Страници

петък, 8 ноември 2019 г.

Приказката Брюж



   Откъде да го започна Брюж.Толкова много красоти има в този град.Има канали, има тесни улички, невероятни сгради.Има шоколад на всяка крачка, има оригинал на Микеланджело, има реликва, заради която вярващите се редят всеки ден за да я видят.И бира има.Всичко има.
    Има толкова за разглеждане в Брюж и по тъмно и по светло.За Брюж каквото и да ви разказвам ще е малко.
   В Брюж се изсипахме привечер, ама там през лятото привечер си е дневно време.Но само като време беше рано, като хора приличаше на полунощ.Няма нужда да чакате да запалят уличното осветление за да се разходите на спокойствие по улиците.В шест вечерта улиците, магазините всичко беше опустяло.Само заведенията на централния площад и някои по-големи пресечки показваха, че има хора в този град.А в последно време да разгледате един красив и любим на туристите град на спокойствие си е истински лукс.И аз се почувствах някак специална.Сякаш града ни посрещна като важни гости.
   Първата и може би най-красива забележителност на този град е да го видите привечер в залезно време, което през лятото си е късно време.Но огрени от залязващото слънце високите покриви на къщите и катедралите са удивителна гледка.















   Все си мисля, че ще изпусна нещо за Брюж, за което да ви разкажа.Разходката по каналите, най-тясната уличка с червени фенери от миналото, където една табела разказва как изкусителките са приканвали желаещите за развлечения, главния площад, съседния му площад, катедралите, кметството с прекрасните си зали. Микеланджело и неговата Мадона с младенеца, църквата където в точно определено време се изнася една светиня, а именно парче платно напоено с кръвта на Исус, прекрасните витрини на Брюж с шоколадовите фигури и дантелите.Всичко си заслужава да се разгледа в Брюж и винаги ще ви остане и за друг път и дори да не остане, вие нарочно ще го направите за да се върнете.











   За всички религиозни хора и не само, несъмнено най-голямата забележителност на Брюж се намира в една малка базилика, намираща се в един ъгъл на площад "Бург".Това е Базиликата на Светата кръв и тя неслучайно се нарича така.В нея се пази една стъкленица с малко парче плат, за което се смята, че е напоено с кръвта на Исус.В определен час към обяд, тя се изнася и всеки, който иска може да се нареди на опашка и да я види.Стъкленицата се пази от свещеник, който после ви дава малка книжка за тази тяхна светиня.А докато чакате наредени няма начин да не се удивите и на прекрасната катедрала, която не е огромна като тези, с които сме свикнали, но е много красива.Като че ли за първи път ми беше уютно на такова място.







   Следващата забележителност отново се намира в храм. В катедралата Св.Богородица може да видите фигурата "Мадоната с младенеца" на Микеланджело.Това е единствената негова творба напуснала Италия докато той е бил жив.Феновете на киното, които са гледали Джордж Клуни в "The Monuments Man" се сещат, че там извирваха точно тази статуя.Билет за да влезете се взима от инфоцентъра до катедралата.Тя самата също е много красива вътре, така че си заслужава да им отделите внимание.








   Шоколадът наистина е навсякъде в Брюж.Магазините се съревновават колко по-оригинално да покажат това какаово изкушение и да го изложат по витрините си.Може би не е много правилно да ви дам един такъв съвет, но има един начин да се натъпчете безплатно с шоколад в Брюж, защото каквото и да си говорим, ръчно направените бонбони не са евтино удоволствие.Влизайки във всяко едно магазинче ще ви предлагат да опитате от техния шоколад.Ами опитвайте бе хора, никой няма да ви спре.А в края на краищата всички си купуват, така че няма ощетени, а само подсладени.








   Разходка с лодка.Препоръчвам да го видите този град и по вода.Забавно е, още повече ако ви се падне забавен лодкар.



 








   От началото на този разказ все си мисля каква е думата, която описва Брюж най-точно.И се сетих.Възхитителен!





Брюж беше част от една невероятна екскурзия започнала в Лондон и завършила в Амстердам.

За някои от спирките вече съм разказвала:










Шведски кюфтенца

   Отдавна не ми се беше случвало да гледам тъпо в екрана, но ми се случи след като отметнах към десетина рецепти за шведски кюфтенца, при това от чужди блогове и сайтове.Поне в пет от тях пишеше, че това били оригиналните рецепти на кюфтенцата от Икеа.А всяка беше различна.Останалите и те се кълняха в оригиналност.Имаше варианти от най-обикновени кюфтенца с бял сос до предварително запържване на каймата и после омесване с хляб и подправки.Двойно пържене? Да бе да.
   С една дума, нищо ново под слънцето, пак ще трябва да импровизирам с максимална близост до оригинала, ако изобщо има такъв.Дребосъци някакви, а толкова ме изтормозиха.
   Ама накрая що ли не взема да си направя едни нормални кюфтета и да не се мъча повече.Както и да е, заела съм се вече и уточнявам, че опитах да бъда шведка, ама си останах у нас.



Какво е необходимо:

500 грама мляно месо ( повината свинско, половината говеждо)
филия хляб накисната в прясно мляко
нарязана на ситно малка глава лук
равна чаена лъжичка смляно индийско орехче
равна чаена лъжичка смлян черен пипер
супена лъжица нарязан на ситно магданоз

олио и масло по една супена лъжица за пържене

супена лъжица масло
две супени лъжици брашно
чаена лъжичка горчица
чаена лъжица соев сос
сол
сметана за готвене около половин чаена чаша
оригинално говежди бульон, но аз няма откъде да намеря затова си разредих соса с вода - чаена чаша, но това зависи колко гъст го искате, количество и т.нат.

пресен магданоз за поръсване
картофено пюре за сервиране
сладко от боровинки за оригиналност


  • Смесваме мляното месо с накиснатия в прясно мляко хляб, нарязана на ситно глава лук, магданоз и подправките - смляно индийско орехче и черен пипер ( аз прибавих и кориандър, защото обичам този аромат, но това е по желание)
  • Правите малки кюфтенца, които изпържвате в масло и олио.Знате, като сложите олио към маслото, то не загаря.
  • Вадите готовите кюфтенца и ги оставяте настрана.

Допълнение: ако в тигана имате прекалено много мазнина останала от пърженето или пък кюфтенцата са пуснали течност, отлейте излишното за да не се получи прекалено мазен сос.

  • Пускате масло, прибавяте брашното, махате от котлона и като бъркате наливате внимателно малко  бульон/вода докато получите рядка каша.
  • Връщате на котлона, който е на най-ниска степен и с бъркане до желаното сгъстявате.
  • Махате от котлона, прибавяте сметана и леко посолявате.
  • В този момент си имате страхотен бял сос към който в шведските рецепти допълнително добавят малко горчица и малко соев сос за да обогатят вкуса.Оставям на вас да си прецените доколко ще следвате оригиналите.
  • Пускате кюфтенцата в соса, разбърквате и оставяте ди поемат.
  • Сервирате с картофено пюре ( сварени картофи, масло, сметана, индийсто орехче за да вържете вкусовете с кюфтенцата)
  • Добавяте и боровинково сладко или друго подобно (защо не, все пак сме си у нас)

Допълнение: от това количество получих 14 малки кюфтанчета, които обаче до получаването на соса неизвестно как намаляха драстично.Добре де, трябваше да проверя какво ви предлагам, нали?
Когато приготвяте соса сгъстявайте и разреждайте постепенно.И преценявайте според количеството кюфтенца, които ви се получат колко сос искате да има.Те трябва според мен само да се овкусят със сос, а не да плуват в него.Но ако ви се вижда малко, знаете как да си направите повече.





Ако с кюфтенцата ви се четат разкази с картинки за Швеция, за тази северна страна с едни от най-усмихнатите хора там: