Хапки от свинско месо с праз и ориз (на тиган)

 

     Няколко пояснения за да си прецените дали да си губите времето в четене на рецептата:
    Тъй като тези дни се съобразявам с лекарски предписания, в тази рецепта не пържа нищо.Не че аз пържа по принцип, така съм си свикнала, но да си кажа.
    Приготвям на тиган, защото рецептата е за двама човека, а и винаги готвя ориз в тавичка или тиган.В такива по широки съдове ориза се готви по-бързо и равномерно, това си е мое наблюдение.

    А снимките са на открито на първото слънце от няколко дена, което ме накара да си седна на двора с чинията и да се стопля и външно и вътрешно.

    Има един български ориз, от който вече сме изяли сигурно десет килограма от него, а съм поръчала не знам колко.Той се продава в разфасовки по 5кг и първият път когато поръчах нямаше как за мен само да оставя такова огромно количество и раздадох на приятели да го опитат и както и очаквах, защото аз много рядко греша в избора на продукти, всички много го харесаха и си поръчвахме няколко пъти.Много е вкусен, сериозно, аз толкова вкусен ориз имам чувството, че никога не съм яла, а аз обичам много ориз.И дори преварен както го обичам и както е на снимката, зърната пак си стоят отделно, не стават на каша.

   Та така де, това е от онези публикации които всички започват да ме обвиняват, че правя реклама, но аз си държа на мнението, че българските проиводители трябва да се подкрепят и когато нещо ни харесва, трябва да го разкажем за да го опитат повече хора и не зная защо трябва непременно да са намесени пари в това, освен за да си купим продукта разбира се. Вече на кой му плащат за да ви представи специално нещо, си е работа между него и производителя.Лошо няма!

----- > Страничката на ориза във Фейсбук

Какво използвам за това ястие а две порции:

една пържола 

(това имах аз, но може да е всякаква част: врат, плешка...в количество за две порции)

чаша ориз (вместимост 200ml)

стрък праз

5-6 чери доматчета или малък домат

чубрица

зехтин

Пържолата нарязах на хапки и заедно с половината праз нарязан на ситно сложих в тигана и налях с малко вода.На половина на месото, ако хапките са малки не е нужно много вода, те ще се сготвят бързо.

Под капак месото се свари и овкуси на праз, което беше моята цел.

Добавих ориза, останалия нарязан праз, нарязани черита или домат, ако нямате малки доматчета (за свежест и кисела нотка), чубрица и залях с вода, при мен съотношението е едно към три.

Посолих и готвих до готовност на ориза, което не отнема много време в един тиган.Затова е добре месото да има някаква първоначална готовност преди да се срещне с ориза.

Готовото ястие поръсих с малко зехтин.Ако обаче месото ви има мазнина, тя ще е достатъчна, но вие си решавате.

Отгоре може да се поръси с нарязан на ситно пресен магданоз и копър.

За мен с прясно смлян черен пипер.

Пълнени чушки с мляно месо и ориз и сос с препечено брашно

 

   Тази рецепта достига до вас благодарение на лекарски предписания, които трябваше да спазвам докато приготвям определена храна за друг човек.Което означава, че няма лук, няма предварително готвене на плънката, няма яйца или кисело мляко в соса към тях.

    Във връзка с това различно готвене, честно казано и най-нескромно казано досега успявам да получа всички ястия вкусни и дори добри на вид, въпреки ограниченията.А тези чушки станаха фантастични и дори с лоши снимки поради мрачното време и липсата на условия, тази рецепта трябваше да си я запиша.

Какво иползвах:

чушки шест броя

мляно месо около 300 грама

три супени лъжици ориз балдо

щипка добре стрита чубрица

щипка млян кимион

(ако вие си нямате ограничения, подправките може да са повече)

един домат

една супена лъжица препечено брашно

зехтин

сол

Чушките са почистени от семките.

Мляното месо (може да бъде пуешко, пилешко, телешко, свинско, смес...всякакво но без подправки) смесвам с ориза и подправките.Омесвам ги добре.Ако в мляното месо няма сол, посолявам.

Пълня чушките и ги нареждам в съд а печене.

Заливам с вода, но без да ги покривам, може би две трети от съда.Посолявам.Както и в плънката, не слагам мнго сол, но все пак си трябва вкус.

Върху чушките нареждам нарязан на тънки филийки домат.Този домат после ще участва в соса, така че е добре да е тънко нарязан за да може да се разпадне по време на печенето.

Слагам в загрята на 200 градуса фурна и пека 20-25 минути (зависи колко са големи чушките, а моите не са особено големи).

Ако по време на печенето отгоре започнат да прегарят ги обръщам.

Както сте прочели в заглавието, в соса ще има препечено брашно.У нас това означава брашно, което е "печено" на сух тиган до момент в който цвета му от бял стане кремав, в момента в който би загоряло се маха от тигана.Такова брашно винаги имаме в едно бурканче и с него астройваме супи, сгъстваме яхнии.Ако си нямате такова, за този сос си направете една лъжица.Разбира се може да сгъстите и с нормално брашно, ако не ви се занимава.

Когато чушките са готови, вадим в чиния или купичка малко от течността в тавичката, оставяме да се охлади и сгъстяваме с брашното.Получената кашичка връщаме в тавичката и размесваме или разклащаме тавичката, целта е да се разпредели и соса да се сгъсти.

Връщаме в изключена фурна и оставяме десетина минути.

Доматите, които са се разпаднали в соса, ако има нужда се намачкват или пък вадите целия сос и пасирате, зависи колко ви се занимава и колко държите на вида на цялото ястие.Моите нямаше нужда дори да мачкам, така се бяха усвоили в соса.

Отгоре поръсвам със зехтин.

Истанбул, град който не влиза лесно в изречения

 

Иска ми се да разкажа Истанбул, но едва ли ще мога.Този град не влиза лесно в изречения.Не можеш да сложиш точка докато го разказваш.Той не влиза в никави граници и дано никой не успее да му сложи такива.За такъв един град можеш само да напишеш "следва продължение".
  Мисля, че всеки си намира по нещо там защото той е толкова различен, толкова шарен и контрастен.А в края на септември ухае на печена царевица и печени кестени.Те са навсякъде, почти толкова колкото са сергиите със симити.Ох, тези симити...за 20 лири хапваш доволно и си готов за следващата посока в този необятен град.

    Както обикновено всичко започва отдалече и затова и ние започнахме пребиваването в Истанбул в историческия център, където се изправяте до нещо наистина древно, обелиск.Има истории как е достигнал този обелиск до това място.Падал ли е, чупил ли се е, на части ли са го носили, търкалялили са го...Каквото и да е, днес той гордо си стои там.

    И после влизаме в джамия, ама в Синята и тя е грандиозна и отвън и отвътре.

  И разбира се минаваме покрай Света София, която все не намира точното си приложение, надявам се и сега да е така.

   И минавайки покрай нея се изкушихме да изядем по един симит.То как да не се изкушиш, мекичък поръсен обилно със семена за 20 лири.Зареждаш батериите и си готов да извървиш поне 30 хиляди крачки този ден.Май не ги направихме толкова, но в километри не беше малко.

   Наричат я Желязната църква и след като толкова години се разпадаше това ми ти желязо, сега е лъсната за чудо и приказ.Сега вече тази стара дама няма да се срамува когато я показват на хора от цял свят.И наистина докато бяхме там имаше групи от Италия и Франция.

    Отдавна си го бях намислила този квартал.Ами то аз по шаренкото си падам и още като видях тези цветни къщи и дувари на едни снимки, казах си, там трябва да ида.То пък така стана, че нашия екскурзовод Искендер без да пита ни заведе, че даже и ни остави да изкатерим една доста стръмна улица и да завъртим малко из квартала.А квартала Балат го нарекли и заедно с Фенера са си доста забележителни квартали в Истанбул.

    А в края на деня се озовахме на площад Тексим оглеждайки се да не ни блъсне трамвай.Ама те едни симпатяги тези червени трамваи, че с право всеки гледа да ги издебне и да се снима с тях, на тях, до тях.И се спуснахме по главната.Те може да не си я наричат така, но аз като ви кажа главната и всички българоговорящи веднага схващате какво имам предвид.Да, точно това имам предвид.Магазини, магазини, народ в двете посоки, излезли да си покажат новите дрехи или да си купят такива.И навсякъде царевица и кестени.И най-интересното е, че ги белят кестените, да не си изцапаме нежните туристически ръчички.

  И сигнахме до кулата, наречена Галата.То и на квартала казват така или пък Каракьой.Май повече последното, защото спирката на градския транспорт или големия трамвай се наричаше така.От Кулата се спуснахме към Босфора и като казвам спуснахме, доста стръмни са тези улици.Шумно е, хора се разминават непрекъснато, момчета приканват да опитаме кестените, търговци следяха зорко да не ни пропуснат като клиенти...Но нас ни теглеше към брега и прохладата там, светлините на корабчетата които потеглят за вечерни обиколки по вода, заведенията...

   Вървим си ние, вече гладни и се оглеждаме къде да хапнем, разбира се нещо традиционно и се сещам за нещо прочетено, което съм запомнила, как си взели сандвичи с печена прясна риба и седнали на пейка край водата...И обикаляйки виждаме в един ъгъл малка сергия, цялата обвита в дим и голяма опашка там.Всеки знае, където и да сте, следвайте местните за храна, а на опашката и по масичките само турски семейства.Нареждаме се.Това да чакате на опашка понякога има предимство, че наблюдавате целия процес по приготвяне.А той не беше никак кратък...И когато седнахме край Босфора с горещите сандвичи и отхапах...разбрах, че може би не съм яла правилно риба досега.

   Всяка хапка беше съвършена комбинация от риба, зеленчуци, подправки, лимон и зрънца нар.

   А корабчета идваха и отплаваха, светлините се отразяваха във водата и въпреки разноликото шумно множество беше някак много спокойно...

   И доволно се прибрахме в хотела.

    Разходка с лодка или как винаги щом има начин да видя брега и от водата, там съм.Много обичам да си стоя на плавателното средство в случая корабче, вятъра да ми роши косата, пръски вода да ме заливат от време на време, да слушам историята на сградите покрай които минаваме...

   Може ли да сме в Турция и да не попаднем на пазар.То си е забележителност и забележително изживяване.Да не говорим за десетките почерпки на чай и локум.Излязах оттам наквасена и с повишена кръвна захар.Ама не заради локума въпреки, че не се дърпах когато ми бутаха отрупаните табли под носа.Подсладих се с едно кюнефе, правеха го на скара на жар...Удивително!!! Може още удивителни да сложа, толкова беше вкусно.И това в една забутана уличка където се връщаш двеста години назад сигурно и защото сградите са сигурно на толкова и защото търговията макар и с нови дрехи и вещи се случва по същия начин като едно време.А кафеджията си излива кофата с вода във вадата в средата на каменната уличка.Минало и настояще в едно.

   Може би трябваше да изядем и по един кебап там.Не ядохме достатъчно от турската храна за съжаление.Но както казах в началото, винаги ще има "следва продължение" когато и да е.

   Долмабахче...този дворец е като Истанбул, грандиозен и неочакван.Въпреки опашката на входа, влязохме много бързо.Всъщност забавянето идва от скенерите през които минаваме и то защото има хора, които чак там се сещат да се разопаковат.Иначе пък пихме кафе в харема докато го разглеждахме.Спокойно, кафенето се намира там, затова така.Не че има харем сега там, не че някой би искал да има харем сега.При тези цени?

    Вечерта ни беше малко разочароваща.Наминахме във Водната градина, един мол с фонтани.Някога мола е бил хубав, сега почти няма магазини, а фонтаните...ами и по добре озвучена падаща вода съм виждала.Музиката почти не се чуваше от водата и с една дума, бих предпочела да бъда пак край Босфора отколкото тук.Но каквото, такова.

И това е...един дълъг уикенд в Истанбул.

И...следва продължение!