Кападокия - как една немечтана дестинация се превърна в незабравима

 

    

    Който ме познава знае, че аз обичам да пиша, обичам да разказвам.Там е работата обаче, че сега съм без думи.Защото никога не съм слагала Кападокия в списъка си с много желани дестинации, била е винаги нещо евентуално, ако няма друго.Но така се случи, че приятелка подхвърли идеята, няколко човека се навихме и докато се усетим ни се обадиха ,че програмата която си бяхме харесали е потвърдена.И малко след това вече се качвахме на автобуса.Една малка скоба ще отворя, защо избрах автобус.Ако беше преди години когато пътувахме само двама трима, нямаше да се навия, но с компания нещата стоят по съвсем друг начин.Времето не само минава неусетно, ами даже и не стига.Споделен сандвич, глътка питие, сладки приказки, това винаги ми е липсвало преди и сега когато мога ще се възползвам максимално.

Кападокия не е, ама изобщо хич и въобще не е само балони и донякъде ме е яд и на мен самата, че това винаги е било първото нещо с което я свързвах и първото нещо, което сега всеки ме пита.Балони има навсякъде, но Кападокия е една с нейните причудливи скалисти форми служили за домове на хиляди хора и дори да я сравняваме с подобни места, тя за мен никога няма да е като останалите.А манастирите и стотиците църкви с невероятни и запазени стенописи правят Кападокия едно много християнско място, разкрито, опазено и пазено по най-добрият възможен начин.

Изживяването Кападокия, включва както природа, така и история и те са свързани в цялото това място.Музеят на открито Гьореме, подземният град Каймаклъ, огромната скала крепост издълбана с помещения и приютила стотици хора, от върха на която се вижда далеч, надалеч повече дори и отколкото се вижда от тези прословути балони.Но Кападокия е също така и глинените изделия, характерни само за този район, танците, дервишите, екстремните разходки с джипове и лудите им шофьори, които ще ви разходят между скалите и ще ви черпят безалкохолно шампанско точно когато слънцето залязва, сувенирите във всякакви видове с форма на балони...И да, разбира се самите балоните, за които всички питат, струващия колкото самата екскурзия един час в небето наистина е изживяване веднъж в живота.

Кападокия е всичко изброено и още много и наистина се превърна от нещо, за което не съм мечтала, в нещо, което няма да забравя.

    Това, което прави Кападокия различна са нейните природни дадености и то точно тези причудливи скални образования, които се променят и видоизменят от природата и човека.Някои от тях са просто скали с различни форми, които всеки с въображението си вижда по някакъв начин.Животни, хора... Но също така тези скали са били домове за стотици хора.Представете си харесвате си скала, издълбавате си стая, после кухня, после решавате да каните гости, ето ви гостна.Дълбаете настрани, надолу, нагоре.Където не очаквате виждате врати и прозорци, някои използваеми и днес.Помещенията дълбоко в скалите имат еднаква температура и това позволява да се съхраняват много продукти, включително и плодове и зеленчуци и ето как много от вратите, които се виждат и сега всъщност водят до съвсем използваеми складове.

    Гьореме и музеят на открито.Абсолютно впечатляващи стенописи в скалните църкви.Вътре не се снима, то даже да има начин ще забранят и да се диша (не го казвам като оплакване) не може да се стои дълго и във всяка една има човек да пази.По надолу на една от снимките ще видите табло на което са изнесени всички запазени стенописи в църквите.Да ви разказвам за отделните църкви няма смисъл, това не е такъв вид статия, но наистина беше нещо неочаквано за мен и определено препоръчвам за посещение.

Учхисар.То не е точно крепост, това е една огромна, наистина голяма и висока скала, която е точно както си представя човек скалите в Кападокия.Като кошер цялата е издълбана и вътре в нея се е събирало цялото село.На върха ще погледнете във всички посоки докъдето ви стигне погледа.И ако не се качите на балон, гледките ви дават една представа какво се вижда от него.

С джипове към залеза.

Подземният град Каймаклъ.Ако се чудите защо първата снимка не е подземна, а нещо странно, то това е, защото всъщност крад Каймаклъ е известен със своя каймак.Имат си фестивал и т.нат. Но най-интересният каймак, който аз видях беше сушеният каймак.Ей така го провесват на една пръчка и го оставят да се суши в хладилника, после го режат на парченца и се яде.За туристите в тарелка и е препоръчително да се изяде веднага.На какво има вкус ли? Ами на масло има вкус.Не е нещо, което бих повторила, но се радвам, че опитах и това чудо в живота си.
Сега за подземният град...Колкото и някой да ви обяснява как хората са дълбаели скалите, правели са си жилища в тях и се затваряли вътре и какво ли още не, не заседнеш ли в тунел широк половин метър наведен почти до дупето на човека пред теб, просто не можеш да си го представиш иначе.Подземният град е с осем етажа надолу, като туристи влизат само до минус четири.Хората, които не си падат по затворени и тесни пространства влизат само до втория.До там реално се усеща съвсем нормално, донякъде като в голяма пещера.После обаче следват тунели доста тесни и дълги, помещения в различен вид и форма.
Изумителното е, че където и да си имаш свеж въздух, хората там са живели съвсем нормален живот.Ако питате мен, гениални инженери са били тези, които са направили така, че да се живее и под земята без да ти липсва нещо, евентуално само слънцето.

Аванос и хетските глинени кани.Градче известно от хиляди години със своята керамика, красива, цветна...Специално място в асортимента на многото работилници и магазини заемат хетските керамични кани за вино, които веднага се разпознават със своята необичайна форма.

Хетите са били древен народ, живял преди хиляди години по тези земи и сведения за точно тези съдове са намерени в много стари описания на техните религиозни празници.Те се покланяли на Слънцето и поради тази причина каните са кръгли, като рано по изгрев те се нареждали така, че първият слънчев лъч да мине през тях и така се смятало, че течността вътре се освещава.

На едно място прочетох, че правили експерименти и се оказало, че течност стояла в такива съдове променя структурата си и ставала по полезна за здравето заради формата и материала.Дали е вярно не зная, но че са много красиви и необичайни е истина.Освен това са и практични, пъхат си ръката през тях и ги закачат на рамото си, а когато искат да наливат се навеждат и разливат, а издължения край помага да не се залеят и могат да наливат и в по-малки чаши много по-лесно.

Попътно.Соленото езеро Туз.Ето защо ги обичам автобусните програми.Заради такива необичайни и неочаквани спирки.Соленото езеро както се превежда името на това езеро е второ по големина в Турция и познайте...солено е.От него се добива сол, вярвате или не и според много хора е много полезно да се разходиш бос по плиткия му бряг.В магазина където спряха автобусите може да си представите колко много солени продукти имаше, включително и сол.

Балоните.Първите балони, които видях бяха през стъклто на автобусчето с което ни взеха по тъмно сутринта от хотела за да ни заведат до мястото на излитане.Докато пътувахме в мрака видях няколко сенки в небето с проблясващи пламъчета.И тогава докато небето леко изсветляваше стигнахме и до нашият балон, който приготвяха за полет.Над нас се понесе друг, в далечината се виждаха други.И когато се издигнахме и ние се оказа, че във въздуха са десетки.

Балонът ни се изду целия, кошът се изправи и 26 човека се качихме в него плюс двама човека екипаж.Така ли се наричат хората, които оправляват балон? Както и да е, разбрахте ме.През цялото време освен че контролираха нещата имаха и постоянна връзка с хората на земята.Говореха си нещо.Разбирах ги само когато казаха, че снимат и правят селфи на всички.Мен така и не са ме хванали, затова нямам докаателство че съм била на балон.Но аз си знам, че бях там.Летях с балон, хора.Видях изгрева от високо и то на открито.Ако ме питате какво е усещането? Нереално е.Не мога да го опиша, защото не се доближава до нищо друго, което съм изпитвала.Нито е самолет нито е като лифт, нямам с какво да го сравня.Не съм се качвала на тези балони вързани към лодки на морето или нещо подобно.Но пак няма да е същото, сигурна съм.Да, аз ви казвах през цялото време, че Кападокия не е само балони, защото наистина не е.Да летиш с балон е уникално усещане само за себе си.Вярно и гледките са важни, но наистина не мога да ви го опиша какво е да летиш по този начин, трябва да го изпитате, защото то си е лично усещане.Ако имате възможност където и да е, качете се на балон.После ми пишете да ми разкажете.