Мишкова нива - гробницата на богинята Бастет - некпорол Пропада
Ако знаете откога ми се ходеше по тези места, но както повечето пъти се получава, просто сега му дойде времето.
Това което трябва да направите идвайки толкова близо до южната ни граница и най вече заради това, че ще си обикаляте сами района е да се регистрирате в Гранична полиция в Малко търново.На доста места бях чела противоречиви статии, някои се записваха, други даже не знаеха за това.В такива случаи ви съветвам, за който и обект да се отнася из страната, каквито и въпроси да ви вълнуват, да се обадите в местния информационно туристически офис и да попитате.Хората затова са сложени там, за да информират.Именно оттам ни казаха, че трябва да се регистрираме и в същото време ни предложиха водач, ако мислим, че няма да се оправим.Аз признавам си от всичко на света най-много обичам сама да се оправям за каквото и да е.Затова любезно отказахме водачески услуги.
Граничното управление се намира лесно.Влизате в Малко търново и завивате в първата пресечка в дясно.Има и табели.Регистрирането се изразява в попълването на бланка къде се отива, колко човека сте, от колко до колко ще пребивавате в района.По местата срещахме доста гранични полицаи и никой не ни е питал дали сме се регистрирали, но все пак правилата са си правила.В нашият случай ние ги поразпитахме за посоките и състоянието на пътищата.
От полицията продължихме направо и излизайки от града видяхме табелите за Мишкова нива, която беше първата ни цел.До мястото има тесен, но асфалтов път и намирането на целта вече е лесно за разлика от преди, когато четях случайни статии как можем да се доберем до нея.Може би и това е една от мистериите на това място, че трудно се намираше преди, а не толкова, че е някакво тайнствено и мистериозно място както гробницата на Бастет например.Все пак допреди няколко години Мишкова нива се намираше отвъд граничните ограждения и много малко хора можеха да я видят.И сега докатото вървите нагоре ще минете покрай ръждивата мрежа с бодлива тел, която е очертавала тази междинна гранична зона.
Това, което се намира в местостта Мишкова нива е могилен некропол с куполна гробница.Интересните части от тази гробница се намират в музея в Малко търново, а има и такива, които са използвани в строежа на различни сгради в града като строителен материал.Браво хора, свършиха ви тухлите, до гробницата опряхте!
На такива места подобно и в гробниците около Казанлък винаги ми е било странно това, че по нашите земи са се почитали богове и богини, които някак си свързваме с чужди митове и легенди.По надписите учените смятат, че са се почитали Зевс, Аполон... А един такъв намерен тук гласи: „На добър час! На изслушващия бог Аполон Авларион аз Стратон, син на Стратона, началник на елините, които работят в железните рудници издигнах този жертвеник в осемнайсетата година от провъзгласяването на Антонина за Август, като сторих обет за спасение и успешния труд на себе си, на близките си и на работниците.“
Следваща цел беше връх Голямо градище, където знаехме, че се намира гробницата на богинята Бастет.Тук табели нямаше, освен за самият връх, а добър човек беше надраскал, че точно в същата посока е и гробницата.Пътя до върха си е път до върха.Катерене нагоре харесва ли ви или не.Хубавото е, че е черен горски път, което означава видимост и прохлада.Мястото, което е наречено Гробницата на Бастет се намира може би на половината разстояние до върха в подножието на една скала, до която се спуснахме няколко метра.Навсякъде наоколо имаше фигурки на котки, котета и котенца.На входа на пещерата има вода, от която не се вижда какво има навътре и изобщо има ли нещо достъпно.На много места прочетох как хората усещали някаква особена енергия, магия, как птиците не пеели наоколо и т.нат. Предполагам в каквото вярваш, това и ще усетиш.Но че мястото е особено, така е.С повече въображение може да ви стане и съвсем мистериозно.
С няколко думи ще ви разкажа за Бастет, защо котките са свързани с нея и откъде идват разните там загадки покрай нея.Бастет е била върховна жрица в Египет на религиозно течение, което почитало котките, но и ги използвали за жертвоприношения.Когато усетила, че умира тя поискала да бъде погребана на мястото, където е родена и където са корените й, а именно Странджа.
Интересното и мистериозното, което кара всички да търсят преди години гробницата й е карта намерена от иманяр, който обаче не успял да се справи с намирането й и разказал всичко на местните власти.Историята стига до София и нещата се завъртат.А според мен това, което най-много изкушило археолозите, са думите на Ванга до която също са се допитвали за тази гробница.Тя е казала, че някъде в Странджа в местността Голямо градище има саркофаг заобиколен от несметни богатства и не стига това, ами на вътрешната му страна били изписани думи на незнаен език, които разказвали истории и от миналото и от бъдещето.А жезъла, който държи погребаната в саркофага жена е от незнаен и неземен произход.Ванга обаче им казва, че времето да се търсят тези съкровища не е дошло и че не трябва да го правят, заради което в последствие се носят слухове как повечето работили в изкопните дености са застигнати от проклятие.Слуховете се засилват и от това, че всички работещи били от различни краища на страната, водени до мястото в коли със закрити прозорци за да не знаят къде са и съответно никой да не ги познава, ако им се случи нещо.През годините различни хора разказват как са виждали мистериозни светлини, разни фигури да се появяват от нищото и как тези, които дръзнат да нарушат покоя на Бастет или изобщо мястото, са застигани от неприятни случки.Други пък твърдят, че там е открит уран и той е причина за смъртта им.Всичко това го прочетох в най-различни статии и разбира се всяка е предполагаема според мен дори да се базира на очевидци.
Ако имате желание, качете се и до върха, гледките са умопомрачителни.Ето това е моята магия и мистерия, простора и красотата на природата.
Некропола Пропада.Третият ни обект за деня беше вече в обратна посока и понеже беше в обратна посока можеше и да не видим отбивката, защото табелите са в посока турската граница.Табелите са кафяви и на тях пише Тракийски гробници, казвам го за тези, които биха очаквали да пише местност Пропада или нещо друго.Пътя е да кажем нормален.Стигате до едно по широко място с пейки където оставяте автомобила.Пътекатаоттук нататък е вече тясна горска пътечка започваща от дървено мостче.Маркировката и синьо и бяло, като на много места щом видите в страни отъпкано, там има намерена гробница, което всъщност са наредени плоски камъни в дупка, издълбана в земята.Минавайки покрай тях ще стигнете и до куполните гробници.Има различни видове гробници, които показват тракийската култова архитектура.
Пътеката не е трудна, достъпна е за всички, а и природата наоколо е много красива, така че освен история ще си направите хубава разходка в гората.За съжаление от моя фотографска гледна точка, шарената сянка там не беше каквото исках да видя, но се радвам че изпълних това си пътуване и няма да се задълбочавам, че снимките не са станали.
Много хора след като се върнахме ме питаха дали има влечуги по тези места.Аз лично не видях, но това са горски места и дори да не ги виждате, те са си там.Затова винаги имайте едно на ум.Дълги панталони и удобни обувки задължително.Може да пръснете и по някой спрей срещу кърлежи, защото аз си занесох един в къщи.За толкова години скитане по гори и поляни, този ми беше първия.А може би това е проклятието на Бастет, което ме застигна?
Статията за водопада Докузак, който може да включите в пътуването си из Странджа, горещо и водно го препоръчвам:
Статията за Малко търново, което посетих преди време:
За един магелит край морето, който изпълнява желания:
Едно пътуване до Резово и морски попътности: