За каквото и да е: Мадейра - острова събрал всички цветове на земята

Незная в кой момент много ми се прииска да отида на този остров.Най вероятно е било след прочитането на някоя книга или от това,че винаги съм свързвала името му с мореплаватели,далечни плавания до нови непознати земи,завладяване на нови континенти,все приключенски неща,които и като остарея няма да ми омръзнат.А може би факта,че един такъв екзотичен остров не се намира в далечните карибски води,а е достъпна възможност за мен да бъда островитянка за известно време.

И историята започва с кацането ни на летището,което е едно от най-интересните в света,защото е построено върху колони в океана и допреди години кацането на него си е било истинско изпитание.Днес вече е разширено и самолетите нямат търпение да доведат поредната група туристи на него.А първото което видяхме от острова са белите къщи накацали по склоновете на планината.Една върху друга и всички боядисани в бяло или много светли цветове ,а покривите им са в един оттенък на червеното.Явно доставчика на керемиди е един.

Така си представях аз един остров,само дето не ни посрещнаха плантатори с роби,които да им носят студени напитки и да им правят вятър с палмови клонки.Много филми гледам май...

През цялото време прекарано на остров Мадейра си мислех колко ми е островно.От климата до растенията,от храната до растенията,от хората до растенията...И навсякъде около нас океан,особено син и особено красив.

Така се беше наредила програмата ни,че през ден бяхме на обиколки из острова,а в останалото време се разхождахме до и в столицата Фуншал.

Едната ни ескурзия беше до Порто Мониш на север и обратно,а на другата стигнахме до най-източната точка на острова,с което може да се каже че покрихме една доста голяма територия от острова,ако изобщо можем да говорим за големи размери в територията на Мадейра.Това,което ме впечатли е, че на една сравнително малка площ е представен в растителност едва ли не всеки континент.Цветовете на целия свят са тук.Видяхме в градините авокадо,маракуя,папая,бананите са в изобилие в южната част.Цветята бяха навсякъде и познати и непознати.Имаше и растения и дървета за които дори не бях чувала с много интересни плодове с неочакван вкус.Като едни плодчета,чието име изобщо не запомних,но приличаха на камби и имаха вкус точно на чушки.Изобщо откривахме нещо ново и екзотично в почти всичко растящо на Мадейра.

Сигурно така са се чувствали откривателите попаднали на нова земя и откривайки непознати за тях неща.

Първия ден когато пътувахме на север и пресякохме планинската част минахме през борови,евкалиптови и запазените на острова лаврови гори.Спирахме на различни фото-места за да гледахме от високо океана.На първата такава спирка се виждаше рибарското селище Камара де Лобош,където Чърчил е отсядал често и където е родното място на популярната напитка на острова Poncha.

Продължихме нагоре и спряхме на върха на един от най-скалистите брегове в света Cabo Girao,където има изградена прозрачна площадка за да може такива като мене,които ги е страх от високо да изпитат пълен ужас.

Направихме спирка в градчето Рибейра Брава.Беше неделя и целия град беше в църквата,а после предполагам с часове ще стоят на площада и по заведенията за да обсъдят градските клюки и събития.

Пътувахме през планинския проход Encumeada, където на върха се откриват гледки към всички части на острова.Когато за първи път португалците са стъпили на острова,той е бил изцяло покрит с гори.За да разчистят място за посеви в продължение на седем години (по думите на водача ни) са опожарявали горите,в резултат на което се получила една не лоша почва на която да отглеждат различни култури.И понеже острова е и планински по склоновете направили стотици хиляди тераси,които и днес са основното място за земеделие.А водата пренасяли по специално изградени каменни и дървени вади,кръстосващи целия остров и доставяйки вода на всички.Тези съоръжения наречени левадас и днес се използват непрекъснато,като някои от тях се използват дори в туризма с изградени пешеходни маршрути следващи пътя им.

Стигайки до Порто Мониш видяхме или по скоро усетихме,че климата е по различен отколкото на юг,по студен и ветровит,което май се дължало на океанските течения,но аз не ги разбирам тези работи и само отбелязвам че беше по хладно.Тази част на острова е известна със своите басейни направени в океана.Използвайки скалите като естествени стени, хората само са доизградили басейните и така са се получили страхотни места за плуване,където на всичкото отгоре водата естествено се сменя използвайки приливите и отливите на океана.

В Порто Мониш водача ни с непроизносимо име предложи да ни заведе в едно ресторантче където предлагат цялостно меню и съответно за групите излиза на добра цена.Супа,основно,десерт и кафе и местно вино за 13 евро.Можеше да си изберем основното и всички предпочетохме ешпада,местния рибен специалитет от панирана риба меч и панирани банани.Превъзходно! За гарнитура ни слагаха отново местни специалитети като полента с билки нарязана на кубчета и изпържена,заедно със сладки картофи и задушено зеле.

Доволно нахранени потеглихме в обратна посока покрай брега,където спирахме за още гледки и още снимки.

Последна спирка от този ден селището Сао Висенте за по сувенир и кафе.Близо до брега,но скрито от пиратите зад скалите за всеки случай.Пирати? Колко островно...

На следващата островна екскурзия стигнахме до най-източната част на острова.Качихме се до Pico de Areiro,връх висок 1818метра където има някаква военна база и разбира се феноменални гледки.И всичко под нас беше в облаци,което за мен пак си беше гледка.Така де облаци в краката си не виждам често.

Няма да го забравя този връх.Пристигаме и още от далече чувам музика.А то познатите ни перуанци,които се срещат навсякъде свирят "Чикитита" на "AББA" на техните си инструменти.И музиката се носи с вятъра по върховете...

Прекосихме планината и стигнахме до Сантана където са запазени или по скоро представени типичните островърхи къщички на острова.Като колиби,ама санирани със сламен покрив и доста прилично обзавеждане вътре.

А на изток едни гледки,едни простори,едно синьо...само за снимки.

След като докоснахме изтока и високите отвесни скали,спряхме за кратка разходка в първата столица на Мадейра,Мачико.Някога при корабокрушение вълните изхвърлили мореплавателя Зарко точно тук и така той открива острова и го обявява за португалска територия.Той става управител на острова и си го управлява от това градче.

Не мога да не спомена една голяма забележителност на остров Мадейра и това са местните хора.Понеже наскоро бях в област Пулия в Южна Италия просто не можеше да не ми направи впечатление разликата между местните хора там и тук.В Пулия не само отказваха да използват английски думи като все пак признат за общоизползван туристически език,те дори отказваха да общуват с туристите или поне доколкото да ви обслужат.Тук навсякъде всички се опитват да те заговорят,в магазините си разглеждаш нещо а те те питат откъде си,как ти минава деня,какво ти е харесало на острова.Първо се разбирате какъв език владеете и двете страни и се започва разговора.Имах чувството, че им доставя удоволствие в края на деня да си припомнят с хора от какви държави са си разговаряли.В никакъв случай не досаждат,само показват отношение и радост,че сте им обърнали внимание и на тях и на магазина или заведението им.И винаги готови да ви упътят или да ви покажат забележителност която може да сте пропуснали.Ей такива работи...Май никъде другаде не съм си упражнявала английския както тук на острова и много ми хареса.Изобщо общуването с различни хора,които имат желание за това е незаменимо при пътуванията.

Като всеки рай на земята обаче,острова не е съвършен.И по-добре иначе щеше да е пренаселен.Неговия недостатък е абсолютната липса на нормален пясъчен плаж.Има разбира се няколко изкуствени,но истината е,че плажове няма.Има някакви подобия,които представляват огромни каманаци лава,които въпреки че са заоблени на тях е невъзможно да опънеш хавлията.На плажа в Мачико имаше поставени скари върху камъните и хората лежаха на тях.Основния начин на плажуване са изградените циментови площадки по бреговете в курортните зони,където за всеки случай има и басейни.Затова който е на острова и все пак иска пясъчен плаж отива на съседния остров Порто Санто.Там пък плажове да искате.Но не за да лягам по хавлии и шезлонги бях на Мадейра,а за да бъда макар и за няколко дни истинска островитянка.