От много, много време исках да ми се случат тези гледки.И когато ги видях, занемях.
Какво ви трябва за да видят и вашите очи тези красоти? Някой да ви закара до Равногор и добро настроение.Защото достигането и на Бековите скали и на Червената скала е много лесно, с минимални усилия.Само едно нещо държа да уточня, обикновено за планината си пожелаваме хубаво време, но за тук някое и друго облаче няма да е излишно.Защото може би 90% от вървенето ви е под открито небе.Сенки няма, както ще видите на снимките.Затова имайте шапка и сложете малко крем на носа, ако сте в летен ден по тези места.
До тези две места се стига от една и съща начална точка.Достигате я, като преминете през Равногор, като навсякъде има табелки, така че няма да се объркате.Автомобила може да оставите още в края на селото, а може и по напред близо до параклис, където някога е имало манастир.Малко преди него ще видите двете табели показващи посоките за нашите крайни точки.
Пътят до Бекови скали е широк черен път на открито.Времето е около час и половина в двете посоки, като вие си решавате колко още да продължи то в снимки или просто съзерцаване на тези фантастични гледки.По пътя има едно единствено разклонение, но и там има табела, така че няма объркване.Следва леко изкачване, което ще ви изведе на поляна с много масички.Поглеждате в дясно и виждате няколко жълти кошчета.Тези жълти кошчета едва ли не са по-известни и от скалите, защото където и да четох за Бековите скали те задължително бяха споменати.
Мястото за наблюдение е една беседка, ако ви е малко страшно там на високото, но ако височината не ви притеснява, има си и пейки на ссамите скали, откъдето да коментирате защо е било такава страхотна идея да дойдете на това място.
Връщате се обратно и продължавате напред в търсене и на Червената скала.Тук се получава леко слизане по наклон, минавате през горичка и излизате на скалата.И на това място отново са направени пейки за да е по удобно на хората, които се прехласват по гледките.Времето е почти същото в двете посоки, като се разбираме, че това е много относително, защото темпото на всеки е различно.Пътя отново е черен, широк и удобен.Тук вече има малко сянка в края на пътеката.
И по двете пътеки няма чешми, но точно преди Равногор и точно след като излезете от селото в посока към скалите има такива, така че ако смятате че за времето, в което ще бъдете нависоко, ще имате нужда от течности, заредете се.
Не зная как да го обясня, но има места които са най-обикновени, обикновени съградени от обикновени хора за други обикновени хора, тях ги няма на картата, не са забележителности, то ми носят такова спокойствие и мир.Сякаш душата ми се намества на такива места.като ето това точно преди Равногор.Спрете, поседнете и пийте една вода от чешмата.
