За каквото и да е: Южна Италия - слънце,лимони и тарантели

Когато някой ме пита как е минала една екскурзия не може да очаква отговор от мен само "ми добре беше",той получава такава една дълга история,а когато има възможност подкрепям видяното и със снимки.

Соренто.Какво мога да кажа,освен че е едно много красиво малко градче,с много красив бряг от високи отвесни скали спускащи се над морето.Не се бях замисляла какво е да гледаш морето от много високо.При нас сме свикнали морето да е пред очите ,а там го гледаш от много високо и корабите и лодките са като детски играчки долу.Където има място има тераси с пейки за да може човек да се наслаждава на гледката.Излишно е да казвам,че тези места са като магнит и като се поразходиш малко по уличките и пак ти се иска да отидеш там и да гледаш морето.А Везувий точно насреща е като по поръчка там за великолепни снимки,особено като има малки облачета и имаш чувството че е дим от кратера. Градчето наистина е малко,но има какво да се разгледа.Старата част е от съвсем тесни улички с много магазинчета и ресторантчета.И разбира се този аромат на лимони навсякъде.То какво ли няма от лимони там.Също и сладолед,на всяка крачка и дори в ресторанта, като хапнеш към сметката ти дават мъничка фунийка със сладолед да се подсладиш.Има една сладоледаджийница”Давиде”,за която пише че е най-старата в Соренто.Там има десетки видове сладолед.Аз която по начало не обичам сладолед,опитах няколко вида.Но той е един такъв по особен, не е тежък сметанов,а лек и млечен Нямаше да съм аз,ако не разкажа и за храната,нали? И като съм започнала има едно нещо което задължително трябва да се опита в този район и това е моцарелата.Не било лъжа, че там правят най хубавата моцарела и казват че човек не може да си я занесе в къщи, защото до няколко часа и вече не е същата.Вярно е,задължително я опитайте в Соренто.

Позитано.Този град не беше в програмата, само поглед отгоре когато пътувахме към Амалфи.Причината е, че за да се загледа трябва да се върви пеш, голям автобус там не може да влезе и затова Позитано си го разгледахме сами.Автобус се хваща от гарата, там между другото тръгват и туристическите автобуси и автобуси и за други градчета.Билети се взимат от магазинчетата за сувенири.Но не навсякъде има и това е малко неудобно.Също така има различни видове билети и човек трябва да е разбрал предварително за това,на място не обясняват, дават ти каквото кажеш и толкова.Има за цял ден и важат за абсолютно всякакъв транспорт в цялата област,но това е при положение че възнамеряваш да ползваш и влак и градски автобус.Ако не, не си заслужава.
Така,хванахме автобуса и потеглихме.Позитано е съвсем близо до Соренто но заради много тесния път и многото завои пътувахме около час.Слязохме на високото и започна спускането.Има вариант да се спуснеш леко и плавно по една главна улица,която правейки завои наляво и надясно и се спуска до брега.Ако обаче не ти се губи време има много стълбища надолу.Ама надолу не е шега работа, защото са адски стръмни и когато стигнахме брега,краката ми буквално трепереха от усилието. А Позитано се разбира колко е красив когато се стигне долу до брега,поглеждаш нагоре и виждаш всички тези наредени къщи по склона.Приказка!В самия град няма кой знае какво за гледане,имат красива катедрала,плаж от камъчета и кафенета наредени покрай него.Пихме по едно кафенце,попихме малко атмосфера и решихме че нагоре до спирката не е за нас,а беше и горещо и решихме да се върнем в Соренто по вода.Нищо че изгоряха билетите,те бяха двупосочни.Оказа се че корабчето е от бързите и минава първо през Капри.Е,няма лошо пак да го видим Капри(бяхме ходили предния цял ден там) и така през острова се прибрахме в Соренто.

Капри.Страхотна програма се получи,цял ден там и наистина го усетихме този остров и като забележителности и с достатъчно свободно време.Все пак друго е да си близо до него и да имаш толкова време на разположение.Винаги може и още разбира се,но смятам че и един ден стига, особено когато имаш и искаш да видиш още толкова много места
Разхождахме се по уличките на Капри и Анакапри,опитвахме лимончелото,пръскахме се с парфюми, изобщо пълна наслада. Вила сан Мишеле си заслужава да се разгледа,градината й била обявена за най красива в Италия за 2012 .Интересното е,че територията там е шведска тъй като собственика й я подарил на шведската кралица и сега прекрачвайки прага й можеш да кажеш че си бил и в Швеция.Точно до нея се намира шведското консулство,което я поддържа.Освен хубавата градина,гледките от нея са забележителни.Разбирал е човека къде да си я построи.

Втора част на разказа: Южна Италия - ...