Никога не бях чувала за градчето Бордигера докато не се оказа,че при една екскурзия ще нощуваме там.Много обичам такива селища,които няма как да се видят в една екскурзионна програма,освен ако не си я направиш и реализараш сам.В другия случай както се получи при нас,да използваме мястото за гара разпределителна като нощуваме там и всяка сутрин потегляме нанякъде.
Разпитах Гугъл-а за него и се оказа,че то съвсем не е неизвестно или забутано в девета глуха градче.Градът е част от Лигурската ривиера и си имаше история и доста забележителности,които вече нямах търпение да разгледам.
Пристигнахме в една топла септемврийска вечер и още с гледката от терасата на хотела разбрах, че това място много ще ми хареса.Нямах търпение на другия ден да се разходим.
В Бордигера е живяла италианската кралица Маргарита Савойска.В нейна чест има паметник,който се намира в подножието на прекрасен парк.Разходката ни започна оттам,продължи по улиците на града,видяхме и двореца където е живяла кралицата.За съжаление точно в този ден беше затворен за посещение.Снимахме това и онова по пътя си и когато стана време за кафе,седнахме в първото срещнато кафене.Имаше различни малки заведения в центъра на това градче,но така се случи,че и двата пъти когато се разходихме там пихме кафе и обядвахме на едно и също място.Храната обаче беше превъзходна,така че нямаше значение,че не опитахме кухнята на други.
Разходихме се и покрай морето по крайбрежната улица,където привечер се изсипва цялото население.Улицата е наречена Аржентина,в чест на Ева Перон,която прекарала цял един ден тук за да я открие,а този ден местните хора смятат като началото на възраждането на туристическия живот тук след войната.А ако се разходи човек по шосето свързващо Бордигера със Санремо сутрин, може да позяпа рибарите,които разтоварват улова си.По същия път може да се стигне и пеш до ботаническа градина с кактуси,която обаче се оказа доста далече,а нямахме достатъчно време.
За Бордигера научих,че става много известно място за англичаните в средата на 19ти век когато действието на много популярен по онова време любовен роман се развива именно по тези места.Явно така са се впечатлили британците от този роман,че започнали масово да си купуват вили в района.Имало е момент когато англичаните са били повече и от местните италианци.Това май важи и за много изоставени села в България.Освен в роман участието на Бордигера се изразява и в живота на Моне,който е живял и творил тук.Видях много интересна карта, на която са показани местата изобразени в неговите картини,както са ги видели очите на художника.
Друга интересна подробност за Бордигера е,че в района се отглеждат палми и именно оттук се доставят палмовите клонки за Ватикана по време на католическата Цветница.
И за да не чажете,че прекалено се вживявам и замайвам от всичко,което видя,ще спомена че въпреки невероятно синьото море и чиста вода,плажът е ужасен.Плажната ивица е всъщност един каманак и честно казано хората,които лежаха на него са или малко нещо мазохисти или гърбовете им са наистина много издръжливи.Всъщност ако не си лежал на мек,златист черноморски пясък няма как да знаеш,че камъните са за всичко друго,но не и да се лежи на тях по бански.
Малко туристически подробности,ако някой се интересува.Бяхме отседнали в хотел Parigi,малък семеен хотел,но за размерите на града си беше доста голям.Малки стаи,страхотен изглед,нормална закуска,в началото на крайбрежната улица,има собствен плаж.Единственият недостатък е близоста на ЖП-линията и в стаите от страната на линията е доста шумно при отоврен прозорец.Но за изморени от обиколки туристи не беше кой знае какъв проблем,а и гледката компенсираше шума.Няколко рибни заведения има на крайбрежната улица,а пицарии и кафенета както споменах има в центъра.Градчето е наистина малко и човек лесно се ориентира.Опитайте италианските специалитети от тиквички,банички,пайове и разбира се панирани цветове на тиква.Вкусотия!
Още гледки от Бордигера:
Разпитах Гугъл-а за него и се оказа,че то съвсем не е неизвестно или забутано в девета глуха градче.Градът е част от Лигурската ривиера и си имаше история и доста забележителности,които вече нямах търпение да разгледам.
Пристигнахме в една топла септемврийска вечер и още с гледката от терасата на хотела разбрах, че това място много ще ми хареса.Нямах търпение на другия ден да се разходим.
 |
| Гледка от стаята ни в хотела когато пристигнахме |
 |
| Гледка от стаята ни в хотела рано сутрин |
За Бордигера научих,че става много известно място за англичаните в средата на 19ти век когато действието на много популярен по онова време любовен роман се развива именно по тези места.Явно така са се впечатлили британците от този роман,че започнали масово да си купуват вили в района.Имало е момент когато англичаните са били повече и от местните италианци.Това май важи и за много изоставени села в България.Освен в роман участието на Бордигера се изразява и в живота на Моне,който е живял и творил тук.Видях много интересна карта, на която са показани местата изобразени в неговите картини,както са ги видели очите на художника.
Друга интересна подробност за Бордигера е,че в района се отглеждат палми и именно оттук се доставят палмовите клонки за Ватикана по време на католическата Цветница.
И за да не чажете,че прекалено се вживявам и замайвам от всичко,което видя,ще спомена че въпреки невероятно синьото море и чиста вода,плажът е ужасен.Плажната ивица е всъщност един каманак и честно казано хората,които лежаха на него са или малко нещо мазохисти или гърбовете им са наистина много издръжливи.Всъщност ако не си лежал на мек,златист черноморски пясък няма как да знаеш,че камъните са за всичко друго,но не и да се лежи на тях по бански.
Малко туристически подробности,ако някой се интересува.Бяхме отседнали в хотел Parigi,малък семеен хотел,но за размерите на града си беше доста голям.Малки стаи,страхотен изглед,нормална закуска,в началото на крайбрежната улица,има собствен плаж.Единственият недостатък е близоста на ЖП-линията и в стаите от страната на линията е доста шумно при отоврен прозорец.Но за изморени от обиколки туристи не беше кой знае какъв проблем,а и гледката компенсираше шума.Няколко рибни заведения има на крайбрежната улица,а пицарии и кафенета както споменах има в центъра.Градчето е наистина малко и човек лесно се ориентира.Опитайте италианските специалитети от тиквички,банички,пайове и разбира се панирани цветове на тиква.Вкусотия!
Още гледки от Бордигера:
 |
| Да,тоалетна е |
 |
 |
| Крайбрежната улица |
 |
| Пълнени цветове от тиквички и нещо като баница с тиквички |
 |
| Хотелът |
Няма коментари:
Публикуване на коментар