Първата ми среща с една такава уникалност беше Матера.Единственият град в света,в който хората от палеолита та до наши дни живеят по един и същ начин,в пещери наречени сасси.С цялото домочадие заедно с домашните любимци,кучета,котки,крави или каквото там имат.Тъй като района наоколо е от мек варовик,издълбаването на пещера в скалите не е било трудно,после са изграждали фасада отпред като на истинска къща и домът е готов.Водата,която са използвали е събирана от дъждовете в общи цистерни,по една за няколко домакинства.
Около средата на миналия век обаче, виповете на града решили,че не е нормално това първобитно положение или както казваме ние,вече започват да се излагат пред чужденците с тези пещерняци и поискали от градоначалника си да вземе някакво решение по въпроса.Той наредил всички хора и животни да бъдат изселени и настанени в обикновени къщи.Те обаче и хората и животните пак се връщали.Ами харесвали са си пещерите,то не е век-два в които семействата им да са ги обитавали все пак.Това положение наложило на входа на всяка улица вечер да се поставя охрана която да не пуска никой да се завръща.И така доста години тази част на града останала затворена и необитаема,поради което този град бил наречен Мъртвия град.Но дошли времената на киното и на туристите,тези жадни за различни места хора от цял свят,които решили че има някакъв чар в това да живееш в пещера.Така малко по малко хората отново населили своите сасси,разбира се с доста повече удобства и града вече не бил мъртъв,а кипящ от живот.В момента едни от най-забутаните пещери са многозвездни хотели и скъпи ресторанти и никой от Матера вече не протестира.Желаещите кинаджии да снимат тук се оказали много,една стара вита улица им заприличала на Виа Долороса в Йерусалим,една част оприличили на Голгота и така спестили време и нерви да се разхождат чак до Светите земи.
Около Матера могат да се видят много кариери където варовика не се дълбае за живеене,а за материал.От този материал изработват и умалени фигурки на сасси,което според мен е най-оригиналния сувенир,защото са от естествения материал като самите жилища.Малките струват само едно евро,като има от малки до цели квартали от белия камък.
Втората ми среща с неповторимия облик на Пулия беше Алберобело.Създадено с лъжа,днес то е едно от най-истинските места тук.Неговия характерен вид не случайно е на всички реклами за Пулия, защото за другите градчета може и да не сте чували,но все някога сте виждали тези сладурски приказни къщички наречени трули.Трулата има характерна обла форма със стени дебели около метър,а покривите им са направени от варовикови плочки наредени като конус така че да не пропускат вода.Целите постройки са строени без никакъв свързващ материал за да могат да се развалят за по малко от час.Тук вече е интересна историята защо трябва някой да ги разваля за отрицателно време.Някога живял богат граф,който обаче не искал да плаща данъци за недвижимите имоти на хората си.И наредил той на хората,в деня преди да пристигне данъчния да изнасят цялата си покъщнина и да развалят домовете си.И така всяка година идва длъжностното лице потривайки ръце, че ще събира данъци но се оказвал пред празни полета и купчини камъни.Това продължило към двеста години,докато на хората им писнало да строят и развалят непрекъснато и издали тогавашния граф.От този момент нататък вече можело да си строят домовете с цимент и тухли,но разбира се трябвало да плащат данъци.Но какво се случило,получили право да строят домове както си искат и те построили...трули.
Градчето Алберобело е построено на два хълма,които са били разделяни някога от река.На единия хълм е забранена всякаква търговия,там хората си живеят почти необезпокоявани в своите трули.Но все пак някои от тях отварят вратите си за туристи и така можахме да разгледаме какво е да живееш в една такава къщичка.Ами същото е като в нормална къща,само дето стаите са обли,няма вътрешни стени и е много прохладно.На отсрещния хълм търговията не само е позволена ами кипи с пълна сила.Там всяка трула е магазин или заведение.Ако си купите сувенир или дегустирате някоя местна хапка или глътка,със сигурност ще ви покажат някоя тайна стълбичка към покрива, откъдето се разкрива чудна панорама към каменните конуси на града.
А за първите ми най-общи впечатления за област Пулия,нейните градове и нейната храна четете в този разказ с картинки:
Пулия - впечатления от токчето но ботуша
А за малките градчета:
Малки градчета и един странен замък