров, на който корабчето ни акустира е любимо място на почиващите в района.Има природа, има замък, има музей...Островът е Света Маргарита, около 3км дълъг и широк 900метра.Има места за пикник, за плаж, за риболов.И какво ще е един остров без да има интересен и загадъчен старинен замък, който в миналото се е използвал за затвор и който задължително има някаква обвита с мистерия история.Този замък е точно такъв.Легендите разказват, че през 17 век в една килия, прозорчето на която се вижда откъм морето е живял мистериозен затворник.Толкова загадъчен, че лицето му е било покрито с желязна маска.Всички говорели за него като Човекът с желязната маска.В действителност, истински доказателства кой е бил, няма.Знае се само, че е бил благородник предполагам от по особеното отношение към него.Радвам се, че Александър Дюма е развихрил въображението си и ни е оставил една много интересна история по въпроса.
До Света Екатерина се намира друг остров, остров Свети Оноре.Ако светския живот вече не е за вас и желаете да се отдадете на пост и молитви, това е вашето място.На острова има действащ манастир където единственото,което ще чувате там са звуците на природата, звъна на камбаната и собствените ви мисли, защото монасите там с постъпването си дават обет за мълчание.Иначе си гледат лозето и правят вино.Като се замисля има ли монаси, които да не правят вино или ликьори? Май няма...
Въпреки приятните условия за разходки, пребиваването на външни лица на една част от острова е невъзможно или само със специалното разрешение от игумена на манастира.Тази част е посветена на тишината.Освен това на острова трябва да спазвате и определени правила прилично облекло, покрити рамена, никакви рокли и а да, никакво пушене на територията на острова и откритата и закритата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар