С куче на път

    Следващите редове са посветени на една малка пътешественичка,която направи пътуванията ни из страната много по-интересни,забавни и вълнуващи.Много ще се радвам,ако бъда полезна дори на един човек,обичащ да споделя пътуванията си със своето куче.
    В интерес на истината докато не си взех куче не пътувах толкова много, както когато в живота ни се появи едно малко бигълско торнадо,наречено Лола.С нея изминахме стотици километри,събирахме печати от 100те НТО,откривахме скрити и неизвестни места.Във всеки един от пътеписите за пътуванията ни из България един от участниците в пътуването е тя,затова и блога се нарича "За каквото и да е...За разходките,храната,кучетата и хората".
  

   Да пътуваш с куче не е просто като да "запалиш"колата,да потеглиш и да спиш където намериш.Свързано е с намирането на място където допускат любимци.В интерес на истината досега не сме отлагали или променяли маршрут заради липса на такова място.Винаги съм намирала и никога не сме се разочаровали.
   За мен най-удобното място със и без куче когато пътуват повече от двама човека е наемането на малка вила или апартамент в краен случай.Наемането на вила във вилно селище дава спокойствието на самостоятелен дом с полезните услуги и комфорт на хотел.В България има много такива селища на различни места, които дават възможност да изпълняваме различни маршрути и в 90% от тези селища допускат четириногите ни другарчета.В повечето места сме били по няколко пъти,като ги използвахме за отправни точки към различни и винаги нови места за разглеждане.

   При първото ни по-голямо пътуване с Лола,нощувахме във вили "Ягода" на Боровец.Който е бил там знае колко са романтични тези финландски къщички с малка веранда и огнище за нощен лагерен огън пред всяка.Вилите са малки,но удобни за нощуване.Имат малка кухня с неща от първа необходимост.
   Мястото ни беше отправна точка не само за изкачване в планината,но и за посещение на много обекти.Там се качихме и на кабинковия лифт до върха.Малко се притеснявахме как ще реагира да е във въздуха и в такова малко пространство,но всичко мина много добре.Вярно в началото малко се изненада от странното помещение,но постепенно се отпусна и дори започна да разглежда гледките от кабинката.

   Следващо място беше един Великден до Банско,където отседнахме във вили "Реденка".По това време къщичките бяха страхотни,имаше си всичко необходимо вътре,много уютни,а наблизо имаше огромна поляна за сутрешни и вечерни разходки.А Банско е отправна точка за много маршрути.Към днешна дата вилите явно не са в същото добро състояние,съдейки по последни отзиви,които прочетох.

   Имали сме безброй весели,но и не толкова забавни случки по време на пътуванията.При първата ни екскурзия в северозападна България се наложи да я прекратим много по-рано от предвиденото,защото в центъра на Видин ни нападна бездомно куче.Резултата беше оскубана козина,малко кръв и последвали инжекции против бяс за мен.Тогава отседнахме в една малка къщичка във вилната зона на Белоградчик.За съжаление не я намирам в Интернет.Беше малка и забутана насред нищото, но имаше невероятна гледка към скалите.

Във Видин,"Баба Вида"

   Втория път когато потеглихме на северозапад нямахме лоши случки и видяхме много от района.Спането беше в село Бистрилица в една стара,но реставрирана къща с разкошен двор,мечтата за всяко куче.

   Друга обзорна екскурзия направихме по северното черноморие.Това може би е една от най-хубавите екскурзии, които съм планирала и осъществявала.Попътно се качихме на лодка за разходка по река Камчия.Когато видяха,че се гласим да оставим куча в колата,самите хора от лодката дойдоха специално да ни кажат,че няма проблем да си я вземем с нас.И така и Ло си направи една речна разходка.

  При тази морска екскурзия нощувахме в къща до Балчик,откъдето се разкриваше невероятна гледка към морето та чак до Албена.Вилата не е голяма,но има абсолютно всичко необходимо,за което може да се сети човек,включително и дворче с плодови дървета.
   Стигнахме до Дуранкулак и всичко интересно по пътя,което изобщо не е малко.Навсякъде в обектите по пътя ни пускаха с кучето.В ботаническата градина на Балчик,Калиакра,Яйлата...В мидената ферма "Дълбока" не бях сигурна дали ще можем да седнем с нея,но отговора на сервитьорите беше "Разбира се,че може и ние обичаме кучета".Може би най-любимия отговор на всички кучкари.

   Но където и да сме пътували,най-много сме били на Пампорово,като всеки път правехме различни маршрути и разглеждахме нови красоти от магнетичните Родопи."Пампорово Вилидж","Форест Нук" и най-много в "Амампури" бяха местата ни за нощувка.Първите две са почти идентични,виличките са една до друга.Много удобни,но терасите не са за малки кучета.Амампури са идеални отвсякъде и като удобства и като условия за кучета.

   А без преспиване правехме десетки еднодневни екскурзии.Мисля си,че има хора които не са били и на половината места както нашата Лолита.От Мелник до Дуранкулак и от Видин до Малко търново винаги с нас...
  Пътуването за съжаление просто няма да бъде същото без нея,защото малкото ни момиче и любител пътешественик вече го няма сред нас.Остана празна нейната седалка...

На Царевец

Лавандуловите ниви край Казанлък

Потопената църква яз.Жребчево

Басарбовски скален манастир 

плаж Иракли

Крушунски водопади

Узана - географския център на България

Несебър

Банско

на полянка край Жеравна

на плажа Алепу

Соколски манастир

В Трявна

Малко Търново

Крепостта Мезек

ЛОЛА / 4.07.2008 - 16.09.2016 /

Сайтовете на местата,където сме нощували с Лола:

Вили "Ягода" - Боровец

Вили "Реденка" - до Банско

Стара бистрилишка къща - с.Бистрилица

вила "Албена" - между Балчик и Албена

"Пампорово Вилидж" - Пампорово

"Форест Нук" - Пампорово

вили "Амампури" - Пампорово

Сайтове на местата,които си бях "заплюла" за в бъдеще,където допускат любимци:

Ваканционни къщи "Боряна" - Черни Вит

вила "Рай" - Рибарица

хотел "Света гора" - Орешак

Ваканционно селище "Габърите" - Априлци



Полезни съвети или по скоро споделен опит за пътуване и нощуване с куче:

- носете купичките за вода и храна на кучовците,те са си свикнали с тях и им е по удобно да си ползват техните си
- носете одеалце,особено ако са свикнали да лягат по дивани и легла.Понякога меката мебел във вилите е от тази,която "лепи" много козина и ако си постилате ваше одеало няма да оставяте много следи след пребиваването си.Все пак не всеки е длъжен като се настани да види космена покривка върху дивана.Ако искаме да ни допускат навсякъде нека се съобразяваме поне малко.
-ако все пак сте оставили козина навсякъде,лепкавите ролки за почистване на дрехи вършат страхотна работа.Винаги носех с нас една такава за обиране на косми, ако се наложи.
-в хотелите и хотелските части нека са си на повод,не само заради останалите гости ами заради самите тях.На ново място,нови миризми,нови шумове...да не стане някоя беля.
-относно пътуването в кола...В началото Лола си стоеше в багажника,не затворена ами от тези отворените.Продават специални прегради,които се поставят на задната седалка и така няма опасност кучето да скочи напред.По нататък след като установихме,че пътуването й доставя огромно удоволствие и стои винаги спокойна когато е при нас стоеше си на седалката.Има специални колани за кучета,които се закопчават на мястото на колана.За коли има и много удобни постелки,калъфки,които предпазват от косми...Изобщо вече могат да се намерят много удобни и полезни джаджи за пътуване с куче.

Надявам се да съм била полезна!

И приятели,не ги оставяйте в къщи,те също обичат да пътуват,особено когато са със своите Хора и ще направят пътуването Ви по-весело и няма да са ви в тежест.

Ако блога ми Ви е харесал с рецептите и разказите с картинки,моля споделяйте или заповядайте и във Фейсбук,ще ми е приятно да се запознаем:
https://www.facebook.com/zakakvotoidae/

Ябълков коблер/крамбъл

      В сезона на откъснатите от дървото ябълки просто няма как да не направя някакъв сладкиш с тях.Естествено вярна на себе си трябваше да е нещо лесно и си мислех дали да е коблер или крамбъл.Освен, че се приготвят бързо и лесно, имат такива готини имена.Направо ми идва да повтарям крамбъл и коблер непрекъснато.В края на краищата се получи нещо комбинирано, но признавам си много вкусно.Признавам, защото аз обикновено сладкиши с плодове не обичам.До този момент харесвах само ябълковия сладкиш на майка:

 Ябълков сладкиш от тетрадката на майка

Основната идея и рецепта я взех от Йоли: Ябълков коблер на Йоли 

Рецептата съм я описвала първо през 2016 година, като сега я осъвременявам и като продукти и като визия:

Това е един малък крамбъл/коблер.Имайте предвид обаче, че той се сервира със заквасена сметана и това удвоява порцията.

Какво е необходимо за плодовата част: 

ябълки - 250 грама в нарязано състояние

масло - 40 грама

лимонов сок - 2 супени лъжици

брашно - 2 супени лъжици

кафява захар (аз използвам мусковадо, но ако нямате или не обичате кафява, сложете си нормална бяла захар) - 3 препълнени супени лъжици (ако ябълките са кисели може и повече)

микс от т.нар.коледни подправки

 (канела, джинджифил, индийско орехче...всякакви ваши любими комбинации.Ако нямате или не обичате такива сложете само канела)

ябълков сайдер/вода - 1 кафяна чашка 

(разбира се рядко имам сайдер, повечето пъти използвам вода, но ако някога имате под ръка да знаете,че става много вкусно)

Какво е необходимо за тестото:

2 бр. яйца (размер L са моите)

3 супени лъжици бяла захар

разтопено масло - 40 грама

брашно - 3 супени лъжици

бакпулвер - 1 чаена лъжичка

ванилия

малко масло за намазване на готовия сладкиш ( аз го намазах директно с пакетчето)

Приготвяне на плодовата част:

• В съд изсипваме ябълките разбъркани с лимоновия сок  и пускаме котлона, прибавяме маслото и разбъркваме.
• Прибавяме захарта, разбъркваме.
• Прибавяме брашното, разбъркваме.
• Прибавяме сайдера (водата) и разбъркваме.
• Накрая поръсваме с канела или микс от подправки
• Готовата смес изсипваме в съд за печене.

Приготвяне на тестяната част: 

• Разбиваме яйцата със захарта и маслото, добавяме брашното с бакпулвера и ванилията.
• Разбъркваме тестото с тел, не е необходимо да е абсолютно гладко и го изливаме върху ябълките.Сместа е гъста.Някъде не заливат изцяло плодовете, а с лъжица слагат от тестото само на места, но на мен ми харесва да е покрито всичко.
• Печем на 200 градуса докато хване златиста коричка.
• Проверяваме все пак със шиш или нож
• Веднага след като го извадим още горещ го намазваме с масло (около една чаена лъжичка приблизително, защото аз намазах направо с пакетчето)
• По желание, но според мен е излишно сладко това, може да поръсите с пудра захар.
• Сервирайте със заквасена сметана.Може би бихте предпочели сладолед или бита сметана, но аз ви съветвам да пробвате със заквасена.Идеално се допълва със сладкия сладкиш.

Снимки 2016 година, защото е хубаво да си знам как съм започнала:

Яхния с наденица

Студен есенен ден...Изморени,гладни хора...Гореща и питателна яхния...

Какво се получи когато имах едни немски наденички от Лидл,които не стигнаха до грила.Получи се вълшебна и богата на вкусове гореща яхния.

Какво е необходимо:

наденица (използвах немски наденички)

картоф

домат

зелена чушка/червена чушка

няколко гъби

лук и чесън

червен пипер,чубрица и сол

около супена лъжица олио

Яхнията е от онези ястия в които продуктите не се мерят и теглят,те се слагат на око и винаги се получава вкусен краен резултат.Освен това винаги може да нахраните достатъчно народ като просто увеличите количеството на соса.И последно една яхния е вкусна дори претоплена на следващия ден.

• Всички продукти се нарязват на едро,включително и наденицата и се задушават в олиото.В надениците винаги има някаква мазнина,така че повече не е необходима.

Добре е наденицата да е подправена.Моите са от немските,в които има подправки,но при друг случай използвам такава,от която правят суджук, защото има много аромати в нея.

• Прибавят се червения пипер,чубрицата,сол (не много ако наденицата е солена).
• Всичко се разбърква и се залива с вода според порциите.
• Разбърква се веднъж и се оставя на слаб огън да си къкри.
• Когато остане на мазнина,яхнията е готова.

    Първият път когато приготвях яхнията,докато тя се готвеше направих качамак (или полента в случая,тъй като го изпекох допълнително) за разкош и за да е с вкуса на яхнията поръсих с чубрица.

За качамака /полентата:

две чаени чаши прясно мляко

една чаена чаша вода

една чаена чаша царевично БРАШНО (никога грис)

една супена лъжица масло(или зехтин)

чаена лъжичка сол

• Загряват се прясното мляко и водата
• Прибавя се маслото или зехтина,посолява се
• Котлона се намалява и при непрекъснато бъркане с дървена лъжица, постепенно се прибавя брашното.
• Бърка се докато се сгъсти и започне да се отделя от стената на тенджерата.
• Ако в началото се получат бучки,набързо пресипвате в друг съд,разбивате с тел и връщате гладката смес в тенджерата и продължавате бъркането до сгъстяване.
• Разстилате качамака в тавичка върху готварска хартия намазана с масло или зехтин,поръсвате с чубрица и печете на най-силна фурна докато получите коричка.
• Охлаждате малко,нарязвате и сервирате с яхнията.

За още вкусни кулинарни експерименти и разказани и споделени истории,заповядайте и във Фейсбук страничката на блога:

https://www.facebook.com/zakakvotoidae/