Страници

понеделник, 24 август 2020 г.

Устието на река Ропотамо и залива Света Параскева, една по-различна разходка край морето

 


    
    Ще започна разказа с това, че ако докато си подготвяте някакъв маршрут и четейки пътеписите на трима различни човека, които изрично са написали да бъдете с определени дрехи и предпазни средства, моля ви послушайте ги.Ако ви кажат да си облечете дълги панталони и дори дреха с дълъг ръкав даже в горещ августовски ден, не се правете като мен на интересни, а следвайте съветите.Защото в района има комари, милиони и милиарди пълчища от тези хапещи зверове.Особено по-рано сутрин когато има все още някаква хладина и те са излезли на лов и вие сте плячката.
   Но дали си заслужаваше пътя и после компресите с оцет, които стагах на краката? Определено да! Хиляди пъти, да! С репелент и дълги крачоли, бутилка вода и фотоапарат.Нещо обикновено, но което първо ще ви спаси от адски сърбежи, ще ви държи хидратирани и най-вече ще имате страхотни снимки.Поне аз моите много си ги харесвам.

     Резерват Ропотамо е защитена зона.Защитена дотолкова, че не е разрешено да ходите където си искате, да ползвате автомобил навсякъде, да си берете китки и цветенца, да си правите лагерни огньове и в никакъв случай да използвате тихите и малки плажове за романтични нощи под звездите с любимия/любимата или за плаж през деня.Да кажем, че една част от забраните се спазват, но съдейки по стотиците хора, които видях на връщане да отиват към плажовете, май някои табели са направени невидими.Зарадва ме поне това, че нямаше оставени боклуци от плажуващи и преминаващи.


   Днешните ми крайни точки за разходка бяха устието на Ропотамо и един малък залив, наречен Света Параскева.Избрах ги, защото пътя за тях започва от едно място, защото по снимки си знаех, че ще ми хареса и аз да имам такива, а и защото обещаваше разходка пеш, нещо което напоследък много ми харесва.Странна работа, на млади години колкото и да обикаляхме, все търсехме обекти максимално достижими с колата, сега е точно обратното.Моята криза на средната възраст ще се изразява явно в това, да си докажа, че мога да постигам дълги пешеходни маршрути.Вярно, не с прекалено голямо натоварване разбирайте изкачване на отвесни скали, но все пак дълги.И да снимам, да снимам...Тази страст май става все по-силна.
   Пешеходната разходка започва от една бариера, която се намира на пътя минаващ покрай светилището Беглик таш до Приморско, което е все по-известно напоследък и привлича тълпи от хора, почиващи в района или идващи специално за него.Оставяте колата до бариерата и след като имате налични всички предпазни средства потегляте.
   В интерес на истината самата природа тук не е много впечатляваща, особено за мен, която обикаля родната Стара планина, а и наскоро беше в Родопите.Но все пак голяма част от пътя е в сянка и това допринася за лесното й преминаване, ако не друго.
  Цялото ми пребиваване тук от момента на слизане от колата до връщането ми отне около два часа и половина, като имайте предвид, че доста се застоях до реката да й се радвам.Но ако обиколите покрай брега, после при залива изкачите скалите наоколо със сигурност ще ви отнеме доста повече време.

  
    И сега това, което ще отличи моя пътепис за това място от другите е, че ще ви кажа съвсем подробно как да стигнете до най-доброто място за снимки, а и изобщо за наблюдаване на устието на река Ропотамо.Пътеката, която е изцяло асфалтирана излиза на един сенчест плаж.На него имаше наредени на няколко места изправени дървета като за големи огньове.Знам ли, може самодивите от светилището да си правят нощно къпане и ритуални танци край огъня.Или това са някакви други сами и диви.
   Стигайки тук изведнъж разбирате, че би трябвало да виждате как една река се влива в морето, а това не е налично за момента.Затова дръпвате назад от плажа и сте пак на пътя.Застанали към морето в ляво ще видите черен път (асфалтовия си продължава със завой на дясно, но той не е нашата цел в момента), тръгвате по него и вървите покрай ограда от метална мрежа.Стигате до една стара метална врата, която е отворена и минавате по нея.И тогава виждате, че сте на правилното място.












   
   Може да слезете надолу до водата,  може да се задържите на този плаж (само ако сте изпълнили предпазните ми съвети, защото аз на този плаж дадох най-много кръв на кръвожадните комари), а може както в последствие разбрах от прииждащите хора, да прецапате реката и да отидете на отсрещния плаж.То уж плажуването забранено, уж се върви доста и уж има мухи и комари, но явно хората това не ги спираше.Имаше семейство с мрежи на главата, от тези като на пчеларите, но бодро вървящи нарамили чанти и чадъри.
   След като сте разгледали, снимали и каквото там сте си решили да правите, тръгване обратно.По средата на пътя има отбивка, маркирана със синьо.Тя ще ви заведе до моята втора цел, залива Света Параскева.Оттук натакък моите спътници ме оставиха и аз си я минах сама.Не се отклонявайте от пътя.По средата му той продължава напред, но вие ще си следвате синята маркировка (добрите хора от резервата са сложили даже две табелки да не стане объркване).Той е черен, но си е достатъчно отъпкан и широк.Вървите през гора, през поляна, пак през гора и след едно спускане излизате на малка пътечка водеща до залива.На два пъти да ви призная, мислех да се върна.Тази тишина е наистина малко стряскаща за човек свикнал на ежедневните шумове и изведнъж озовал се сам самичък тук започва да се оглежда насам натам или пък аз гледам прекалено много филми с неочаквани събития в такива гори.Но дори на село никога не е толкова тихо.Но се взех в ръце, отпих вода и продължих.













   На плажа не правих снимки.Исках, но щях да наруша любовната идилия на млада двойка и някак не вървеше да насоча обектива към тях.Морето пък беше окъпано от слънцето, нещо което за поетите може и да звучи добре, но за фотографа води до тъжна въздишка.Водата е много спокойна и чиста и дори водораслите, пръчките и всякакви там морски неща, изхвърлени на плажа не пречат да му се наслади човек на това място.Диво и красиво.Затова е добре да се дойде преди всички.Защото мястото е малко и дори с двамата влюбени станахме тълпа.
   Връщайки се назад, в дясно ще видите останките на църква, наречена Света Параскева.Една от версиите за името на залива е, че той е кръстен на нея.Не посмях да се доближа съвсем, защото имаше високи треви, а и както знаете достатъчно кръв пролях в тази сутрин.На връщане срещнах семейство запътило се шумно към залива за плаж.Отиде им романтиката на онези двамата.
   Моят ден обаче беше перфектен и това го казвам въпреки вероятността да съм хванала някоя ропотамска малария.



И накрая да преговорим: 
  • Ако отидете преди всички, никой няма да ви се пречка, освен комарите и мушиците.Затова задължително репелент, дълги крачоли и ръкави.
  • Вода в района няма, така че задължително си носете.
  • Пътеките са хубави, затова не са ви необходими някакви много специални обувки, но все пак да са ви удобни, защото си има ходене.
  • Заради мушиците, едни очила също не са излишни, но не е чак такъв проблем.

За светилището Беглик Таш, покрай което ще минете съм ви разказвала вече и ако не сте ходили и имате списък със желания за изпълняване, отбийте се и там:


Няма коментари:

Публикуване на коментар