Неделя сутрин.Часът е четири.Изстъргваме се от леглата, пием кафе и хайде на мястото на срещата, откъдето да потеглим дружно.Крайна точка - Бялото море.Но преди него Комотини, Манастирът Св.Николай в езерото до Порто Лагос и Фанари, където се надявахме да хапнем гръцка храна и да се осолим в гръцкото море.
Пътят е път и като такъв няма нужда от преразказване.Ясни са и пиш-паузата и презареждането с кофеин.
Първа спирка Комотини.В гръцки град в неделя няма какво много да се прави освен кратка разходка в центъра, разглеждане на някоя църква, хапване на нещо сладичко или пиене на фрапе.А и жегата вече беше доста напреднала и затова от сянка на сянка разгледахме каквото можахме.
Втората спирка беше истинската цел на нашето пътуване по гръцките земи.Добре де, тази и всичките други.Но тази беше най-интересна.До Порто Лагос има едно езеро, което е хем езеро, хем лагуна, наречено Вистонида. А в езерото две островчета свързани с дървени мостове по между си.На единия остров има манастир и църква, а на другото малък храм.Е как да не искаме да дойдем да ги разгледаме? А между другото до преди Първата световна война Порто Лагос си е било в България, така че даже не сме напускали страната така да се каже.
Манастирът се състои от метох Свети Николай ( на друго място го наричаха Свети Никола ) и храм "Света Богородица" и е част от Атонската обител.Смята се, че е построен от император Аркадий (извинете невежеството ми, но не го познавам).Сградите, които се намират сега там са съвсем нови.Нови, нови, от миналия век са.
Като повечето манастири и този си има история свързана с чудо.Интересното е, че тя се е случила в наши дни така да се каже.И като се има предвид, че обикновено манастирите имат вековна история, това чудо се е случило едва ли не вчера.През 2005 година на един монах се явавя Богородица, която отвежда едно момиченце Анастасия, починало седмица преди това и дори погребано в Кипър.Монахът вижда как тя отвежда момиче, което по-късно разпознава по снимките, че е именно малката Анастасия.Тогава единодушно всички решават, че това е била Богородица бдяща над това място.Казват, че оттогава от очите на иконата на Богородица започва да се стича миро.
В манастира има магазинче с релегиозни и не само сувенири.В двора му има чешма със студена вода, която в горещия ден ни дойде като истинско чудо.Наливате си вода и сядате под манастирската лоза.Ако разбира се няма два автобуса туристи, с които да я делите.
Манастирът се състои от метох Свети Николай ( на друго място го наричаха Свети Никола ) и храм "Света Богородица" и е част от Атонската обител.Смята се, че е построен от император Аркадий (извинете невежеството ми, но не го познавам).Сградите, които се намират сега там са съвсем нови.Нови, нови, от миналия век са.
Като повечето манастири и този си има история свързана с чудо.Интересното е, че тя се е случила в наши дни така да се каже.И като се има предвид, че обикновено манастирите имат вековна история, това чудо се е случило едва ли не вчера.През 2005 година на един монах се явавя Богородица, която отвежда едно момиченце Анастасия, починало седмица преди това и дори погребано в Кипър.Монахът вижда как тя отвежда момиче, което по-късно разпознава по снимките, че е именно малката Анастасия.Тогава единодушно всички решават, че това е била Богородица бдяща над това място.Казват, че оттогава от очите на иконата на Богородица започва да се стича миро.
В манастира има магазинче с релегиозни и не само сувенири.В двора му има чешма със студена вода, която в горещия ден ни дойде като истинско чудо.Наливате си вода и сядате под манастирската лоза.Ако разбира се няма два автобуса туристи, с които да я делите.
След манастирчето пристигаме във Фанари с идеята да топнем крака и в Бялото море, за да може програмата да е максимално изпълнена.
За групата ни обаче беше големия въпрос, да хапнем ли първо или да отидем на плажа.То морето нямаше да избяга, но стомасите на повечето бяха на път да обявят гладна стачка, затова без много размисли се насочихме към първите маси, които видяхме.
Не си бил на едно място, ако не си опитал и храната му.А за гръцката храна няма какво да коментираме.Разбирам защо има хора, които отиват там само заради нея.Уникални вкусове, хубави продукти, най вече тези, които морето е дало на света.
По традиция обичаме да си поръчваме няколко неща от менюто, така че да можем да опитаме максимално от предлаганите ястия.Миди Саганаки, пържени калмари, октопод на скара, ципура на скара и пастицио.А гръцката салата, тя като количество ни взе акъла, пък за вкус да не говорим.Много интересно беше поднесена с препечен хляб на дъното, който беше напоен със зехтин и соса от самата салата.Ако обичате да топите хляб в соса на салата с домати, знаете за каква наслада ви говоря.
А накрая когато вече нямаше кое къде да наместим, заведението черпи с десерти.И когато си мислех, че няма начин да поема повече хрлана, ми сервираха най-вкусното реване, което бях опитвала.Добре, че плажа не беше съвсем близо и имахме време да разходим обяда преди да се потопим в солената вода.
По традиция обичаме да си поръчваме няколко неща от менюто, така че да можем да опитаме максимално от предлаганите ястия.Миди Саганаки, пържени калмари, октопод на скара, ципура на скара и пастицио.А гръцката салата, тя като количество ни взе акъла, пък за вкус да не говорим.Много интересно беше поднесена с препечен хляб на дъното, който беше напоен със зехтин и соса от самата салата.Ако обичате да топите хляб в соса на салата с домати, знаете за каква наслада ви говоря.
А накрая когато вече нямаше кое къде да наместим, заведението черпи с десерти.И когато си мислех, че няма начин да поема повече хрлана, ми сервираха най-вкусното реване, което бях опитвала.Добре, че плажа не беше съвсем близо и имахме време да разходим обяда преди да се потопим в солената вода.
Аз лично нямам голям опит с гръцките плажове, но този във Фанари малко се разминаваше с очакванията ми.Централната част беше претъпкана, всичко заето, музиката силна, водата препълнена с народ.Отстрани нямаше толкова хора, но беше доста мръсно.Както и да е, водата беше като чай и целия плаж си го изкарахме на мокро.Но ако трябва да си търся гръцки плаж, май няма да е този.
Снимки от морето нямам, чак и аз се учудвам, но като го видях там мокро и приканващо, просто хвърлих чантата и бях дотам.
Снимки от морето нямам, чак и аз се учудвам, но като го видях там мокро и приканващо, просто хвърлих чантата и бях дотам.
Последно къпане, една тенекия със зехтин от магазина и поехме обратно.В полунощ си бяхме по леглата.
Ако историите, които разказвам и рецептите, които споделям Ви харесват, ще се радвам да коментирате и споделяте.
Заповядайте и във Фейсбук страничката на блога:
