Страници

вторник, 24 октомври 2017 г.

Морски обиколки в синьо и бяло /4та част остров Крит - Минотаври и лабиринти в Кносос/

   Случи ми се този малък Егейски круиз в първите дни на септември.Няма да крия,хареса ми плуващ хотел с всякакви екстри и забавления да ме разхожда от остров на остров.А какво ли е да си на огромен круизен лайнер тогава? Ако някога разбера,ще научите първи.Но сега сме в Егейско море,спирахме на Миконос при вятърните мелници,разходихме се сред гръцките старини на турска земя в Ефес и се възхищавахме на прекрасни морски гледки от манастира-крепост на Патмос.Всичко за тези случки вече съм ви разказвала:






   Продължаваме морската ни синьо-бяла обиколка...
   Събуждаме се рано,рано в неделя и виждаме,че кораба е в пристанището на Ираклион,столицата на остров Крит.Заредихме организмите с кафе и закуска и се натоварихме на автобусите за Кносос,където щяхме да разгледаме Двореца на легендарния цар Минос,който е най-големия архитектурен паметник на Крит.С една дума,ако си на Крит,трябва да отидеш до Кносос.Защото това е мястото където най-много може да се научи за минойската цивилизация,наречена така на точно този цар Минос.Цивилизация обитавала тази част на света преди много,много години и която ни показва,че колкото и да се развиваш,колкото и да си велик,едно природно бедствие,един изригнал вулкан може да те затрие завинаги.



   Доста спорове има у нас покрай възстановяването на нашите крепостите за това,че с идеята да се покаже повече,се прекалява с модерните материали.Е няма страшно,не сме единствени.На това място в Крит не са пестели бетона при реставрирането и виновен за това е английския археолог Артър Еванс,който през 1900та година започва разкопки и постепенното разкриване пред света на това древно място.Интересно ми беше да науча,че всъщност двореца в Кносос е открит от грък (името нито мога да го произнеса,нито ще ви мъча да го четете),но тъй като по това време Крит е бил под османско владичество,решават да не го пипат за да не би да им вземат намереното.Затова мястото си остава недокоснато и скрито докато не дошъл мистър Еванс и така малко по малко,година след година е разкрит целия дворец.Може би не е правилно да се нарича дворец,то си е цял комплекс от сгради и съоръжения.
   Едни от най-впечатляващите останки тук са стенописите,оригиналите на които се пазят в археологическия музей в Ираклион.Много от тях изобразяват живота в двореца,игри с бикове,гримираните дами на двореца и други такива.Няма как да не направят впечатление ярките цветове,а ако имате повече въображение и си ги представите навсякъде,Кносос е било доста цветно място.
   Освен рисунки и грим,инженерите им също са се вихрили тук.На места са показани керамичните тръби на водопровода,които си стоят здрави и до днес.Запазени са различни съдове,в които са се съхранявали вино,зехтин,зърно.
   Ако обичате гръцките митове и легенди,това място ще ви хареса.Мястото е свързано с мита за Минотавъра и лабиринта,който е обитавал и където на всеки девет години са му принасяли в жертва по седем атински младежи и девойки.Накрая съм ви сложила един линк към Уикипедия да си прочетете за този полубик,получовек.
  Смята  се,че Лабиринта се е намирал под двореца или пък самия дворец е лабиринта или цялата история е само една легенда в края на краищата.Но комплекса в Кносос си е съвсем реален и ако не беше оня злополучен вулкан на Санторини да развали всичко,може би щеше да има запазени много повече красоти в Крит.





"Да хванеш бика за рогата"






Един от стенописите показващ,че грима не е бил непознат за минойските дами


   След Кносос имахме и време за разходка в столицата Ираклион,която в неделя беше много оживена въпреки затворените магазини.Но нали туриста е важен,все пак всички сувенирници си работеха и си накупихме разни дреболийки и зехтин.Някъде прочетох,като може и да е само реклама разбира се,че се предполага, че първите маслинови дървета са открити точно на Крит,а климатичните условия са такива,че от критските маслини се получава най-добрия зехтин.


СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...


Морски обиколки в синьо и бяло / 5та част - Санторини - лични усещания и гледки/




Легендата за минотавъра описана в Уикипедия: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%8A%D1%80



Ако историите,които разказвам и рецептите,които споделям ви харесват,добре сте ми дошли и във фейсбук страничката на блога:

петък, 13 октомври 2017 г.

Бретцели/панделки с изненада




   Изисква ли се особена прецизност,търпение и старание никога не ми се получава.Много ми се искаше бретцелите да се получат на вид като от оригиналната рецепта,но не и не.За свое малко оправдание ще кажа,че все пак тестото на колегата кулинар е идеално разточено на гладка лента.Това нещо с колежката точилка не можахме да направим.
   Ако пренебрегнете вида,който стана повече като панделки,за вкуса гарантирам.Не само стават за ядене,ами и за преяждане.Особено докато бяха топли половината изчезнаха доста бързо.А и това,че на мен не ми се получиха красиви,не означава че и при вас ще са така.



Какво използвах аз:

мая прясна - 10 грама
брашно - общо три чаени чаши
топла вода - общо една чаена чаша
олио - три супени лъжици
захар - една равна супена лъжица
сол - една чаена лъжица
нарязана на ситно шунка - около две трети чаена чаша
настърган кашкавал - една чаена чаша
жълтък разбит с малко вода за намазване

Замесих си меко и еластично тесто.
Маята шупна заедно с равна супена лъжица захар,две супени лъжици брашно и четвърт чаена чаша топла вода.Времето е десетина минути.
Добавих оставалото брашно,олиото и топлата вода.Размесих.
Оставих да втасва на топло.Аз ключвам фурната на 50 градуса и пъхам вътре като вратата на фурната е леко отворена.Нещо като имитация на топла стая.
Тъй като плота ми не е голям разделих тестото на три парчета и разточвах на тънки кори.
Корите нарязвах на ленти върху които слагах шунка и кашкавал.
Всяка лента се прегъва,краищата се притискат добре.(вижте снимките,а и оригиналното клипче)
Подреждат се в тава върху хартия за печене във форми на бретцели или панделки
Всеки бретцел се намазва със смес от жълтък и вода и се поръсва кашкавал.
Пекох на 190 градуса 20 минути.



* Знаете как е с тестото,винаги слагайте една част от брашното и после добавяйте при месенето.Понякога не трябва цялото количество,понякога си иска още.
* Може да се използва всякакъв вид колбас и кашкавал,като количеството може и да е повече,стига да остане вътре.
* Размера също е по желание.При мен се получиха общо седем по-големи бретцела.






Ако рецептата Ви харесва и искате да я споделите,действайте :)

Ако историите,които разказвам и рецептите,които споделям Ви харесват,заповядайте и във Фейсбук страничката на блога: