Имам Баялдъ, да си припаднеш по него

  

    Без да се замислям след таратора и шопската салата през лятото най-много обичам патладжан във всякакви варианти,но на първо място в тези варианти е ИМАМ БАЯЛДЪ.Припадам си за него,точно както е превода на това ястие "припадналия имам".Не знам от преяждане или от възторг е припадал въпросния имам,но ястието наистина си заслужава поне един припадък през летните месеци.

Какво е необходимо:

патладжан - два броя

лук - две глави според патладжаните

морков - един брой

скилидки чесън

домат

червен пипер

черен пипер

сол

олио

магданоз

• Обелвам патладжаните,нарязвам на половинки,издълбавам ги и посолявам.Оставям да постои докато се отцеди от горчивия сок.
• Една част от издълбаната част нарязвам на ситно,а останалата на филийки,които също посолявам и оставям да се отцеждат.
• В олио изпържвам лодките патладжан и ги нареждам в тавичка.
• В същото олио изпържвам тази част от издълбания патладжан,която нарязах на филийки. Тях си ги хапваме с кисело мляко или с оцет и чесън докато чакаме припадащите патладжани.
• Докато пържа патладжана нарязвам лука на едро,моркова и домата на кубчета,чесъна на ситно.
• В мазнината,ако е останала такава от патладжана (ако не е , добавям) задушавам лука, моркова, чесъна и нарязаната на ситно вътрешност на патладжаните.За да омекнат по-бързо наливам лъжица-две вода.
• Когато зеленчуците омекнат, прибавям нарязания домат, червен пипер, сол и черен пипер.
• Накрая добавям нарязан магданоз.
• Плънката я разпределям в лодките патладжан, като отгоре поставям филийка домат
• Слагам в загрята на 200 градуса фурна да се пекат като наливам малко вода.Така докато се пече патладжана няма да изсъхне,а после ще се топи в уста.
• Пека до готовност и оставям да изстине.Това е постно ястие и в никакъв случай не се яде вряло, доригорещо.Оставя се да си почине и се хапва само леко топло.За мен задължително със шопска салата или поне нарязан домат за свежест.

Плитвичките езера, природното бижу на Хърватска

   Езера, водопади, кристално чиста вода с необикновен синьозелен цвят, гористи пътеки, дървени мостчета, под които шуми водата, чист въздух.

   Природата се е раздавала на това място, няма две мнения по въпроса.А хората са направили така, че да може да й се възхити по всякакъв начин и според възможностите си всеки един турист попаднал на територията на Nacionalni park Plitvička jezera.

   Вървяхме по пътеки, минавахме по дървени мостчета, хапнахме на една поляна, качихме се на корабче, помогнахме си с влакче за връщането и накрая пак повървяхме по пътека, от която като за финал се разкриваха чудни гледки към езерата и водопадите.

   Този парк освен, че предлага красива природа, предлага различни начини да се разгледа.Умни хора са направили няколко маршрута.От едночасов до такъв за няколко дена.До парка има и хотел, така че може да се направи едно цялостно разглеждане включващо цялата флора и фауна на района.Избирате си маршрут и го следвате според указателните табелки.

   Като група туристи включваща различни на възраст хора и разполагащи само с няколко часа,нашата обиколка на парка се движеше по маршрут "В",който е със съвсем малки да не кажа никакви натоварвания,а дава възможност да се насладите на една голяма част от парка и неговите красиви кътчета.Разходката е невероятна и много спокойна,като единствено трябва да се внимава по дървените мостчета при разминаване с други прехласнати туристи да не нарушите една от забраните в парка,къпането.

   Цялата дължина на този маршрут е 4000 метра,който включва качване на корабче и влакче.По средата на пешеходната обиколка, тъкмо когато цялата тази вода започва да действа на отделителната система има огромна поляна с масички и пейки,няколко заведения където може да отделите и презаредите.Някои хапнаха наденички,а други от нас чудно печено пиле с гарнитури.Нямаше да съм аз,ако не бях споменала и храната,нали? После доволно заситени посетихме и магазинчето за сувенири.И когато се запитахме дали да не пием и по едно кафенце,дойде времето да се качим на корабче,с което пресякохме голямото езеро.

   Една вметка за пазаруването в парка.В заведението в горната част на поляната приемат евро,така че не се наложи само заради парка да обменяме валута.В заведението на входа обаче,категорично отказаха.Все пак до касите има обменно бюро,така че никой няма да остане недоволен.

   И понеже всеки уважаващ себе си разказ трябва да има заключение,бих ви пожелала да посетите този парк.Защото красивите природни места по Земята имат едно такова особено зареждащо влияние,дори върху тези които не обичат разходките сред природата.

   Едва ли има човек,който да не е виждал снимки от този природен парк,така че няма да ви изненадам с нещо ново.Освен това е трудно да затвориш природата в рамка,но все пак се опитах.
   Така го видяхме с фотоапарата в движение от началото до края му по маршрут "В".Ако ви е интересно,последвайте ме:

За още истории по света и у нас,заповядайте и във Фейсбук страничката на блога:

https://www.facebook.com/zakakvotoidae/