И в един слънчев ден реших да си направим язовирно приключение, което после се оказа едно от най-добрите ми решения за 2023 година.С малко отклонение, защото кога е било едно нещо съвършено.Но не съм от хората, които накрая ще помнят лошото. Язовирно летуване под надслов "За риба без въдица", обикаляхме язовири, спирахме навсякъде около тях, стояхме по бреговете и пълнихме очи и сърца с гледки.
Язовир Батак.Винаги съм го харесвала този язовир, но винаги ни е бил само попътен с някоя кратка почивка на Цигов Чарк.А сега имахме възмоност да го обиколим почти целия и той е различен навсякъде.
Тошков чарк.Този язовир някак случайно се появи на картата докато разглеждах посоките и пътищата в района.В един момент пътя до него не беше от най-приятните, но пък полянките наоколо, цветята, билките и в края на краищата идеята да завием в тази посока не се оказа лоша.А самият язовир макар и неголям, беше много живописен.
Голям Беглик.Това беше язовирът, който много, ама много ме впечатли.Невероятни гледки където и да спирахме около него.При нас няма точно такива язовири, където гората опасва бреговете, красиви борове са надвиснали над водата, а тя е като огледало на цялата заобикаляща природа.
Доспат.Този язовир няма да стане моят язовир.Да, красиви гледки има, но когато свързвате едно място с неприятна история и то винаги ще ви носи горчив привкус когато го споменавате.За това място или добро или нищо, затова аз ще помълча.
Язовир Въча.Язовир Въча колкото и да го обикаля човек, а то май все така се получава при мен, че около него минаваме на връщане от нещо друго, всякак ще му се възхищава.Вярно, че няма много отбивки където човек да спре и му се порадва, но и малкото винаги дават хубави снимки.
Тъй като не можех да реша на кой язовир повече искам да нощуваме, реших да го направим комбинирано.Две вечери да сме на язовир Батак и две вечери на Доспат.В крайна сметка се оказа, че трябвало да си останем само на Батак където спахме в едно наистина фантастично място, за което ще ви разкажа.Докато на Доспат...не ми се говори, тръгнахме си още на първата сутрин, толкова ужасно беше (никога не ходете в Белведере Вилас, вила номер 1 и това е последният път, в който споменавам това място и се надявам да го забравя)
Къщи Дакота.Първото, което ме впечатли беше гледката и начина по който къщата се слива с външния свят.Целите прозорци (и на хола и спалнята) се разтварят и ставаш част от природата.А огромната веранда беше просто мечта.С голяма маса за хапване и люлка, където да отпочинеш с купа череши.Напълно оборудвана кухня, халати, басейн, нещо което не се среща често в подобни вилни селища, освен някои до морето.Заслужаваше си да настоявам за точно тази вила, къща Лакота, защото когато си някъде, трябва да имаш максимума от това място.А както знаете, аз горски и планински гледки си имам, язовирни нямам, а гледката от тази точно къща беше идеална.А място, което беше включило Дари в резервацията, може да е само перфектно.Светла Иванова и кученце (без доплащане за него) и за кученцето имаше легло.Не че той го отрази де, килимчето на верандата се оказа много по-добро място, откъдето да наблюдаваш масата и кучетата в съседния двор.
Dakota Houses е място където не се чувстваш като у дома си, а искаш това да е твоят дом.
Dakota Houses е място където не се чувстваш като у дома си, а искаш това да е твоят дом.
