Страници

петък, 5 февруари 2021 г.

Скони. И още за една френска преса за кафе и турски каймак

 

Едва ли има по международно заглавие от това, нали?

Сконите свързвам с Англия и пиенето на чай в пет часа, френската преса за кафе с френските земи разбира се, а каймака ми е дошъл от Турция.


     Хората, онези мъдрите, не случайно са казали, че всяко нещо се случва с времето си или че едно нещо като има да се случва ще се случи като му дойде времето.В моя случай тези философски мъдрости се случиха с едни скони.Скони, които се глася да правя вече няколко години.Но трябвало да си купя френска преса за кафе и още повече да се появи в магазина турски каймак.Той каймака е виновен, ако трябва да съм честна.Засилих се да си го купувам без абсолютно никаква идея какво ще го правя.И тогава ми падна една ябълка на главата, светна ми пред очите и ми дойде на акъла, че този каймак мога да го хапна със скони.Защото пък сконите се ядат с бита сметана и сладко.Но аз не исках да си хабя сметаната, която пазя за един друг сладкиш, а какво е каймака, че и повече? Изобщо страшно сложна история стана.Но с вкусен край.


     Френската преса за кафе.Много исках да имам такава.Ами не зная защо, но има нещо много шик в това да си налееш кафе от такава в изискана чаша от порцелан и да си хапнеш нещо сладко към него.Почти ми идва да си облека и нещо официално за ритуала.
    Като всеки уред за правене на кафе и тук си имало особености.Честно казано първия път когато си направих кафе в нея си знаех, че ще бъда разочарована, защото още докато го наливах, виждах че е прекалено бледо и рядко.И без да го разсъждава много човек, какво ли толкова би станало като просто залееш смляно кафе с гореща вода.Това не е нес кафе все пак.Тогава си помислих, че не може цялата работа да включва само това, трябва да има нещо по специално.Варно, че французите не пият кафето както трябва, но все пак не може да е само това.Поразрових се насам натам и се оказа, че като всяко друго нещо и тук си има някои особености.Разбира се след няколко опита всеки сам ще си усети процеса и ще знае колко да му е кафето и с колко вода да го приготвя, но основните стъпки са тези:
  • предварително може да се затопли каната с гореща вода точно преди да се използва.След като се излее горещата вода от нея, се подсушава.Може със същата тази гореща вода да си затоплите и чашата.
  • завирате си вода и я оставяте две минути да се охлади до 95-97 градуса.Разбира се никой няма да мери градусите, освет ако не държите всичко да е перфектно, но е ясно че не трябва да е вряла
  • добре е кафето да смели преди използване, но това е когато търсите съвършенство, в забързаното време ще си ползваме готово смляно
  • слагате смляното кафе в каната и го заливате с една супена лъжица вода, разбърквате и оставяте половин минута.Специалистите казват, че ако шупне, значи имате прясно кафе
  • заливате горещата вода и слагате капака с цедката, но не бързайте да я натискате.Изчаквате 4 минути за да се "направи" кафето и чак тогава прецеждате.Натискате бавно, но непрекъснато.


    И след като ви разказах за кафето, с което ще преглъщаме сконите е време и за тях самите.

Идеята и голяма част от изпълнението е по тази рецепта: 

https://www.cookwithasmile.com/%d0%ba%d0%bb%d0%b0%d1%81%d0%b8%d1%87%d0%b5%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d1%81%d0%ba%d0%be%d0%bd%d0%b8-scones/




Какво е необходимо:

 две чаени чаши брашно

равна чаена лъжичка сода

щипка сол

75 грама масло

две супени лъжици пудра захар

150 ml прясно мляко

едно яйце 


Идеалният начин на сервиране е да си разцепите едно скони ( така ли се казва в единствено число?) да си сложите бита сметана и малко от любимото ви сладко.

Сконите не трябва да са сладки. Така де, да се разбира, че са сладкиш, но не съвсем.Хайде пак сложнотии.Но идеята идва от това, че те се ядат със сладко и затова така.И представете си тази съвършена хапка от сметана, сладко и после полята с горчиво кафе.

  • Включвате фурната на 200 градуса и тогава започвате приготвянето.Идеята е да сте готови заедно с нея
  • Смесвате брашното със содата и солта.
  • Добавяте маслото на кубчета и започвате да го смесвате с брашното.
  • Добавяте захарта, яйцето, което сте разбили предварително
  • Наливате прясното мляко на два пъти и замесвате твърдо тесто.Аз винаги наливам течностите постепенно, защото поради някаква магическа причина понякога идват повече.
  • Тестото ви е твърдо ( не чак като за паста, но определено по твърдо от това за хляб) и го разточвате на дебел пласт 1,5-2 см, но да не вземете да го мерите, приблизително е.За улеснение за разточването може да не вадите точилка, а да го направите със стъклена чаша и за още по голямо улеснение с тази чаша може да си оформите сконите.Но това е по желание.
  • Взимате една чаша или кръгла формичка и си правите кръгчета докато използвате цялото тесто.При мен излязоха 12 скони, като последната я оформих от остатъците и тя стана като курабийка на вид.Но както се казва, трябва да има и нещо специално за готвача.
  • Печете до златист загар




За други сладки рецепти, попитайте търсачката на блога.А за споделяне и сладки разговори, заповядайте в страничката на блога и във Фейсбук където се случват още повече рецепти и се разказват истории.



понеделник, 1 февруари 2021 г.

Зимна зеленчукова супа с булгур



 Това е една толкова непретенциозна и обикновена супа, че чак е гениална и още повече великолепна.



     Няма да си приписвам заслугите за създаването ѝ, а само за споделянето и изяждането.И в голяма степен разгадаването какво точно има в нея, защото нейния създател или смесител е по-правилно, майка ми така си прави всеки ден разни мешани супи, че често забравя какво е сложила.Обикновено слага от всичко, което има и разбира какъв е резултата чак като си я сервира.Е, този път бях на точното място в подходящото време да я опитам точно тази супа и повярвайте, страшно много ми хареса.Толкова, че само разбутах масата и я заснех, защото тази супа няма нужда от някакви нагласени снимки, нищо че аз обожавам да снимам, тя има нужда просто да бъде разказана.




Какво е неолходимо:


зеленчуците са приблизително в равни количества и нарязани на еднакви кубчета


тиква

целина

праз

морков

печена червена чушка

половин чаена чаша булгур

риган, мащерка и сух босилек 

(количествата преценете според порциите, но нека са приблизително равни)

сол

олио


много зехтин за поръсване

лимонов сок за сервиране

(или оцет, с него също е вкусно)


  • Булгура се накисва за половин-един час, не повече.А се накисва за да се сготви по-бързо.
  • Зеленчуците се нарязват на кубчета.
  • В супена лъжица олио и супена лъжица вода задушаваме зеленчуците.Задушаваме е силно казано, буквално ги смесваме и разбъркваме няколко пъти и това е.
  • Добавяме ситно стрити подправките и заливаме с вода според порциите.
  • Посоляваме.
  • Добавяме измития булгур и оставяме да се готви.
  • Накрая аз лично когато си сложих първата порция (защото имаше и втора) си поръсих и зехтин и лимонов сок.Втората ядох с ябълков оцет и също много ми хареса.Тъй като продуктите са сладки като цяло, нещо кисело много ѝ отива.
  • Като всяко постно ястие и тази супа не се яде вряла и гореща, нека малко да "дръпне".Опитах я изстинала и пак ми хареса.
  • Може и да си я пасирате, ако обичате крем супи, но аз не позволих това, защото обичам да усещам какво има вътре.Относно подправките, аз човека, който не обича да смесва много, че даже и не слага никакви понякога, бях възхитена как си отиваха на сладките зеленчуци.