Страници

сряда, 22 август 2018 г.

За каквото и да е

   В страничката на блога във Фейсбук се случват много повече неща отколкото тук.Там показвам различни кулинарни попадения за деня,различни истории които са ме впечатлили,лични размисли и мисли,изобщо всичко за каквото и да е.Някои от тях достигат до вас благодарение на опцията на Фейсбук да се запазват любимите публикации.А случаят заради който ги събрах е рождения ден на блога.


   Като цяло съм много весел човек,но първото нещо,което написах в този блог беше за едно място,което ме натъжи.Защото имам един недостатък,прекалено голямото ми въображение,което прави в главата ми от един камък цял филм.И когато видях надгробната плоча на едно цяло село си представих как в един хубав ден са дошли едни хора и са казали на всички,че трябва да стягат багажа и да се изнасят.За доброто на хиляди хора разбира се,но как ли са се чувствали обикновените хора на това село? Да оставят къщи градени от дядовците им,градините където са хвърляли толкова пот и сълзи за да отгледат домати и краставици.Ей такива работи си мислех.
Мислех си и за моя дядо,в единствения път когато го видях да плаче,когато ни казаха,че ни взимат къщата,защото ще строят кооперация на нейно място.Огромна(в моите очи) и красива къща,с голям двор.В предната част баба садеше страшно много цветя.По краищата зюмбюли и петунии,а в средата пламък,който грееше цяло лято,та чак до късна есен.А отзад краставици и тиквички.И две круши,които бяха в заграждението на кокошките и брането им си беше истинско приключение и водене на преговори с петела.
   Една плоча,едно тъжно място,което ми напомни един тъжен спомен.


----- >   Едно тъжно място





***
   
   За повечето от нас,денят започва с кафето.А за кафето живота започва така 


***
   Пия си кафето и си щракам насам-натам по световната мрежа и спирам на заглавие "Четири идеи за безплатна почивка през лятото".А,викам си ударих джакпота.Да почиваш евтино е едно,ама без пари си е направо сбъдната мечта.
Отварям статията и чета:
1.Направете си пикник на терасата
2.Излезте през ноща навън и гледайте звездите
3.Излезте с колелото и обиколете всички паркове.
Само 4.беше горе долу нормално: Отидете си на село


Да ви се не видят и идеите!





***

   Една първомартенска история,която искам да споделя с Вас.
В отсрещния блок живееше една възрастна жена на 92 години,баба Цветка.Всяка година на първи март тя вадеше едно специално ушито червено каре и го слагаше на терасата.Защото така са правели нейните родители,така го правила и тя откакто се помни.Червена кърпа на първи март за здраве на хората в дома.
   Баба Цветка с която си разменяхме клюки и мушкато отиде при дъщеря си на нова година и повече не се върна.Научихме случайно,че вече я няма по един некролог на една спирка,защото роднините й не намерили за необходимо да сложат такъв на нейния вход за да можем да се сбогуваме с нея.А ние си обичахме баба Цветка и някак без да съм осъзнавала,тя е била част от ежедневието ми.Ако щете само с това,че всяка сутрин си махахме от терасите.Сега ми е някак странно и все очаквам да я видя.А днес още повече ми стана мъчно,защото я нямаше червената кърпа.Затова реших аз да продължа нейната традиция и да сложа на моята тераса една червена кърпа за здраве.
Бъдете здрави 



***

Светивалентински спомени:
""Свети Валентин ми е дошъл в повече вчера,щом сънувах че крада череши с Джордж Клуни.
Е,това със сигурност го няма в нито един съновник  ""


***

   Досега не съм ви споделяла за едно мое да го наречем хоби.И понеже дойде време и тази година да се заема с него,реших да си ви кажа.
   Човек ако има желание за нещо,в повечето пъти намира начин да го осъществи.Като това да си има градинка,но като няма голяма може да я осъществи и в няколко саксии на терасата.В една група за градинари казаха,че съм нямала право да съм там понеже било несериозно.Да си гледат работата.На мен ми е забавно и ми носи радост.
   Да си отгледаш нещо със собствените ръце е нещо просто прекрасно.Да видиш как от едно семенце излиза растение,което пораства.А ако знаете как се радвах като дете на първата краставичка? 
   Тъй като все пак мястото ми е ограничено реших,че по добрия вариант за мен е да пробвам с чери доматчета.Така де,много ми се искаше да имам реколта от домати,а не просто един домат  А идеята за краставичките дойде когато прочетох,че не им трябва много дълбока пръст за да се развият.При краставичките обаче не ми се получи много добре,имаше стотици,но малко пораснаха,не им стигна сила може би.Но черитата ми се отблагодариха щедро 
   Та когато има желание,се намира тераса.







***

 Едно от нещата, които харесвам в нашия език е,че има всякакви думи.За всичко и за нищо,шантави и много точни,с много букви и с малко значение,с една буква,а с много въпросителни...
   За две думи обаче ми е думата,за "любов" и за "обич".Уж за едно нещо,а са толкова различни.Не всеки език си има такива еднакво-различни думи.
   За мен да си влюбен е страхотно,но да обичаш и да си обичан е незаменимо.
   Обичайте живота,обичате себе си,обичайте вашите си хора 365 дни в годината,а на 14ти февруари да пием и по едно вино 
Наздраве!


***
Има сутрини и сутрини...
В някои си станал нормално,никой не те е безпокоил,не бързаш за никъде и пак нещо не е както трябва.
А има сутрини в които в пет часа са те събудили със скок и захапка от хубав сън,а ти става едно хубаво 
Да ви правят хубаво ви пожелавам


***

  Винаги съм живяла в родното си място.Напускам от време на време за определено време и поради различни причини,но никога толкова дълго,че да ми липсва и да разбера какво означава думата носталгия.Никога не съм се замисляла какво да е да ти липсва едно място,което си напуснал поради определени причини и поради други причини нямаш възможност да се връщаш колкото често ти се иска.
Не осъзнавах какво означава това за други хора докато не се случи една случка,която никога няма да забравя.То даже не е случка или събитие,то е просто един съвсем случаен коментар от мен довел до другия,който ме порази.
   Случи се отдавна и от известно време все ми се иска да го разкажа,може би и за да не го забравя.
   Валеше дъжд при нас.Моя мила приятелка и съгражданка,която ми е като сестра от други родители,с която ни свърза една случайност,колкото да ми подскаже че няма случайни неща на този свят и която живее далече,качва дъждовна снимка на стената си.С идеята,че споделяме една и съща прогноза и на шега написах "Все едно си тук,защото и при нас вали",а тя ми отговори "Не е все едно,Светле".
   Един обикновен израз "все едно",който използваме небрежно без да се замисляме,а който може да означава толкова много.Който ме стъписа така написан и с това значение.Защото не е все едно къде вали дъжда,ако не си на мястото където искаш да се скриеш от него.
  Откраднах си тази хубава снимка от нейната стена,снимана в града,който не е "все едно" къде е и колко е далече 




***

   Десет дена по пътищата на Обединеното кралство (домързя ме да изписвам всички държави) не усетих,че пътувам.Обаче няколкото часа по нашата магистрала регистрира следното:
- от вибрациите загубих част от зъбната си плака и ако имах пломби сигурно щеше да си проличи здравината на изработката им
-почти съм сигурна,че от цялото тръскане единия ми бъбрек за кратко спря да фунционира
-климатика в автобуса беше толкова слаб,че свалих поне един килограм от сауната,която се получи.Което в моя случай не е лошо.
-на всеки един от пътниците телефона звънна поне веднъж и той поне два пъти каза "Пътувам,връщам се от София!",което на пътнически език у нас означава,че си изпълнявал изключително важна мисия в столицата.
-всеки един от пътниците поне по веднъж яде нещо пакетирано,като останалите се опитвахме да разгадаем какво е по шума на пакета.Не мога да повярвам,че никой не яде портокал.Сигурно защото е лято,а ние сме си сезонни хора и портокали ядем само на нова година.Но пък някой си взе сандвич с наденица,а знаете че аз напоследък съм особено чувствителна към тях.
-почивката всички по традиция я прекарахме в тоалетната.Не се признава пътуване,ако не си чакал на опашка по време на пиш-паузата.
-по пътя обаче задминахме поне десет човека не успели да изминат още няколко метра до тоалетната на някоя бензиностанция.Горда стойка и силна струя.Браво хора,в тоалетна всеки го може,но на пътя,при променящи се климатични условия и под погледите на преминаващите,това е само за напреднали.
-към края на пътуването можех да напиша трактат на тема 102 начина да се сгънеш на седалка без после да нямаш нужда от поне една операция на опорно-двигателния апарат.
Та така...Описаното няма никакъв политически,културен,социален,кулинарен или медицински замисъл.Просто чакам да свърши пералнята 



Няма коментари:

Публикуване на коментар