Страници

четвъртък, 31 март 2022 г.

Копривена чорба с булгур

 

     С пролетните супи и чорби може всякак да се импровизира.Буквално всяка една може да си я направите различна като добавите или не добавяте нещо.Ако искате богата супа, слагате всичко, ако искате семпла но вкусна, не слагате много продукти, като оставяте вкуса на зеленията да преобладава.Ето така се получи и тази чорбичка.Много семпла, но с много наситен вкус на копривата и аромата на джоджена, който за мен е най-пролетния аромат.



Какво използвах:


коприва

/количеството на копривата е колкото ви харесва, колкото е повече толкова по наситено копривен вкус ще има чорбицата/

морков

домат от консерва

сушена червена чушка

препълнена чаена лъжичка сух джоджен

чаена лъжичка сладък червен пипер

половин чаена чаша булгур

зехтин

сол


както копривата, така и водата за порциите зависи дали искате по-течна или като мен гъста чорба, като под гъста имам предвид копривата да е много, а не че сгъстявате с брашно или нишесте


Първо накиснах половин чаена чаша булгур в чаша вода.

Копривата почистих и бланширах във вряла вода.Прехвърлих я в студена, прецедих и нарязах на ситно.

Тази чорба е много семпла и въпреки това доста вкусна.

Нарязах морковите на малки кубчета и ги задуших в малко вода и зехтин.

Прибавих доматите, нарязаната сушена чушка, червения пипер и джоджена.

Разбърках добре и прибавих булгура.

Залях с вода според порциите, като имайте предвид че булгура поема още вода.

Прибавих и копривата и оставих на слаб котлон десетина минути.

Готовата чорба оставям да постои известно време, става още по-вкусна.

Сервирам като поръсвам малко зехтин във всяка порция.

По желание може да си натрошите сварено яйце или сирене.





вторник, 22 март 2022 г.

Импровизирана супа с лапад и кашкавал


  




Какво използвах за моята супа ( три порции с допълнително):

лапад -  една връзка
/в нарязано състояние е около две чаени чаши, ако е бил замразен и бланширан е около чаша, но като цяло количеството зелено в една супа е колкото ви харесва/

морков - един по-голям
два картофа

по желание може да сложите шепа фиде

масло - две супени лъжици
прясно мляко - една чаена чаша
супена лъжица кисело мляко
сол
лимонов сок или оцет 


кашкавал 




  • В бучка масло (половината от количеството) задуших нарязаните картофи и настъргани моркови (настъргани за да се сготвят по-бързо).Задуших в този случай означва, че ги разбърках няколко пъти само колкото да се намаслят добре.
  • Залях с вода, но само колкото да се покрият зеленчуците.Когато течността е по-малка в началото, се сваряват по-бързо картофите или поне аз така си въобразявам.
  • Когато омекнат картофите прибавих лапада и залях с необходимото количество вода (три купички).Посолих.
  • Може да сложите фиде, ако искате да стане по хранителна, но аз обикнновено не слагам.
  • За застройка смесих една пълна чаша прясно мляко с малко кисело мляко за баланс на сладката супа.
  • Добавих и още една бучка масло.Може да пропуснете, но масления вкус е невероятен.
  • Оставих на слаб котлон до момента на завиране.
  • И накрая черешката на тортата или кашкавала на супата.Нарязвате кашкавал на малки кубчета и при сервиране ги пускате в порцията.От топлината на супата, той започва да се топи, разточва и всякакви такива хубави работи и супата става още по-добра.
  • Сервирах с лимонов сок, защото тя си е сладка.Но ако не обичате и оцета върши работа.С една дума може да импровизирате и в една импровизирана рецепта.
 






Ако рецептите, които споделям и историите, които разказвам ви харесват, заповядайте и в страничката на блога във Фейсбук:



Още вкусни супи може да намерите в блога като ползвате търсачката.

Благодаря за доверието на всички, които приготвят моите рецепти.










петък, 18 март 2022 г.

Хлебчета с плънка от кюфтенца

 


Сандвича от хлебче с кюфте, вече изглежда така.

    Тази рецепта е в черновите от много време, приготвяни са във времето няколко пъти, но така си стоеше без снимки и пояснения, само добавях какво тесто съм използвала, защото реално може да използвате всякакво.Всякакви хлебчета са подходящи да им сложите вътре кюфте.
   По тази причина ще оставя и двата вида тесто, вие си изберете, като в единия случай е било малко повече, но не толкова че да променям и количеството на мляното месо.
   Кюфтенцата също търпят импровизации, първия път бяха омесени като за кюфтета с лук и подправки, но съм ги приготвяла и само месо и подправки, което повече ми харесва, защото лука остава малко хрупкав.Може да си сложите любимите подправки, а може да опитате и моята любима ароматна комбинация.А може и да не месите месо, а да си вземете една хубава и добре овкусена сурова наденица, която само да разлелите на части.


Какво използвах:

Първи вариант /чаша с вместимост 150ml/

две чаени чаши брашно

две трети чаена чаша топло мляко

чаена лъжичка суха мая

две супени лъжици зехтин/олио

супена лъжица захар

чаена лъжичка сол


Втори вариант: /чаша с вместимост 200 ml/


четвърт кубче прясна мая

чаена чаша топло мляко

пълна супена лъжица захар

две супени лъжици олио/зехтин

две чаши и половина брашно

/ използвах мляно на каменна мелница и да ви кажа, наистина стават много вкусни хлябовете с такова.И тъй като ме питаха какво точно брашно използвах, споделям веднага.Брашното си го поръчах от тук: бяло брашно от "Бабината питка"/

щипка сол



За кюфтенцата:


250 грама мляно свинско месо/ мляно смесено месо/ сурова наденица

( може да смесите дори мляно пилешко и наденица)

кимион - чаена лъжичка

корандър - чаена лъжичка

чубрица - чаена лъжичка


жълтък и чаена лъжичка прясно мляко за намазване

сусам


  • Замесваме тестото и оставяме на топло да си втасва.Нарочно захарта е малко повече отколкото бих сложила в такова количество тесто, но някак леко сладкото тесто много добре се съчетава с кюфтенцата.
  • Замесваме кюфтенцата.Нека сместта постои подправена докато чакате тестото, така става още по-вкусно всичко
  • Разпределяме тестото на равни топчета и по същия начин оформяме кюфтенца със същия брой.Ще ви е много по-лесно, освен това ще си прецените колко големи искате да бъдат.Съветвам ви да не правите прекалено големи кюфтета за да могат да се изпекат добре.
  • Взимаме тестото, сплескваме го в дланта си, слагаме кюфтенце, прищипваме и оформяме хлебче.
  • В намаслена тавичка или покрита с хартия за печене нареждаме хлебчетата.
  • Включваме фурната и докато тя се загрява те ще втасват пак.
  • Намазваме ги с разбит жълтък с малко прясно мляко вътре.Поръсете по желание със сусам.Друг вариант е да ги намажете само с прясно мляко.
  • Печем на 190 градуса до хубав загар.Готовите хлебчета покриваме с кърпа за да станат мекички.
  • Хапват се топли. 




неделя, 13 март 2022 г.

Пикантен боб с рагу

 

    Исках да имам тази рецепта в блога въпреки, че боб с месо...? Така де, нищо особено не е.Особеното тук е, че искам да ви убедя да не пренебрегвате рагуто във витрината на месарницата.Тези, които знаят, знаят.Останалите трябва да ми се доверите, че бульон от кокали е нещо невероятно богато и вкусно.Нищо че е голяма играчка и омазване да отделите месото от кокалите.Заслужава си.




Какво използвам:


свинско рагу (половин килограм като по кокалите имаше доста месо)

консерва бял боб

три супени лъжици домати от консерва

супена лъжица кетчуп ( много често, да не кажа винаги когато използвам повече домати слагам и малко кетчуп, прави вкуса някак по-мек)

морков

малка глава лук

чаена лъжичка сладък червен пипер

щипка пушен червен пипер (никога не прекалявайте с количеството)

суха червена чушка, ако нямате пушен пипер, но и с двете може

лют пипер (количество по желание)

препълнена чена лъжица сух джоджен

сол


  • Първо да поясня, че не съм забравила мазнината в продуктите, не ползвам никаква такава, защото по рагуто винаги си има мазно и то е напълно достатъчно.Дори след като го сваря оставям да изстине и отделям отделената мас отгоре и я махам.Оставям си само около една чаена лъжичка.Това разбира се е по желание, може да си я оставите всичката, в такъв сручай не чакайте да ви изстива рагуто.
  • Рагуто го варя в този случай само с малко сол.Ако беше за супа щях да слагам и други продукти, но сега е само то.
  • Нарязвам лука на много ситно, моркова на кръгчета и ги задушавам в отделената от рагуто мазнина или просто в малко бульон.
  • Добавям доматите, кетчупа.Оставям минута.
  • Подправям с червените пипери, джоджена.
  • Слагам боба и разбърквам.
  • Добавям месото, заливам с бульон и оставям на най-слаб котлон двайсетина минути.
  • Това ястие е хубаво да постои и става още по вкусно.





Хижа Мазалат в един слънчев есенен ден

    
   Преходът до хижа Мазалат ще остане завинаги в сърцето и душата ми.Причина за това лирично отклонение или по скоро начало е, че това беше моето планинско кръщение.Планината винаги ми е била на сърце, но през лятото на 2021ва започнах да я опознавам по-сериозно.Вървя повече, изкачвам се повече, преходите стават все по-дълги.И знаете ли какво? Всеки следващ път се чувствам все по заредена с енергия и готова за още километри.Ако някога съм минавала няколко километра и съм се чувствала зле, краката ме болят, после с дни съм имала мускулна треска, то след това мое планинско лято всички такива неудобства просто изчезнаха.Не съм имала мускулна треска дори след най-дългото ходене, а напротив имам чувството че мускулите ми са като пружини, готови да понесат още и още.
   Но стига лични признания.До хижа Мазалат започнахме нашата разходка от хижа Партизанска песен.Това е мястото където повечето хора оставят автомобилите, нагласят раниците, разгъват щеките и тръгват.Посоката няма как да объркате нито в началото, нито по пътя защото указателни табелки има навсякъде, а и самата пътека е добре отъпкана.Започва се с изкачване по един черен път, минава се през гора, излиза се на открито, после пак гора...Изобщо през целия път се редуват всякви гледки и всичките ми се искаше да запечатам в главата си.
   Преходът до хижата е три часа в едната посока.Преди това бях чела, че има едно изкачване в средата, което било зор за повечето хора.Честно казано на мен точно то не ми беше толкова трудно колкото изкачването по черния път в началото.Но това е нормално докато хванеш темпото и организма ти започне да се наслаждава на натоварването.По пътеката срещнахме хора на всякакви възрасти, включително малки дечица, така че това наистина е един много приятен преход за всички и идеално за първо бойно планинско кръщение.



















В обратна посока: