Италия на юг, спиращи дъх гледки и неочаквани срещи с историята

   

   Винаги си го казвам, аз съм средностатистически турист пътуващ по програми най-често измислени от други хора.Имам късмета обаче винаги да намирам хората, които са измисили програма така както аз бих си я измислила.А още повече се чувствам късметлийка, че един такъв човек прави такива програми в родния ми град.Винаги различни, винаги уникални.

   Не всеки обича да повтаря дестинации и аз не обичам.Най вече, защото света е голям, а живота кратък да се види всичката красота на света.Честно казано аз имам списък с места за поне още два живота, че и той вече се запълва.Да обаче има места, които са толкова красиви и незабравими, че човек иска да ги погледне поне още веднъж в живота си и Амалфийското крайбрежие е едно от тези места.И ето защо, когато видях такава програма, веднага си я пожелах.А когато видях какво съдържа, много не му мислих повече.Защото тази програма включва най-доброто, места които обикновено разделят на две екскурзии, а тук е всичко заедно.Прибавете като бонус обекти, които никой друг не се занимава да заведе туристите си там, като Пестум, като двореца Казерта, като остров Прочида и това вече прави програмата истинско бижу.

Ден първи.Може да се каже, че ден първи е черешката на тортата за област Пулия.Матера и Алберобело.Абсолютно единствени и неповторими където и да е.

Алберобело.Създадено с лъжа, днес то е едно от най-истинските места тук.Неговия характерен вид не случайно е на всички реклами за Пулия, защото за другите градчета може и да не сте чували, но все някога сте виждали тези сладурски приказни къщички наречени трули.Трулата има характерна обла форма със стени дебели около метър,а покривите им са направени от варовикови плочки наредени като конус така че да не пропускат вода.Целите постройки са строени без никакъв свързващ материал за да могат да се развалят за по малко от час.Тук вече е интересна историята защо трябва някой да ги разваля за отрицателно време.

   Някога живял богат граф,който обаче не искал да плаща данъци за недвижимите имоти на хората си.И наредил той на хората,в деня преди да пристигне данъчния да изнасят цялата си покъщнина и да развалят домовете си.И така всяка година идва длъжностното лице потривайки ръце, че ще събира данъци но се оказвал пред празни полета и купчини камъни.Това продължило към двеста години,докато на хората им писнало да строят и развалят непрекъснато и издали тогавашния граф.От този момент нататък вече можело да си строят домовете с цимент и тухли,но разбира се трябвало да плащат данъци.Но какво се случило,получили право да строят домове както си искат и те построили...трули.
  

Матера.Единственият град в света,в който хората от палеолита та до наши дни живеят по един и същ начин,в пещери наречени сасси.С цялото домочадие заедно с домашните любимци,кучета,котки,крави или каквото там имат.Тъй като района наоколо е от мек варовик,издълбаването на пещера в скалите не е било трудно,после са изграждали фасада отпред като на истинска къща и домът е готов.Водата,която са използвали е събирана от дъждовете в общи цистерни, по една за няколко домакинства.
  Около средата на миналия век обаче, виповете на града решили,че не е нормално това първобитно положение или както казваме ние,вече започват да се излагат пред чужденците с тези пещерняци и поискали от градоначалника си да вземе някакво решение по въпроса.Той наредил всички хора и животни да бъдат изселени и настанени в обикновени къщи.Те обаче и хората и животните пак се връщали.Ами харесвали са си пещерите,то не е век-два в които семействата им да са ги обитавали все пак.Това положение наложило на входа на всяка улица вечер да се поставя охрана която да не пуска никой да се завръща.И така доста години тази част на града останала затворена и необитаема,поради което този град бил наречен Мъртвия град.Но дошли времената на киното и на туристите,тези жадни за различни места хора от цял свят,които решили че има някакъв чар в това да живееш в пещера.Така малко по малко хората отново населили своите сасси,разбира се с доста повече удобства и града вече не бил мъртъв,а кипящ от живот.В момента едни от най-забутаните пещери са многозвездни хотели и скъпи ресторанти и никой от Матера вече не протестира.Желаещите кинаджии да снимат тук се оказали много,една стара вита улица им заприличала на Виа Долороса в Йерусалим,една част оприличили на Голгота и така спестили време и нерви да се разхождат чак до Светите земи.

  

Ден втори.Когато за пръв път видях снимки от Пестум помислих, че се намира в Гърция и бях абсолютно впечатлена.Постнах няколко снимки във Фейсбук и си останах с желанието, че искам да отида там.После видях Пестум в програмата на Еми (Глобус ЕС) и ето как аз лично разказвам за него.

Пестум е античен град основан от гърците под името Посейдония, посветен на Посейдон или Нептун.В Пестум са почти напълно запазени три дорийски храма: Храмът на Нептун, Храмът на Хера и Храмът на Церера. До тях се намира и Националния музей с находки направени по време на археологически разкопки.Дори само заради Пестум си заслужаваше чакането от три години, за да се случи тази екскурзия поради знаете какви причини.

Помпей.Помпей е един от най-запазените антични градове и причината за това е надвесения над него вулкан Везувий.Той изригва някога преди много векове и поглъща града и го засипва с пепел.Откривайки го през 1748 година археолозите намират постройките много добре запазени, включително и самите жители на града, които са имали нещастието да бъдат там когато вулкана изригва.Пласт по пласт археолозите разкриват Помпей за да можем ние сега да се разхождаме по улиците му, да надничаме в стаите, да се снимаме до статуите.

Ден трети.Да видите Амалфийското крайбрежие от водата е също толкова прекрасно, да го видите и от суша.Само че по суша да пълзите нагоре надолу по тесните и определено много стръмни улици и улички не е за всеки.Докато да го видите и от вода, това си е страхотно изживяване.

   За Амалфийското крайбрежие може много да се говори, ако имате време, защото цялото ви внимание е заето от гледките наоколо, а устата ви е пълна с лимоново сорбе сервирано в кората на онези гигантски лимони характерни за тези места.Така че, не говорим, само гледаме.

Амалфи.

Позитано.

Ден четвърти.Неапол.

Кралският дворец Казерта.Бих перифразирала една известна мисъл, виж набързо Неапол и отивай в Казерта.Казерта е уникален дворец и в интерес на истината би бил още по уникален, ако следваше първоначалния си замисъл на прилича на Версай.Представете си само тези стотици декари преобразени в градини като онези френските.

Отново едно от местата заради което бях на тази екскурзия, защото никоя друга агенция не си прави труда да разкарва туристите си до Казерта, а този дворец си е внушителен от където и да го погледнеш.

А вътре...разкош отвсякъде, аз толкова тавани през живота си не бях снимала.

Двореца има интересна история с това, че е започнат от Карлос VII Неаполитански, който разбира се искал двореца да съперничи на Версай и Ескориал.Седем години след започването на строежа обаче краля абдикира и всъщност не прекарва и един ден в този дворец и той е завършен от неговия трети син.Километри поляни, фонтани, английска градина и т.нат. са само част от причините да се види този дворец.

Ден пети.

Не се случва да го кажа често, но Неапол не е моят град.Затова още през 2020та година когато трябваше да направим тази програма, той беше единственото повторение, което не очаквах с нетърпение.Затова започнах да си търся места, които все пак да направят посещението в Неапол очаквано.

И го намерих... Мястото, което ми напомни на Испания и се почувствах където трябва.

Най-добре похарчените 6 евро и благодаря на момчетата, че влязоха с мен.Беше набързо, беше за кратко, но това беше моето място в Неапол.

Манастирът Санта Киара се намира до базиликата със същото име.Те са построени по желание на крал Роберто Анджуйски и съпругата му Санча от Майорка.

Дворът е обграден от осмоъгълни колони свързани с пейки.Всички "облечени" в плочки стил майолика, като пейките изобразяват различни средиземноморски пейзажи и всяка е уникална и неповторима.В градините има портокалови дръвчета, а отстрани стените са изписани с прекрасни стенописи, за съжаление вече поизбелели от времето, но може би това ги правеше и някак нереално красиви.

Остров Прочида.

Остров Прочида не е за всеки.Той е за тези, които могат да усетят нещата отвъд тесните улици, олющените крайбрежни сгради, невъзможно стръмните улици и стълбища, малките къщи и липсата на хора.За тези, които ще усетят спокойствието на празните улици, цветовете на старите къщи с уникалните табелки на всяка врата, очарованието на тесните и направо липсващи дворове, каменните улици, старите лодки на старото пристанище Марина Коричела, наредените в редици яхти на новото пристанище, на което пристигат и фериботите от Неапол, морския хоризонт с близкия остров Иския.

Някои от вас знаят, че всичко започна точно от тези два острова Прочида и Иския, които видях в Интернет и споделих с приятели.Точния човек ги видя и останалото е история.Отметнахме само единия, но както за много други неща, един гаден вирус се намеси и промени плановете и живота на цяла една планета, че защо да не промени и разписанието на няколко ферибота.

Освен всичко друго тази година Прочида ще е европейска столица на културата, така че ще го гледаме на телевизора и ще си спомняме, че сме били и ние там.А може и да сте гледали гледки от острова и преди във филмите "Талантливия мистър Рипли" и италианската класика "Пощальонът".

Ден шести.Капри.Ех, Капри...Не го мислех така този ден.Имах планове, набелязани фото места, исках да се кача на върха, но природата реши да ме свали на земята с най-проливния дъжд в цялата ми туристическа история.При което фотоапарата беше прибран на сухо и само телефона прави сники, поради което и не са с такова добро качество.Но какво да се прави и това е трябвало да се случи.Но пък кой друг може да каже, отидохме на Капри, намокрихме се, изядохме по една лазаня и се прибрахме.

   Разходката ни така да се каже, започна не само с течаща вода върху нас, ами и ние направихме по вода една пълна обиколка на острова.Голям екшън беше, нали? Вятъра блъскаше малката лодка насам натам, да се удържим на крака беше истинско предизвикателство, а да се опазим сухи ние и апаратите още по забавно.Спокойно, лодката си имаше закрита част, но ние фотографите можем ли да стоим на затворено?

   После последва разглеждане на локвите в Капри и Анакапри, групово хапване на лазаня и прибиране обратно.Накрая все пак дъжда спря за малко и имаме и сухи снимки, но като цяло това си беше един добре наквасен ден на остров Капри, което обаче май го направи истински незабравим, защото дълго ще се сещаме и ще си говорим за него.