Есен е, да си направим гювеч с много зеленчуци

    Есента към края си е тъжен сезон, особено когато и красивите обагрени листа на дърветата падат от вятъра.Става студено и разходките в гората не само че стават по-редки, ами и по-кратки.Точно колкото да се сготви един такъв гювеч.

    Продуктите за него са тези, които отивайки на пазара виждате по сергиите в края на есента.От които да вземете, които и да предпочетете все ще ви се получи вкусен гювеч.
   Този мой любим есенен гювеч има само вкус на есен.Не слагам никакви по-специфични подправки, вътре са само вкусовете на зеленчуците.

Какво използвах аз:

месо
/ свинска плешка или гърди, а защо не и ребра или телешки джолан, както най-обичам/

картофи
червена и зелена чушки
/може да сложите и камби/
парче тиква
парче целина
домат
морков
зелен боб

бамя
грах 
глава лук
скилидки чесън
магданоз
червен пипер
олио

     Това им обичам на гювечите, че слагате от всичко по много, един капак отгоре и във фурната за час и нещо.Оставяте после най-малко половин час да си почине от горещината, точно време за да направите салата или да отворите първите туршии, да измиете лютите чущлета, да нарежете хляба и сте готови за едно истинско есенно пиршество на сетивата.

• Нарязвам месото на малки парчета.Понякога ми е готово сварено, тогава вместо вода, използвам бульона.Не запържвам месото, но ако вас това не ви притеснява, може да го направите.
• Нарязвам всички зеленчуци на по-големи парчета
• В тенджера с малко олио задушавам нарязани лук и чесън, добавям чушките, а после и останалите зеленчуци.Поръсвам с червен пипер и сол.
• Разбърквам един два пъти всичко и пресипвам в глинен гювеч или съд за печене с капак.Най отгоре нареждам бамята и я натискам да не изсъхне сама отгоре.
• Наливам вода или бульон.
• Нареждам месото.
• Поръсвам с нарязан магданоз.
• Отгоре отново поръсвам с олио.Това ястие си иска мазнина.
• Слагам капака и пека на 200 градуса около час и половина.Това разбира се зависи от големината на месото, затова го нарязвам на по-малки парчета с идеята то да е готово заедно със зеленчуците, а не те да станат на каша преди него.
• Накрая оставям 10-15 минути без капак да остане "на мазнина" ,но ако искате да имате течен сос за топене не го оставяйте дълго време.
• Накрая изключвате фурната, отваряте вратата й и оставяте с капак да постои докато вие си наредите масата.Не го яжте веднага вряло от фурната, дайте му малко време и вкуса си заслужава изчакването.

Кекс с ябълки, масло и канела

   Един заплес иска да ви сподели за един страшно вкусен и много сочен ябълков сладкиш или по скоро кекс.А съм заплес, защото все нещо забравям и то най вече в последната част от целия процес.Трябваше да ви го напудря този сладкиш за да изглежда по-натруфен и приятен и за гледане.Ама така става като все бързам да ви показвам.А то може би беше за добро, защото още захар щеше да му дойде прекалено, а все пак моите рецепти не са само за показване, ние си ги ядем после.

Идеята за този кекс взех от този блог: 

http://kulinarniizkushenia.blogspot.com/2014/02/blog-post_10.html

  Този кекс може и да ви изглежда като хляб, но повярвайте ми няма по мекичко и сочно нещо.Може би най-добрия кекс, който ми се е получавал.

Какво използвах:

вместимост на чаената чаша, с която отмервах всичко - 200 ml
размер на тавичката - 26см х 10см

две яйца

чаена чаша захар

30 грама масло

чаена чаша прясно мляко

две чаени чаши брашно

пакетче бакпулвер

щипка сол

пакетче ванилия

чаена лъжичка канела

чаена чаша настъргани ябълки

(предпочитам да ви дам количеството на настърганите вече ябълки, отколкото броя на използваните ябълки)

заливка:

едно яйце

три супени лъжици захар

30 грама масло

Кекса си е лесен, само в смесването продуктите се прибавят на части.

• Разбих яйцата със захарта.Добавих разтопеното масло.
• Брашното го размесих отделно с бакпулвера, щипка сол, пакетче ванилия и канелата.
• Към яйчената смес добавих половината брашно.
• Разбърках и добавих половината прясно мляко.
• Внимателно прибавих останалото брашно и отново разбърках.
• Добавих останалото мляко (наливах на части, за да съм сигурна, че няма да е много, затова ви съветвам да направите същото)
• Накрая добавих настърганите на едро ренде ябълки.Ако не ви се занимава, нарежете ги на парченца.
• Пекох на 200 градуса 25 минути или до готовност / проверено с шиш /.
• Извадих и залях веднага със сместта от разбито яйце, захар и масло и пекох още около 7-8 минути.

По ръбчетата ще се образува коричка, която прилича на омлет, но нея ще си я изрежете и изядете, ако ви пречи.

За по-добър външен вид като се охлади поръсете с пудра захар, но според мен не е необходимо да се добавя още сладост съм кекса.

Още ябълкови изкушения в блога:

Неделен ябълков кекс

Чийзкейк с ябълки

Ябълков сладкиш от тетрадката на майка

Ябълков коблер

Карфиолени експерименти: пица с блат от карфиол

   ... и пред мен се откри цял един нов кулинарен свят, светът на карфиола.

   Години наред карфиола за мен заемаше само и единствено царственото положение в любимата ми царска туршия.Да го използвам по друг начин ми беше странно.После обаче когато кулинарията стана доста сериозна част от моя живот в рецепти и снимки, започнах да го използвам и по друг начин.Карфиолът например винаги присъства като гарнитура към печено месо под формата на задушен на пара зеленчук, заедно с броколите, морковите, зеления боб.Приготвям през есента и един разкошен огретен с него.А ето, че днес се изкуших да го пробвам и в така нашумелите напоследък пици с блатове от карфиол.

Какво използвах:

смлян на ситно карфиол - около чаена чаша и половина

едно яйце

риган

сол

доматен сос: намачкани три домата от консерва, скилидка чесън, супена лъжица зехтин, сол и захар на вкус

нарязана на кубчета мортадела

настърган кашкавал

чушки

Както казах, тази пица е за проба и е малка.

За големи пици, увеличавайте количествата на продуктите.

• Карфиолът е смлян на ситно в чопъра.Смесих го добре с едно яйце и подправих с риган и малко сол.
• В много рецепти карфиолът го изстискват в кърпа или хартия за да махнат излишната течност, аз не го направих, защото не видях смисъл в тази процедура след като блата ще се пече. Но вие си преценете относно този момент.
• Карфиолената смес сложих върху хартия за печене.При печенето тя поема течността, която не се изпарява.
• Разстелих с лъжица и загладих.Пекох на 200 градуса с вентилатор около половин час.Когато започна да се запича, разбирайте да получи златиста коричка, извадих от фурната.
• Докато блата се печеше, пригових доматения сос, нарязах мортаделата и чушките, настъргах кашкавала.
• Ако имате готов доматен сос използвайте си него.
• Върху изпечения блат сложих доматения сос, наредих колбаса, поръсих с кашкавала и наредих парченцата чушка.
• Чушки върху пица са ми много любими, защото придават много свежест и хрупкавост в хапките.
• Пекох десетина минути.Аз не обичам кашкавала да се препича, обичам си го само разтечен.Но това, както и продуктите за пицата са си на вкус и по желание.

Още карфиол в ястия от мен:


Карфиолен ориз със сушени домати


Броколи и карфиол на огретен

Карфиолени експерименти: карфиолен ориз със сушени домати

   ... и пред мен се откри цял един нов кулинарен свят, светът на карфиола.

   Колкото и да не обичам да се тътря по модерните пътеки в кулинарията, трябва да призная, че е интересно да се опитват нови неща.Дори само за да разбера дали ми харесват или не.Защото колкото и да съм традиционалист относно храната, не мога да не изпробвам всичките тези нови храни, продукти и рецепти, които навлизат ежедневно.Прекалено съм любопитна.Друг е въпросът дали после ще влязат пак в печката ми.

Какво използвах:

смлян/ нарязан на ситно карфиол - две чаени чаши

3-4 сушени доматчета

скилидка чесън

чаена лъжица масло

ситно нарязан магданоз - две супени лъжици

сол на вкус

зехтин

• В тигана пуснах бучка масло и настъргана скилидка чесън.
• Добавих смления карфиол и оставих да се задушава.
• Бърках от време на време до момента, в който карфиола го усетих на сухи трохи.
• Добавих нарязани на ситно сухите домати и нарязания магданоз.
• Посолих малко и оставих още пет минути като разбърквах.
• Като махнах "ориза" от котлона и опитах, просто имаше нужда от зехтин и пъръсих малко.
• Разбърках и сервирах.
• Не го хапвайте горещ, дайте му минутка-две да се отпусне.

Карфиола в моята кухня до сега:

Броколи и карфиол на огретен "Искам още"


Карфиолени експерименти предстоят...

Бързи пилешки воденички по градски

   Точно така, това са си едни съвсем градски пилешки воденички, приготвени много бързо в тенджерата под налягане, защото понякога има дни, в които просто искам храна в чинията.А в този ден имах тарелка пилешки воденички, които щяха да стават уж на супа, но не стигнаха до нея.В Интернет има много рецепти за нормално приготвени воденички по всякакъв начин, затова аз реших да ви опиша моя бърз начин под налягане.

   Обикновено в тенджерата под налягане само варя продуктите, ползвам си я за забързване на нещата.Но този път я използвах изцяло за всички стъпки при приготвянето на тези воденички и да ви кажа, станаха си много хубави.

Какво използвах:

тарелка пилешки воденички

три глави лук

чушка ( каквато имате под ръка, моята беше червена)

домат (консервен пресен ило от консерва)

две-три супени лъжици олио

чаена лъжица червен пипер

щипка чубрица

сол и черен пипер
магданоз по желание

• Измити и почистени (ако е необходимо) воденички слагам в тенджерата под налягане с малко вода, колкото за две порции.Исках да станат бързо, а ако водата изври, може да се добави още после.
• Варя ги точно 25 минути от момента на завиране.Ако беше за супа щеше да е половин час, но те после пак се доваряват така че 20-25 минути е достатъчно.
• Сварените воденички прехвърлям заедно с бульона, който се е образувал в друг съд.
• Докато воденичките се варят, нарязвам на едро лука, чушките на лентички, домата на кубчета ( ако е пресен по-малки, ако са от консерва по-големи)
• В тенджерата под налягане без да я мия, защото продължавам яденето в нея, наливам олиото, задушавам всички продукти наведнъж за една-две минути не повече, поръсвам с чубрицата, червения пипер, сол и черен пипер.
• Прибавям воденичките и бульона и разбърквам.Ако преценя добавям малко вода.
• Слагам капака и след като заври готвя не повече от осем минути.Ако лука е нарязан по-ситно, варя по-малко, но понеже е на едро осем минути.Десет минути е максимума преди лука да стане на каша.
• По желание може да разбъркате ястието с прясно нарязан магданоз.

А ако ви останат воденички или пък искате да пробвате и на супа, така я приготвям аз:

Супа от пилешки воденички

А ако обичате и пилешки дробчета, това е любимата и май единствена рецепта за готвено ястие с тях, която обичам да приготвям:

Пилешки дробчета по ловджийски

С дробчета правя и един чуден пастет, с който са изядени доста филии хляб:

Домашен пастет от пилешки дробчета

Ако рецептите,които споделям и историите, които разказвам ви харесват, доре сте дошли и на страничката на блога във Фейсбук където се случват още повече рецепти и истории.
https://www.facebook.com/zakakvotoidae/


Благодаря и на всички, които ще харесат, коментират и споделят моите рецепти.

Непознатата / за мен / Румъния: Крайова, Железни врата, Дробета Турну Северин, Музей на "живите камъни" трованти, Хорезу, Окнеле Мари

   За повечето хора първото запознанство със северната ни съседка започва или със столицата Букурещ или с екскурзия до Пелеш и т.нар. Замък на Дракула.За мен първата среща беше в едни малко по-непознати, но много интересни места, за които нямам търпение да ви разказвам.Крайова с музеите, църквите, огромния им парк и ботаническата градина.Железни врата и абсолютно феноменалната ни разходка по река Дунав.Дробета Турно Северин с малко измислената си крепост, но пък прекрасна водна кула и фонтан.Манастирът Хорезу.Музеят на тровантите или т.нар.живи камъни.И накрая една от многото солни мини в Румъния, Окнеле Мари.

   
   Крайова е един доста симпатичен град, в който се редуват и стари и старинни и нови сгради.Старинните сгради са наистина феноменални като музеят на изкуството, кметството и други подобни из центъра с различно предназначение.А центъра е много хубав за разходка.Фонтани, дълга пешеходна улица със заведения, едни такива красиви фигури навсякъде, особено привлекателни за снимки.
   Но едно нещо е за завиждане този град и това са парковете му.Жителите на всеки един град заслужават да си имат красив парк, а в Крайова имат третия по големина в Европа.Прибавете ботаническа градина и още по-малки градинки пръснати из центъра и може и да не си тръгна оттам.По една разходка там на ден и ти минава и стрес и всичко.
   В Крайова разгледахме Музеят на изкуствата, който дори на харесвате изкуство, няма как да не ви впечатлити с външната и вътрешната си архитектура. 
   Не е за подценяване и малкия етнографски музей, който има много интересна колекция на румънски носии.Той се помещава в една стара къща, известна като Къща Банией.Точно срещу него се намира една от църквите на Крайова, Св.Димитър, която и отвън впечатлява много, но вътре аз лично останах без думи.Без да харесва човек стенописи и всякакви такива религиозни изображения, това вътре е уникално.Няма останал свободен милиметър, който да не изрисуван в една такава много красива златиста гама.Човек вътре има чувството, че е в мъгла от злато.По същия начин цялата изрисувана, но вече в съвсем различни тонове беше и втората църква, която посетихме, посветена на Дева Мария или наричана още Мадоната Дуду.В църквата има икона на Богородица, за която се вярва, че има чудотворна сила.
   Това ми направи впечатление и в тези църкви и тази в манастира Хорезу, че са изписани изцяло и винаги в един тон.Всичко изглежда като една цяла рисунка.
   Вечер Крайова също е красива.Центъра е много красиво осветен, осветени са дори електрическите табла, които сами за себе си са си цяла една изложба на графити.

   Вторият ден започна с пътуване покрай река Дунав.Въпреки, че една част си е наша, аз честно казано не я познавам тази река.А тя е прекрасна.Дори само да пътувахме покрай нея пак ми беше приятно да я гледам колко е величествена.А да се возим на скоростни лодки, да порим водата, да спираме и да слизаме в пещери си беше невероятно изживяване.Ако имате път натам цялото това място, наречено  "Железни врата" си е уникално.
   "Железни врата" е най-голямата клисура в Европа.Намира се на границата между Румъния и Сърбия, затова внимавайте с телефоните.Надвесените скали над водата със синьо-зелени оттенъци ми напомни за фиордите на север.Само дето тук беше по-слънчево и топло.
   Мястото където беше нашето същинско водно приключение се намира на няколко километра от Оршова, в залива Мракония.Честно казано не засичах колко време продължи разходката, но не беше малко, като имате предвид, че първо по вода стигнахме до барелефа на лумънския владетел Дечебал, изсечена в скалите, после слизахме до пещера "Ветерани", която е достъпна само от вода.Пещерата не е нещо кой знае колко забележително, но си има история и като част от разходката беше една добра малка водна спирка.Достигнахме и до плочата "Табула Траяна".И така напред назад по-бързо и по-бавно разходката свърши там откъдето започна.Наоколо има сергии за сувенири, за хапване.Да не забравяме и самия манастир Мракония, който е съвсем миниатюрен, но прекрасно изрисуван.
   А барелефът, който стои на всяка картичка от това място е висок 55 метра и широк 25 метра.Десет години и дванадесет скулптури-алпинисти са работили по него.Нито мястото нито владетелят са случайно избрани от румънския милионер Драган, който измисля и дава средства за този барелеф.Дечебал е велик владетел  и последен цар на даките, който както прочетох в една историческа бележка, предпочел да се самоубие вместо да се предаде на римския мператор.А на другата страна на реката се намира една плоча от 103 година "Табула Траяна" направена от император Траян, врага на Дечебал за да бележи мястото където римските войски са нахлули по тези територии.
   Пещерата "Ветерани", за която споменах като част от нашата водна разходка е достъпна само по вода.Столетия назад тя е била използвана като стратегическо място за наблюдение на реката.Едно от историческите събития свързани с нея и дало името й е как един австрийски гарнизон начело с фелдмаршал Ветерани е бил под обсада тук и всички войници са прекарали в пещерата над 300 дни.

   Дробета Турну Северин.Този град е построен на мястото където според историците се е намирало римско селище, най-старото такова на територията на Румъния.Наричало се е Дробета.А Турну Северин идва от най-известната забележителност тук, Водната кула.Тя е била част от крепост или замък, също наречен воден, чиято цел е била свързана с водоснабдяването на града.Днес в кулата има изложбени зали на етажите, а отгоре разбира се открива чудна гледка към целия град и реката.Спокойно, за който не иска да изкачва стълбите догоре, има направен асансьор.
   Край бреговете на реката има и останки от крепост, които са възстановени и ако питате мен малко прекалено подновени.
   В центъра има фонтан, който пее и танцува и разхлажда в горещите дни.

   Вечерта на втория ден се разходихме из ботаническата градина на Крайова, която въпреки че беше вече есенно и прецъфтяло време, пак беше много красива.

Трети ден.Трованти.Манастир.Солна мина.

Тровантите са едно такова странно нещо, едно от многото на нашата планета, за които има някакви обяснения, но може и още.Такива "живи камъни" има само на няколко места на планетата ни, а в Румъния се намират в района на Вълча.Те се движат, растат след дъжд и даже се размножават.Това нещо не се случва бързо разбира се, а много, много бавно, но все пак е реалност.
   Цитирам това, което и аз прочетох за тях, защото наистина ми беше интересно като как се случват тези порцеси с тези камъни.

""Учените не са успели досега да разкрият тайната напълно. Според тях камъните са пясъчници, които увеличават размерите си благодарение на различни минерални соли, намиращи се под тяхната обвивка. Когато повърхността се намокри тези химически съединения започват да се разширяват и да притискат пясъка, от което камъните „растат“. ""

 ***

   "" Но има една особеност на тровантите, която геолозите не могат да обяснят. Живите камъни, покрай това, че растат, са способни и да се размножават. Това става след като повърхността на камъка се намокри и на нея се появява неголяма издутина. След време тя се разширява и когато теглото на новородения камък стане достатъчно голямо, той се откъсва от майката.""

***

  ""При срязване на камъните учени видели пръстени, подобни на годишните пръстени на дърветата. И точно както при дърветата тези пръстени говорели за възрастта на камъка. Това позволило да се предположи, че тровантите представляват неорганична форма на живот. ""

***

  Основният им компонент е пясъчникът. Отвътре изглеждат като дърво с възрастови пръстени, центрирани около малка твърда сърцевина. Геолозите са убедени, че те са резултат от дългите процеси на циментиране на пясък, които се случват в продължение на милиони години в земните недра. И благодарение на силна сеизмична дейност тези образувания се оказват на повърхността.

***

   "" Размерът им се увеличава поради високото съдържание на различни минерални соли под повърхността им. Когато камъните се намокрят, съединенията започват да се разширяват и да оказват натиск върху пясъка, което ги уголемява.

След като повърхността на камъка се намокри върху нея се появява лека подутина. С течение на времето тя расте и когато теглото на новия камък стане достатъчно голямо, той се отделя от камъка-майка. Структурата на новопоявилите се трованти също има ядро, което е основната загадка за учените.

Процесът на възпроизвеждане на „живите” камъни напомня вегетативно размножаване чрез пъпкуване, поради което някои експерти сериозно са се замислили над въпроса дали тровантите не са неизвестна неорганична форма на живот. ""

   Манастирът Хорезу беше моят първи посетен румънски манастир, а в Румъния си имат едно доста голямо количество.Като се има предвид, че според Интернет другите са много по-красиви и уникални, мога да само да си ги представям и да искам да ги видя, след като посетих този.
   Манастирът е изграден в т.нар. бранковянски стил наричан още и Влашки Ренесанс.Неговата особеност е, че съчетава византийски и османски елементи в архитектурата, които се виждат в декорациите на сградите.Църквата е посветена на Св.Св.Константин и Елена и е изографисана изцяло.Срещу църквата може да се влезе и в трапезарията.Наблизо има и старо гробище, жилищни сгради на монахините.

   И накрая посетихме още една от типичните румънски забележителности.Солна мина "Окнеле Мари".Румънците имат доста такива и те не са само за добиване на сол, ами са си едни доста интересни туристически забележителности.Колкото и да бях чела колко е голяма, колко е дълбока, на живо е наистина впечатляващо.
   В автобуси преминахме през тунел дълъг над километър и достигнахме до залите.Температурата е 13-15 градуса, а въздуха е пропит със сол и много подходящ за хора с белодробни проблеми.В солната мина се намира най-голямата подземна църква в страната.Има кино-екран, където вървяха детски филмчета, защото едни от основните посетители всъщност са дечица доведени от родителите си да постоят в това здравословно място.Има заведение, картинг, маси за билярд.Има какво да правите, ако искате да влезете и за здраве и за туризъм.

   Благодаря на всички, които стигнахте до края на този разказ.Беше дълъг, но за мен да го напиша и покажа беше голямо удоволствие.
   Пожелавам ви да видите на живо тези интересни места.

   До нови срещи, Румъния!