Газирани шейкове и нека да е лято

Лято,жега...Жега,лято...

   Идеално време за нещо студено,нещо сладко,нещо газирано и всичко това в една чаша.Комбинира се добре с морски бриз,дебела сянка или любима книга.Това разбира се важи за мен,а как ще го комбинирате вие, си зависи от вас.Изобщо комбинации всякакви с тези мои любими летни газирани шейкове.При тях освен обстановката може да си комбинирате и любимите вкусове.

    За първи път ги видях преди няколко години в един стар американски сериал от 80те.Сериала не помня,но шейкове си го правя всяко лято.

    Идеални са и за парти.Просто нареждате различни видове сладоледи и газирани напитки и всеки си комбинира както му идва от вътре.

Основата на газирания шейк е сладолед (различни видове) и газирана напитка (кока-кола,фанта,сода,спрайт или техни копия и варианти)

Загребвате от сладоледа и слагате във висока чаша две топки или половината от чашата.
Бавно заливате с газирана напитка.Веднага се образува пяна и разбърквате със сламка.
Разбърквате така, че сладоледа да започне да се разтваря и когато пяната спадне,доливате до горе.
Разбърквате и пиете,разбърквате и пиете и така докато видите дъното на чашата и пак повтаряте процедурата.

Комбинациите са според предпочитанията и вкусовете.

Комбинации,които съм приготвяла:

кока-кола,сметанов сладолед

кока-кола,кафе,сметанов сладолед

кока-кола,шоколадов сладолед
кока-кола,кафе и шоколадов сладолед

фанта,сметанов сладолед

сода,шоколадов сладолед

спрайт,мента,сметанов сладолед
сода,мента,сметанов сладолед

ГАЗИРАН ШЕЙК С МЕНТА (сметанов сладолед,мента и газирана вода)

ПОРТОКАЛОВ ГАЗИРАН ШЕЙК (сметанов сладолед и фанта-портокал )

ГАЗИРАН ШОКОЛАДОВ ШЕЙК С КАФЕ (кока-кола,студено кафе и шоколадов сладолед)

Ако рецептите,които споделям и историите,които разказвам ви харесват,заповядайте и в страничката на блога във Фейсбук:

https://www.facebook.com/zakakvotoidae/

И нека да е лято...

Неделното ми печено, вдъхновено от традиционното английско Sunday roast

 

   Скъпа моя приятелка беше в Англия и тези дни покрай нея съм на английска вълна, защото тя ми разказва толкова интересни неща и за хората и за храната и за местата където бяха, че да ви кажа все едно бях с нея там.:
   Разбира се, няма да сме си ние двете, ако не обсъдим и храната, която са опитвали, а те са опитали баш традиционните ястия на англичаните и то може би защото са ги опитали в заведения, които не са туристически, а места където местните хора си обядват или вечерят.Според мен едно място не си го видял истински, където и да е то, дори в съседния град, ако не си опитал и традиционните му ястия.
   Едно такова типично английско ястие е неделното печено, което разбира се на Острова го наричат по английски Sunday roast.Неделното печено, не е толкова рецепта колкото национална традиция да се яде точно печено месо.То си има вековна история, като повечето типично английски неща.Пече се бавно и дълго, толкова колкото им трябвало на англичаните да отидат на църква в неделя, а когато се приберат да ги чака готово вкусно месо.В началото е било телешко, но сега се предлагало и с агнешко и свинско и пилешко.Сервира се задължително със зеленчуци най-вече кореноплодни, със сос грейви, приготвен от печенето на месото и не на последно място с йоркширски пудинг.

   Моето неделно печено съобразявайки се с участниците в изяждането му се получи така:

Какво използвах:

свинска плешка - около 800 грама

чесън - 5-6 скилидки

кимион на прах - 1 супена лъжица

червен пипер - 1 супена лъжица

кайенски червен пипер (по желание или заменете с лют червен пипер) - 1 чаена лъжичка

сол - 1 супена лъжица

олио - 1 кафяна чашка

лук - 2-3 глави

Парчето месо не е особено голямо,тъй като предвиждах да има и гарнитури.
С около една супена лъжица олио намазах дъното на гювеча.Гювеча ми беше подръка затова използвах него,но разбира се йенски съд или тавичка,които да се покрият с фолио ще свършат същата работа.
Наредих нарязани на дебели парчета глави лук по цялото дъно и ги посолих отгоре.
Приготвих марината за месото.Счуках чесъна и го смесих с червен пипер,кимион,сол и олио.Щипка кайенски червен пипер за пикантност.
Разбърках добре и с тази смес намаза парчето месо от всички страни.
Сложих месото върху лука.
В съда в който приготвих маринатата налях около една чаена чаена чаша вода и така отмих останалата марината и залях около месото.
Сложих капака и гювеча отиде във фурната.Включих фурната на 250 градуса с вентилатор и оставих за около час.После намалих на 190 градуса и пекох още час и половина.

*Печенето зависи от формата и големината на парчето, затова след час на 250 градуса е добре да се провери с нож.Ако минава лесно като в масло,месото е готово.Ако се усети натиск,трябва му още.
Моето печене продължи дълго, защото започна от студена фурна заради глинения съд.Ако печете в нормална тавичка и сложите в загрята фурна, проверете месото след час.

Готовото месо прехвърлих в затоплен съд и покрих добре за да не изсъхва и да не изстива и го оставих да си почива.
Докато печеното беше в почивка,извадих и намачках лука,който се пече с месото.Прехвърлих в тиган и разредих с малко топла вода (може да пробвате с вино) и като кипна пресипах в сосиера.
Ако печете в тава,това може да стане и там.Така ще се използва всичко налично от печеното.
За по добър външен вид лука може да се пасира и прецеди,но аз обичам печен лук и не ми пречат парченцата,затова само го намачках.
Сервирах със задушени на пара зелен боб и моркови.
И за да е в тон с английските традиции,докато печеното месо си почиваше,приготвих йоркширкски пудинг.

Йоркширски пудинг:

2 яйца
150 грама брашно
150ml прясно мляко
щипка сол
мазнина за намазване на тавичка за мъфини

Разбиват се яйцата,добавя се прясното мляко.Отгоре се пресява брашно,щипка сол и се прави гладка смес.
Намазва се тавичката за мъфини с олио и се слага така в загрята на поне 250 градуса фурна
Моята беше гореща от печеното и се възползвах.
След десетина минути тавичката се изважда и формите се напълват до средата.Пекат се при 200 градуса около 20 минути.Трябва да се надигнат по краищата и да останат хлътнали в средата.Моите не се получиха съвсем надигнати,ще трябва да осъвършенствам приготвянето по нататък.
От това количество се получиха 10 пудинга,а вкуса е нещо като печена пухкава тиганица и топли допълват порцията вместо хляб.

Ако рецептите,които споделям и историите,които разказвам ви харесват,заповядайте и във фейсбук страничката на блога:

https://www.facebook.com/zakakvotoidae/

Родопски приключения - 2част - праисторически каманаци и древни светилища

РОДОПСКИ ПРИКЛЮЧЕНИЯ / 1ва част/

    Родопите са такова едно планинско пространство,че който и участък да хване човек все ще намери какво да разгледа.Да не говорим,че само да стоиш и да поглъщаш родопска атмосфера пак е хубаво.
    Затова и в един слънчев почивен ден се отправихме отново натам.Набелязаните обекти този път си бяха съвсем туристически,т.е. решихме да не търсим неизвестното както правим в повечето случаи, а да разгледаме и повторим някои от най-известните забележителности.Да видим как се справят с туристите тези дни.
    Маршрута ни за този ден:

    В района на Кърджали има едни скали,които изглеждат наистина неземно.А някои са образували такива форми,че просто е невъзможно да не са свързани с някоя магическа сила или приказна легенда.Като Каменната сватба и Каменните гъби.
    Първо по пътя ни бяха гъбите.Минаваме често край тези красиви образувания,които честно казано повече ми харесват от вкаменените сватбари.
    Гъбите са се оформили преди много време,ама наистина много.Образували са се вследствие на вулканична подводна дейност, когато по нашите земи е било дъното на море. След оттеглянето на водата дъждът, слънцето и вятърът са дооформили образуванията в днешния им вид,а различните минерали са причина за цветните нюанси при някои от гъбките.Подобна е историята и на Каменната сватба и изобщо на всички причудливи фигури в целия район.С въображение освен гъби и сватбари,може да видите всякакви други форми и образи.

Перперикон.Преди цели 8000 години тук е имало мегалитно светилище.Ами прилича му да е свещено на това място. Особено с тези магически гледки от високо и във всички посоки.През годините и траките са си го харесали и са го направили свещен каменен град.След тях и римляните и византийците и така до 14 век когато турците са го унищожили.После следват години на почивка за тези свещенни камъни та до наши дни когато се превръща в едно от най-посещаваните места у нас.

    Едно от най-интересните неща,които прочетох за Перперикон,че тук е имало прорицалище (каква дума само,а?) към храма на бог Дионис. Та това именно прорицалище е било място където оракула гадаел и то не по зле от баш оракула в Делфи.А според легендите точно тук са направени две от най-големите предсказания на света.Че Александър Велики ще е велик завоевател и че римляните ще бъдат велика империя.Велика работа,браво оракуле! А самия обряд или гадаенето ставало като се изливало вино в светилището,запалвал се огън и според височината и вида на пламъка оракула изричал свещените прорицания.Е как да не иска човек да посети такова място с такава история скрита във всеки камък там.

Снимки от преди:(не за сравнение,а просто защото снимките са от две посещения с разлика няколко години).

И от последния път:

    Продължаваме на юг до последната точка на планираните посещения,Татул.Само светилища днес и естествено все уникални и интересни,но това е защото у нас прости и обикновени просто няма.Само напомням за онова,което изпълнява желания край Приморско (разказа за него е тук: Беглик Таш - мегалитът край морето,който изпълнявал желания ).
    Самият Орфей е забъркан с това място според различни легенди.Смята се,че точно тук е било негово светилище при това най-старото открито до сега.Целия този величествен мегалит,който се намира тук е един от най-големите и загадъчни по нашите територии.Особено най-високата част във формата на пресечена пирамида,нещо което не се срещало другаде според различните статии,които прочетох.
    Наоколо има различни олтари,ниши и кладенци,около които са намерени различни предмети свързани със жертвоприношения към тракийските божества.А целия комплекс освен светилището включва и крепост и като цяло е най-добре запазения по нашите земи.Изобщо много "най" има тук.

А в околностите има още и още,но за един ден толкова...

    Надявам се да има и Родопски приключения - 3та част,че и още и още,защото човек колкото пъти стъпи по тези земи,още докато е там иска да се връща.Ако ви е интересно,разгледайте още:

АЛЕКСАНДРОВО И УЗУНДЖОВО,наблизо и далече

ДЯВОЛСКИЯТ МОСТ,едно райско място

Ако историите,които разказвам и рецептите,които споделям ви харесват,заповядайте за още такива и в страничката на блога във Фейсбук:

https://www.facebook.com/zakakvotoidae/