Bloody salad

 

  Тази салатка просто няма как да има друго име.Докато се приготвя и докато се хапва има момент, в който ръце и уста придобиват доста зловещ вид.Една от любимите ми през зимата.Много свежа и сочна.
   Салатката е толкова лесна,колкото и вкусна и още повече здравословна.Малка витаминозна бомбичка.

Какво ви е необходимо за 1 порция:

• цвекло - 1брой 
• морков - 1брой
• ябълка - 1брой
• сокът на половин лимон
• зехтин - 1 супена лъжица
• щипка смляна морска сол

   Настъргваме всичко и го смесваме с дресинга от лимонов сок,зехтин и сол.И това е ...
   Ако не искате да се цапате когато настъргвате цвеклото сложете си ръкавици или някакви найлонови торбички на ръцете.А когато я изядете не се усмихвайте десетина минути.

На здраве да ви е!

Манастири,манастири...на северозапад

   За мен манастирите са едно специално място.Когато прекрача прага на тежките порти и пристъпя в каменните дворове ме изпълва едно чувство на спокойствие,което го няма никъде другаде.Която и страница от нашата история да отворим,манастирите винаги присъстват.Те са място където се е съхранила не само християнската ни принадлежност,но и играят важна роля в много исторически моменти на народа ни.
   Това са няколко от манастирите,които разгледах при една екскурзия на северозапад.
Клисурски манастир "Св Св.Кирил и Методий".Действащ девически манастир,основан през 1240 година.На няколко пъти разрушаван до основи от турците,в този си вид е възстановен през 1869 година.Има църкви,жилищна и стопанска част.Има прекрасен огромен двор,който в топлите месеци тъне в зеленина,а добрите ръце на монахините са наредили саксии с цветя навскъде.Като повечето манастири и този си има аязмо с вода,за която местните хора казват че е лековита.

Чипровски манастир "Св.Иван Рилски".Намира се близо до град Чипровци.Построен е през 10 век.Оттогава е разрушаван и построяван наново цели шест пъти.Днес в манастирския комплекс има черква,монашеска обител,гробище и триетажна кула-камбанария с костница на първия етаж.

Лопушански манастир "Св.Йоан Предтеча".Манастирът се намира на около 21км от Монтана.За историята на този манастир не се знае много,освен че на мястото на сега съществуващия е имало стар манастир построен още през Второто бългаско царство,но напълно разрушен по време на турското робство.Едва през 1850 година започва възстановяването му от трима монаси.В този манастир е имало килийно училище.Тук често е прибивавал Иван Вазов и част от "Под игото" той пише точно тук.

Манастир "Седемте престола".Официалното име на манастира е "Света Богородица" или "Рождество богородично".Името с което е известен идва от уникалната му църква,в която има седем параклиса (престола),като всеки е посветен на различен светец и си има собствени стенописи и иконостас,нещо което не се среща другаде.Манастирът е свързан и с много известни хора от нашата история.Софроний Врачански е пребививал тук и е служил литургия.Смята се,че Петър Делян е починал тук,а Иван Вазов е написал за него стихотворението "Клепалото бие".В двора на манастира се намира гроба на детския писател Змей Горянин.

Черепишки манастир "Успение Богородично".Както всички манастири по българските земи и този е бил опожаряван няколко пъти от турците и отново изграждан от местните хора.Надвиснал над буйните води на река Искър,днес в манастира са възстановени и построени много сгради.Много специално място заема Вазовият кът с любимата тераса на Иван Вазов,където той е обичал да стои и да пише.В този манастир той написва "Една българка".

Един ден в розово

   Много обичам да организирам тематични екскурзии.Например маршрут само с водопади,с манастири,с пещери и т.нат.В ранна пролет има един кратък период например когато може да си направите розов ден. Не,няма да се обличаме в розово,а ще ви разходя сред рози.Когато в ранна пролет започнат да цъфтят маслодайните розови храсти,Долината на розите край Казанлък е мястото където трябва поне веднъж да посетите по време на розобера и когато се приготвя розовото масло.
    Ще започнем с главната виновница за тази екскурзия,маслодайната роза Rosa Damascena.Името й произлиза от името на града Дамаск,откъдето е донесена по нашите земи.Като цяло тази роза е непретенциозно растение,но все пак си има някои изисквания за да може маслото,което се извлича от нея да е в високо качество.Това е почвата,от която тя черпи сили за своя аромат и мястото.Терена трябва да е на много слънчево място и по възможност наклонен на изток.Брането на розите става през месец май,само много рано сутрин когато има роса по цветовете.Тя съхранява розовото масло и е от особена важност за извличането на екстракта.
    Според намерени писмени данни промишлено производство на розово масло в българските земи е имало още през 1650 година,а през 1740 година е първата пратка износ за френска парфюмерийна фирма.

   По това време на годината в розоварните и около тях работата кипи усилено и е възможно не навсякъде да ви пуснат да разгледате.Но спокойно,аромата понякога е достатъчен да се потопите в работната им атмосфера.В една такава розоварна ударихме на затворена врата,защото се оказа че в този ден пускат само групи и то с резервация,но все пак надникнахме през оградата.

Розоварната Еньо Бончев в село Търничене

   

     Оттук насетне всички врати бяха отворени и ароматното ни пътуване продължи към село Скобелево.В етнографския комплекс "Дамасцена" могат да се разгледат както съвременни съдове и уреди за варене на розово масло,така и стари от преди векове.Експозицията е доста богата и има наистина интересни стари реликви.Там може да си купите всякакви розови нещица,сапунчета,парфюми и какво ли още не.Има и прекрасна розова градина,не само с маслодайни рози а всякакви други видове.

Получаване на розово масло по стария метод

Розова вода с утаено розово масло

Съвременна инсталация за добив на розово масло

   И какво е един ден посветен на розите и розовото масло,ако не се посети Музеят на розата в Казанлък,любимо място на всички японски групи,които посещават града по това време на годината.В прашните витрини на музея могат да се видят уникални предмети,съдове свързани и с розобера и с варенето на розово масло.А по стените има невероятни пожълтели вече снимки показващи историята на розовото масло по нашите земи.Музеят е създаден през 1967 година първо като малка експозиция,а през 1967 година е вече действащ самостоятелен музей.

   И след като се надъхахме патриотично в единствения в света розов музей,така де музей на розата, се отправихме към етнографския комплекс Кулата.Той не е толкова свързан в розите,но тук освен че ще рагледате възрожденски къщи,ще ви почерпят с разкошно розово сладко и розов ликьор,така че посещението му си е точно на място в розовия ден.

    И накрая няма по съвършен завършек на един такъв ден без разходка из розовите насаждения.Както се казва да вдъхнем аромата от извора.