Страници

неделя, 13 ноември 2022 г.

Усукан тутманик с прясно мляко

 

   
   Понякога ми е чак неудобно.Хората месят, блъскат, купуват си миксери за месене, аз бъркам винаги с любимата ми шпатула и накрая получавам най-мекичкия и пухкав тутманикна света.Това е някакъв особен пекарски късмет или дарба и аз не се срамувам да си го призная.
   Напоследък къде ли не виждам усукани тутманици и то как да не му доправи на човек.Не казвам яде, защото на мен постоянно ми се яде, но правенето е нещо което винаги повече ме изкушава.Тръпката какво ще ми се получи е нещо страхотно.
   Не съм използвала чужда или гледала друга рецепта.Действах по основните правила, така както правя тесто в повечето случаи и понеже имах прясно мляко, реtих тестото да е с него.Единствената разлика във всичко е видът на тутманика.
   Както повечето от вас за забелязали, а правя малки количества от всичко.Не само, защото обичам да не остава храна, обичам каквото и да правя да се изяде топло и ако ми хареса по скоро ще повторя отколкото да направя нещо огромно.Освен това си мисля, че за всички вас е по удобно да увеличат моите количества за повече хора, отколкото да се намаляват.Поне на мен когато съм гледала друга рецепта и е трябвало да намалявам количества, не винаги ми се е получавало накрая.



Какво използвах:

чашата е с вместимост 150ml

тавичка 23 см диаметър


Две чаши брашно
/имайте под ръка още брашно/
Чаена лъжичка суха мая
Половин чаша топло прясно мляко
Две супени лъжици олио
Супена лъжица захар
/обикновено слагам по-малко, но исках тестото леко да "сладни" в контраст със сиренето/
Щипка сол
Едно яйце + белтък
Един жълтък с малко вода и малко олио за намазване
Сирене - натрошено една чаша (зависи обаче колко е солено, моето не е много)
Две супени лъжици масло, което е много размекнато, но не и течно


  • Изсипваме брашното в купа
  • Правим кладенче, в което слагаме прясното мляко с маята, захарта разбъркваме само течната част с маята и изчакваме минута
  • Добавяме олиото, яйцето и белтъка
  • Разбъркваме всичко и посоляваме
  • Размесваме меко тесто, дори леко лепкаво (тук в зависимост от течните съставки и яйцата може да се наложи още малко брашно)
  • Оставяме на топло да втаса.
  • Разделяме тестото на четири части.
  • Взимаме едната, раздърпваме.Раздърпвах докато стана една плоска сурова правоъгълна (не кръгла, защото ще завиваме) мекица, не съм точила, нито е тънко като кора за баница, просто раздърпано тесто.
  • Намазваме с масло и поръсваме със сирене.
  • Втората, третата, четвъртата по същия начин.Нареждаме ги една върху друга, като торта.Не го мислете колко са дебели или правилни, просто наредени със сирене една върху друга.
  • Завивате по дължина на руло и дърпате да стане по тънко.Като внимавате да не се скъса, което означава, че не трябва да е прекалено тънко, а само да ви даде възможност да усучете.На око си преценете колко да е според тавичката.
  • Усуквате рулото и завивате като баница.За по лесно прехвърляне в тавичката, усуквам и навивам върху хартия за печене, с която после прехвърлям тутманика в тавата.
  • Оставяте пак да втаса.
  • Загрявате фурната на 190-200 градуса.
  • Намазвате с разбъркан с малко олио и вода жълтък.Ако искате поръсвате с нещо, моето е черен сусам, защото много ми харесва как изпъкват семенцата.
  • Печете 30-35 минути като проверявате чак след 25тата минута.
  • Става бухнал и пухкав, като моя страхотно се надигна по средата.
  • Когато извадите от фурната покривате с кърпа леко да омекне коричката и е готов за сервиране.







вторник, 25 октомври 2022 г.

Нос Емине, най-източната точка на Стара планина

 

   
   От много отдавна исках да стигна до този нос.Преди повече от десет години се пробвахме, но някъде по средата на нещото наречено път, се отказахме.Този път не че пътят беше по-добър, ние бяхме с по-подходящ автомобил.
   Нос Емине е най-източната точка на Стара планина.На север от Бургас след село Баня, отбивката е за село Емона, няма как да го сбъркате.Шосето продължава до плажовете Вая и Иракли, но нашата посока е нос Емине.За съжаление на самият нос не може да се отиде, там има разни военни сгради, но пък гледките са невероятни.Скалите са надвиснали над морето и ако се случи да има облаци, цветовете и на морето и на небето са наистина фантастични.Само за час морето от сребристо стана синьозелено и после пак почерня.
   Има различни мнения по въпроса за името на носа, като най-разпространено е схващането, че то идва от Аемон, старото име на Стара планина.Разбира се за това място има всякакви легенди, най-вече за любов, корабокрушенци, разбити сърца и самоубийства, изобщо както си трябва за едно такова ветровито и магическо място.А вятърът тук винаги и по всяко време ще ви разроши косите и ще ви накара да си измисляте легенди.Само внимавайте и се пазете, да не станете една от тях.