Различната Румъния: До Марамуреш и нейните дървени църкви и обратно

     

Четири дни, почти 2500 км, много събрани впечатления и емоции.

Започнахме с един изгрев в Куртя де Арджеш, преминахаме през невероятното трансфъгърашко шосе, разходихме се в етнографският музей на открито Астра до Сибиу, опознахме втория по големина град на Румъния Клуж-Напока където нощувахме.Бяхме очаровани от областта Марамуреш и нейните вековни запазени дървени църкви и изобщо дървото, което използват навсякъде.Стигнахме нашата цел на цялата ни екскурзия, манастирът в Барсана, където целият комплекс е от дърво и е просто невероятно красив.Потеглихме обратно за да нощуваме в град Търгу Муреш, където си направихме кратка сутрешна разходка.
Освен на високо, бяхме и под земята, защото не може да си в Румъния и да не посетиш поне една солна мина.Мина Прайд.След нея видяхме курорта Совата и соленото езеро Урсу.И пак на път за да стигнем до Брашов, третата ни нощувка където в неделя вечер се разходихме в стария град.На сутринта потеглихме към къщи, но нямаше да сме ние, ако пътувахме без да спираме.Пещерата Яломица в планината Бучеджи с манастирчето Яломичоара бяха нашата последна спирка.

Четири дена, една кола, четирима приятели и много събрани спомени.Няма да ви отегчавам с излишни приказки и факти за посетените места, но ще се радвам ако съм ви полезна с идеи за това къде бихте могли да си направите следващата екскурзия в Румъния.
Ден първи.Потеглихме от Сливен около полунощ, границата минахме нормално, почти нямаше коли.Първата ни цел беше да минем по трансфъгърашкото шосе, а пътят към него минава през Куртя де Арджеш, където има един много красив манастир.Ако сте виждали румънските манастири знаете, че те имат много различна архитектура, много впечатляваща за мен, точно защото е различна.А този тук го видяхме точно по изгрев.В тишината на утрото се разходихме в парка.Приказно беше!

Трансфъгърашкото шосе пресича Карпатите и свързва Влахия с Трансилвания или казано по друг начин e вълнуващ начин да прекосиш една планина.И то разбира се би било едно съвсем обикновено шосе със завои, ако не беше специфичната растителност по склоновете на планината, която позволява изкачвайки се и слизайки от другата страна да виждате под себе си нагънатото шосе и как превозните средства се движат по серпентините.Гледката и усещането са неповторими.Иска ти се да спираш на всяка отбивка и да поглеждаш надолу.А споменах ли на отбивките какви вкусотии продават?

 

Езерото Бъля, разположено на най-високата точка на шосето.На това място може да спрете, да се насладите на гледки, да похапнете румънски специалитети, да се разходите около езерото.

Най-високият язовир на Румъния, Видрару също се намира по това шосе.Ако трябва да съм честна дори само до това шосе да стигнете ще се нагледате на много красоти.До скоро наоколо са се разхождали и мечки, но за тяхна и на хората безопасност са ги преместили, но за всеки случай навсякъде има табели, които ви предупреждават, че е абсолютно забранено да ги храните и че това може да ви донесе солидна глоба.

Изживяването по живописното трансфъгърашко шосе ни държа километри напред, чак докато стигнахме град Сибиу и спряхме пред етнографския музей на открито Астра.Като всеки такъв музей и в Астра се случва точно това, което се очаква.На една доста голяма площ са представени различни сгради и бит на румънците през годините.Това място е наистина огромно между другото и на мен в един момент ми дойде малко в повече.Но е хубав и интересен начин човек да се запознае с една държава.

Клуж-Напока.Първата ни нощувка след наистина изминати много километри беше в този красив град и втори по големина в Румъния.Разходихме се привечер по уличките на стария град, вечеряхме в един от многото пъбове там.Петък вечер беше пълно с млади хора излезли на по чаша бира или вино. 

В Клуж-Напока сутринта отидохме и до Ботаническата градина, която заема една немалка територия.Има сезонни растения както и оранжерии с тропически зелении, японска градина, розариум, че даже и павилион с пеперуди.Изобщо много приятно място за прекарване на един ден, ако имаш такъв свободен.Но ние нямахме,затова я пребягахме набързо и потеглихме към нашата главна цел, областта Марамуреш.

Пътуването в областта Марамуреш.Въпреки, че няма магистрали в тази част на страната, трябва да ви кажа, че пътищата по които се движехме са добре поддържани и единствено на места в планината бяха по-тесни, но пък завоите не бяха големи и доколкото го усетих нашият шофьор много се забавлява по тях.

Нашата крайна цел и на пътуването и на този ден беше да стигнем до манастира в Барсана, но попътно нямаше как да не спираме до старите дървени църкви, с които е известна тази част на Румъния.Изобщо дървото е на особена почит тук.И то дърво представено по много красив начин.Всяка къща има дървени орнаменти, а особено много ценят вратите или по точно големите порти да са от дърво с красиви дърворезби.Явно е въпрос на престиж входа към къщата да е наистина поразителен, дори къщата да се губи пред него.

Дървените църкви на Марамуреш са паметници на Юнеско, наистина уникални и красиви, изградени изцяло от дърво вече потъмняло от времето. Дори да не ги посетите всички както се случи и при нас, изберете поне една, в която да се влиза за да разгледате и как изглеждат отвътре: рисунките по дървените стени, китениците по земята, олтарите.Манастирът в Барсана е отворен до късно, но за съжаление църквите ги затварят рано и това ни попречи да разгледаме всички, дори последната буквално я разгледахме в последните минути преди да затворят дървената ѝ порта.

Църквите са (копирах тази част, защото правилното изписване може да ви помогне не само да ги откриете в Интернет и да прочетете повече за тях, но и ако решите да тръгнете към тях да заредите имената в навигацията.Имайте предвид, че последователността им не е такава, но вие лесно може да ги наредите когато ги видите на картата): Bârsana, Budești, Desești, Ieud, Plopiș, Poienile Izei, Rogoz, Șurdești

Първата църква попътно беше тази в Рогоц.Хубавото на тези църкви е, че са доста високи и особено островърхите им покриви се виждат отдалече.Така че ако по някаква причина навигацията ви подведе, то очите няма.

Плопиш.

Сурдещи.

Будещи.

Манастирът Барсана се намира в селището със същото име.Заслужаваше си чакането, заслужаваше си пътя.В старата дървена църква, която е извън манастира и е една от осемте паметници на Юнеско не можахме да влезем, но пък манастира е отворен до късно и въпреки, че е нов, особено в сравнение с разгледаните стари църкви в областта, е наистина впечатляващ.Тези постройки, самата входна врата на манастира, островърхите покриви, фантастичния двор, чешмата, цветята по терасите и тези по алеите.Само си представям какво е в сезона когато всичко цъфти и ухае.Манастирът си е действащ и е посещаван както от поклонници така и туристи.Църквата в него до скоро е била най-високата църква в Европа със стоите 57 метра.Има и музей с икони и различни предмети традиционни за областта.

Когато има ограничено време, дори добре разпределено пак има опасност нещо да не се случи по план.За наша радост всичко си беше точно и дори това че потеглихме вечерта от Барсана, а ни очакваха доста километри не ни попречи да се наслаждаваме на пътуването.И така попътно решихме, че втората ни нощувка ще бъде в град Търгу Муреш, достатъчно близо до следващите ни спирки.Хотелът беше на такова място, че ни позволи да си направим една разходка сутринта.Интересното в този град е, че дълго време основното население са били унгарци, а в момента е смесено и от унгарци и от румънци.

Дори от една улица ни стана ясно, че в града има интересни места за разглеждане.Дано някой ден се върнем за повече.

 

Ден трети.В Румъния основна забележителност са солните мини.Не може да се прави програма и да не се включи поне една мина.Така и ние си имахме една, тази в град Совата.Солна мина Прайд.Интересно беше, че има брояч на това колко хора влизат в мината за деня.В десет сутринта аз бях 714та.Вярно, че беше почивен ден, но това си е едно доста голямо количество от хора и то преди обяд.

В мината се влиза с автобус, който минава едно доста голямо разстояние.После следва спускане по стълби и се озовавате в ограмните галерии на мината.Като всяка и тук има музей, църква, заведения и много и различни забавления особено за децата.Ако се питате защо е така, истината е че много хора стоят с часове в мината за да дишат соления въздух.Така че особено децата трябва да има с какво да се занимават.Помня, че в една друга мина имаше огромни екрани за гледане на филми.

В град Совата освен мина Прайд има и балнеокурорт, защото тук се намира соленото езеро Урсу или Мечото езеро.Това езеро е много особено, то става по-топло към дъното си, като това се дължало на различната концентрация на сол в различните слоеве на водата и още по-интересното е, че се знае точният ден и час когато се е образувало.Водите му са много лековити и в топлите месеци ще видите много хора да се топят в него.Цялото място е доста красиво всъщност и дори извън сезона имаше доста хора по главната улица.

Пътят ни наобратно спря за нощувка в град Брашов където си направихме вечерна разходка в централната част.В неделя вечер беше претъпкано с народ по заведенията или само да се мотаят по центъра както казваме ние.

Ден последен.Пътуване за дома, но не и без спирка.Пещерата Яломица и манастирът Яломичоара точно на входа ѝ.

Пещерата е направена така, че да се разгледа много удобно и безопасно.Тъй като на места скалите са доста ниски, влизането с каски е задължително.Пещерата е доста дълга, цялата е опасана в метални мостове и стълби.Като цяло не е много интересна, освен ако не обичате пещери изобщо.Няма интересни образувания, ако ще търсите такива.Някъде по средата има показан череп на пещерна мечка, а в края ѝ имало езерце с много чиста вода.Аз която ден преди да тръгнем бях с температура и кашлица не стигнах до края, тези стълби са доста стръмни и бяха над моите възможности точно в този момент, но и аз си признавам че пещерите не са ми особена тръпка, затова не ми обръщайте внимание когато не се впечатлявам от пещери.За мен обаче по-интересна беше църквата на манастира построена точно на входа на пещерата под скалата.

Хотели.Хотелите ги буквахме буквално малко преди да пристигнем.Първият дори на самата рецепция.Исках да проверя каква цена ще ми дадат в сравнение с Букинг.Разбира се нямаше как да е по-ниска, но така за идеята исках да го видя.Това си е основно правило, дори пет минути преди пристигане да резервирате, цената пак ще е по-ниска.Винаги на рецепция е най-скъпо.Освен това когато търсите хотел, винаги филтрирайте или задавайте най-важните за вас параметри.Например за нас беше важно да има паркинг и той да е на хотела, не просто да спират коли пред него.Беше важно да има деноношна рецепция, защото никога не се знае кога ще пристигнем.Закуската също беше важно да е налична и дори включена в цената.Все пак когато времето ни е ограничено, не можем да си позволим да го разхищаваме в търсене на кафене сутрин.

Клуж-Напока.Хотел Гранд хотел Напока.Хотелът е на десетина минути от централната част, до реката и до голям парк.Стаите са нормални, леглата удобни, а закуската е страхотна, кафето също.

Търгу Муреш.Хотел Гранд Хотел.Удобен, чист, добра закуска.С паркинг.Нещо, което ни впечатли беше купа с плодове като комплимент от хотела.

Брашов.Хотел Аполония.Този хотел беше най-евтин от всички, но съвсем приличен и най-важното удобен, на пешеходно разстояние от центъра.Паркинга беше около хотела, включително и няколко места на улицата.Съветвам ви да паркирате отстрани на хотела.Закуската беше по-бедна от предишните, но пак си беше разнообразна, имаше за всички вкусове.Кафето беше добро.

    И съвсем накрая, но не по важност трябва да отбележа, че главен организатор и навигатор беше моята приятелка Роси Бакалова.Моето участие беше да отговарям за хотелите и да се наслаждавам на пътуването.