Пилешки бутчета със зеленчуци на фурна

    Почивните дни са си за почиване,следователно и храната трябва да е лесна за приготвяне.Да,има дни в които ми се иска да правя някакви сложни импровизации,но рядко това ми се случва в неделя.
   Имах долни бутчета,оставаше да измисля и с какво да ги направя.Ако беше да са само за мен щях да си ги изпека с мед и масло (убийствени стават,но за тях някой друг път),но щяхме да сме трима човека и не вървеше да тръсна само по две копанчета,пък били те и много вкусни.След една ревизия на хладилника наизвадих всичко,с което разполагах като зеленчуци и рецептата вече сама се довърши

С какво разполагах:

пилешки долни бутчета - 6 броя

една тиквичка

морков

пъщърнак

парче целина

две глави лук

десетина скилидки чесън

няколко чери доматчета

резенчета червена чушка (моите са замразени,но си става и с една прясна чушка)

зехтин

сол и червен пипер

• Нарязах зеленчуците и ги поръсих със сол,червен пипер и зехтин.Разбърках ги и ги сложих в йенски съд.По твърдите зеленчуци трябва да са по тънко нарязани,а по крехките на едро.За да може накрая да имате равномерно изпечени,а не половината да ги търсите къде са се стопили.
• Всяко бутче посолих и намазах с червен пипер
• Наредих ги върху зеленчуците.
• Поръсих отгоре със зехтин и налях малко вода,само да се покрие дъното.
• Сложих капак и пекох 40 минути на 200 градуса с вентилатор
• После махнах капака и пекох още 10 минути.
• Получи се много вкусен сос и зеленчуците и без бутче бяха много вкусни.

Хлебчетата са по рецепта на Ева Тонева.Моите са без сусам и вместо осем,разделих тестото на шест за да са по-големи:

 http://www.evatoneva.com/index.php?option=com_content&view=article&id=243:hamburgerbuns&catid=6:pitki&Itemid=8

Ако рецептите,които споделям и историите,които разказвам ви харесват,заповядайте и във фейсбук страничката на блога,където се случват много повече рецепти и истории:

https://www.facebook.com/zakakvotoidae/

Монако, когато размера няма значение и Монте Карло, звук без гледка

   В дни на очакване на нови посоки ви пиша за една кратка разходка в Монако без Монте Карло,нещо което не се случва често в средностатистическите екскурзии по тези места.Причината е съвсем обикновена за местните хора и съвсем необикновена за мен.Попаднахме тук точно по времето когато се провежда Формула 1 и ако питате мен,не бих заменила с нищо усещането само да чувам болидите хвърчащи по улиците на града.Звук почти без гледка,защото на всяко едно място,дори невъзможно изглеждащо беше сложена някаква преграда.Буквално цялото Монте Карло беше заградено от плътни заграждения.Безплатен беше само шума.Единствено горе на скалата в близост до двореца имаше малка видимост и познайте,всички туристи правеха голяма спирка там.Но не се оплаквам,за мен емоцията дори само да надзърна отдалече беше много голяма.
   Монако може и да е една педя земя,но с население много над средностатистическото за такава територия и с туристи многократно надвишаващи хората с постоянен адрес там.
   В Монако разходката ни започна както винаги от платения паркинг,който събира стотици автобуси дошли от всякакви посоки.Изкачване до върха на скалата,кой по стълби,кой по ескалатори.Според това дали си изморен турист или крачетата ти са с обувки колкото струва цялата ни екскурзия,че и отгоре,имаш избор на придвижване по големите наклони и отвесни скали.
  Горе на високото има дворец около който трябва да се навъртате по обяд за да видите смяната на караула.Принцове и принцеси може и да не срещнете,но може да поразгледате къде живеят.Има невероятна градина с още по чудни морски гледки,тръгвайки от този дворец към Океанографския музей.Ако обичате рибоци и други морски творения,ще ви хареса Аквариума към музея.Ако не обичате риби,то сградата тогава няма как да не ви впечатли.Построена на невероятно място на скалата,тя е трябвало да бъде дворец.Наистина е дворец,но морски дворец.А знаехте ли,че великия Жак-Ив Кусто е бил директор на музея?
  По пътя не може да не забележите една катедрала,която може и да не е от най-високите,но е една от най-красивите за мен.В нея са погребани хора участвали в една приказна история,защото каква друга може да е една история между едно не съвсем обикновено момиче и един принц.
   И други интересни места има в Монако,но за краткия ни престой този ден беше това.Плюс едно кафе на крак.В магазинчетата за сувенири на повечето места имат еспресо машини и за едно евро може да глътнете по едно не лошо кафенце.И сладоледа,колкото е по навътре и далече от централния площад,толкова е по-евтин.Но това си го знаете и вие.
   Разходката ни в Монако в снимки: