Страници

понеделник, 21 август 2023 г.

Райско на райското пръскало

    

    Желанието и упоритостта ми ме качиха до водопада, това е истината.Ако някой ви каже, че това е лесен преход, после питайте мен.


   Централен Балкан е мястото където съм виждала най-красивите гледки.Зная, че всеки си има планина, която да му е на сърце, моята е тази част на Старата планина заедно с Еленския балкан, но това е друга тема.
   Всяка височина открива пред погледа невероятни картини, каквито само природата може да сътвори.Ако човек има и очи за красотата, тогава преживяването е пълно.А тук сте се устремили към една от най-красивите гледки или места в Балкана, Райското пръскало.Не се случва всеки ден да ви намокрят до кости водите на най-високият водопад на Балканският полуостров.
   Като за всеки преход, който ми е за първи път винаги прочитам нещо предварително, гледам клипчета, някак се опитвам да си визуализирам маршрута предварително и да зная още от първата крачка дали ме очакват 200 или 1000 метра денивелация.Защото мен изкачването винаги ме мъчи.Дайте ми равен маршрут и като нищо съм минала и сто километра, дайте ми обаче изкачване и виждам зор.Разбира се с времето ми става все по-леко и приятно изкачването, но винаги си имам едно на ум с височините и се опитвам да не преминавам възможностите си.Защото желанието е едно, възможностите друго и то не за друго, ами в планината излишни геройства не са препоръчителни и заради вас и заради хората с вас.
   Преди две години не съм си и представяла, че ще видя Райското пръскало на живо, но ето че и това ми се случи.Казвам две години, защото реално тогава за мен започна истинското планинарство, тогава открих този прекрасен свят на планинските преходи и преоткриване на възможностите ми.Сега благодаря не толкова на все пак донякъде подготвения си организъм и тяло, колкото на окуражаването и споделените километри с приятели.С вашите хора, наистина можете повече.
    Няколко етапа има този преход и в зависимост от почивките и темпото може да се мине и за три и за пет часа.Разбира се всичко зависи от подготовката, имаше хора, които ни задминаха на отиване и се върнаха докато ние още бяхме по пътеката нагоре.Но тази публикация е за хората като мен, които макар и по-бавно са решили да стигнат до крайната точка.
    Потеглихме с бодра крачка от месността Паниците до Калофер.Още щом стъпихме на пътеката, ми стана ясно че няма да е лесно.Изкачването не беше толкова стръмно, колкото че имаше доста изровени в гората участъци и трябваше да се внимава.Следваше по-лек наклон на открито с красиви гледки, разминаване със стада крави и овце.Невероятни гледки озвучени от звънците на овцете си е винаги красиво преживяване.Някъде по средата на този участък минахме покрай една каравана паркирана насред нищото да се чуди човек как и кой я е оставил.Но това, което ме впечали все пак беше, че имаше вендинг машини с някои необходими напитки и закуски, които могат да подкрепят някой закъсал планинар.На всичкото отгоре всяка си имаше пос терминал, та можеш да си вземеш нещо и с карта.Признайте сега, че не се вижда на всеки баир такова нещо, поне аз не бях.
    На няколко места където се откриват най-красивите гледки има пейки и масички, където може да уважите природата и да ѝ се порадвате с чаша чай или кафе или пък блокче шоколад да ви даде енергия за предстоящото или просто да си заредите батериите като погледате върховете и поляните наоколо.Защото после няма да ви е до гледки.
   Следва участък, в който се върви сред гората.Спускане, изкачване, преминавахме и реката.Тук има и чешми.Изкачването по тази част, въпреки че пътеката се виеше удобно на зиг-заг нагоре, ми беше голям зор.Видя ми се безкрайна.Вървиш, вървиш и всеки път като вдигнеш глава виждаш хора, които пъплят нагоре и ти не стигаш и не стигаш до тях.И когато вече аха да се отчаяш, че май не ти е мястото тук, излизаш на окрито и пред теб се октрива зеленина и гледка към водопада.Той пак изглежда далеч, но поне края му се вижда.Оттук може да се тръшнете ( буквално) на полянката и да си гледате водопада или да изстискате малко сили да се изкачите до близкия връх,  откъдето се откривали чудни гледки.Аз за себе си прецених, че по добре да си почина, ако искам да се опитам да стигна до самия водопад.
   В такъв слънчев и хубав ден, до хижа Рай имаше страшно много хора.По маси, по тревата, кой където беше намерил местенце се беше паркирал.Ние обаче щурмувахме последният етап.Като разстояние пътеката до водапада не е дълга, но си е доста наклонена и то не толкова наклона пречи колкото ситните камъчета по пътеката и многото хора, с които трябва да се разминеш.Бавно, но славно стигнах и догоре.Водопадът беше изключително пърноводен в този ден (защото въпреки, че той е постоянно течащ, все пак има периоди в които не е толкова полноводен) и водата се изсипаше отгоре ни.В слънчевия ден обаче, дрехите веднага изсъхваха. 
   Като един средностатистически планирар, разбирайте че не е като да съм съвсем начинаещ, но пък и не съм от тези, които изкачват планини като разходка в парка, ще обобщя, че маршрута до Райското пръскало е възможен за всички, просто едни няма да го усетят, други ще видят зор, но крайната цел си заслужава, дори само за да отметнете едно от задължителните места в Централен балкан и изобщо в Родината, което трябва да се види от всички, които обичат планината и преходите.За другите предполагам, че колкото и райско да го описват едно място, то не е тяхното място.
   Задължително имайте добри обувки и въпреки, че по пътеката има чешми, имайте си достатъчно вода.Ако имате настроение, желание за покоряване на върхове или водопади в този случай, вярна дружина, с която да се подкрепяте, поели сте в правилна посока.Да знаете обаче, че слизането също не е толкова лесно, макар и със спускане.Гледайте си в краката и не се забързвайте по надолнището само за да минете по-бързо пътеката.Но това си важи за всички пътеки, които искате да минете където и да е.































Няма коментари:

Публикуване на коментар