Сицилия - непознатата, красивата - Замък и манна в Кастелбуоно

 

   Колкото повече ходя в големи градове разбирам, че повече ми харесват малките.В големите всичко е разпиляно, хората са забързани, дори да искаш за едно кратко време не можеш да обиколиш дори основните забележителности, какво остава за целия град.Въртиш глава насам и натам, посочват ти това и онова и в един момент ти идва да си кажеш "Стига толкова, дай да седна да пия кафе поне да да се смеся с местния народ", защото така или иначе в главата ти настъпва хаос кое къде си видял.

   В малките градчета не е така.Там всичко е компактно, намира се на едно място и докато излезеш от замъка, вече си до църквата.Имат си една улица, имат си един площад с фонтан и малко кафене.Тишина и спокойствие.И по някакъв начин поне аз запомням много повече точно тази една улица от замъка до църквата.И точно в тях намирам много повече красоти, отколкото в онези гигантски катедрали и дворци с безкрайни коридори, където след време, ако не са снимките се чудя, това нощно гърне на кой крал беше? Разбира се, има и изключения. Има величествени и катедрали и дворци, които са толкова поразителни, че завинаги остават в главата ти в папка "незабравими", но в този разказ с картинки ще стане дума за малките.

   Кастелбуоно не е голям град, при това се намира високо в планината, но като видите младите хора, пълния училищен двор разбирате, че големината и мястото не са отказали младите хора да нарекат този град дом и не търсят начин да побягнат към големите.

    Но не населението  е обект на нашето туристическо посещение.Кастелбуоно има какво да покаже, нищо че е малък.Има си замък, който за разлика от повечето е собственост на хората, поради едно историческо стечение на обстоятелствата когато хората събрали пари да си го запазят.Но това е било отдавна.
   В замъка има много красив малък параклис, музей където се пази плоча, единственото доказателство, че този замък е принадлежал някога на фамилията Вентимиля и използван като своеобразен нотариален акт от поколенията.Има и прекрасни гледки към цялата околност.С една дума всичко, което трябва да има един замък.
   Напускайки замъка се отправяте по главната улица, разглеждате църквата, виждате фонтана на площада и още един в другия край на тази главна.Междувременно ще ви почерпят с едни местни вкусотии, защото има голяма вероятност да сте попаднали тук с организирана екскурзия, а в нея винаги се включва дегустация.Все пак трябва да ви изкушат и да оставите пари тук.

   В Кастеблуоно може да не запомните нито замъка, нито едната улица, но ще запомните един продукт, който е много специфичен и това е едно от трите места в света, където той се добива.Манна.Доколкото разбрах, това все пак не е манната небесна, за която веднага бихте се сетили, но както казвали младите хора, които възродили този продукт, когато манната не пада от небето, хората трябва да си я добият сами.Или нещо такова.
   Манна ще ви предложат да изпробвате като козметичен крем, натурална на малки парченца и под формата на бонбони или един уникално вкусен крем за хапване и мазане на италиански козунаци, т.е. панетонета.След дегустацията ще имате нужда от нещо горчиво и добре,че кафенетата са наблизо.Като всичко останало тук.
   Начина на добиване на манна е интересен, защото манната е нещо като смола, която се извлича от едни дървета.На тях се правят разрези, слага се една пластина която направлява течащия сок и не му позволява да допре кората на дървото.В крайна сметка манната придобива вид на сталактит, който се отрязва.Малко парченце от него всяка сутрин пречиствал организма, а както казах във вид на крем и бонбони е страхотен, като разбира се там вече не е здравословен, а само вкусен.И добре, че беше ограничението в багажа, иначе кантара в къщи щеше да коментира "Е само манна не бях теглил по тебе".

   

 

От серията за Сицилия и нейните красоти:

Сицилия - Чефалу и Таормина, двете малки перли на острова