"Накрая всичко беше готово. Плъзгащите се врати между трапезарията и гостната бяха отворени и просторната стая, която се получи по този начин, беше осеяна с цветя, балони и картини. По дългите маси с бели като скреж покривки блестяха сребърни прибори, а помощните масички се огъваха под тежестта на студените закуски. Едно прасе сукалче с портокал в устата, с кафява и лъскава като на мумия кожа, беше положено редом с глигански бут, лепкав от соса, приготвен с вино и мед, набоден с бисерни скилидки чесън и кръгли семенца от кориандър. Планини от препечени като бисквити пилета и пуйчета се редуваха с диви патици, пълнени с продълговат ориз, бадеми и стафиди, с горски бекаси, набучени на бамбукови шишове; купчините шафранен ориз, жълти като лятна месечина, обещаваха скрити съкровища и караха човек да се чувства като археолог, защото в тях се спотайваха крехки розови късчета месо от октопод, печени бадеми и орехи, зрънца зелено грозде, месести резенчета джинджифил и кедрови семена. Кефалите, които бях донесъл от езерото, кафеникави и изгорени тук-там от въгленчетата, блестяха, покрити със зехтин и сок от лимон, поръсени с нефритово зелени прашинки копър — рибите бяха наредени една до друга в огромни чинии и приличаха на флотилия от странни лодки, закотвени в някой залив. Разпръснати тук-там, по масата имаше по-малки съдинки — със захаросани лимонови и портокалови кори, със сладки царевични зърна, с плоски и тънки овесени бисквити, по които блестяха като диаманти кристалчета морска сол, с лютеници и с туршии — десетки цветове, миризми и вкусове, които приятно дразнят или са като мехлем за вкусовите телца. Пред очите ни беше един връх в кулинарното изкуство: стотина необичайни корени и семена предлагаха сладкия си дъх, зеленчуци и плодове бяха пожертвали своите кори и сърцевини за леки и благоуханни сосове, и марината, в които плуваха птици и риби. Стомахът се свиваше пред купищата ядивни цветове и миризми, човек изпитваше чувството, че ще изяде не друго, а една великолепна градина, един многоцветен гоблен; клетките на дробовете му ще поглъщат аромата на вълни, докато опиянението не го повали като бръмбар в чашката на роза."
Но да се върна към острова,който дори през зимата си беше много зелен и приятно топъл.За разлика от другите гръцки острови,които съм виждала само на снимка,този е най-зеления и най-различния.Причината за това е,че острова е бил под различни културни и не само влияния и те са оказали голямо влияние и върху архитектурата му.
Интересно ми беше на острова,въпреки че местата които посетихме нямаха нищо общо с книгата.Даръл описва горички,плодови градини,тихи и закътани плажове и най-вече колоритните местни жители.За времето на острова прекарано в туристически мероприятия не я почувствах атмосферата от книгата.Може би човек трябва да поживее там за да има основание да описва атмосфери и хора,а за няколко дни и една новогодищна нощ мога да споделя само туристическите моменти.
А на няколко километра от столицата е може би най-посещавания обект на острова,двореца на императрица Елизабет,но позната сред шиещите гоблени и не само като Сиси.Пред входа на двореца има нейна статуя в естествен ръст.Нали знаете,че тя е била вманиачена на тема фигура и най-големия пир, който си е позволявала е цяло зелево листо?
Дворецът е прекрасен.Зали,стаи,градина,статуи...всичко си има.
Цял един посветихме на мястото наречено Палеокастрица.Разгледахме един манастир кацнал на високо с чудни гледки към морето.Има плажове и малки и големи.Освен море гидовете ще насочат погледа ви към едни скали,които според легендата са вкаменения кораб на Одисей.В манастира освен църковни работи се разглежда и интересен малък музей.Това място най-много ми напомни книгата на Даръл,с малките заливчета и каменисти плажове,малки китни горички...изобщо островна поезия.
И други местенца има за разглеждане.Едно островче наречено Мишия остров.Крепост,защото какво е остров без крепост,която да го пази от лоши хора.Малки тесни улички в столицата с малки прекрасни магазинчета.
И нови храни опитах на острова.Плодовете кумкуат,които както лимоните в Южна Италия тук да превзели всички сувенири и хранителни произведения.То бонбони ли няма с тях,шоколади,в кексове,на сладко в бурканчета,ликьори.Оранжевия цвят беше превзел две трети от магазините.
Много ми бяха гадни (съжалявам,ама така си беше).
И интересни събития има на Корфу.Ако сте тук на Великден има опасност да ви замерят с гърне по главата,но не защото ще ядосате местните Спировци,а защото такава е традицията да се чупят глинени гърненца по улиците.
Гръцки остров през зимата е нещо съвсем различно от гръцки остров през лятото,но се радвам че видях Корфу в този му тих и спокоен вид,когато по улиците срещахме предимно местни хора и туристите не бяха преобладаваща част,както предполагам е през лятото.Знае ли се,може да го видя как изглежда и в лятно зелено.Затова...до нови срещи Корфу.
И понеже цялото пътуване беше заради едната книга,няколко любими цитата от нея:
Тази година имаше изключително плодородно лято, сякаш слънцето бе изтръгнало от острова особено щедър дар: за пръв път видяхме такова изобилие от плодове и цветя, за пръв път морето бе толкова топло и пълно с риба, за пръв път толкова много птици отглеждаха рожби, излюпваха се пеперуди и други насекоми, които пърхаха из околността. Дините със сърцевина като розов сняг, хрупкава и хладна, представляваха внушителни ботанически гюллета, толкова големи и тежки, че всяко би могло да изравни със земята цял град; едрите праскови, оранжеви или румени като месечина по жътва, надничаха от листака с плътни кадифени кожици, издути от сладък сок; жълтите и черни смокини се пукаха от зрелост и в розовите цепнатини се виждаха златистозелените златки, опиянени от пищното и безкрайно великолепие.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Черешовите дървета стенеха под тежестта на плода и градините приличаха на място, където е бил посечен някой грамаден змей, опръскал шумата с алени и виненочервени капки кръв. Царевичните кочани бяха лакът дълги, а когато човек захапеше светложълтата мозайка на зърната, белият млечен сок пръсваше в устата му. По дърветата едрееха и се пълнеха нефритово зелените бадеми и орехи, а нанизите от гладки и изящни маслини проблясваха като лъскави птичи яйца сред шумата.
------------------------------------------------------------------------------------------------------
Първоначално потеглихме по пътя, застлан с гъста бяла прах, лепкава като цветен прашец, и настигнахме много от приятелите ми селяни, яхнали магаретата си с намерението да отидат до пазара или до градините си, където да поработят. Това несъмнено забави хода на експедицията, защото доброто възпитание изискваше да си разменя поздрави с всекиго от тях. На остров Корфу е задължително да прекараш определено време в приказки и често получавах комат хляб, сушени динени семки или чепка грозде в знак на обич и благоразположение, така че, когато дойде мигът да се отклоня от напечения прашен път към склона с прохладните маслинови горички, багажът ми се увеличи с най-различни придобивки за ядене, най-голямата, от които представляваше диня — щедър дар, взет по настояване на мама Агати, моя приятелка, с която не се бяхме виждали цяла седмица — нечувано дълго време, през което според нея са ме оставили да гладувам.
------------------------------------------------------------------------------------------------------
Накрая, след като бях доволно нацелуван, гален и щипан, за да се уверят, че не съм призрак, те ми позволиха да седна и да представя някакво обяснение защо съм ги изоставил толкова дълго време. Не ми ли е било ясно, че е минала цяла седмица, откакто ги бях посетил? Възможно ли е, щом ги обичам, да съм толкова жесток и вятърничав, така да се бавя? И все пак, след като вече съм дошъл, не бих ли искал да получа нещо за ядене? Да, отговорих, и аз, и Сали с удоволствие бихме хапнали.
Кучетата, недотам възпитани, вече се бяха почерпили: Пикльо и Посерко си бяха откъснали сладко бяло грозде от лозницата, която пълзеше по част от стената на къщата, и лакомо го гълтаха, докато Роджър, който, изглежда, бе повече жаден, отколкото гладен, се бе настанил под смокинята и бадемите и се занимаваше с изкормянето на една диня. Лежеше, заровил нос в хладната розова вътрешност, притворил блажено очи, и смучеше през зъби сладкия леден сок. Сали получи веднага три кочана зряла царевица и ги задъвка, а за да угаси жаждата си, й дадоха кофа вода. На мене пък ми поднесоха гигантски сладък картоф (с апетитна кожа, почерняла като въглен от огъня, а вкусната му плът бе приятно кашкава), купа с бадеми, няколко смокини, две огромни праскови, жълт комат хляб, зехтин и чесън.
Щом погълнах това количество и така донякъде залъгах глада си, можех вече да се съсредоточа върху размяната на клюки. Пепи паднал от една маслина и си счупил ръката, ама че глупаво момче; Леонора щяла да си има ново бебе в замяна на онова, което умря; Яни — не, не този Яни, а другият Яни, дето живее оттатък хълма — се скарал с Таки при оценяването на едно магаре, а Таки толкова се ядосал, че стрелял с пушката си в стената на къщата на Яни, само че нощта била много тъмна, а Таки бил пиян и се оказало, че това е къщата на Спиро и сега не си говорели.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
— Мили Боже! — възкликна Лари. — Още кучета, така ли? Нали вече имаме четири!
— Те са съвсем мънички, клетите! — каза майка.
— Колко са всичко? — попита Лесли.
— Единайсет — отговори неохотно майка.
Лари остави ножа и вилицата и втренчи поглед в нея.
— Единайсет ли? Единайсет кученца? Ти си се побъркала!
— Вече ти казах, че са съвсем мънички, направо дребосъчета — смутено се бранеше майка. — А Лулу се грижи много добре за тях.
— Коя по дяволите е Лулу? — попита Лари.
— Майка им, много е миличка — отвърна мама.
— Това прави дванайсет проклетника!
— Ами… като че ли е така. Не ги бях преброила рече мама.
— Там ви е грешката — сопна се Лари. — Никой не брои! И преди да се усети, човек вече е затънал до колене в животни. Сякаш проклетото сътворение на света отново е започнало, само че още по-лошо. Преди човек да се усети, бухалите от един са станали цяла армия, тук няма стая без гълъби, полудели от любов повече от Мари Стоупс[9], навсякъде е пълно е птици, като че това не е къща, а някакъв проклет птичарник, а да не говорим за змиите, жабите и купищата дребни животиняци, които биха вършили работа на вещиците от Макбет в продължение на години. И като капак на всичко ти си отишла да вземеш още дванайсет кучета. Това е прекрасен пример за вродената лудост, която се проявява в семейството.
— Глупости, Лари, ти винаги преувеличаваш — рече мама. — Такъв шум вдигаш заради няколко кученца!
— Наричаш единайсет кученца няколко, така ли? Ще заприличаме на гръцки клон от Крафтсовата изложба[10], а всички кученца сигурно ще се окажат женски и ще се разгонят едновременно. Ще се съсипем и животът ни ще се превърне в безкрайна кучешка оргия.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------
Ако историите или както аз ги наричам разкази с картинки Ви харесват,заповядайте и във Фейсбук,ще ми е приятно да се запознаем:
https://www.facebook.com/zakakvotoidae/
Няма коментари:
Публикуване на коментар