За каквото и да е: Морски обиколки в синьо и бяло / 1ва част- круизни формалности и срещи с вятърни мелници на остров Миконос/

Тъкмо когато си мислех,че тази година ще си гледам морето единствено на снимки,се появи възможност не само да го видя,но и няколко дена да съм напълно заобиколена от него.
Разглеждам си снимките,припомням си моменти от пътуването и стигам до извода за себе си,че това беше просто перфектния начин да видя тези места в Егейско море.Островите Миконос,Патмос,Санторини,столицата на Крит Ираклион с двореца в Кносос и не на последно място древногръцкия град Ефес.Малка опознавателна обиколка по море,оцветена в синьо и бяло.

Краткото ни морско пътешествие започна рано сутринта на пристанището в Пирея.Качването и регистрирането на круизен кораб,пък бил той и малък си има доста формалности.Даване на багажа,попълване на медицинска декларация.Предаване на паспорта и сканиране на снимката,за да може при всяко напускане и връщане на кораба пасажерите да бъдат проверени не само по име,но и по физиономия.А най-важната част беше връчването на бордната карта,която е неразделна част от пътуването и е непрекъснато с всеки един пасажер.Тя е ключа за кабината,разплащателно средство и средство за легитимиране на всеки един попаднал на круиз.Освен това в момента,в който пристъпите на борда получавате и дневната програма,която е както я наричаха всички "библията на кораба".В нея е отбелязано абсолютно всичко,което се случва на кораба.Всяка вечер в кабината се оставя такава програма за следващия ден.
Качвайки се на борда,круиза започва с абсолютно задължителна учебна тревога.Всеки нарамил спасителна жилетка се отправя към някоя от спасителните лодки,която е точно определена за всяка каюта.Така,ако нещо се случи всеки си знае къде да отиде и съответно как да си постави спасителната жилетка.
И след всичките тези процедури,корабчето ни отплава...

Остров Миконос.Мислех си как да го опиша.И тогава се сетих за усмихнатите хора там.Келнерът,който видя, че снимам заведението и спря хората за да не ми пречат въпреки,че му беше ясно че няма да седна там.Продавача на сувенири,в чието магазинче не влязох, но ме упъти за правилната посока без да го питам,явно видял озадачената ми физиономия в края на една разклонена уличка.За своя защита,ако сте си помислили,че съм била неблагодарна към тези мили хора,ще кажа че все пак имах ограничено време на острова и храна и сувенири,оставих за накрая.
Има различни забележителности в Миконос.Тези,които не видях са плажовете и скъпите хотели,но те са там и през летния сезон са пълни до белия си покрив.В главния град на острова привечер всички са по тесните улички или насядали в крайбрежните открити и не толкова открити заведения.Открити според това колко искаш да се разкриеш.
Миконос може и да има атмосфера на тихо и очарователно място,но в действителност е диво,живо и красиво със своите барове,заведения и нощен живот.Дори за няколко часа там човек се заразява с настроение.
Като повечето селища на Цикладските острови и Миконос е боядисан в бяло и синьо и като казвам това имам предвид,че всичко което може да бъде боядисано е в тези цветове с някои малки изключения,явно собственост на бунтари или далтонисти.Там дори улиците са боядисани в бяло.Как ли си живеят търговците на боя по тези места? Мнооого добре най-вероятно.

Три са главните забележителности на Миконос по мое скромно мнение.Мелниците,пеликана Петрос и къщите плискани директно от морските вълни наричани Малката Венеция.Бих добавила и заведенията,чиито маси са почти до водата,но такива може би има и на други острови така че няма да ги закачам.

Пеликанът Петрос не го видяхме.Всъщност не съм сигурна,че в момента такъв има на острова,защото оригиналния отдавна се е преселил в птичия рай и доколко всеки следващ разбира идеята,че трябва да стои на острова и да позира за снимки не е ясно.А може би беше на снимки в друга част на острова.Както и да е,присъствието на Петрос беше само по картички и картини,които ти се изпречват на всеки ъгъл.

Малката Венеция и мелниците.От едното виждаш другото и обратно.Те всъщност мелниците са повече и са из острова,но тези няколко в редичка на хълма (хълм,хълм колко да е хълм,но пак си е по-нависоко) са емблемата на Миконос.И как няма да бъдат,като са толкова красиви с брадясалите си покриви и особено по залез слънце.Те са тук от много отдавна и докато сега само позират за снимки,в миналото са си заработвали присъствието си с много работа.

Малката Венеция е наречена така,защото къщите са си директно над водата и вълните се плискат точно под терасите.А може би в името има замесени венецианци,преминаващи оттук и затъжени за дома.Някъде прочетох,че поради страх от пиратски набези,това че къщите са до водата улеснявало разтоварването.Спират лодките,хвърлят стоката през прозореца и дим да ги няма.Кой видял,видял.

А така видях Миконос аз: