Село: Имам Баялдъ върху домати

 

      Има нещо магическо в това да си отглеждаш храна и повярвайте ми никога не съм предполагала, че ще се вълнувам за тиквичка или патладжан.Аз дори не зная правилните градинарски термини и казвам, че чушките ми са на пет етажа.И когато съм на село както се казва час по час ходя да си гледам градинката.Тази сутрин забелязах, че съм направила пътека до нея, от ходене дотам и обратно.

   Според мен трябва да се включи официално за лекуване на нерви: отглеждане на зеленчуци.Това нещо така успокоява, че няма да ви трябват глогови хапчета.Успокоява, а би трябвало да изнервя, защото нетърпелив човек няма да има търпение да откъсне нещо едва ли не веднага.Но то и това е част от терапията, да се радваш на самият процес.Половин час да измислиш как да вържеш един домат, да отскубнеш някой плевел, да оправиш листо.Чета написаното и не вярвам чак.Защото аз съм всичко друго, но не и търпелива.И накрая да ви кажа, не е необходимо да имате декари за такава терапия.И няколко саксии стигат, но после ще искате още.

   След този градинарски увод, стигам и до рецептата.А тя е в следствие на това, че първите ми собствени патладжани трябваше да ги сготвя по специален, фантастичен и феноменално вкусен начин.А кое ястие е такова за мен? Имам Баялдъ. И ако не знаете легендата, то се нарича така защото имама като го опитал и припаднал.Това ястие е друг вид терапия, то предизвиква само и единствено наслада и удоволствие с всяка хапка.А реално в него няма нищо специално, което да изисква някакви умения, може би само изисква да обичате патладжани.

   Идеята да го изпека върху домати дойде от наличието на няколко омекнали червени домата (няма сила, която да ме накара да обичам розови домати в суров или готвен вид) и това, че исках да се получи повече като количество, защото както разбрахте вече, имах само два патладжана.Но трябва да ви кажа, че най вероятно това ястие вече ще го приготвям само така.Защото доматите придадоха свежест и вкус и станаха причина докато се усетя и вече си ядях моята порция директно от тавата.Чупих хапки хляб, загребвах от доматите и с вилица си взимах от омекналия като масло патладжан....Великолепие!

Оригиналната рецепта в блога: Имам Баялдъ, да си припаднеш по него

Какво е необходимо:

два патладжана

четири глави лук

два моркова

три-четири скилидки чесън

няколко червени сладки домата

щипка червен пипер

няколко врътки на мелничката черен пипер

сол

олио

магданоз за поръсване по желание без да прекаляваме

Една вметка искам да направя тъй като всеки си интерпретира по собствен вкус това ястие, това са моите изисквания за него:

• лукът се реже на едри полумесеци, не просто на едро и трябва да омекне почти до готовност още при приготвянето на плънката, реално всичко запичаме почти готово, а не искаме суров хрупкав лук, поне аз
• лодките патладжан се пържат; приготвям го понякога изпечен, но разбира се не е същото, затова ако здравето и стомасите ви позволяват, изпържете ги, а ако все пак предпочетете да изпечете патладжана намазнете го много добре с олио, не просто поръсен или пък оставен на сухо, мазни трябва да са

Разбира се в този случай обогатих ястието с домати и ето как точно се случи всичко:

Обелвам патладжаните,нарязвам на половинки, издълбавам ги и посолявам.Оставям да постои докато се отцеди от горчивия сок.

Една част от издълбаната част нарязвам на ситно, а останалата на филийки, които също посолявам и оставям да се отцеждат.Тях изпържвам отделно и ги хапваме с оцет и чесън.

В олио изпържвам лодките патладжан и ги изваждам в чиния (не ги слагам в тавичката където ще печем, още не)

Докато пържа патладжана нарязвам лука на полумесеци, моркова и малко домат (половин) на кубчета, чесъна на ситно.

В мазнината, ако е останала такава от патладжана (ако не е , добавям) задушавам лука, моркова, чесъна и нарязаната на ситно вътрешност на патладжаните.За да омекнат по-бързо наливам лъжица-две вода.Готвя до момент в който лука е почти готов, т.е. е омекнал но не е станал на каша.

Прибавям нарязания домат, червен пипер, сол и черен пипер.

Пълня лодките с плънка като със сигурност ще ви остане част от нея и тук идва допълнителната част в това ястие

Нарязвам няколко домата (зависи колко са големи, но преценете според тавичката и това че лодките патладжан трябва да са добре наредени сред домати) и ги прибавям към останалата плънка.Посолявам и разбърквам.Добавям две три супени лъжици вода.Искам доматите да се готвят докато се пекат с патладжана, а не веднага да прегорят.

Нарочно пиша че патладжаните са върху домати а не с доматен сос, защото доматите са нарязани.Не ги меля или настъргвам.Трябва да са на парчета.

Слагам доматената смес в тавичка и отгоре нареждам пълнените патладжани.Ако искате поръсете с малко олио отгоре.

Пека на 200 градуса до готовност или докато доматите започнат да се запичат.

И сега най-трудната част, оставете да изстине ястието.Не съвсем студено, но в никакъв случай горещо.Може в този момент да направите салата, ама огромна за да ви отнеме повече време.

Накрая при сервиране по желание и за свеж вид поръсете с нарязан и намачкан пресен магданоз.

Село: ориз със зеленчуци в летен вариант

 

По-вкусен ориз със зеленчуци не съм приготвяла отдавна. Дали защото си го направих по мой вкус (в тиган, с малко повече вода, спирам преди да поеме течността, леко кисел от пресния домат, който слагам почти в края) или пък заради зеленчуците, една част от които са от моята градинка на село, но стана разкошен!

Какво използвах за две порции:

глава лук

морков

тиквичка от тъмнозелените

чаша ориз (чаша с вместимост 150ml)

един домат добре узрял

пресен джоджен и щипка сух

сол

олио

Лук и морков задуших в малко олио.Готвя в тиган.

Добавих тиквичка нарязана на кубчета.Тиквичката е от тъмно зелените и е само измита.Тази тиквичка реално е докосвана само от дъжд и пеперудки, не био ами елфическа тиквичка. Аз чета доста фентъзи, така че и тиквичките ми са такива

Добавих чаша ориз (чаша с вместимост 150ml).

Разбърках и прибавих половин нарязани домат и нарязани листа пресен джоджен, по нашему гюзум.Поръсих и с щипка сух (винаги слагам и сух, дори когато ползвам пресен).

Залях с три чаши вода (както казах, аз така го обичам)

На половината време, т.е. когато оризът е поел вече една част от водата добавям нарязана и другата половина на домата.Разбърквам.Придава изключителен свеж вкус

Посолявам и разбърквам.Поръсвам с още малко олио.

Махам от котлона преди ориза да е поел всичката вода.

Оставям да постои под капак.

Разбърквам и сервирам.Нито горещ, нито истинал (но и студен е вкусен).

Моят начин за приготвяне на ориз.Сварен без да е преварен, но сочен.Ароматен от джоджена и с леко кисела и свежа нотка от домата, който слагам към края на готвенето.

Село: пилешка яхния с картофи

Дори когато приготвям ястие с един или два основни продукта, както тази пилешка яхния с картофи, винаги слагам и още нещо, продукти които допълват вкуса.Например винаги когато готвя картофи слагам и нарязана на ситно чушка или домат или и двете.Малко и нарязани на ситно те допълват сладкия им вкус.

С домашно или фермерско пиле, както е в случая (феновете на блога знаят, че от доста време си поръчвам само от Малка ферма край реката), мазнина почти не слагам, неговата мазнина овкусява и прави бульона гъст и чудно вкусен.

Какво използвам:

пилешко месо (различно от бутчета, до една половина нарязана на порции)

няколко пресни картофа

глава лук

две-три скилидки чесън

зелена чушка (обикновено червените са ми любими, но тук искам нещо да допълни сладкия вкус на картофите и затова избирам зелена)

домат (мек и добре узрял или част от онези големите домати, която омеква първа)

морков

червен пипер

сол

магданоз

Пилето ми е сварено.

В съвсем малко олио около чаена лъжичка и малко от бульона задушавам лук, чесън, зелена чушка и домат (онази мека част на хубавия домат която не винаги е приятна на салата, но идеална за яхнии).Имах два малки моркова, сложих и тях.

Добавям нарязани картофи, червен пипер, малко магданоз.

Заливам с бульон за колкото порции искам (в моя случай имам доста картофи и съвсем малко сос за топене, така че порциите са ми три, но бульона е като за две) и оставям да се готви.Малко преди да се сварят картофите добавям парчета сварено пиле да поемат от яхнията.Готовата яхния оставям поне десетина минути да си почине.

Язовирно...за риба без въдици и на разходка без лодка

     

      И в един слънчев ден реших да си направим язовирно приключение, което после се оказа едно от най-добрите ми решения за 2023 година.С малко отклонение, защото кога е било едно нещо съвършено.Но не съм от хората, които накрая ще помнят лошото. Язовирно летуване под надслов "За риба без въдица", обикаляхме язовири, спирахме навсякъде около тях, стояхме по бреговете и пълнихме очи и сърца с гледки.

Язовир Батак.Винаги съм го харесвала този язовир, но винаги ни е бил само попътен с някоя кратка почивка на Цигов Чарк.А сега имахме възмоност да го обиколим почти целия и той е различен навсякъде.

    

    Тошков чарк.Този язовир някак случайно се появи на картата докато разглеждах посоките и пътищата в района.В един момент пътя до него не беше от най-приятните, но пък полянките наоколо, цветята, билките и в края на краищата идеята да завием в тази посока не се оказа лоша.А самият язовир макар и неголям, беше много живописен.

    Голям Беглик.Това беше язовирът, който много, ама много ме впечатли.Невероятни гледки където и да спирахме около него.При нас няма точно такива язовири, където гората опасва бреговете, красиви борове са надвиснали над водата, а тя е като огледало на цялата заобикаляща природа.

    Доспат.Този язовир няма да стане моят язовир.Да, красиви гледки има, но когато свързвате едно място с неприятна история и то винаги ще ви носи горчив привкус когато го споменавате.За това място или добро или нищо, затова аз ще помълча.

    Язовир Въча.Язовир Въча колкото и да го обикаля човек, а то май все така се получава при мен, че около него минаваме на връщане от нещо друго, всякак ще му се възхищава.Вярно, че няма много отбивки където човек да спре и му се порадва, но и малкото винаги дават хубави снимки.

    Тъй като не можех да реша на кой язовир повече искам да нощуваме, реших да го направим комбинирано.Две вечери да сме на язовир Батак и две вечери на Доспат.В крайна сметка се оказа, че трябвало да си останем само на Батак където спахме в едно наистина фантастично място, за което ще ви разкажа.Докато на Доспат...не ми се говори, тръгнахме си още на първата сутрин, толкова ужасно беше (никога не ходете в Белведере Вилас, вила номер 1 и това е последният път, в който споменавам това място и се надявам да го забравя)

Къщи Дакота.Първото, което ме впечатли беше гледката и начина по който къщата се слива с външния свят.Целите прозорци (и на хола и спалнята) се разтварят и ставаш част от природата.А огромната веранда беше просто мечта.С голяма маса за хапване и люлка, където да отпочинеш с купа череши.Напълно оборудвана кухня, халати, басейн, нещо което не се среща често в подобни вилни селища, освен някои до морето.Заслужаваше си да настоявам за точно тази вила, къща Лакота, защото когато си някъде, трябва да имаш максимума от това място.А както знаете, аз горски и планински гледки си имам, язовирни нямам, а гледката от тази точно къща беше идеална.А място, което беше включило Дари в резервацията, може да е само перфектно.Светла Иванова и кученце (без доплащане за него) и за кученцето имаше легло.Не че той го отрази де, килимчето на верандата се оказа много по-добро място, откъдето да наблюдаваш масата и кучетата в съседния двор.
Dakota Houses е място където не се чувстваш като у дома си, а искаш това да е твоят дом.