Сигурно на всеки се е случвало, едно преживяване да надмине всякакви очаквания.Като се навържат хора, пътища, спирки в една перфектна комбинация и се получава перфектното пътуване.И съм сигурна, че всеки присъствал ще го потвърди.
Шест дни, малка група, чудесни водачи, неочаквани спирки, очаквани красоти.
Егейска Турция: гледки от високо, балон над Памуккале, залез в морето край Кушадасъ, Пергамон, Хиераполис, Ефес, попътни кулинарни спирки и вкусна храна, споделена златна годишнина и вълненията на един млад човек, който предложи брак на своето момиче и включи и нас в този техен миг...дълго ще я помня тази ексурзия и още повече ще ви я разказвам.
Наричам го пътепис, но това не е от онези пътеписи, които травъл блогърите ви съветват къде да спите, къде да ядете.Това си е моят разказ с картинки на едно лично преживяно пътуване в района на Егейска Турция, затова и няма да ви занимавам с исторически факти и описания на отделните обекти.За себе си запомних разбира се някои интересни факти, с които обаче обещавам да не запълвам излишно настоящият разказ.
Ден първи.Пътуваме и спираме в Чанаккале за обяд.Град край море, рибният сезон в разгара си, риби изнесени до морето, котки ги обикалят уж разсеяно, но чакат рибарите да се разсеят, с една дума обичаен морски пейзаж.Опитайте сардината и паламуда, сервират ги навсякъде в крайбрежните заведения.Или миди.Или пък опитайте някоя от фантастичните тестени закуски или сладкиши в пекарните някъде из уличките.
О да, как щях да забравя да не забравите да се снимате до дървеният кон, подарен на Чанаккале и донесен от снимачната площадка на филма "Троя" с Брат Пит.А защо така? Защото до Чанаккале се намират древните останки на древна Троя, която не успяхме да посетим този път.Може би следващия.
Вечерта стигнахме Айвалък за първа нощувка.Но не и преди това да спрем на място наречено Трона на Зевс.Аз на мястото на Зевс бих сядала на това място.Гледката е накъдето ти видят очите.Вярно, че времето не беше като за снимки, но на мен цялата екскурзия не ми се получи особено фотографски, така че в един момент исках поне да имам какво да покажа към статията.
Ден втори.Уникален ден си имахме днес.Разгледахме Бергама и по точно Пергамон, един от най-известните градове в античния свят.А после ни се случиха много вкусни попътни спирки.
Нещо което запомних е, че тук се е намирала втората по големина библиотека след александрийската (ех, представете си само да беше оцеляла до наши дни).Съдържала е над 200 хиляди пергамента и както пък прочетох в последствие, тя била подарена на Клеопатра от Марк Антоний като сватбен подарък с идеята да включат тези пергаменти в Александрийската библиотека.
Тук видях един от най-интересните запазени амфитеатри с невероятен наклон.
Следва това, което направи тази екскурзия не само програма.Поемайки пътя за Памуккале и минавайки през райони известни с какво ли не, ексурзовода ни спираше навсякъде да видим и опитаме от всичко.От сиренето в Езине, от супер сочните и сладки пъпеши, които като ги съхраняват по специален начин, издържалr с месеци през кюфтета, които били известни в цяла Турция до едно много интересно грозде без семки, стегнато но сладко и свърши в хотела до Памуккале.В този пък хотел имаха специална термална вода, която охлаждат до 40 градуса (точно така охлаждат, защото в действителност е много по-гореща), но в тази кафява мътна вода имаше стотина шумни азиатци и изобщо не се изкуших да я пробвам колко е гореща.Може би следващият път.
Ден трети.Как да го започна разказа за този ден освен, че беше неземен? Надземен по точно? За един средностатистически турист като мен е нормално да се е качил веднъж на балон.Но втори път? В една година? И аз не го вярвам, но ето как в шест сутринта в мрака гледахме как десетки балони кой по-бързо, кой по-бавно се издуват и надигат и издигат...
В далечината хоризонта вече порозовяваше когато и нашият балон се отдели от земята.И преди и сега нямам точни думи да опиша полет с балон.А не е като да не се опитвам.Може би след третият полет ще мога да намеря точните думи.И как да го опиша като през полета освен че се дивихме на изгрева, на белите скали на Памуккале, езерото до него, което имаше особен зелен цвят, всички споделяхме вълнението на един млад човек, който щеше да предложи брак на своето момиче и включи всички нас в този техен специален момент.Да ви казвам ли как всички тайно бърсахме сълзи когато Вики каза "да"?
Балонът се приземи и всички двойно развълнувани се прибрахме в хотела откъдето по-късно потеглихме към Хиераполис, древният град в който всъщност се намират тези толкова красиви и световноизвестни бели скали.Винаги съм се питала защо са бели и защо така са се образували такива интересни тераси или всъщност травертини. Това всъшност се дължи на калциевият карбонат, който се отлага и се получават тези образувания.Те разбира се не се създават за ден два, а за стотици години.В Хиераполис, този древен град има един специален естествено топъл басеин, в който се е къпала самата Клеопатра (и тя е ходела на минерални бани) и срещу допълнително заплащане (няма как да е иначе) може да се топнете и вие.
Какъв ден, а?
Ден четвърти.Вече сме в Кушадасъ, отправната ни точка към един отнай-красивите и добре запазени антични градове, Ефес.В Ефес идвам за втори път.Първият път беше спирка от един мини круиз около Гръцките острови, чиято спирка беше точно тук.Много се впечатлих тогава и затова нямах нищо против това повторение.Още повече, че до Ефес се намира и една друга не по-малко известна забележителност, Домът на Дева Мария.За двете няма нужда да ви разказвам, много хора са ги посещавали, други тепърва ще ги посетят, информация има наистина много и туристическа и историческа.Две неща само ще спомена, не забравяйте да си носите листчета с желания, които да сложите на стената близо до къщата на Дева Мария.А в Ефес новото за мен беше интерактивният музей, интересен начин да ви разкажат историята на града.Много впечатляващо за мен, хареса ми че видях и нещо ново.
А на излизане, кой да предположи, че пак ще налетя на храна.Няколко човека правеха локма за хаир и раздаваха тези чудни понички на туристите.Не, наистина в Турция всичко се съчетава идеално за такива като мен, които обичаме вкусната храна.Пътуване, забележителности, емоции, вкусна храна.
Ефес.
Разходка с лодка или как изпратихме един красив и много горещ ден.
Ден пети.
Ако сте гледали турски сериали то знаете как закусват нашите съседи.Но и да не сте, предполагам, че сте се сетили когато сте някъде в Турция да излезете извън шведската маса и да опитате истинската Турция.Дали в къщи дали на заведение масата е отрупана с храна.И когато си мислех, че тази екскурзия не може да стане по-добра, нашият екскурзовод предложи да ни заведе на турска закуска. Познайте кой изобщо не се дърпа.
Изобилие от храна от вкусна по вкусна.Топли симити, мек хляб който да мажеш с масло, сладко, мед и каймак, маслини, сирене, яйца, тахан с мед, пържени зеленчуци с мляко и доматен сос с масло, суджук с гъби...И разбира се турски чай.Аз обичам храната, а вкусната храна заслужава да бъде разказана.Подарете си закуска в Турция следващият път.
Дългият път към дома предстоеше с нощувка отново в Айвалък или по точно Сарамсаклъ.Пристигнахме навреме за да пробваме колко точно е топло Егейско море в този ден.Средата на октомври си беше точно толкова топло, че всички да облекат банските и да се потопят във водата.
Спирка, история, зехтин и маслини за опитване.Какво повече.Или всъщност беше много повече от това, което човек очаква като тръгне на път с организирана екскурзия.От първия до последния километър тази екскурзия си беше истинско удоволствие.Благодаря на всички замесени тя да се случи и се надявам пак да ни се случи такава.Поздрави на всички!
Като ви казвам, че тази екскурзия беше специална, изобщо не се шегувам.Всеки път когато пътувам с автобус се чувствам страхотно, но този път дали защото бяхме малко хора, движехме се непрекъснато заедно, дали защото споделихме много прекрасни моменти, а и местата които посетихме бяха наистина забележителни и разказани по един наистина чудесен начин от Искендер нашият водач в Турция, но наистина се получи незабравимо всичко. Защото нали сте наясно, че много малко водачи излизат извън програмата, разказват показват и докато се обърнеш тях вече ги няма.Кажете ми колко пъти цял автобус е спирал за да опитате сирене или пъпеши? Аз съм късметлийка в последните години да пътувам с агенции, които ценят клиентите си и споделят с тях пътуването.Правят пътуването пътешествие.
И съвсем накрая ще ви споделя следното, което съм писала преди време, но така и несъм споделяла в блога.А съм пътувала доста и повечето пъти организирано.Така ми харесва, така обичам, така съм се запознала с най-добрите си приятели, с които сме делили много емоции и имаме много общи попътни спомени, които и сега си разказваме когато се събираме.Пътувала съм с различни агенции, като в първите години изборът ми на агенция беше само заради програмата.Ако включваше това което искам да видя, записвах се.Постепенно се промениха нещата.Да, програмата е важна, но и отношението е важно.
Осъзнах че много от големите агенции са забравили нещо важно, че една екскурзия не е само пътуване, тя е преживяване, тя е емоция, тя е нещо споделено.И водачите и екскурзоводите са забравили това, забравили са тръпката от пътуването и всичко правят машинално."Това не е по програма" и толкова."Имате два часа свободно време" и на секундата изчезват.И тогава открих малките агенции, малки дотолкова, че са в малки градове, но те са наистина големи за мен.За тях е важно не просто да преведат една група хора от точка А до точка Б, а да накарат хората да се почувстват като на пътешествие дори за няколко километра.Да накарат хората да се чувстват като пътешественици, да бъдат част от тяхното преживяване.И хората искат да пътуват с тях отново и отново.Аз съм късметлийка, че в нашия град си имате такава Глобус Ес, а от миналата година сме в семейството и на Стенли Травъл от Велико Търново, защото наистина човек се чувства като да пътува с родАта, ама готината част от нея.
Благодаря на всички, които стигнахте до края на този т.нар. пътепис или както аз си ги наричам разкази с картинки.
Бъдете здрави и пътувайте!
