Да гоним вирусите през зимата със зелева супа

Помните ли зелевата супа на Луи Дьо Финес,на която дори извънземните не можеха да устоят? Точно такава ми се получи и моята.Неустоима!

   Полезностите на киселото зеле през зимата са всеизвестни,затова изобщо не се колебайте освен с месо,на сарми да го приготвяте и на супа.Още повече,че така може да добавяте и други зеленчуци за още повече здравословност.Киселото зеле запазвало най-дълго витамините си,а най-много в него се съдържа Витамин С, който ни е така необходим през зимата. А като прибавим и това,че супите се хапват много добре и с люти чушлета,това няма как да не ни гарантира силен щит срещу гадния грип.

Рецептата за тази супа ми я намери добрия стар Гугъл в този сайт,като я адаптирах според вкуса на тези,които щяхме да я хапваме:

http://www.1001recepti.com/recipe/?recipe_id=2827-zeleva-supa-sus-svinsko-meso-kartofi-i-grah

Какво използвах аз:

месо (телешко или свинско) - 200 грама (но ако искате повече,слагайте)

нарязано на ситно кисело зеле - около две чаени чаши

глава лук

две скилидки чесън

картоф

морков

замразен грах около две трети чаена чаша

суха червена чушка

олио

червен пипер

зърна черен пипер

дафинов лист

сол ако е необходимо

зелева чорба,ако искате по кисел вкус

зехтин

• Аз винаги варя месото за супа предварително.Така мога да я довърша по-късно,а и мога по-добре да овкуся бульона като сложа различни подправки при месото.
• Сварих месото със зърна черен пипер и дафинов лист.
• В мазнина или както е при мен в две супени лъжици олио задуших нарязани на ситно лук, чесън и киселото зеле.Ако е много стегнато зелето, прибавете бульон или вода и оставете докато омекне или стане във вид, в който ви харесва.Аз го обичам леко хрупкаво, не обичам да е разварено.
• Ред е на нарязаните на ситно картоф, морков, начупих на ситно и една суха червена чушка.Поръсих и червения пипер.
• Залях с бульона, в който е варено месото.Обикновено доливам и вода.На този етап за по-силен зелев вкус може да налеете и зелева чорба.Опитайте как ви е на вкус!
• Оставих докато се сварят картофите и морковите.
• Почти накрая прибавих и граха (когато е замразен не му трябва много време).
• Опитайте на вкус и ако има нужда от сол, посолете.
• След като махнах от котлона поръсих отгоре малко зехтин и разбърках.Има ли зеле, носи мазнина, но не исках да е олио.Но това е по желание.
• Добре е супата да постои преди сервиране за да се обединят всички вкусове.Но да стои на топло, защото супата се яде почти гореща.

За още по сигурно противогрипно действие,сложете и по едно люто чушле към всяка порция при сервиране или поръсете с лют пипер.

Ако ви харесва да използвате киселото зеле на супи и чорби,трябва да опитате от моя много лесен,вкусен и сгряващ организма борш:

--- > Борш - лесен,вкусен и сгряващ

Или зелевата ми супа без зеле,само със зелева чорба,която стана много ароматна:

--- > Зелева супа без зеле с месо и аромати

Ако рецептите,които споделям и историите,които разказвам Ви харесват,заповядайте и във Фейсбук страничката на блога:

https://www.facebook.com/zakakvotoidae/

Фалафели (приготвени на фурна и сервирани с хумус и салата "почти табуле")

   Толкова години минаха от екскурзията в Израел,а още помня тези нахутени топчета наречени с веселото име фалафели.И хумусът и българското сирене на закуска в хотела и всичките щуротии,които ми се случиха там.Но по темата...

   Оказа се, че родината на фалафелите била Египет.Приготвят се от нахут или брашно от бакла или заедно,но по нашите ширини, който реши да си прави фалафели използва нахут.Още повече,че те се сервират обичайно с хумус,така че с едно накисване и смилане на нахута,може да си направите тези две вкусотии.

   Може би е по-правилно да не ги наричам фалафели,а кюфтенца от нахут,защото,фалафелите традиционно се пържат.Аз обаче реших,че вместо да вадя тигани,да се пръскам,да се вмирисвам,по добре ще е просто да сложа хартия за печене в тавичката и да ги изпека.

   Най-странното,което се случи е, че аз съвсем случайно реших да си направя и салата табуле (не много оригинална,но все пак) за свежест,а то се оказа че си било съвсем естествено тя да присъства на масата когато има фалафели.Защото фалафелите си искат нещо свежо.Дали салата,дали само нарязан домат,но си трябва.

Какви продукти използвах:

За фалафелите ще ви трябват:

чаена чаша сух нахут

глава лук

скилидка чесън

магданоз - нарязан около две супени лъжици

сол и червен пипер

чаена лъжичка кимион

чаена лъжичка кориандър

кафяна лъжичка бакпулвер

галета

За хумуса:

чаена чаша сух нахут

две супени лъжици тахан

чаена лъжичка кимион

сол

две супени лъжици лимонов сок

зехтин и червен пипер за сервиране

За салатата почти-табуле 

домат (аз използвах черита)

червен лук

магданоз

кус-кус

сол и зехтин

Първо и най-важно когато решите да си спретнете този разкошен обяд или вечеря е да си накиснете нахута от предната вечер.Или от сутринта за вечерта.Или да си купите готов сварен в консерва.

Накиснатия нахут го варя в тенджера под налягане точно 40 минути.

Отцеждам и смилам с чопъра.

Тъй като и фалафелите и хумуса ще се приготвят от смлян нахут,смилате всичко и после си го разделяте както искате.При мен беше наполовина.

Преди да измиете чопъра,смелете в него лука,чесъна и магданоза.

Фалафелите:

• смесваме смления нахут със смлените лук,чесън и магданоз
• добавяме кимион,кориандър,червен пипер,сол
• добавяме и бакпулвера и смесваме добре
• готовата смес я прибираме в хладилника докато фурната се загрее на 200 градуса
• ако се придържате към оригинала изпържете ги в мазнина
• аз моите ги направих на кюфтенца и ги овалях в галета,с идеята не само да не се разпаднат,но и да имат коричка като пържените
• пекох ги около 20 минути

Хумусът:

• смесих нахута с тахана
• подправих с кимион и сол,добавих и лимонов сок
• опитвайте на вкус 
• сервирайте задължително със зехтин и поръсете с червен пипер

Салата "почти табуле":

• докато фалафелите се пекат и приготвяте хумуса,залейте кус-куса (истински,а не пастата) с гореща вода и оставете да набъбне
• нарежете на ситно домат,червен лук и магданоз
• объркайте със зехтин и сол
• в оригинала магданоза е много,освен това се добавя и лимонов сок,но аз по някаква причина не обичам магданоз с лимонов сок и не слагам
• салатата е страхотно свежо допълнение към фалафелите и хумуса

За още повече оригиналност може да си вземете арабски хляб и в него да си сложите хумус,салата и две три фалафелчета.Загръщате като джоб и се наслаждавайте на комбинацията.

Ако рецептите,които споделям и историите,които разказвам ви харесват,заповядайте и във Фейсбук страничката на блога,където се случват още повече рецепти и истории:

https://www.facebook.com/zakakvotoidae/

Тенджерките,които имат друго приложение,но аз както се оказва им намирам всякакво, са ми от това уютно местенце,където има страхотни нещица за дома:

https://vinciddesign.com/

За Израел и моите стъпки по тези земи съм ви разказвала тук:

Как станах хаджийка с пот на челото,ужас в очите и сирени в ушите

Израел - кибичим сред кибуци

А най-много фалафели и хумус си хапнах на Мъртво море:

Орехови хлебчета

   Идеята за орехови хлебчета си стои в главата ми от доста време.От момента когато Ивана от С нож и вилица в ръка направи нейните Орехови питки. Тогава реших,че трябва да направя и аз такива.Защото орехите в къщи са в такова изобилие,че по всяко време имам нужда от идеи за приложението им.Да са живи и здрави приятелите,че имам на кого да раздавам.
   И ето как блога се сдоби с още една рецепта за хляб.

Какво използвах аз (получават се пет или шест малки хлебчета):

една чаена чаша ситно смлени орехи

две чаени чаши брашно

една чаена чаша топла вода

чаена лъжичка сол

чаена лъжичка захар

супена лъжица олио

чаена лъжичка суха мая

• Смесих брашното,орехите и солта.Моите орехи ги меля в машинката за мелене на кафе и става много бързо.
• В кладенче налях топлата вода,маята,захарта и олиото.
• Като шупна маята разбърках до лепкаво тесто и оставих на топло.
• Когато удвои обема си го размесих още малко,като се имайте под ръка още брашно ако много ви лепне.
• Включих фурната на 200 градуса
• Разделих тестото на пет топки и ги наредих върху хартия за печене.
• Когато фурната загря ги намазах с топла вода и ги цепнах с ножа отгоре (вие можете да направите и резки или каквото искате).
• Пекох около 25 минути.
• Извадих,завих с кърпа.
• Вкусът на тези хлебчета е уникален.Плътен вкус и аромат на ядки.

Тези хлебчета определено се хапват с нещо леко и салата.

Намазани с крема сирене и сьомга.

Намазани с крема сирене и филийка домат.

    А машинката ми за чупене на орехи,която разбира се е повече декоративна и стои във витрината със спомени от екскурзии, ми напомни за Любляна откъдето си я купих.

Вечерна разходка в Любляна.

За Словения съм разказвала тук:

Словения - където камбаните изпълняват желания - Постойна и Предяма

Словения - където камбаните изпълняват желания - езерото Блед

Ако рецептите,които споделям и историте,които разказвам ви харесват,заповядайте и във Фейсбук страничката на блога:

https://www.facebook.com/zakakvotoidae/

Пикантно телешко готвено

   Няма да наричам това ястие "Телешко задушено" или "Телешко по бургундски или френски" (някъде видях и такава рецепта), защото звучат прекалено изискано.Вървят с маса,прибори,салфетки и т.нат. Моето ястие е от тези,които се ядат с лъжица,има случаи на покапани дрехи с него,бъркане с лъжицата директно в тенджерата и т.нат.

   Това ястие е от тези,след които доволно въздишаш и се замисляш дали да не си сипеш още мааалко,а после си казваш,то така и така не остава много да си го изям всичкото.

Това ястие се получи благодарение на следните продукти:

телешко месо - 300-500 грама 

малка консерва белени домати

пушен (или само сладък) червен пипер - една кафяна лъжичка

лют червен пипер - една равна чаена лъжичка

сол и черен пипер

захар (бяла или кафява) - една чаена лъжичка

 (само ако прецените,че ви е кисело заради доматите)

морков

стрък целина (не глава)

лук и чесън

супена лъжица олио

червено вино - 50 ml

• Сварявам или по скоро разварявам телешко месо (най добре джолан) с малко сол.
• Варя в тенджера под налягане един час за да може месото да се разпада и накрая имам прекрасно сварено телешко и наситен гъст бульон.
• Както и да го мисля, това ястие се приготвя с вече сварено месо,затова дори да не е в тенджера под налягане,сварете го предварително.
• Малка глава лук,две скилидки чесън,морков и целина нарязах на много ситно.
• Задуших ги в олио и малко вода до омекване.Винаги задушавам в една супена лъжица мазнина и една супена лъжица вода.
• Зеленчуците трябва да попият цялата течност.Ако са ви по големи парченцата и не са омекнали долейте малко топла вода.Реално зеленчуците се готвят само тук,затова ги направете колкото искате сготвени.Аз обикновено си ги оставям леко хрупкави,т.е. да ги усещам при ядене.
• Налях виното и оставих да заври.
• Доматите от консервата намачках и ги добавих.Разбърках и оставих да се изпарява водата.
• Чак когато се получи доматен сос прибавих червен пушен и лют червен пипер.
• Внимавайте с пиперите! Повечето хора си мислят,че дори да сложат повече какво толкова,ще стане по-червено ястието.Не е точно така.Особено пушения пипер е много силен и ако е в повече може да ви прецака ястието.От лютия също сложете колкото си прецените.
• На този етап може да опитате вкуса и ако ви е кисело,добавете захар.
• Добавих телешки бульон (според порциите и колкото течно го искате ястието) и разбърках.
• Най накрая добавих и телешкото месо накъсано на парчета.Тъй като то е преварено голяма част от него вече е в този вид.
• Ако е необходимо добавете сол.
• Разбърках и оставих десетина минути на слаб котлон.
• Не сгъстявам с брашно,оставям си да има течност.Все пак основния прибор,с който ще се яде е лъжица.Но оставям на вас да ги го довършите по желание на гъстота.

Щом имам телешко месо и то през зимата задължително ще приготвя сега и от моя борш.

БОРШ - лесен,вкусен и сгряващ

Ако рецептите,които споделям ви харесват,споделяйте ги и вие.

Заповядайте и във Фейсбук страничката на блога:

https://www.facebook.com/zakakvotoidae/

Зелникът за татко

  

     Зелникът, който са правели в семейството на татко е била семейна баница, защото са я хапвали заедно цялото семейство.Тази баница обаче е приготвяна по малко по-различен начин и причината за това е, че за едно голямо семейство празената плънка нямало как да стигне ако се сложи в баницата, затова запържения праз се слагал в средата на тавата, а около него са завъртали навити кори с малко сирене (или само точени кори).Сядало цялото семейство около тавата, на всеки отрязвали парче и всеки си е гребвал от празената плънка.Малко като за десерт.
   И ето, че в един хубав но студен януарски ден, реших да изпълня едно татково желание да му направя този зелник по начина, по който го знае от детството си.Само че аз вярна на себе си реших, че това няма да е една обикновена баница към която ще има малко праз.Това трябваше да е баница за чудо и приказ и да се говори дълго за нея.Каква скромност от моя страна,нали? Важното обаче за мен е, че татко много я хареса.Пак ще му направя.

      Хубавото на този зелник е, че всъщност е две рецепти в едно.Ако не ви се яде нещо от тесто, може да си направите само праза и обратното.Много често това у нас се хапва само така за обяд или вечеря.Баницата, която завъртях около праза е една от най-хубавите баници, които съм правила.Тя е идеална за моменти когато нямате много кори под ръка или пък имате, но хората които искате да нахраните са повече.Получава се доста плътна и голяма, а в същото време мека и сочна.Нещо като баница-тутманик.
   

За празената плънка:

голям стрък праз

150 грама сирене

препълнена лъжица кисело мляко

препълнена лъжица брашно

олио

За баницата:

точно шест фини кори за баница

три яйца

200 грама сирене (ако ви е много намалете, защото моето беше обезсолено и носеше повече)

чаена чаша (200ml)  кисело мляко с шупнало вътре пакетче бакпулвер

три препълнени лъжици с брашно

две супени лъжици масло за плънката

три супени лъжици масло за намазване

(може да сложите и един жълтък, ако искате наистина красив външен вид)

Празената плънка:

• приготвяме я като нарежем на ситно праза и го задушим в лъжица олио и малко вода.
• Като омекне прибавяме натрошено сирене, кисело мляко и брашно.
• Разбъркваме няколко пъти за да може всичко да се смеси добре.Поръсвам още олио.

Баницата:

• От посочените продукти трябва да получите гъста смес като за кекс
• Взимате една кора и намазвате с част от плънката.Мислено или пък нарочно си я запределете на три (или колкото кори използвате).Ама хубаво и добре намазвате, не само да нахвърляте.
• Слагате отгоре друга кора и чак тогава завивате на руло.Нещо като навит сандвич от кори.
• Слагате в тавичката като започвате от вън навътре
• И така две по две и шесте кори.
• Оставяте свободна следата на тавичката и в нея изсипвате празената плънка.
• Разтопявате маслото и хубаво поливате с него баницата.По желание слагате и жълтък
• Печене на 190-200 градуса до готовност.

От старите ленти:

Кюфтенца с изненада на фурна

 

   Споделяла съм стотици пъти колко много обичам да се предизвиквам кулинарно.Като например от един продукт да направя няколко ястия, но без да ощетявам количеството на порцията.Или от нещо малко да нахраня повече хора.Това се случва обикновено с остатъци в хладилника.За едно ястие не стигат, но в комбинация може даже да има допълнително.

   Такава е и тази рецепта.В камерата на хладилника ми се пречка от известно време една торбичка с останало мляно месо.За супа е много, за кюфтета прекалено малко, мусака не ми се правеше, а чак след време със закъснение се сетих, че можеше да напълня чушки.Е, това може и да откаже другите и да излязат до магазина да си накупят всичко необходимо, но моя случай точно в такива моменти мързела ми надделява и ме оставя да се оправям с наличностите.

 

Да не се обяснявам повече,започваме готвенето...

  

Какво използвах:

мляно месо - около 400 грама

филия хляб

топено пушено сирене - 100 грама

две консерви с белени домати

(500-700 грама настърнани домати, зависи колко сос искате, започнете и преценете)

кимион

кориандър

кафява захар и сол

скилидки чесън

зехтин
спагети (моите са плоски лингуини)

Размесих мляното месо с филията хляб, която намокрих с вода и отцедих, добавих по около кафяна лъжичка кимион и кориандър.То си беше солено месото, така че не сложих сол.

Нарязах парчето пушено сирене на парчета.Нарежете ги според броя кюфтенца, които искате.Не е задължително да са седем големи, може да са десет малки.

Взимах от месото с мокри ръце, оформях плоско кюфтенце и слагах парче пушено сирене в средата.Загръщах и оформях така, че да е добре покрито.Ето как малките кюфтенца станаха с големи размери и щяха да нахранят гладните хора точно както трябва, ако правех нормални по големина кюфтета.

Наредих кюфтенцата в тавичка на дъното на която поръсих малко зехтин.

Оставих ги в хладилника и включих фурната на 200 градуса.Когато загря сложих кюфтенцата да се пекат.

Докато кюфтенцата се печаха, приготвих доматения сос.Намачках доматите и ги прехвърлих в тенджера (без мазнина, без вода),а  с вода отмих останалия доматен сок в консервите.Така не губя нито грам от доматите.Ако сте настъргали пресни домати слагате ги директно.

На слаб котлон оставих доматения сос да се изварява.Ако се притеснявате, че ще пръска сложете капак, но не плътно.

Когато една трета от течността извря добавих пресовани три скилидки чесън (може да сложите колкото си искате)

Поръсвате със сол и захар (аз винаги използвам кафява нерафинирана,защото обичам по-карамеления вкус).Разбърквате и махате от котлона.

Нека соса е по-течен тъй като допълнително ще го готвим и с кюфтетата.

Докато приготвям доматения сос в друга тенджера в солена вода сварих спагети.Ястието е такова, че ако не искате може да си го хапнете и без паста.Само кюфтенцата с доматен сос, но на мен ми трябваше количество храна този път и затова сложих и спагети.

Извадих тавичката с кюфтенца и прибавих при тях доматения сос и спагетите.Разбърках добре и върнах в изключената вече фурна да си постоят десетина минути за да се обединят вкусовете.Така соковете, които са излезли от кюфтенцата при печенето, както и тяхната мазнина допълнително овкусяват доматения сос, който пък прави спагетите невероятно вкусни.Затова може да пропуснете каквато и да е мазнина в доматения сос.

Съвет от мен когато приготвяте паста.Винаги я прибавяйте към соса да постои в него и дори да се досвари в него.Така тя се овкусява и е много по-вкусна, отколкото ако сложите соса върху пастата чак при сервиране.

Освен, че се получи страхотно ястие, в него нищо не е пържено или с излишно добавена мазнина, така че всички бяха доволни накрая.Както казва един приятел, бяхме доволно накапани с доматен сос.

Ако рецептите,които споделям и историите,които разказвам са ви интересни,заповядайте и във Фейсбук страничката на блога:

https://www.facebook.com/zakakvotoidae/

Almoixàvena - трудно се произнася,бързо се изяжда или божествена испанска закуска с парено тесто

Повечето от вас,които наминават наоколо знаят,че не си падам по трудните рецепти,а още по-малко по тези с точните мерки и теглилки.И въпреки, че в тази рецепта има количества, като цяло може да се приготви и "на око".

Трябва да ви се получи тесто.Парено тесто,което само трябва да поръсите със захар и канела.

Важно е също да имате по-голяма тава,в което да го разстелите и това е.А захарта и канелата са колкото прецените,че ще ви е добре и на сладост и на аромат.

С една дума аз почти ви я разказах тази Almoixàvena.

Ако изпишете в Гугъл "Almoixàvena",ще ви излязат стотици рецепти на испански блогъри и най-интересното е,че рецептите не са еднакви,което аз лично очаквах за да си улесня живота.

Затова като цяло реших да спазвам поне съотношенията на течните съставки,които горе долу навсякъде бяха еднакви.Олиото да е наполовина на водата.Някъде слагаха повече яйца,но според мен не е необходимо.

Затова...

Какво използвах аз:

250 мл вода

125 мл олио

150 грама брашно

щипка сол

3 яйца (оставени известно време на на стайна температура)

захар и канела

• Кипнах водата с олиото и щипка сол.
• Намалих котлона на най-ниска степен.
• Изсипах брашното и бърках с дървена лъжица.Тестото си се получи веднага.
• Махнах от котлона и оставих да изстине малко.Не е нужно да става студена,а само да не е вряло.
• Едно по едно прибавяте яйца и бъркате след всяко.

На пареното тесто смесването с яйцата е пипкавата работа.В началото,ако ви е за първи път може леко да се шашнете "Въх,какво стана сега?",но продължавайте да си бъркате и ще видите,че всичко си е както трябва.

• В една по-голяма тава сложих хартия за печене като я закрепих с мъничко тесто лепнато между тавата и хартията в четирите краища.Иначе поне в началото хартията ще ви бяга насам-натам.
• Изсипах тестото и с лъжица загладих тестото.
• Поръсвате обилно със захар и канела отгоре.Нека е кристална захар,а не пудра.Според мен може да е кафява,но аз този път поръсих с бяла.И не прекалявайте с канелата все пак.
• Пекох около 20 минути на 200 градуса.Като започне да става златисто тестото проверете го.Аз повдигнах от единия край и отдолу беше изпечено.
• Изваждате и по стар испански обичай накъсвате на парчета готовата Almoixàvena и лапате с ръце.

   Докато си чаках закуската и в кухнята сериозно се ароматизира на канела,си извадих снимки и запазени джунджурийки от Испания.Обичам я тази страна.
   А на вас съм разказвала за нея в тези истории:

За Барселона...

За Андалусия

За Майорка

За Мадрид

А мен може да намерите във Фейсбук страничката на блога:

https://www.facebook.com/zakakvotoidae/