За каквото и да е: На югозапад през зимата на 2011 / вила Армира,Мезек и разни попътни неволи/

Описването на екскурзии не ми е чуждо,проблемът ми е, че забравям къде съм си съхранила бележките.Но хубавото все пак е,че когато все някога ги открия отново преживявам емоцията на пътуването.
Копирам един мой разказ за една зимна разходка на юг до Лютица,Ивайловград,вила Армира и Мезек с уговорката,че част от обектите са се променили оттогава,надявам се и пътя.
Ранна съботна февруарска сутрин е,времето обещава да е слънчево и затова откриваме сезона на екскурзиите.Заредихме автомобила с гориво,организмите с кафе и потеглихме.Посока Свиленград с намерение да видим каквото успеем за един ден.Избрахме максимално най краткия път,който въпреки че беше покрай малки селища беше доста добър,като изключим малко дупки от време на време,леко обгазяване минавайки покрай Марица-Изток и неприятни отклонения заради строящата се магистрала(пу пу да не и е уруки и да стане колкото се може по скоро)

Маршрута беше следния,стигайки до Свиленград първо да отбием да разгледаме гробницата и крепостта до с.Мезек и да продължим към Ивайловград.Наближавайки Свиленград обаче навлязахме в ужасно гъста мъгла и дори трудно виждахме табелите. В следствие на което се взе решение да оставим Мезек за навръщане тъй като няма да се види както трябва крепостта.Така че продължихме директно към Ивайловград.Пътя тръгна добре,в едни участък обаче беше почти черен и изровен с някакви наченки на ремонт,който обаче не е ясно кога и заколко е прекратен и доста се забавихме.В района има доста за разглеждане,но засега част от обектите ги пропуснахме, но набелязахме: Маджарово, тракийски култов комплекс Глухите камъни,Хухла-там има някакво древно тракийско светилище и параклис на върха от който се вижда невероятна гледка,която ще е сто пъти по невероятна когато е в зелено, крепост Бялград, в непосредствена близост до село Гугутка,която обаче в случая не ни беше на път и още и още…Но толкова за бъдещите проекти.

Наближавайки Ивайловград и спускайки се към него пред нас се появиха тихите води на язовир Ивайловград.Това е интересното,че можеш да го видиш отвисоко и още по интересното е,че пътя минава точно на язовирната стена.Навлизайки в градчето имахме полицейска проверка,която мина бързо и още повече полезно защото като разбра че отиваме към Вила Армира,полицая ни насочи накъде да тръгнем.Не че е много сложно,но все пак вероятността да се обърка посоката е възможна тъй като указанията представляват едни малки дървени табелки заковани на почти най-незабележимото място на едно кръстовище.Но дори в последния момент все пак се виждат,още повече когато се търсят.Пресякохме целия град и малко след като излязохме видяхме вече по голяма табела „Крепост Лютица” 6км.Първата ми цел и както се оказа недостижима.Тези 6 км в действителност са доста повече.Първия може би 1км пътя е добре,стига се до малко манастирче "Св. св. Константин и Елена",което е заключено и от много години никой не е влизал в него.Пътя продължава черен но добре утъпкан и според мен и обикновена кола би се справила с него не само високопроходима.За съжаление след известно време се стига до една рекичка и толкова.Пътя от нея нагоре не е просто черен,той е просто невъзможен.След първите два километра нагоре групата ме заплаши с изоставяне в гората сама и аз въпреки че все още имах желание се отказах и аз.Лошото е че няма никакви оказващи табели за оставащото разстояние,на две места имаше две само с името на крепостта и то толкова олющени че едва се различаваха буквите.Възможно е и да имаше още половин част до целта,но нямаше как да разбера.Пътя не е толкова много,колкото ужасно труден поради ужасната кал.Газихме кал до колене и то не каква да е кал,а мазна лепкава глина,която те затруднява още повече.Само на един член от групата това много й хареса,особено когато се омаца с кал до ушите.Та така,люта битка водихме с пътя до Лютица и не я спечелихме.

Съвземайки се и почиствайки се някак си от мръсотията продължихме за вила „Армира”.Има си табели,лесно се стига.Там нямаше никой,но точно до самата вила има постройка и щом ни видя веднага дойде уредничката,отвори ни,разказа ни това-онова,входа е 3лв,плаща се за снимане според табелите,но в действителност не или по вероятно само от по изискани групи Въпреки че някои от най красивите предмети намерени там са из музеите,вилата си заслужава ходенето.Мозайките,колоните,дори само малките останки от стените пак са интересни.За съжаление както ни разказаха изнесените предмети са не само в музея в София,ами са били и разпродадени още щом са били иззети оттам.Преди време Сотби е предлагала предмети от вила”Армира”.Подробности няма да разказвам,то си е най интересно на място.

След вилата мислех да се спуснем до могилата в с.Свирачи и гробницата открита до с.Долно Луково.Тъй като за тях нямаше много инфо как се стига,разпитах жената във вилата и тя ни обясни че могилата в Свирачи е почти разрушена,а гробницата в Долно Луково е почти невъзможно да я намерим,защото няма никакви табели,а освен това в момента в който са я открили са я описали и заключили.И понеже бяхме загубили доста време в злополучното изкачване към Лютица,решихме че щом така и така няма да видим нищо,да ги пропуснем.

Мезек-повече от очакваното и за крепостта и за гробницата.Крепоста е наистина доста запазена,за повече не бихме могли и да мечтаем.Имаше страшно много хора дошли и на разходка и на пикник на поляната пред нея.

Продължихме към гробницата.Там имаше екскурзовод,който веднага ни отвори вратата и като се разприказва този човек,няма спиране. Уж беседата беше пожелание…Шегувам се,много интересно беше.Самата гробница също.Да знаеш че си на място по което преди толкова години са стъпвали траките не може да се опише.Защото според археолозите много много години преди да стане гробница,това място най вероятно е било светилище.А самата гробница си е такава каквато си е била,не е пипана т.е.нищо по нея не е реставрирано.