Както става на село, време за презентации нямам, но пък ми е много готино така непренудено както се и яде тук.Затова виждате старата ми мушама на масата (няма да я сменя скоро, освен ако не намеря същата), затова са и различните чинии (сбирщайн от всичките ни къщи и новите ми еденични попълнения).
Какво използвах:
половин зелка
една червена чушка
голяма глава стар лук
морков
домат
чаена лъжичка червен пипер
чаена лъжичка пул пипер
сол
олио
В супена лъжица олио задуших набързо нарязани на едро главата лук и червената чушка.Моркова режа на тънки кръгчета и също го добавям
Прибавих нарязаното зеле, разбърках и поръсих с двата червени пипера.
Залях с чаша (около 150мл) топла вода, сложих капака и оставих да се готви за около десетина минути от момента на завиране.Времето в тенджерата под налягане обикновено преценявам според това колко на едро съм нарязала зелето, според водата която добавям (зелето си пуска и течност), количеството разбира се.
Накрая махнах капака, добавих нарязан домат и оставих да се готви докато се изпари течността, като поръсих с още малко олио, защото за мен постното зеле си иска мазнина.Не да прелива от нея, но все пак да има.
Обичам прясното зеле поръсено с прясно смлян черен пипер и люто чушле.Разбира се по това време на годината последните домати са ми най-сладки, пека върхари постоянно и слагам към доматите на салата.
Какво повече ми трябваше в този есенен ден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар