Страници

събота, 2 януари 2016 г.

Преди много,много години в една далечна страна...Египет

 
              Египет беше втората ми чуждоземна екскурзия и първото ми пътуване със самолет в живота.Интересно,не беше кой знае колко отдавна,около петнайсетина години има няма,а ми се струва като нещо случило се преди много,много години в една далечна галактика.Не се усмихвайте,аз съм фен на Star Wars и всякакви препратки,думи и изрази свързани със сагата са ми в речника.
   Беше зима,новогодишно време,студ на кутийки,а ние пъплим из пловдивското летище за да се качим на самолета.Няма да забравя това ми първо излитане във въздуха.Толкова много да ми хареса.Кацнахме в  Хургада и всичките навлечени с пуловери,дебели шуби и ботуши българи се изсипахме на летището в пустинята.Ако искате ми вярвайте,но още усещам в лицето си онзи сух и толкова различен пустинен въздух.
   Предполагам,че Хургада е много различен сега,но по вероятно е да си е същия,защото повечето неща в Египет си се влачат по един и същи начин от фараонско време.Или поне тяхното си традиционно египетско ежедневие.Но за нас попаднали за първи път на такова място беше страхотно.Първата арабска храна,първия чай от каркаде,с който ни почерпиха в едно магазинче,първите пазарлъци. Изобщо екзотика отвсякъде.
    В Египет опитах за пръв път чай каркаде.Там той е навсякъде.Смята се,че фараоните са го пиели непрекъснато,а техните лечители са го използвали за какво ли не.Полезен е,няма спор.Донесох си цяла торбичка,а чай който е купен от някъде далече освен за организма,оказва много добро действие и за настроението.Чай и спомени и деня е прекрасен.
    Да се пазариш за цената е ежедневие по тези земи и върховна форма на обида,ако откажеш.На мен не ми се отдава цялото това надвикване и обясняване,искам си етикет и това е.Но в Египет си е цяло изживяване,затова се оставих да ме обработват.Ама много са добри,знаеш че си се минал,ама си се минал с кеф.
    Накрая винаги ми подаряваха тюркоазени или почти такива скарабеи за здраве и късмет,така де още един жест че си направил добър избор с магазина.Много бяха,доста подарих,тези са останали от най-обикновените.

   Луксор.За това дойдохме по тези ширини. С бусове ни извозиха от хотелите до един огромен паркинг където ни натовариха на автобуси.Всякакъв шарен народ,въоръжен с фотоапарати и нямащи търпение да се започне пътуването.Стана определеното време и целия автобусен керван от 50-60 автобуса потегли.Отпред и отзад на колоната имаше по един военен джип,от тези с оръжие стърчащо отгоре.Отделно и по един въоръжен военен във всеки автобус.Няма такава емоция,екшъна беше на макс.Някъде по средата на дългото пътуване имахме почивка и отцепиха шосето,наредиха се патрулки,военни обикалят...
   По пътя беше не по малко интересно.Редуваше се пустиня с необятен пясък и плодородни земи,където хората обработваха земите си,събираха реколта и поглеждаха към нас без особен интерес,по скоро с досада,че докато минем трябва да чакат на разстояние от пътя.
   В Луксор и района видяхме храма на Хатшепсут,първата жена-фараон.Там имаше най-многобройна охрана и не ни пуснаха до него.Снимахме се до колосите на Мнемнон.Повозихме се с фелука по река Нил.Разходихме из старините на Луксор и Долината на царете.В Луксор беше невероятно,след пирамидите това е Египет,който си представям винаги.Статуи на фараони,обелиски,колони с йероглифи и картуши на фараони.При гробниците не можеше да се снима.С влакче ни разходиха от гробница на гробница,влизахме и излизахме,ахкахме и се замисляхме,дали няма да ни връхлети някое проклятие. И така до залез слънце след което изморени,но пълни с емоции потеглихме обратно през пустинята към Хургада и хотелите.


   Потъване с подводница "Синбад".Много неща ми бяха за пръв път в Египет.Качването на подводница също.В Червено море бълбук бълбук се поразходихме из морското дъно и наблюдавахме разни рибоци.Един водолаз ги примамваше с храна за да ни правят шоу и те милите за едната храна плуваха колкото се може по-красиво.Имаше пиратско съкровище около което минахме.Изобщо каквото може да се предложи на туристите го имаше на дъното.А на излизане ни дадоха сертификат,че на еди коя си дата сме били на еди колко си метра под водата.Имаше и шоколадчета,за да не ни пукат ушите.

   Джип сафари до бедуинско селище в пустинята.Който е бил на подобно мероприятие знае колко е забавно да те люшкат насам-натам по пясъчните дюни с огромните джипове.Всички пищят, но са ухилени до уши.Крайната цел беше едно бедуинско селище.Под селище разбирайте няколко шатри до скали в пустинята.Ама в скалите имало кладенец и с това вече не е само лагер,а вече си е селище.Там се запознахме с бедуините,жените и децата им.Както и с любимците им,едни много симпатични камилки.Поразходиха ни с тях.Как плавно се движат тези животинки и нито една не ме наплю.
   Почерпени солидно с чай ни натовариха отново на джиповете и отпрашихме към едни дюни да наблюдаваме залеза над пустинята.Много красиво и усещаш как с настъпването на мрака горещината преминава в студ.
   След като слънцето залезе се върнахме при бедуинитеХората се бяха подготвили като за скъпи гости,които дават бакшиши. Бяха запалили огромен огън а в шатрите бяха наредили импровизирана маса с техни традиционни храни.Имаше камилски кебапчета или поне така казаха.Няма как да го докажа,не съм опитвала камила.Всеки от нас си взе храна и насядахме около огъня.Започнаха песни и танци.Кой да знае,че в пустинята става толкова весело нощем.Беше незабравима нощ.
   Прибрахме се след полунощ в хотела.Облякохме си пижамите,изгасихме лампите и изведнъж се сетихме,че не сме яли десерт за вечеря.Станахме,преоблякохме се и отидохме в ресторанта.Опитах най-невероятната неземно вкусна кокосова торта.Преди нея мразех кокос,след нея обичах кокос.Такава съм си аз,винаги помня и храната по екскурзиите.

   Ранно отлитане от Хургада за Кайро.Разходки насам натам из града по магазини,знаете редовните посещения на парфюмерийници,фабика за папируси където ни демонстрираха как се правят,фабрика за кожи и т.нат.Вечерта ни заведоха и на пазара Хан Ел Халили в центъра на Кайро.Най-големия в Египет,май и на контитента,където вероятността да се изгубиш е по -голяма от това да си купиш нещо.Невъобразима тълпа от местни хора и туристи,а магазините са сякаш още повече.Толкова злато не бях виждала през живота си.И много кафенета с наргилета.
   Гиза.Голяма работа са тези пирамиди.До тях човек се чувства като някакво мизерно същество, което дори не може да разгадае кой,как и защо ги е направил.В Хеопсовата пускаха по няколко човека и за там имаше направени резервации предварително.до нея само се снимахме и видяхме откъде влизат туристите.За втората,тази на фараона Хефрен нямаше ограничения,затова влязохме в нея.Вървяхме,пълзяхме,клечахме и стигнахме до мястото на саркофага и после обратно.Малко е клаустрофобично като знаеш колко камък има над главата ти,но при мисълта че си в пирамида,едно от чудесата на света забравяш всякакви страхове и остава само вълнението.
   Музеят в Кайро.Кой не е чувал за него и кой не го е гледал поне в един филм пълен с мистерии и загадки.И в които задължително директора му е свързан с някакъв старинен и опасен култ.Много от Египет има в него и много малко в действителност.Истината е,че за да каже човек че е видял Египет трябва да се разходи из всички големи музеи в света.Но разбира се да започне от този.Мумии,статуи,пак мумии,саркофази,предмети намерени в гробници,най вече на Тутанкамон.Тези неща не са само стари,те са наистина много стари а толкова добре запазени.И злато и сребро.И прекрасни цветове,сякаш рисувани вчера,а не преди хиляди години.Повечето пъти в главата изниква думата неземни,а дали наистина не са такива?

    Снимките са стари,спомените не...


Ако Ви е било интересно,прочетете и другите ми пътеписи от различни екскурзии по света и у нас:
ПЪТЕПИСИ
ЕВРОПА
БЪЛГАРИЯ
ИЗРАЕЛ
ЙОРДАНИЯ

Няма коментари:

Публикуване на коментар