След като отметнахме Норвегия в разказите ТУК и за Швеция ТУК е време да се стегна мисловно и да разкажа и за последния град от скандинавската ни екскурзия през лятото на 2015та година,който всъщност видяхме първи.Датската столица Копенхаген.
В Копенхаген кацнахме в един топъл юлски ден.Направи ми впечатление,че няма много хора по улиците,за коли да не говорим.Оказа се,че в отпускарско време в града преобладават туристи,а коли поначало няма кой знае колко, защото всички са на велосипеди.В този град се научих да се страхувам от връхлитащи с бясна скорост велосипедисти.Първото указание което получихме от местния гид беше,за нищо на света да не стъпваме на велоалеите,защото онези с колелетата карат бясно и трудно спират.
Разходката ни започна от Парламента,която ни впечатли не с вида си ,а с паркинга си...за велосипеди.Датските депутати са нормални хора,които си ходят на работа с велосипеди.Ние такова чудо не виждаме често,да не кажа никога и се впечатлихме,защото сме си впечатлителни.
Датското кралско семейство ми е най-симпатично,доколкото изобщо обикновен човек с нормална червена кръв може да симпатизира на кралски хора.Но от прочетено,разказано и гледано по телевизията някак са ми най-земни хора,особено принца и австралийката.Вярно,че си живеят в дворец,но все някъде трябва да живеят все пак,нали?Както и да е.Та двореца на кралските величества Амалиенборг се намира около един двор или площад,в центъра на който има статуя на крал Фридрих V.В единия край на площада се вижда водата,в другия се вижда една прекрасна църква,наречена Фредерикскирхен, но позната на всички като Мраморната църква
Малката русалка е най-посещавания паметник в Копенхаген,а дори не е на истински човек.Но приказките понякога оказват по-голямо влияние в живота на хората,така че си заслужава.Това разбира се не е оригиналната фигура,създадена през 1913 година,не е даже и първото копие,не е и второто,а не знам кое си подред.Ей,ама много се краде в този свят ще знаете.
Русалката си прави слънчеви бани на един камък до брега,без да знае,че я снимат хиляди хора и от сушата и от водата.За водата добре,но на сушата камъните пред нея са така излъскани от милионите туристически обувки,че е станало много опасно да се стои там.Не че някой се замисля,но жената която си счупи глезена пред очите ми,сигурно никога няма да чете на децата си приказките на Андерсен или поне една конкретна.Внимавайте, за едната снимка понякога не си заслужава.
Старите шарени къщи на Нюхавн не случайно красят всички картички от този град.Прекрасни са.Задължително е да наминете тук привечер,въпреки че привечер през лятото по тези ширини е доста разтегливо понятие.Но тук може да се смесите с датчаните,малкото останали по това време на годината и които не са отишли някъде на почивка,а са излезли на разходка.Като слънчогледи са тези хора,щом има слънце и те са навън и въртят шезлонгите според жълтото кълбо.Ако виждаш слънцето не толкова често,предполагам че всеки слънчев лъч ти е ценен.Особено с бира в ръка.Особено на приказка край каналите.
Русалката от водата |
Библиотеката,наречена Черния диамант |
Борсата |
Втория ден от пребиваването ни в този град започна с една бърза разходка до замъка на Хамлет.Така де той си е обикновен замък наричащ се Кронборг и никой не е предполагал че господин Шекспир ще го вкара директно в списъка с най посещавани замъци.За съжаление много от експонатите вътре не са свързани директно с историята на замъка ,а с историята на Дания изобщо.Те са от най различни колекции и сбирки.
Впечатление правят огромните камини и както се разбра това били първите камини в Дания.Изобщо не искам да си помислям какъв студ е било преди това.Не мисля че тежките гоблени по стените са допринасяли за някаква топлинка.А леглата на техни благородия и изобщо на датчаните са едни малки такива и причината е че за да им е топло са спели сгънати на четири.А по заможните семейства си имали деца слуги,които час преди господарите им да си легнат,лягали в леглата да им ги затоплят.
Не гнило,студено има в Дания...
Копенхаген не е от градовете,които могат да се разгледат за ден-два,затова трябва прецизна подготовка кое как и дали.Ако имате повече време отделете си време за парка Тиволи,който определено не е само за деца.Освен атракции там има невероятно красиви градини,аранжирани по невероятен начин.А в многото тематични заведения може да похапнете вкусна храна.Така се случи,че имахме вечеря в едно такова ресторантче,което се оказа хърватско.То едни печени прасенца,едни шишчета,че салати ли нямаше,че вкусна традиционна супа и за атмосфера диви песни и танци от нашите земи.Малко кривнахме от датската атмосфера първата вечер в Копенхаген,но заредихме добре за предстоящите екскурзионни обиколки.
Задължително се разходете се по една от най-дългите пешеходни улици Стрьогет където има и магазини и ресторанти и кафенета изобщо както си трябва за една пешеходна търговска улица.Посетете замъка Розенборг и кралската градина до него.Вижте мрачната сграда на Кметството и площада пред него.Там си правят срещи младите датчани,има улични музиканти,че и фонтан.
Кварталът Християния е интересно място.За съжаление ние само профучахме покрай него,но както казах то едно ли е в този град...Кварталът на хипитата,който си е едва ли не автономна територия,държава в държавата или както искате го наричайте,но жителите му там си живеят по собствени закони и правила,различни от тези на Дания,но понеже не излизат от пределите му са се разбрали с датските власти да не ги закачат много.
И още има в Копенхаген,но от мен толкова,оставям и вие да си намерите любими места в датската столица.
Храната на Копенхаген.Не че съм имала някакви специални очаквания,но хот-дог на всяка крачка не бях очаквала.Там го наричат по друг начин но кренвирш или наденичка в хлебче си е хот-дог.Тук както и в Швеция също присъстват канелените кексчета и кифлички и същото прекрасно плътно и ароматно кафе,което пият следобед.Като споменах кафе в Копенхаген видях да продават кафе на много места от едни такива малки камиончета,коли,дори мотори специално направени за продажба на кофеиновата напитка.Колкото бяха различни тези подвижни кафеджийници,толкова бяха различни и марките кафе.И сандвичите разбира се.В този град сандвичите са на особена почит,ама не две филии с кашкавал и шпек,ами такива дето плънката отгоре си е цяло ястие,че и с гарнитура.Те затова се и сервират с нож и вилица.Smørrebrød е тяхното име.
И накрая нещо, което рядко правя е да посоча къде бяхме отседнали в Копенхаген.Едно много приятно хотелче Copenhagen Crown в стара сграда,но със всички удобства и най вече на много добро място,близо до централния вход на Тиволи,откъдето могат да се направят маршрути за обиколка на столицата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар