Френски хляб без месене в тенджера - лесен, красив и толкова вкусен

      Нямах намерение да описвам този хляб, защото го има в доста кулинарни блогове.Но когато го споделих, много от моите хора в страничката на блога във Фейсбук: https://www.facebook.com/zakakvotoidae/ ми задаваха въпроси за някои подробности и реших, че вместо да обяснявам, а и да не объркам нещо, по добре да запиша как точно го правя аз този много вкусен, ефектен, а толкова лесен за приготвяне хляб.

   Този хляб не може да се сбърка с друг, защото си има един такъв характерен златист цвят на коричката.Той не се меси, но трябва да имате подходящ съд с капак за печенето му.Моят е една останала от незапомнени времена емайлирана тенджера, която щях да изхвърлям точно преди да науча за този хляб.Сега си стои на почетно място в килера, готова да ми изпече тази хлебна чудесия.А дали е френски хляба както го наричат някои колеги кулинари, не съм сигурна, но звучи добре, нали?

Досега съм ползвала тези две рецепти,като променям количествата според моята тенджера.И понеже не мога да си го препиша този хляб за мой,споделям и оригиналите.

Хляб без месене:http://www.mish-mash.recipes/2016/02/hljab-bez-mesene.html

Френски селски хляб:http://sladkoisoleno.blogspot.bg/2013/10/blog-post_982.html

Какво използвах аз:

брашно - 4 чаени чаши
*имайте под ръка още една за допълване и за плота където ще оформите тестото
* чаената ми чаша е 200ml,с една и съща меря и брашното и водата
сол - 2 чаени лъжички
четвърт кубче прясна мая
хладка вода - 1 2/3 чаени чаши 
*тази точност се наложи от първия ми опит,когато сложих 2 чаени чаши и дойде в повече,а и да не забравяме че и маята е разтворена в още вода
грис - 1 супена лъжица

• В купа отмерих брашното и го посолих.Разбърках добре.
• Отделно разтворих маята в малко топла вода,около една кафяна чашка
• Шупналата мая излях в кладенче направено в брашното.
• Налях половината вода.
• С помощта на шпатула (някога използвам дървена лопатка) започнах да разбърквам като добавих и останала вода.Не го месете,не трябва да става топка,трябва да е разбъркано тесто,което започва да се отделя от стените.
• Оставих за час в топла стая.Тестото беше удвоило и даже утроило обема си,тъй като моята купа е доста дълбока.
• На много,ама наистина много набрашнен плот прехвърлих тестото.То е много меко и "живо" и затова точно ви трябва повечко брашно на плота,за да не ви залепва.Нека и ръцете ви са набрашнени.Не го месих,не трябва да се натоварва с брашно,а само прегънах краищата към средата два три пъти колкото да придобие форма на хляб.
• Сложих отгоре купата в която го месих и оставих още около половин час.
• Моята тенджера за печене на хляб,защото си имам такава,останала от не знам кога си, е най-обикновена емайлирана тенджера с диаметър 21см (това да ви ориентира за печенето).

* Добре е тенджерата да е по-дълбока,защото тестото се надига още при печене.Разбира се може да се използва и друг съд,важното е да има капак.Но как се получава не мога да споделя,защото аз си го правя само по този начин.

• На дъното поръсих малко грис,да има нещо между него и тестото.Не мажа с никаква мазнина.
• Прехвърлих внимателно тестото в тенджерата (ако много се е "разляло" прегънете пак краищата и оформете за да може лесно да влезе в тенджерата),сложих капака и поставих в студената фурна.
• Включих на 240 градуса с вентилатор.
• След 45 минути вдигнах капака и внимателно проверих с един шиш.Беше си изпечен.
• Тук има две продължения тази рецепта,ако искате по-твърда коричка махнете капака и оставете да си изстива хляба.Ако искате по-мека коричка оставете капака.От горещата пара се образува конденз и капките вода леко ще намокрят отгоре хляба и той ще омекне.Но все пак не трябва да стои прекалено много,не искаме да стане на каша.Десетина минути и махнете капака.
• Като се охлади малко го извадете,отрежете си една филия и си я намажете с масло и поръсете със сол,мерудия или самардала.Или пък не,но точно тази крайна филия е нещо удивително повярвайте ми :)

Ако рецептите,които споделям и попътните истории,които разказвам ви харесват,заповядайте при мен и във Фейсбук:

https://www.facebook.com/zakakvotoidae/

Много често си пека хляб,но винаги по най-лесните и елементарни рецепти,както този,който ви разказах днес.
Най-често използвам пекарната да ми замеси тестото за хляб:
--- > Хлябове - започнати в хлебопекарната и завършени във фурната

Друг лесен,но малко по-различен като вкус хляб е този:
---- > Ирландски соден хляб

Типовият хляб с мед,който много често правя на отделни франзелки:
---- > Пълнозърнест/типов хляб с мед

И разбира се хлебчета,най-много обичам да правя тези малки сладки хлебчета:
--- > Хлебчета с прясно мляко

В рецептата съм използвала снимки от два хляба печени през ден.

Снимки от другарче,което направи хляба в йенски съд.Не е ли просто разкошен?

Печена доматена супа

   Хубавото на тази супа е, че може да си я приготвяте по всяко време на годината.През лятото със слънчеви домати, през зимата с консервирани.Рецептата или по скоро идеята за нея е по спомен от предаване по 24 Kitchen където със сигурност е имало много повече съставки от моята, но аз предпочетох да е по семпла, понеже не обичам да има прекалено много продукти в едно ястие.

    А като цяло идеята на мен не ми е чужда, защото през лятото приготвям подобен печен доматен сос за паста или риба, който става феноменален:

Печен доматен сос

Какво е необходимо (за 2 порции):

една консерва белени домати (моята е 420гр)

или

десетина пресни консервни домата

една-две печени червени чушки

/или една сурова/

пет-шест скилидки чесън

две супени лъжици зехтин

доматено песто за още по богат вкус - по желание - една супена лъжица

сол и захар, за предпочитане кафява

сух риган стрит на много фино - една равна чаена лъжичка

пармезан - една супена лъжица

за сервиране - препечени филийки със сирене или принцеси с кашкавал

• В съд за печене нареждате разрязани на половинки консервни домати / и пресни и консервни/
• Нарязвате печените чушки /ако нямате печени в момента и една сурова става.
• Слагате нарязани скилидки чесън и поръсвате със зехтина, щипка сол и щипка захар, ригана /стрит много на ситно/
• Печете на 220 градуса докато доматите се запекат.Не трябва да изгарят.Внимавайте скилидките чесън да са под доматите и да не почерняват, защото горчат.
• Както са си в тавичката, с помоща на джаджата за мачкане на картофи или с вилица, намачквате доматите с чушките и чесъна.На този етап имате страхотен свеж доматен сос.
• Пасирайте или добре разбийте получения сос.
• По желание, но наистина обогатява вкуса, прибавете доматено песто.Добавяте и пармезан.Ако в пестото ви се съдържа пармезан, може да се сложат две лъжици само песто.
• Опитвате на вкус и ако е необходимо посолете или добавете захар.Разбъркайте добре.
• Прехвърляте всичко в тенджерка и заливате с вряла вода, като количеството е както ви харесва на гъстота.При мен е две чаени чаши.
• Оставяме супата да заври и спираме.По желание може да се прецеди или пасира до гладка смес, но на мен семките не ми пречат и не правя нищо друго.
• Сервираме с препечени филийки със сирене или принцеси с кашкавал.Нещо солено, което да балансира сладко-киселата ни супа.
• Може да поръсите и още зехтин отгоре или още пармезан.

    Много често при мен печените домати не стигат до супа, защото сложени върху препечена филия със сирене е голяма вкусотия и докато се усетите може да не ми останат за супа:

Ако обичате супи като мен,ето още няколко предложения:

ОПУШЕНА ГЪБЕНА СУПА

МНОГО ГЪБЕНА СУПА

ПИЛЕШКА СУПА за гладни ценители

ТАРХАНА,добре дошли в сливенския край

СУПА С НАДЕНИЦА И МЕРОДИИ

До Барселона и назад, по въздух и суша

 

 
   Миналата година беше интересна година.В един момент си правех едни планове,а в следващия стягах багаж за съвсем различно място или по скоро места,защото това си беше цяла една обиколна екскурзия.Самолета ни хвърли в Барселона,а автобуса ни върна в къщи.Като един средностатистически турист този начин да видя задгранични красоти ми е наистина много приятен.

Барселона.Нея вече я разказах,че и в цели две части.Като се замисля,това е град,който мога непрекъснато да разказвам,защото всеки път откривам нещо ново и всеки път остава нещо невидяно.

Разказите са ТУК – >
Барселона - град,в който искам да се връщам 1част
Барселона - град,в който искам да се връщам 2част

Каркасон беше различната спирка от екскурзията,която очаквах с нетърпение.Не всички екскурзии го включват в програмата си,а той си заслужава отбивката.

За този малък старинен град разказвах ТУК – >

Каркасон,в търсене на приказни герои и легенди

Кан,Монако и Монте Карло.Познати места,които нямаше да ме изненадат с нищо,ако не попаднахме в най-интересното време на годината тук.По време на филмовия фестивал в Кан и по време на Формула 1 в Монако.Не мога да ви опиша емоцията,която изпитах виждайки червения килим сложен не само за украса,но и за действие и по който точно в тези дни са стъпвали краката на хората,които гледаме на екрана.Ехааа,дишах един и същи въздух със звездите!
   А дори само шумът на болидите и разминаването с хора,облечени в екипи на различните отбори си беше вълнуващо.Някои сигурно повдигат рамене от безразличие,но аз наистина се насладих на момента.

Разказа специално за Монако и Монте Карло: ---- > Монако и Монте Карло

Торино.Това беше другия очакван град,който не бях посещавала и в който имах набелязани обекти.За съжаление нищо от това не се случи,защото работното време дори да показва,че има още час и повече,не означава нищо,ако касите са затворени.Не можахме да влезем никъде.Дворец,галерия,египетски музей където има много богата колекция...нищо! Вярно хапнахме прекрасна пица,но защо трябваше да е така,особено когато си се настроил за попълниш колекцията си от впечатления.
   Разбира се,това за което повечето туристи посещават сега Торино го видяхме и ние.Плащеницата (някъде прочетох плащаница),с която е увито тялото на Исус след неговото разпятие и която се съхранява в катедралата на града.По начина,по който са очертани различни белези и кръв по нея,се предполага,че е истинската.Или поне торинци искат да е така,но не съм сигурна,че самата католическа църква се е произнесла по въпроса.
   В катедралата на много места са поставени екрани,където непрекъснато върви кратко филмче на различни езици,коeто разказва и показва.А самото място където се съхранява плащеницата е пищно украсено и оставено на тишината и молитвите.Там снимките са забранени.

Милано.Отдавна вече не се завъртам на онзи бик и пак съдбата ме води в този град.С риск да обидя някой,но Милано не е моя град в Италия.Бих се връщала хиляди пъти в Соренто,в Позитано,в Амалфи,във Флоренция,но не и в Милано.Но какво да се прави,той винаги е на пътя ми.А трябваше вместо него да посетим Сирмионе на езерото Гарда.Ще си кажете,че са несравними,но аз ще ви отговоря,че е въпрос на гледна точка.Непознатото място,дори да е малко е за предпочитане пред големия познат вече град.Спирам с оплакванията.
   Последният път в катедралата се влизаше свободно,сега вече е с билетче,като се редите на две опашки.Първо на касите и после за да влезите.Време,което нямахме и което използвахме за разходки и хапване.И не знам нарочно или не,но пастата която ни сервираха,уж възможно най-традиционната беше отвратителна.Болонезе с кисел сос и карбонара с пресечено яйце в заведение срещу Катедралата.Невероятна гледка,подигравка с храната.Нищо лично Милано, но просто винаги ме разочароваш.
   Един съвет,не сядайте на туристически места,търсете заведенията където хапват местните хора и това се отнася за всички точки по света.

Загреб.Всеки,който пътува на автобусни екскурзии си знае,че Загреб е традиционна спирка.Не неприятна обаче,в никакъв случай.Загреб си е много хубав и приветлив град и нямах нищо против да се срещна с него отново.За Загреб ще разкажа в отделен разказ,защото така ще се върна още веднъж там,дори само по снимки.

Разказът в картинки за Загреб: ----- >   Загребала Манда вода и дала името на един от най-красивите градове в Европа

Ако историите,които разказвам и рецептите,които споделям ви харесват,заповядайте и във Фейсбук страничката на блога където има много повече истории и рецепти всеки ден:

https://www.facebook.com/zakakvotoidae/

Пилешки дробчета по ловджийски

   Обичам готварските книги.Да си разглеждам красивите цветни снимки и да си разгръщам лъскавите страници.Особено в студен и мрачен ден когато няма какво друго да се прави.Истината е, че много рядко приготвям нещо от тях, но това не пречи да си ги харесвам, пазя и разглеждам от време на време.

   Тази рецепта е изключение.Тя е взета от първата ми готварска книга, която преди доста години тате ми подари с думите "Виждам, че обичаш да готвиш, затова ти взех тази книга", а аз от възторг му казах да си избере някоя рецепта и заявих, че с удоволствие ще му я приготвя.Добре, че той обича простички храни и не избра "Рибен гювеч по бахамски" или "Печена дива кокошка с мерудии", а си хареса тези дробчета.

  Нямам обяснение защо тези дробчета са "по ловджийски" и какво общо имат ловджиите в тяхното приготвяне, но ще оставя името както си е по книгата.На всичкото отгоре под заглавието пише, че рецептата е френска, така че направо се изстрелваме на друго готварско ниво с тях.

   Изпълнението на рецептата на пръв поглед е дълго и сложно, но в действителност единствената сложнотия е, че продуктите се задушават последователно, което реално не отнема кой знае колко време, защото са такива, че се приготвят бързо.

Какво е необходимо:

пилешки дробчета - 500 грама

гъби - 100-120 грама

лук - една голяма глава

скилидка чесън

вино - 100 ml

брашно - две супени лъжици

червен пипер - две супени лъжици

домат/белен домат от консерва

зехтин

олио

масло

* В оригиналната рецепта се използват три вида мазнина и така ги посочвам, но ако нямате може да използвате само наличните.
* В оригиналната рецепта използват бяло вино, но аз използвах червено и затова добавих и чаена лъжица кафява захар.

• Почистваме и измиваме пилешките дробчета.
• Отцеждаме ги възможно най-добре от водата.Даже ако има начин добре е да се подсушат.
• Смесваме брашно и червен пипер в равни количества и овалваме дробчетата.
• В тиган на умерен огън загряваме бучка масло (около чаена лъжица) и 3 супени лъжици олио.
• Задушаваме нарязаните гъби и ги изваждаме.
• На тяхно място задушаваме нарязаните лук и чесън и когато са готови ги изваждаме с решетъчна лъжица при гъбите.
• В тигана добавяме зехтин около една супена лъжица или две, ако не е останала никаква мазнина.Слагаме пилешките дробчета и ги изпържваме добре от всички страни.Затова е важно да са добре отцедени от вода, за да не пръскат.
• Вадим ги от тигана.
• Всички продукти преди да ги извадя от тигана леко посолих.
• Изливаме виното и оставяме да къкри около две-три минути на слаб огън.Тъй като използвах червено вино, накрая сложих малко кафява захар.Докато си къкри с дървена лъжица хубаво изтържете всичко от пърженето, ако има останало по дъното на тигана.Както се казва на готварски език, деглазирайте.
• Връщаме лука, гъбите и дробчетата.Добавяме нарязан домат и подгряваме всичко.
• Поръсваме със сол и черен пипер и сервираме.

Ако рецептите,които споделям и попътните истории, които разказвам Ви харесват, заповядайте и във Фейсбук страничката на блога, където има много повече неща от статиите тук:

https://www.facebook.com/zakakvotoidae/




Опитайте моя пастет от пилешки дробчета:

Да мажем филии с пастет / Домашен пастет от пилешки дробчета /

и още няколко рецепти, които ще намерите чрез търсачката на блога.