Патешко магре на тиган с винен сос,картофено пюре и карамелизиран лук

   Нарочно изписах в заглавието всичко,което ще има в чинията за да сте наясно за какво става въпрос,защото тези от вас,които наминавате наоколо знаете,че аз не правя често такива "завъртяни" ястия.Но има моменти когато ми се иска да опитам нещо ново,нещо различно, което не е ежедневна храна.И ето че дойде един такъв момент,в който си купих от Лидъл две патешки филета с кожа.

   Магре се наричало патешкото филе когато е с кожа и точно мазнината и кожата са в основата на вкуса,който е моята крайна цел.Затова,ако ще приготвяте тази рецепта или която и да е за ,дори да ви се иска да махнете мазнината и кожата,не го правете.
   Другото което прочетох в повечето рецепти е,че патешкото бяло месо,което всъщност не е бяло, се комбинира перфектно с нещо сладко.Дали ще е сладък сос или просто плодово сладко сервирано с него,не е от значение.Важното е да има сладка добавка към хапката с месо.Моят избор за сладост е карамелизиран лук,защото много го обичам и реших,че дори да приготвям такова специално ястие,не е необходимо да използвам хиляда и една чинии,тенджери и тигани.В края на рецептата ще видите,че използвах един единствен тиган и за месото и за лука и за винения сос.Добре ми се получи,потуп по мързеливото рамо.

   От изчетените стотина-двеста рецепти запомних няколко важни момента за приготвянето на патешко магре,които може да са ви полезни с приготвянето му и разбира се не само за тази рецепта,а изобщо:

• Кожата на филето се прорязва до месото като решетка.Посолява се и се оставя в хладилника за минимум два часа.После се изважда за да се отпусне малко и чак тогава се пристъпва към приготвянето му.Не трябва да са ледени и стегнати филетата.
• Загрява се тиган или някакъв съд на средна температура и магрето се слага с кожата надолу.
• След като се изпече на тигана за определено време,което е според големината му се завива и се оставя да почине на топло поне 20-30 минути.
• Всичкото това е за да си гарантирате крехко и сочно месо,а не да подмятате някаква подметка в чинията си.

   Звучи сложно,но щом аз го направих всички ще можете.Търпение трябва,но пък докато го чакате може да си приготвите другите съставки на нашата порция.

Какво е необходимо:

патешко филе

сол

две глави лук

равна супена лъжица кафява захар

сварени картофи

прясно мляко

сол

грах

/количествата са по желание,зависи колко пюре искате за гарнитура/

чаена чаша червено вино

равна лъжица кафява захар

щипка сол

• С остър нож разрязваме кожата на филето до месото на няколко места да се получи нещо като решетка.
• Посоляваме добре и прибираме в хладилника за няколко часа (минимум два според различните статии,които прочетох)
• Изваждаме филето от хладилника и го оставяме да се отпусне.В това време сварих картофите и още топли ги намачках на пюре и разбърках с топло прясно мляко.Маслото към пюрето е по желание.
• Бланширах и замразен грах,който отцедих добре от водата и прибавих към картофеното пюре

Патешките гърди вече не са ледени и са готови за готвене.

• Попиваме излишната вода от тях с кухненска хартия.
• Загряваме тиган и без да слагаме мазнина слагаме филето с кожата надолу.Намаляваме котлона на слабо и си отбелязваме колко е часа.Ако филето е много дебело печем десет минути от всяка страна.Моето беше средно и пекох осем от едната и седем от другата.
• Не го пипайте колкото и да ви се иска да го проверявате.Просто го забравете в тигана и чакайте часовника да ви посочи,че са минали определените минути.
• Изваждаме филето от тигана в чиния и веднага го покриваме с фолио и оставяме така поне 20 минути.Може да го сложите в леко топла фурна.

  Тук имах леко притеснение,че колкото и да се готви няма как да е напълно изпечено филето,а не съм сигурна доколко е добре да се яде леко сурово патешко месо.В някои рецепти го слагаха да се пече и във фурна за десетина минути.Така че,ако си имате притеснения запечете.Но аз реших да не го правя,така че не мога да споделя какво се получава с допълнително запичане.

• Нарязваме лука на шайби и с пръсти ги разделяме на колелца. Пускаме в патешката мазнина и като започнат да си променят цвета,поръсваме с кафявата захар.Докато се карамелизира,разбъркваме за да не загори.Аз оставям лука леко хрупкав и само златист.
• В същия тиган както си е загрят наливаме виното (внимавайте пръска!) и оставяме да се редуцира като хубаво обираме всичко от дъното останало от месото и лука.На готварски език на това му се казва деглазиране.
• Когато остане по малко от половината слагате кафява захар и щипка сол за баланс.Бъркате докато се разтопи захарта.
• Вадим месото и го нарязваме на филийки.На мен никога не ми се е отдавало равномерното и красиво нарязване на месо,надявам се вие да сте по-добри в това,но всъщност ако не е за изложба,какво значение има.
• Сервираме с пюрето,карамелизираният лук и заливаме парчетата с винения сос.

Уелски маслен кейк

   Готварските книги са ми като терапия за успокоение на нервите.Медитацията ми ако щете.Разглеждам си цветните картинки и се успокоявам.Случва се понякога да послужат и за вдъхновение.Не е често,особено за сладкиши, защото те не са ми силната страна,но понякога се изкушавам да се пробвам и понякога се получава.Като този сладкиш.Може би не трябва да го споделям,но от всички сладки рецепти,тази винаги ми се получава.
   Преди години в книжарницата си харесах една книга "Да печем с любов" и разбира се заради картинките не се стърпях и си я купих,дори след това подарих такава на две истински пекарки и те много се зарадваха.Добра терапия е тази книга.Между другото еди сладкиш с фурми,който съм споделяла в първата година на блога е от тази книга.Дори да сме още по точни са съседи по страници с този уелски сладкиш.Линк към него прилагам на края на тази рецепта.

   Това за мен,определено е зимен сладкиш.Заради маслото,заради аромата на канела и най вече,защото е по-вкусен топъл.И студен е добре,но някак още топъл с чай или черно кафе за мен е съвършеното състояние за изяждането му.

Какво е  необходимо:

150 грама меко масло

 (100 грама за сладкиша и 50 грама за намазване)

100 грама захар

щипка сол

3 големи яйца

200 грама брашно

2 чаени лъжички бакпулвер

1 супена лъжица прясно мляко

(когато нямам и водата върши работа)

2 супени лъжици кафява нерафинирана захар

1 чаена лъжичка канела

В оригиналната рецепта слагат и 50 грама светли стафиди,но аз не ги използвам.

Харесвам си го така.

• Пускате фурната да се загрява.Градусите са 190 без вентилатор и 170 с вентилатор.В книгата дори посочват,че ако се използва газова фурна,то тя трябва да е на степен 3.
• Маслото (100 грама от цялото количество) се смесва със захарта и щипката сол и се разбива много добре.
• Едно по едно се прибавят яйцата,като след всяко отново се разбърква добре.
• В отделна купа се смесват брашното и бакпулвера и се прибавят към течната смес.
• Всичко се разбърква и се прибавя супена лъжица прясно мляко,но аз съм слагала и вода и не е имало разлика.
• Ако решите да се придържате към оригинала и сложите стафиди,тук им е мястото.
• Готовата смес се изсипва в намаслена форма и се пече около 20 минути по книга,но при мен може би защото формата ми е малка (диаметър 18см) и се получава по-висок сладкиша,се пече 25-30 минути.
• За всеки случай на 20тата минута проверете с нож или шиш как ви върви печенето.
• Точно преди да извадите сладкиша смесете останалото масло с кафявата захар и канелата.
• Изваждате сладкиша от фурната и още докато е горещ го намазвате с канелено-захарната смес.
• Когато се охлади тази смес образува една страхотна хрупкава коричка.
• И както казах по-горе аз го харесвам повече когато е топъл.Разбира се не горещ,но топъл.

А споменатия по-горе сладкиш с фурми може да намерите тук:

СЛАДКИШ С ФУРМИ И ОРЕХИ

А мен може да ме намерите във Фейсбук страничката на блога,където се случват още повече истории и се споделят рецепти:

https://www.facebook.com/zakakvotoidae/

А в Уелс имах късмета да попадна тази година.В столицата Кардиф си изпълних едно мечтано пиене на английски чай по традиционен начин:

Английски чай - не точно в пет часа и не точно в Англия

Пилешка супа със спанак и чудна застройка

   Официално заявявам,че подобна пилешка супа правя за първи път.Не само,че сложих спанак,ами вместо фиде или начупени тънки спагети,както си зная, сложих ориз.Никога не съм го правила,защото никога нямам доверие на ориза в супи и почти не го използвам в супи.Да де,ама то винаги има нещо за първи за път.

   А с тази застройка,още по официално заявявам,че ще правя такава и на други супи.Направи супата много лека и млечно кисела.Не мога да го обясня точно,затова ще се наложи да го пробвате.Спанака добави свежест,но със заквасената сметана определено вкуса стана невероятен.

   И накрая,но не по важност,ако си имате сварено пилешко месо,супата се приготвя за не повече от 12 минути.

Какво използвах:

половин сварено пиле,варено във вода за четири порции с малко сол

лук

картоф

парче от глава целина (наполовина на картофа)

морков

червена чушка

две супени лъжици ориз

чаена лъжичка червен пипер

бейби спанак (буквално загребах една шепа)

супена лъжица олио

сол

едно яйце

чаена чаша прясно мляко

две пълни супени лъжици заквасена сметана

(ако не ви се занимава,сложете си нормално кисело мляко)

супена лъжица оцет

• Накъсвам свареното пилешко месо.
• В олио и малко вода (да покрие дъното),задушавам нарязани лука,моркова,целината,картофа и червената чушка.
• Поръсвам с червен пипер.Разбърквам
• Прибавям и ориза,разбърквам и оставям така.Все още не наливам бульон.
• Когато ориза поеме течността,заливам с бульона,в който се е варило пилето и пускам месото.Ако ви е малко бульона,добавете вода.
• Оставям да се готви докато омекнат и ориза и картофите.
• Нарязвам спанака и го пускам в супата.Ако използвате по стар спанак сложете го малко по-рано,но бейби спанака се попарва веднага.
• Правя застройка от яйце,прясно мляко и заквасената сметана.Оцет за да не се пресече яйцето.
• Процедурата я знаете.Разбърквате застройката,взимате от горещата супа с черпака и уеднаквявате температурите.Чак тогава изливате застройката в супата.Ако обичате гъсти супи,сложете лъжица брашно.
• Посолявам,разбърквам и точно преди да заври махам от котлона.
• Не я сервирам веднага.Оставям пет-десет минути и тогава.
• И още нещо различно.Обикновено пилешките супи са ми по-вкусни като си добавя оцет или от маринатата на люти чушлета.За тази обаче повече подхождаше лимонов сок.Много свеж лимонов сок.

А моята обичайна пилешка супа до този момент изглеждаше така:

ПИЛЕШКА СУПА

Да мажем филии с пастет / Домашен пастет от пилешки дробчета /

   Зарових се един ден в необятната виртуална шир да си потърся идеи за домашен пастет.Нямах си,ама никаква идея какво искам да използвам.Интересно ми беше да разбера, освен дроб какви други продукти прибавят в пастета си готвачи и кулинари по блогове и сайтове.
   Винаги държа да посочвам всеки източник на идеи за дадена рецепта.Тук обаче сигурно всеки продукт съм го взела от различна рецепта.Народа правил,правил пастети та не се спирал.За десет минути имах поне десет рецепти с различни продукти.
   Много ми помогнаха и съветите и на една прекрасна дама от Фейсбук страничката на блога, Тони Чолакова.Благодаря,Тони!

    Не исках пастета ми да има само вкус на дроб,исках да има цяла комбинация от вкусове,които да го допълват,затова трябваше да има и някакъв зеленчук в него.Освен това аз обичам сладко-соления вкус и някак без да съм го търсила нарочно, пастета ми се получи точно такъв.

   Използването на сушени сини сливи пък видях във Foodie Boulevard ,където освен идеята за по различен вкус се връзваше и това да имам повече сладост.

Какво използвах:

пилешки дробчета - 300 грама

глава лук
морков (голям или два малки)

три скилидки чесън

три сушени сини сливи без костилка
(ако са много сухи,накиснете ги в малко гореща вода)

зърна черен пипер

малък дафинов лист

една супена лъжица заквасена сметана 

кафява захар около една чаена лъжица
зехтин

сол

супена лъжица масло

чаена лъжица зехтин
мащерка

      Не съм очаквала,че ще получа такова количество пастет.Бурканчето,което си приготвих се оказа малко. А като си помисля,че мислех да сложа цялата тарелка от половин килограм пилешки дробчета.Не че няма да се изяде,но не исках да прекалявам като за първи опит.

• Започнах,следвайки насоките на Тони:

""Хубаво се почистват дробчета от жилки, измиват се в гевгир, отгоре се наръсват малко със сода за хляб и се оставят докато се приготвят другите продукти... Дробчетата се измиват, содата е извадила остатъци от кръв и прочие,т.е. свършила си е работата. ""

• Нарязах лука на едро и го задуших в зехтин и малко вода.Когато леко омекна го поръсих с кафявата захар и го карамелизирах.
• Добавих нарязани чесъна,морковите и сините сливи.Разбърках.
• Прибавих измитите дробчета.Долях малко вода (не много,но все пак да покрие дъното),пуснах вътре дафиновия лист и зърната черен пипер и оставих да се задушават като разбърквах от време на време.Преди последното разбъркване посолих.
• С дървената лъжица с която бърках притисках дробчетата и когато спря да излиза течност от тях махнах от котлона.
• Извадих дафиновия лист и зърната черен пипер,които видях.Ако остане някое не е страшно.
• Пасирах с пасатора и добавих заквасена сметана.В повечето рецепти използваха или готварска или прясно мляко,но на мен ми трябваше нещо кисело  и понеже много обичам заквасена сметана,не го мислих много и използвах нея.
• Някои от кулинарите притриваха пастета през цедка за да стане съвсем фин,но аз не съм чак такава перфекционистка и само пасирах.Освен това някак си това, че има малки парченца в пастета го доближава повече до представата ми за нещо домашно приготвено.
• Бурканчето,което си бях приготвила се оказа малко и се наложи да използвам и друг съд за останалата част.Не трябва да се пълнят догоре,трябва да има място за маслото,с което ще си запечатаме пастета.
• В тиганче сложих супена лъжица масло и чаена лъжица зехтин,щипка мащерка.
• Когато маслото се разтопи го налях върху пастета,като го минах през цедка.
• Сложих отгоре стръкчета мащерка.
• Бурканчето затворих с капачката му,а другата купичка увих в найлоново фолио и ги прибрах в хладилника.

   Като всеки пастет попадал в обсега ми,винаги си прибавям към него нещо допълнително като си го мажа на филийка.През лятото са пресни домат и краставичка,а през зимата задължително туршия или маслини.Така се освежава вкуса на пастета,а в моя случай се балансира сладкия му вкус.
Всичко в името на добрия вкус! 

Допълнение след първото изядено бурканче:
Ако не ви притеснява черния пипер го оставете.Парченцата от него,които бяха останали бяха ароматизирали прекрасно пастета.Дори си мисля следващия път да натроша вътре зърната пипер и дори да сложа повечко.

Ако обичате пилешки дробчета,може да погледнете една рецепта,която съм разказвала в блога:

Пилешки дробчета по ловджийски

Ако рецептите,които споделям ви допадат,а историите които пиша са ви интересни,заповядайте и във Фейсбук страничката на блога където се случват още повече рецепти и истории:

https://www.facebook.com/zakakvotoidae/

Зелева супа без зеле с месо и аромати

   Аз си обичам моя борш, но докато зелето стане на кисело зеле, реших да опитам да направя супа само със зелевата чорба.Кога, ако не сега, когато тя е най-хубава и чиста, е момента да се използва колкото може повече.

За когато имате и кисело зеле, погледнете моя борш, досега не е имало  върнати чинии от него:

https://svetlalola.blogspot.com/2015/12/blog-post_12.html

Какво сложих в моята зелева супа без зеле:

месо (моето беше телешко, но и със свинско ще пробвам) - около 250 грама
(приблизително е това количество)

 глава лук

суха червена чушка

картоф
две скилидки чесън

червен пипер

черен пипер

дафинов лист

чубрица
олио

кисело мляко

брашно

зелева чорба

• Месото ми беше предварително сварено и дори преварено.
• Телешко месо в тенджера под налягане варя около 40 минути от момента на завиране.не слагайте сол в бульона или съвсем малко, ако ще използвате и за друго.
• В съвсем малко олио и вода задуших нарязан на ситно лук и скилидките чесън.
• Добавих накъсано на парченца месото, нарязан на ситно картоф и накъсана суха червена чушка.

Едно отклонение, в началото на зимата винаги се запасявам със сухи червени чушки и ги слагам къде ли не.Вкусът на всички ястия и супи става по-богат и наситен с тях.

• Поръсих с червения пипер и чубрицата (стрийте я добре и не прекалявайте с количеството) и разбърках.
• Залях бульона от месото и зелева чорба като общото количество е за около четири порции.
• Моето съотношение са равни количества бульон и зелева чорба, но може да променяте както ви харесва.Имайте предвид, че чорбата си е солена и бульона балансира това.Затова и когато варя месото не слагам сол.Не, че не може да разредите и с вода, ако соленото стане прекалено много.
• Пуснах дафинов лист и оставих да се готви докато омекнат картофите.
• Аз обичам супите да са гъсти и затова застроих с кисело мляко и брашно.Малко преди  да кипне и свалих от котлона.

Добре е да не се яде веднага.Това е от супите, които имат нужда да постоят половин час на спокойствие, за да може да им се усетят всички вкусове и аромати.

Но ако нямате търпение, действайте! Коя съм аз, че да ви спирам.

При сервиране поръсете с прясно смлян черен пипер, а може да си поръсите и люто чили.

А когато киселото зеле е готово за ядене,опитайте моя вариант на борш:

БОРШ -лесен,вкусен и сгряващ

И още една супа само , че вече слагам и кисело зеле вътре:

Да гоним вирусите с вкусна зелева супа






Ако моите рецепти ви харесват,заповядайте и във Фейсбук страничката на блога за още рецепти и споделени истории:

https://www.facebook.com/zakakvotoidae/

Калмари на грил-тиган

   Много калмари са минали през стомаха ми,но никога не съм се престрашавала да си приготвя аз.Причината най-вече е,че винаги съм се съмнявала в качеството и изобщо състоянието на тези,които продават при нас.Все пак живея в сухоземен град и повечето морски същества са в замразен вид,а тези които изглеждат пресни не се знае със сигурност кога за последно са плували след вълните.

   Но при едно посещение в Била и поглед в рибната им витрина се престраших и купих няколко изчистени туби.Добре,че бяха изчистени, иначе пак нямаше да се реша.Но си казах "Веднъж се мре,поне да е от нещо вкусно".Речено сторено, прибрах се в къщи с калмари и веднага ги подхванах.Първата рецепта ви я показах,дори там като бонус сложих и калмарите,които ви представям сега.Така де,кой знае кога пак ще има туби в кухнята ми,нека си ги имам в отделни рецепти:

-->  Калмари по гръцки с доматен сос и орзо

   Калмарите на тиган са една много сложна рецепта.Толкова е заплетена,че няма нужда от количества,има нужда само от хора,които обичат да си хапват от тези гумени същества.Но ако сте като мен и много ги обичате,направете си ги когато няма с кой да ги делите.

   Шегувам се... почти.Весело да става!

Какво е необходимо:

калмари

зехтин

сол 

лимонов сок

копър

... и тиган

• Калмарите трябва да са добре почистени и измити.Трябва да е отстранена и една ципа,която имат.Не че ще ви отрови,но няма нужда да ви се мотае,затова я махнете като просто я обелите от тях.Като резнете с ножа от някой край ще я видите и просто я обелете.
• Нарязваме калмарите на шайби и хубаво ги разбъркваме със зехтин и малко сол.
• Загряваме тигана и нареждаме калмарите.Добре е да не се застъпват за да може да се изпекат.Като започнат да си променят цвета което е почти веднага,обърнете ги веднъж.Моят тиган е такъв,че резките от него не се отбелязаха,но и без този ефект станаха много хубави.
• Прехвърляте ги в чиния,поръсвате с лимонов сок и много копър и ги нападате.Както казах,не съм аз човека който ще ви съди,ако си ги хапнете сами.

Да ви е морско!

Ако рецептите,които споделям и историите,които разказвам ви харесват,заповядайте и във Фейсбук страничката на блога:

https://www.facebook.com/zakakvotoidae/

Калмари по гръцки с доматен сос и орзо,още две рецепти и гръцки острови

 

   През живота си сигурно съм изяла поне тон калмари,но никога не съм ги приготвяла лично,като изключим пържене на замразени панирани калмари,но то не се брои за готвене,така че това е бойното ми кръщене с калмари в кухнята.

   Тези калмари са гръцки по продукти и замисъл,но са английски по кулинар.Гледах си канала 24 kitchen в една зимна събота,а там Найджела Лоусън приготвяше калмари с доматен сос.И аз реших,че при първа възможност ще ги опитам.Тази възможност дойде по бързо отколкото очаквах,защото в сухоземен град като нашия морските продукти обикновено са в замразен или размразен вид.Още на следващия ден обаче в рибната витрина на Била видях свежи туби от калмари и в пристъп на кулинарен ентусиазъм взех няколко.Добре че бяха изчистени,иначе може би нямаше да се осмеля да купя.
   Рецептата не я спазих напълно,най вече защото не си я записах,а и все пак всяка рецепта е различна според готвача и най вече консуматорите.Но исках да си отбележа,че идеята не е моя,а на една любима напоследък кулинарна водеща.

Ако стигнете до края на тази статия,там ще ви чакат още две рецепти.Една за калмари и една за сладко орзо.

Какво използвах:

калмари - три туби хубаво почистени и измити

консерва белени домати

две скилидки чесън

зехтин - една кафяна чашка

узо - една супена лъжица

паста орзо - една чаена чаша

сол и черен пипер
копър
лимон

• В оригиналната рецепта орзото се вари в самия сос при готвене.Аз обаче го сварих наполовина предварително.
• В леко загрят зехтин пуснах нарязани скилидки чесън.Много е важно да не се изпържват и още повече да не загарят.Ще ви вгорчат цялото ястие после.
• Пуснах нарязаните на големи кръгове калмари.Оригинално се готвеха целите туби калмари,но моите бяха големи затова ги нарязах.
• В купа намачках доматите от консервата и заедно с всичкия доматен сок плюс малко вода,с която изплакнах консервата за да взема всичкото доматено съдържание от нея,излях при калмарите.
• Добавих супена лъжица узо както беше по оригинална рецепта.
• Прибавих полусвареното орзо и разбърках.
• Оставих да се готви шест-седем минути докато доматения сос свари напълно орзото.
• Махнах от котлона.
• Поръсих със сол и малко черен пипер.
• Поръсих със зехтин.Ако не обичате чак толкова зехтин може да пропуснете това добавяне,но аз обичам и щедро поръсих отгоре.
• Добавих нарязания копър и разбърках.
• Преди да сложа копъра опитах да видя като как е доматен сос и копър и понеже ми хареса,смело го добавих.
• При сервиране поръсих с още копър и няколко капки лимонов сок.Въпреки,че е доматен сос заради калмарите реших,че е много приятно да се добави малко лимон за свежест.

Забележка: не е задължително да използвате точно орзо,може да е всякаква дребна паста.Аз следвах оригинала,а и винаги имам орзо,което правя с прясно мляко и захар за десерт и закуска.

   А останалите калмари приготвих на грил-тигана със зехтин,лимонов сок и много копър.Копъра беше май главното действащо лице този ден.
Предварително хубаво ги обърках със зехтин и малко сол.
Сложих ги на загретия тиган,като внимавах да не се застъпват за да може всички хубаво да се изпекат.Обърнах веднъж.
Хубаво ги разбърках с много копър и лимонов сок

Рецептата самостоятелно -- > Калмари на грил-тиган

   И като стана дума за орзо,обикновено го приготвям в сладък вариант:сварявам го наполовина в солена вода и го доварявам в прясно мляко и захар.Разкош!

Ако рецептите,които споделям и историите,които разказвам ви харесват,заповядайте и във Фейсбук страничката на блога,където се случват още повече рецепти и истории:

https://www.facebook.com/zakakvotoidae/

А моите стъпки по гръцка земя бяха на един малък егейски круиз,за който съм разказвала в няколко пътеписа:

Круиз "Егейско море"

Зимна рибена супа

   Можем да я наречем още следникулденска чорба,защото дава възможност да се използва това,което не се изяде от шарана на празника.Но ще е голяма грешка тази супа да се приготвя само в това следникулденско време.Така де шаранчето се яде по всяко време,а това е начин да го оползотворите цялото.Но и да си купите риба само заради тази супа,аз съм последния човек,който ще възрази на това.
   Аз нямам много опит в рибените супи,защото никой от намиращите се около мен хора не обича такива.Като изключим веднъж, когато се бях ядосала на една пъстърва и я направих на супа,други експерименти не съм правила.Като казвам,че е експеримент нямам предвид,че е лош такъв.Напротив беше станала много вкусна и си я бях хапнала с кеф.Като всяка супа,защото що се отнася до тези течни ястия, аз не съм много добра в оценяването.Трябва наистина да е прецакана за да не ми хареса.Тази не се прецака,дори мисля, че и моите хора ще я харесат.

   Рибешките части,които имах за тази супа останаха от шарана използван в представянето на

-- > ЕДИН ШАРАН,ДВЕ ЯСТИЯ,ТРИ СОСА

   Това е една много семпла супа,която може би няма да се хареса на любителите на ястията с много продукти и подправки в тях.За мен обаче семплите неща винаги са били по интересни и предизвикателни.Защото в тях изпъкват само основните продукти и разбираш какво ядеш,без то да е маскирано от прекалено много други вкусове и аромати.
    Но стига обяснения,да ви покажа как се случи тази супа.

 

Какво използвах (получиха ми се три хубави порции/:

глава и опашна част на шаран

накрая накъсах и две останали ми от пържените парчета

голям картоф

стрък праз

каличествата нарязан праз и нарязан картоф трябва да са горе долу еднакви

две скилидки чесън

сух девесил - една равна чаена лъжичка

пресен копър

супена лъжица олио

сол на вкус

• Във вода (с малко сол) като за три порции сварих главата и опашната част.
• Прецедих бульона,почистих и накъсах на ситно рибата.Добавих и две парчета,които ми бяха останали от пържената част на шарана,който приготвих предния ден.
• Нарязах праза и картофите.Добре е те да са горе долу в еднакви количества.
• В олио и малко вода за да омекнат по бързо задуших праза,картофите и нарязани на ситно скилидки чесън.
• Прибавих девесила и нарязания на ситно копър.Разбърках и залях бульона.
• Посолих още малко и оставих докато се свариха картофите.Аз използвам червени картофи,затова времето беше няколко минути.
• Първоначално мислех да я застроя,но тя стана толкова гъста,че реших да пропусна.
• Не я селвирайте веднага,нека си почине и поеме ароматите.

Интересно ми беше да опитам как е по вкусна при сервиране, с лимонов сок или с оцет.

И с двете.

Но една купичка хапнах с останало чесново сосче,с което сервирах пържения/печен шаран и беше разкош./ виж рецептата  - Един шаран,две ястия,три соса - /

Така че подкиселяването оставям на вашия вкус.

Може да си поръсите и с още пресен копър и прясно смлян черен пипер.

За още споделени рецепти и разказани истории заповядайте във Фейсбук страничката на блога където се случват повече и истории и рецепти:

https://www.facebook.com/zakakvotoidae/

Един шаран,две ястия,три соса

    Всичко започва от един шаран тежащ около килограм и половина.Да го готвя на плакия ли? Да го пържа ли? Като го изпържа с какво да го сервирам? Все важни кулинарни въпроси.
   Тогава покрай хилядите рецепти за риба за Никулден погледа ми спря на една рецепта за шаран на скара,от която реално взех само идеята за скарата,но в някой слънчев ден ще изпълня и останалата част. ( - Шаран на скара -).Добре де,няма ли да залепне този шаран като е на скара и после два дена да я чистя в несвяст? Да не говорим,че аз всъщност нямам скара,имам трил- тиган,който играе тази роля и ако залепне тази риба,да не се наложи да си търся нов тиган? Още важни кулинарни въпроси.

   Шаранчето нарязах на порции,като отделих главата и опашната част.Онази с многото костички дето те побъркват,ако почнеш да ги чистиш,ако ти се падне такова парче.Половината намазах с ръце със зехтин (за да са само омазани,не подгизнали от зехтин или нещо такова),а другата половина посолих и оставих да се отцеди от водата.Защо не осолих всичко заедно ли? Ами защото от солта парчетата ще станат по-меки (разсъждавах си на глас и на ум),а аз на тигана си не искам нищо,което да не мога да обърна.Затова шарана за скара,пардон грил-тиган солих след като беше готов,а пържената част предварително.
   

  Шаран на скара/грил-тиган.Загрях тигана и сложих омазнените парчета шаран.Ръснах сол отгоре на всяка изпечена страна на парчетата.

   Пържен шаран.Отцедените парчета хубаво посипах  с брашно,изтръсках ги да няма излишно и пържих на средна температура.

  Рибката се приготвяше.На единия котлон тигана,на другия тенджерата за пържене.Една хубава риба обаче,заслужава да има вкусни придружители в чинията при сервиране.Тогава реших,че ще е добре да опитам различни сосове за риба.Основните сосове,които има в нета като цяло се повтарят,затова и няма да посочвам източници.Приемаме, че източника е Интернет,аз просто си избрах напосоки от три вида.

    А за представянето им пред вас намерих едни малки чашки,които си бях прибрала от едни дегустации на ликьори в манастира Монсерат до Барселона.Туристка,какво да ме правиш!

Орехов сос / видян на много места,включително и аз съм качвала рецепта за такъв преди много,много време в няколко кулинарни сайта.Сега беше момента да го припомня и на мен и на вас/

• Една чаена чаша смлени орехи
  Две препълнени лъжици галета /може да си смелите стар хляб или сухари/
  Две-три скилидки счукан чесън
  3 супени лъжици зехтин
  Сока на половин лимон
  Сол на вкус

• Счукваме (може и в един съд ) скилидки чесън,орехи и сухари /ако нямаме готова галета/
• За спояване прибавяме зехтин, лимонов сок и ако е необходимо съвсем малко вода, посоляваме.

Чеснов сос / доказателство как един най-обикновен сос издига една пържена риба на друго ниво.Без нищо друго само да се поръсва с него рибата е много вкусно /

Една голяма глава чесън

Една чаена чаша олио

Оцет и сол на вкус

• Пресовате или счуквате на каша чесъна.Прибавяте олиото,оцета и посолявате.Разбърквате много добре.
• Ако разбивате с миксер и прибавяте олиото постепенно ще получите сос с консистенция на майонеза.Мен ме домързя за един чесън да вадя миксера и затова само смесих всичко.
• Ако единия сос се яде с вилица,в другия се топи рибката,то този е най хубав ако с него си напръскате цялото парче риба докато е още горещо.

Млечноорехов сос /за него затова хванах ТАЗИ РЕЦЕПТА.Наистина е уникален.Да топиш,мажеш,заливаш рибата и накрая да обереш с мазен пръст купичката където е бил.Истинско рибно удоволствие! /

Една кофичка кисело мляко

Три скилидки скучан чесън / като го опитах, после прибавих още две/

Една кафяна чашка смлени орехи

Две препълнени супени лъжици галета (аз си смлях стар хляб за него)

Копър,нека да има

Сол на вкус

• Смесвате всичко и това е.

   И за трите соса бих казала,че и да не спазвате точните количества на продуктите,няма да е кой знае каква трагедия.Повече чесън в единия или по-малко орехи в другия,всичко е въпрос на вкус и във всички случаи ще се получи вкусно допълнение към рибката.

Ако рибата често присъства на вашата маса и понякога имате нужда от нови рецепти,предлагам ви и тези:

ШАРАН - плакия

МАРИНОВАНИ рибки на салата

Ароматна пълнена ПЪСТЪРВА

Две салати с РИБА ТОН