За каквото и да е: януари 2022

петък, 28 януари 2022 г.

Солен кекс с ким, сирене и кашкавал

Ако се учудвате защо в името на този кекс стои първо поръската, то е защото много дълго си търсих семена от ким и затова им отдавам тази чест.Защото това е един аромат от детството ми, който свързвам с едни соленки.Засега не ми се получават, все още напасвам рецептата за да се получи онази, която помня, но това не пречи да използвам аромата на ким тук и там.Днес е в кекс и повярвайте, стана фантастично ароматен, освен че е сочен и вкусен.Защото аз обичам солените кексове да са ми сочни с леко хрупкава коричка.Ако и вие ги обичате така, този кекс ще ви хареса.

Причината моите кексове да стават ниски, е че не правя голямо количество смес. Тъй като аз не обичам да остава храна особено тестяна, искам всичко да се изяде прясно и топло, съм напаснала това количество като достатъчно. Но формата ми е голяма и затова така.

Какво използвах / кекс за трима/:

Две яйца

Пет супени лъжици олио

Чаша (200ml) кисело мляко с чаена лъжичка бакпулвер и половин чаена лъжичка сода

Чаша и половина (същата чаша) брашно, щипка сол

80-100 грама сирене 

60 грама кашкавал

Ким за поръсване

Включвате си фурната на 190 градуса.
В киселото мляко слагате бакпулвера и содата.
Разбивате си яйцата с тел, няма нужда от миксер, освен ако не си го обичате и се радвате да се видите.
Добавяте олиото.Добавяте шупналото кисело мляко.
Разбърквате със шпатула и прибавяте брашното.
Разбърквате отново и прибавяте натрошеното сирене и нарязан на кубчета кашкавал.
Тъй като аз се сетих за кима чак когато сложих сместта във формата, поръсих отгоре, но вие можете да го сложите и вътре.
Намазнявате и набрашнявате формата за печене.Колкото добре набрашните, толкова и изтупайте излишното брашно.
Изливате кексовата смес и печете около 40 минути, като на 30тата проверете с нож или шиш.

неделя, 23 януари 2022 г.

Лято на село и любими селски ястия

Ще си кажете, защо ѝ е на Светла да пише летни разкази посред зима.Защото посред зима на Светла най-много ѝ липсва лятото.Лятото на село.
А селото през лятото започва така.Петък следобед е, работата е приключила или в повечето случаи е оставена за понеделник.Ако си разсеян в петък е по вероятно да сбъркаш нещо и да имаш повече работа в понеделник, отколкото просто да я оставиш за тогава.Има и изключения, но не това е темата на този разказ.
Петък следобед е, колата е натоварена с храна като за цялото село, а не само за двама човека и куче.И разбира се потегляме с пълното убеждение, че със сигурност сме забравили нещо.Досега не се е случвало.
Пътят до село е планински, което означава, че от завой влизаш в друг завой, но ако научиш организма да не обръща внимане на това, пътя е влизане от една дупка в друга... исках да кажа от една гледка в друга.
Когато най-накрая стигнем последния завой и видим табелата, започва хубавото време на седмицата.

Много хора ми казват, че на село най-хубавото нещо е тишината и спокойствието.Истината е, че шумът на село, означава живот. Означава, че не си сам и изоставен. Може да си на тишина и спокойствие в твоя си двор, но знаеш, че си съсед на някой. Че може да споделиш аналгин с друга глава. Преди леко се ужасявах като чуех, че съседката от края на улицата като ѝ се разхлопа сърцето пие от хапчета на бай Иван в съседната къща или друга съседка като си боядисва косата и ѝ остане боя я носи на друга да се мацне и тя. Така леля Мария е с различен цвят всеки месец.

   Така че тишината и спокойствието са хубаво нещо, но по хубаво е от време на време да чувате и шума на живота. Косачката на съседите от София, които идват за лятото, отсреща да цепят дърва всяка сутрин, до тях хората, които също идват само за почивните дни от Сливен и Бургас поливат по цял ден, съседа над нас си майстори нещо най-редовно, а леля Цана си гледа сериали денонощно. 

  През деня от време на време в далечината от главния път се чува камион, а от преминаващите из цялото село бусове с високоговорител напевно съобщават какво изкупуват или продават."Орехи изкупувам, орехиии".И за да имат възможност хората да реагират, карат бавно и викат силно. От което кучетата пощуряват, а кокошките откачат. Изобщо веселба. Живот.

  Ама наистина изобщо не е тихо на село, ако сте си мислили така.Кучета лаят дори муха да мине покрай тях, косачки бръмчат, резачки стържат, съседката пищи като види мишка, съседа ругае като види паяк.В града на улицата където живея, в почивните дни е тишина, дори пускам новините да разбера дали не е настъпил апокалипсис и съм последната оцеляла.И въпреки това всяка седмица нямам търпение да дойда на селския шум и да се махна от градската тишина.

Съботни сутрини, неделни утрини.През лятото само сутрин е хладно на село.Това винаги учудва всички, които си мислят че в планината е прохладно цяло лято и едва ли не, не сваляме жилетките.Може и така да е било някога, но поради една или друга човешка намеса и климатични особености, в нашето село през лятото е горещо през деня.Затова ставаме рано за да може навреме да тръгнем за планината.По хладина както се казва.

Сутрин на село мирише на кафе и юфка в 90 процента от сутрините там.Масата под ябълката се избърсва от росата, слага се покривка, кучето се качва на нея, някой се кара на кучето, то слиза, друг почиства покривката.Задължително си имам някаква чаша за ваза, в която през двата дена си слагам откъснато от гората цвете и веднага я нареждам на масата.

И деня започва...

Вечерните разходки, залезите...

Колкото и да е странно всяко лято откриваме по нещо ново в околностите, разбирайте още едно място за разходки.Това лято открихме залезните разходки.Не мога да повярвам, че за толкова години не сме се сетили да го правим.А може би нарастващата ми фотографска страст е виновна.Но след първия път, това стана нещо като традиция в събота вечер да отидем на поляните над село и да гледаме залеза.

Станало е хладно и много приятно. Стадата се прибират и чуваме в далечината звънците и подвикването на пастирите.Закъснял трактор пърпори по шосето, а тракториста бърза да се прибере за първата ракия.Птиците правят последни обиколки, зайче страхливо минава през поляната на прибежки и спира от време на време да се огледа.Семейните щъркели се отправят към гнездата си, а ергените към някое голямо дърво където заедно да прекарат ноща.За пръв път видях как нощуват самотните щърщели.Накацали на клоните на някое старо дърво.

И настъпва тишина.Който е бил привечер в планината знае за тази тишина.Защото в населено място, тишина няма, винаги има нещо, но в планината там горе на широката поляна ушите излизат в почивка и както всеки знае когато някое сетиво не работи, другите се изострят и сякаш очите увеличават контраста на всичко наоколо.Залезите са такова едно природно чудо, че цялата планета застива почтително да изпрати слънцето.

И когато слънцето потъне зад близкия хълм е време да се върнем в къщи.А на село летните вечери миришат на овце, на яхния и минавайки край всяка къща е нещо като кулинарна разходка, защото обикновено хората готвят на дървените печки и по дима разбираш дали леля Мария готви картофи, софиянците са изнесли скарата на двора, а на Колю майка му е изнесла ръждясалата ламарина и пече чушки на огнището.Тракат чинии, започва вечерния лай, чуват се новините от пуснат телевизор.Обикновена съботна вечер в едно обикновено планинско село.

Лятото...

Храната...

Не мога да го обясня, но на село правя странни неща.Понеже получих така да се каже село на големи години и колкото и години да са минали имам чувството, че си наваксвам за това.Да мачкам вместо да пасирам (доматите за соса), да режа зеленчуци както ми дойде за салата, да троша сирене вместо да го рендосам, да си паля огън в жегата и да се вмириша на печени зеленчуци, да сервирам в различни чинии (това най ми е кеф, защото те са едни стари, сбирщина от къде ли не), да топя хляб с ръце...Такива едни работи.