Екопътека "Екот от камбанен звън"
Екопътека "Врана вода"
Екопътека "Под пръските на водопада"
Прекрасни и звучни имена имат, нали? Още когато прочетох за тях преди година страшно много ми се искаше да ги премина.Още повече, че са приятни, достъпни и имат водопади.А в топлото време кой не иска да го напръска водопад.
Мислех си обаче, че ще ми се случат поотделно или случайно.И каква радост е за мене, че ги направихме в един ден.С което и искам да кажа, че прeминаването им е напълно възможно в един ден, защото те не са дълги и сложни.Единствено "Врана вода" си беше малко екстремна от гледна точка на това, че почти никой не минава по нея.Но точно в това е нейния чар.
Екопътеката "Екот от камбанен звън" реално е по-дълга отколкото повечето хора минават като разстояние.Тя започва от село Рибарица и стига до Етрополския манастир или обратното.Тя минава сред зелената и прохладна гора, пътеките са ясни и дори с парапети.Има си някакъв наклон, който малко запъхтява, но си заслужава.Особено да застанете под водопада Варовитец, който се спуска като дъжд.И изобщо цялата пътека и особено тази част където водата тече по скалите прилича на тропическа гора.Някак нереално и неземно.
Ако вървенето по пътека не може да ви впечатли, отидете само до манастира.Заобикаляте го и след няколко метра ще стигнете до водопада.Внимавайте да не стъпвате по мокрия мъх около водопада за да не завършите приятната си разходка злополучно.
Екопътека "Врана вода" (някъде я наричат и Враня) се намира близо до "Камбанения звън". Продължавате към село Ямна , влизате в него и точно преди един завой ще видите отбивка, до която има указателна табела.Малко е изтрита и не се чете добре, но тя е ориентир.Точно от другата страна на пътя е една изоставена постройка /втората снимка/.Тази пътека започва с черен път, по който се стига донякъде и с кола.Стигате до една къща и според мен там е крайната точка където да оставите колата, ако не сте я оставили още на шосето.
Продължавате напред и стигате да нещо като кръстопът.Има табелки.Хващате средната пътека, която е по тясна от черен път и върви сред гората.Като я минете тази гора пътеката вече е пътека.На места тревата е висока, дивите цветя я покриват и има няма една педя е всичкото място с което разполагате.Навсякъде обаче ще виждате бяло-жълта маркировка и тя е вашия ориентир.Вървите, вървите излизате на открито и пред вас в далечината водопад, който пада по скала цялата в мъх.Много е красиво, особено отдалече.Дали тече или капе ще е въпрос на сезон.Пътеката на това място се изгуби и въпреки че можеше директно да вървим срещу водопада, се отказахме.Снимах го отдалече, хубаво цопнах в идващата откъм водопада вода и тръгнахме на обратно.Около час ни отне отиването и връщането.
Екопътека "Под пръските на водопада" като този водопад е водопад Варовитец.Ако имах четири ръце с четири ръце щях да я препоръчам.Ако сте в района, а защо не и специално да тръгнете за Тетевен, където да си я включите в програмата.В горещия ден беше истинска наслада да вървим по нея.От двете ни страни бяха надвиснали скали, които обаче скали бяха облечени в тъмно зелено.Високи ама наистина високи устремени ногоре дървета също правеха сянка.Водата е до вас, ту падаща, ту тихо течаща, докато по мостчета и добре утъпкана пътека стигнете до водопада.Водопада е от тези, които се стичат по скалата като завеса.Единствения му недостатък и че една друга скала стои пред него и вие го виждате някак странично или непълно, ако сте пред него.Няколко крачки след него има едно място с надвиснали скали, където също се стичаше вода.Малко страховито.
Пътеката е подходяща за всички малки, големи, с два крака и четири крака.На места там където е плътно до скалите са сложени въжета, просто за по голяма сигурност ако се разминавате с други хора или пък от красотата ви се завие свят и да се хванете за тях.
За една от най-красивите екопътеки Бяла река, съл разказвала тук:
Няма коментари:
Публикуване на коментар