Пилешки дробчета с лук и гъби и аромат на мащерка

   Човек или обича пилешки дробчета и може да експериментира с тях всякак или изобщо не ги понася.Ако сте от тези, които ги обичат, рецептата ще ви хареса.Тя не е кой знае колко по-различна от традиционните рецепти с лук, както и от вече споделяна от мен друга рецепта, но се получи малко по-различно и вкусно и затова споделям и в този вариант.

   В този блог пилешките дробчета са споменавани и в други рецепти:

В пастета, който правя и нося по гори и поляни да мажем филии: 

https://svetlalola.blogspot.com/2018/12/blog-post_17.html

По ловджийски, рецепта от една кулинарна книга:

 https://svetlalola.blogspot.com/2018/02/blog-post_12.html

   

Какво е необходимо:

пилешки дробчета - около 300 грама

две глави лук

две-три скилидки чесън

два домата или една консерва цели домати

гъби каквито и колкото искате

чаена лъжичка червен пипер

чаена лъжичка мащерка

сол и черен пипер

олио

зехтин

• Почиствам дробчетата и ги измивам.
• В тигана слагам нарязан на едро лук и наситнени скилидки чесън.Не ги пържа, а ги задушавам в малко вода.Така си забързвам ястието като лука е почти омекнал когато сложа дробчетата, а на тях не им трябва много време особено когато са разпределени в тиган.Разбира се тигана не е жизненоважен в рецептата, просто става по-бързо.
• Когато водата се изпари и лука е почти омекнал, слагаме дробчетата и поръсваме с малко олио.Тук е хубаво да имате капак, защото пръска, а и защото ще се задушат по-бързо.
• Когато започнат да побеляват поръсете с червен пипер и прибавете доматите.Разбъркайте и поръсете със стрита мащерка. Оставете на слаб котлон докато "остане на мазнина"
• Посолете и поръсете с прясно смлян черен пипер.
• Аз поръсих с пипера при сервиране, освен това поръсих и с много фино стрита мащерка за да съм сигурна, че ще се усеща и аромата ѝ.
• По желание, ако обичате още по-мазничко поръсете отгоре с малко зехтин.

Бананови кексчета и една розова форма

 

    Преди да ви разкажа как се получиха моите кексчета, които не са нито откриване на топлата, че даже не и на студената вода, искам да съм точна и да ви кажа откъде дойде идеята за тях.Видях ги в един страшно красив блог, с едни от най-хубавите снимки на ястия, които много харесвам.

OSSIGENO

    Обикновено бананови кексчета, които съм опитвала са малко сбити или тежки, а на снимките които видях в блога бяха едни такива супер мекички и пухкави.Кулинарното ми око веднага разпозна това, а кулинарната ми страст дори ме прати да си купувам тава, защото предишната я хвърлих с кеф на боклука при поредните неуспешни опити.И аз можеше и да не си купя пак, но като ги видях едни такива розови и кифленски, реших че ще стоят супер и на снимка и във фурната.

    Едно уточнение, което ме наведе на мисълта къде съм грешала преди.Първите кексчета наистина не станаха толкова пухкави и пак щях да се разочаровам, ако не се бях сетила, че единственото съществено нещо което не спазих е, че нямах достатъчно кокосово олио и ги направих с по-малко и от половината.А то олио си трябвало.

Какво използвах:

количествата са за шест стандартни кексчета 

два презрели банана около 300 грама

три супени препълнени лъжици нерафинирана кафява захар мусковадо

осем супени лъжици олио / кокосово или обикновено/

чаена чаша /200 ml/ ръжено (пълнозърнесто) брашно

равна чаена лъжичка бакпулвер

половин равна лъжичка сода

ванилия/ линомонови корички/ коледни подправки

натрошени ядки за украса по желание

• Пасирате бананите до хубава гладка каша
• Прибавяте кафявата захар, олиото и разбърквате.Понякога остават малки парченца от захартта и на мен лично не ми пречи, дори ми харесва да ги усещам, но ако търсите съвършенство разбъркайте добре
• Прибавяте брашното, в което сте сложили бакпулвера, содата и ароматите.
• Разбърквате добре всичко.Казвам разбърквайте, защото не се разбива с миксер, дори и тел не е необходима.Аз си разбърквах с любимата шпатула.
• Нареждате хартиени формички в тавата, с лъжица разпределяте сместта и печете на 190 градуса 15-20 минути.Когато се надигнат проверете с дървен шиш и ако излиза чест, готови са.
• По желание, но аз препоръчвам, защото ще добавите освен другите аромати и аромат на печения ядки, когато разсипете суровата смес във формичките да поръсите с натрошени (не смлени, а натрошени) ядки.Моите са орехи, но използвайте каквито обичате, а може и различни на всяко кексче.

Ябълков оцет

 

   Дълго време си мислех, че да си направи човек ябълков оцет е сложна работа.Оказа се не само, че не е, ами даже става интересно и като се почне и ти се иска още и още да сложиш.Направо си става оцетомания.
   Оцетът, който ще си направите, защото аз съм сигурна, че доста хора ще се престрашат, ако вече не са, е не само истински и здравословен, ами и много силен и икономичен.Ако от купения ръсите щедро по салати и в супи, от вашия ще слагате съвсем малко.И не съм знаела, че един оцет може да има такъв страхотен аромат.

   Моят оцет се нарича Боби, Боби знае защо.Не мога да не го спомена, защото тя е виновна да се пробвам и пристрастя и буквално донесе здраве в семейството ми и с други рецепти.

   Моята рецепта за ябълков оцет беше съобразена с  големината на бурканите, които имам и затова ще ви я разкажа така както се получи спрямо тях.Защото се оказа, че нямам еднолитрови буркани, а имам такива от туршия, която си купувам през зимата.

 

   Какво е важно за получаването на хубав домашен ябълков оцет:

• Хубави домашни ябълки.Сигурна съм, че където и да се намирате, по пазарите ще откриете хора, които да продават ябълки от тяхното си дърво.Те не са пръскани и дори да не са красиви, точно такива ви трябват.
• Захар или мед.Хората ми, които ползват оцета трябва да ограничават захарта, затова и нейното количество също съобразих по един или друг начин с това в последствие.Ако не искате да използвате бяла захар, може да я замените с мед, На килограм ябълки обикновено слагат 200 грама захар, но аз слагам наполовина, т.е. 100 грама.За мед на няколко места прочетох, че слагат 300 грама на килограм, но аз ако ползвах мед също щях да намаля наполовина.Но както всичко, което човек сам си приготвя, може да опитвате по време на процеса и евентуално да си сложите още захар или мед или и двете, защо не.
• Водата.Казват водата да не е от чешмата.Ние с вас няма да ходим на извора за вода рано сутрин, затова или я филтрирайте ако си имате от онези кани с филтър или като мен използвайте купена вода, но изворна, не минерална.В къщи пием изворна на Девин, такава и използнам.
• Дървена лъжица.Не е нужно да си купувате специална дървена лъжица за оцета.Дори лъжицата няма да разбере, че сте я ползвали, защото ще разбърквате с дръжката за по лесно.Ако нямате лъжица, всякаква дървена бъркалка върши работа.Но ще възникне въпроса как така нямате дървена лъжица.
• Марля за покриване на съдаПървият път си купих марля, само че тя с цялото това сваляне и слагане заради разбъркването се первърна в един гаден парцал.Затова слагам най-обикновена готварска хартия, закрепвам с ластичка и нещата се оплучават.

И така, трябва да разполагате със:

ябълки

захар/мед

вода 

стъклен съд

дървена лъжица/дървена бъркалка

марля/ кухненска хартия

Много хора си мислят, че ако нямат оцетна гъба, няма да им се получи оцет.Ами не е така, аз нямах първия път и ми се получи прекрасен оцет.Дори сега когато вече имам образувана от миналата година, няма да я ползвам.Тя ще забърза процеса, но аз си имам достатъчно оцет от миналата година и за никъде не бързам.

Пристъпваме към първият етап:

• Ябълките са приблизително килограм при мен (различно е за всеки буркан, зависи какво махам от тях) важно е, ама много, както вече споменах да са домашни, на пазар все трябва да намерите баба да продава домашни, ако си нямате дърво или съсед с дърво.Трябва да са узрели, добре е да е сладък сорт.Моите са смесени, защото такива са ни дърветата и си стана с такива.
• Нарязвате целите ябълки на парченца, като само махате ако има загнило или някой червей се е усамотил в плода.Всичко друго си остава и корите и семките.
• Пълните буркана две трети (виждате как е при мен),слагате захар.Заливате с вода, не до горния ръб, а да има поне пръст-два свободно място.
• Разбърквате с дървената лъжица, слагате марлята или готварската хартия.
• Така приготвен стъкления съд го слагате на терасата.Не е задължително да е на слънце, моят си е до стената и просто на светло.

Следващ етап:

• Десет дена всеки ден разбърквам веднъж добре с дървената лъжица.Ако сте заложили оцета по-късно и е студено, може да удължите времето с няколко дена.Трябва да получите мътна течност, леко газирана, напомняща сайдер.
• След десетия ден прецеждам в друг буркан и оставям на същото място пак така покрит с хартията, но не бъркам повече.Аз понеже нямам търпение от време на време топвах пръст да опитвам.След един месец имах оцет, но най-вкусен (сериозно, наистина има разкошен вкус, не е само кисел) стана след още толкова.А година след това е като малко злато.
• След този един месец може да се прецеди и прехвърли в друг съд.Готовия оцет от всички буркани, наливах в едно огромно шише.
• Повечето хора правят няколко прецеждания, защото пак се образува гъба всеки път, но на мен не ми пречи, тя си пада на дъното.Оцета си стои в килера и си отсипвам от него в оцетника.

И колкото повече време стои, по-хубав става.

Сладкиш със сини сливи и крема сирене

 

   Наличието на много сини сливи тази година по дърветата на село, наложи търсенето на всякакви начини за обработка и съхранение.Много идеи получих, доста почерпки направих.А това е сладкиша, който всички харесват и съм правила с различни плодове.Дойде времето да го пробвам и със сини сливи.

   Очаквано си стана прекрасен.Леко го препичам вече, след като веднъж го забравих и се оказа, че коричката така има невероятен маслен и карамелен вкус, който разкошно се балансира с крема сиренето като плънка.В другите сладкиши досега слагах извара, която при необходимост смесвах с крема сирене, но сега реших да е само с крема сирене.От една страна то си е твърдо и от друга мааалко по-солено, което ми дойде много добре като вкус в контраст със сладкия блат.

Какво използвах аз:

 тавичката ми е с диаметър 23 см

чашата с вместимост 200 ml

2бр. яйца

чаена чаша захар

/напоследък намалявам количеството и сложих две трети, но ако обичате сладко сложете си цяла/

60 грама разтопено масло

чаена чаша брашно

чаена равна лъжичка бакпулвер

чаена лъжичка бурбонска ванилена захар или нормална ванилия

четири супени лъжици твърдо крема сирене

един белтък от малко яйце

чаена лъжичка бурбонска ванилена захар

по желание добавете пудра захар

сини сливи

пудра захар за поръсване

• Разбиваме яйцата със захарта и мекото масло.
• Добавяме брашното с бакпулвера и бурбонската ванилена захар/ ванилия.Получаваме сравнително гъста смес, но не я разреждайте.
• В друг съд смесваме крема сиренето, белтъка и отново ароматизираме с бурбонска захар/ванилия.Съвет: разбийте яйцето отделно и вземете само част от него, ако ви е голямо и прецените, че сместа ще стане рядка.Трябва да е гъста смес.Ако нямате ванилена захар, а сложите обикновена ванилия и искате и крема сиренето да е сладко, добавете и в тази смес пудра захар.
• Нарязваме плодовете.
• В тавичка слагаме хартия за печене и изливаме кексовата смес
• С лъжица взимаме от крема сиренето и слагате само места, не покривайте всичко отгоре.При печене кексовата част ще се надигне около тази с крема сирене и ще стане на вълни.
• Отгоре слагаме плодовете, като аз ги мушвах парченце по парченце в сладкиша.
• Пекох на 190 градуса около 20-25 минути, сладкиша е тънък и затова, ако използвате по тесен съд обаче, може да се наложи малко повече печене 
• Сладкиша изглежда леко прегорял, но ви уверявам че точно това е причината да има прекрасен карамелен вкус балансиран от кремата сирене.
• Поръсвате съвсем леко с пудра захар отгоре по скоро за красота, отколкото за още сладост и нареждате по желание и пресни плодове.

Оригиналът: Сладкиш с праскови и сини сливи и нежна плънка от извара и крема сирене

Райски изглед или как един язовир може да те остави без думи / екопътека "Райски изглед"/

 

    Аз съм човек, който намира красота навсякъде или поне се опитвам да не гледам дълго в грозните посоки.Ще прозвучи като най-голямото клише от разказите и пътеписите, но наистина има места, които те оставят без дъх.И освен, че не успявах да обхвана всичко с очите, исках да си консервирам тези гледки в много снимки.И когато едни снимки имат да стават, те се получават без никакви усилия. защото природата е тази, която ви позира.Без никаква фотографска намеса, освен че се оказах на това място в подхоящото време, с правилните облаци и предиобедно слънце.Как може един язовир да изглежда така нереално красив откъм цветове и красота?

на билото е равно

не си личи, но пътеката е доста полегата

такива табели ще ви ориентират за посоката

по средата на пътеката

   

   Тръгвайки към Кърджали предварително бяхме решили, че ще стигнем до града и оттам ще поемем към екопътеката, въпреки че Гугъл ни даваше вариант да спестим време и километри минавайки през села отбивайки се преди града.Но ние стигнахме града и се отправихме натам.Гугълската навигация ни отведе на мястото като разбира се спирахме да поглеждаме към язовира и скалите над пътя.За тези от вас, които искат по-подробна информация, пътеката се намира между село Пъдарци и хотел "Боровица".
   Началото на пътеката е обозначено с голямо табло, което няма как да подминете.Като разстояние и време, пътеката не е дълга, но е изкачване.Нагоре и нагоре.Маркирана е добре, така че няма опасност да излезете от пътя.Дали е маркировка от жълто и бяло или бели табели оказващи посоката, изгубване няма.Обаче ми се "взе душата".Може би защото все имах чувството, че трябва да съм стигнала, а този изглед така и не се появяваше.Може би защото имах нагласата, че е лесна пътека, а може би защото нямах търпение да стигна, но не ми беше съвсем лесно изкачването.А това лято навъртяхме доста километри нагоре надолу по нашата планина и не очаквах блузата ми догоре да е във втечнено състояние.Стигнахме с кучето билото, а пътеката взе да се спуска надолу.Честно ви признавам, това не го очаквах.Не стига, че вървях нагоре, ами сега и надолу ли? И тъкмо да помисля, че нещо съм объркала и е трябвало да завия някъде другаде, когато между клоните мярнах знамето, което от снимки знаех, че се намира където отивам.Дарвине, казах на куч, дай да се напънем още малко.
   И стигнахме...И останахме без думи.
   Както винаги ние пристигаме навсякъде преди всички и това ми дава възможност да си се насладя на гледките и местата без да деля снимка с други хора или да изчаквам всички да се нагласят и напозират.Горе има сложени няколко пейки да седне човек да си погледа, но аз бях прекалено развълнувана за да сядам, а и до най-долната пейка малко се страхувах да отида.Най вече защото и кучето върви след мен и се притесних да не стигне долу по бързия начин.
   На връщане, което вече беше по-бързо разбира се, започнахме да срещаме и други хора да се изкачват нагоре.Внимавайте на слизане, на места пътеката е от ситни камъчета и се хлъзга, особено ако сте закачени за куче, което няма търпение да слезе долу и да разказва на другите.Така де.

   Изкачване, гледане, снимане, слизане ни отне около два часа и малко отгоре.

   Степен на трудност: средно, когато знаете какво ви очаква.Въпреки, че за мен не беше лека, за подготвени хора, за които върховете са като разходка в парка, може дори да е като песен изкачването.

   Заслужава ли си? Изобщо не задавайте този въпрос, невероятно е.

Есенна Павлова или Павлова с праскови и мед

 

Всяко нещо, пък било то и рецепта си има своето време да се случи.

Знаете, че аз съм скарана със сладкишите.Имам толкова несполучливи и изхвърлени, че нормален човек не би припарил до захар на мое място.Аз обаче от време на време се ентусиазирам и пробвам пак и пак, докато веднъж на десет неуспеха постигам успех и то зашеметяващ.Сериозно, чак и аз не вярвам какъв разкош ми се получи този път.

Никога не съм приготвяла известния сладкиш Павлова...никогда!

Човек, който се проваля с кекс е нормално да стои далеч от такива рецепти.А то може и затова да ми се получи, Вселената се смили над сладкарската ми душа.

Разбира се нямаше да повярвате, че съм я направила, ако не ви призная, че и тук се проявих, забравих ванилията и докато пазех едни сини сливи за нея, за да има контраст и в снимката, някой ги изял.Трябваше телена мрежа да им сложа...с ток по нея.Но както и да е, каквото е, такова е.Трябваше да избирам или да снимам с праскови и круши или да отложа за да имам различни плодове за контраст.Оказа се обаче, че с праскови се получи толкова вкусна комбинация, че други плодове дори за снимка просто не ми трябваха.И ако възниква у вас въпроса защо моята Павлова не е като всички останали, аз ще ви отговоря, че според мен всеки един дори да спазва оригинална рецепта, трябва да добавя и нещо от себе си, така всеки ще е оригинален и неповторим, а нали в това се изразява кулинарния свят, в своята разнообразност.Иначе целия свят щяхме да готвим по един рецептурник.

Споделяла съм, че не обичам прекалено сладко, по тази причина захар използвах само в основата, в крема си имаше от сметаната ( дори бих използвала и сметана, която не е сладка, защото в целувчения блат има достатъчно).Това, което направих по-различно от рецептите, които съм чела е, че вместо сладко, вместо пудра захар отгоре и още захар в крема, аз поръсих сладкиша с мед. В комбинация с наличните праскови и круши се получи наистина добра комбинация.Леко трапчиви плодове със сладката основа и меда.

Идеята с меда ми дойде от един летен крем с кисело мляко и заквасена сметана, в който слагам мед и отгоре плодове и е супер.По същия начин се получи и тук.Лек меден вкус, аромат на мед също, абе изобщо разкошотия както казва един приятел.

За насоки използвах рецептата в този блог: торта Павлова

Аз разбира се намалих и промених количествата в процеса на работа и въпреки това получих една доста голяма Павлова.Честно, не съм предполагала, че от два белтъка ще се получи сладкиш за трима с допълнително.

Какво използвах:

тъй като е повече от вероятно да искате да си направите по-голямо количество, увеличете, но може при печене да разделите на две или повече и да имате мини павлови, зависи и от тавата ви

два белтъка (яйцата ми са размер L)

100 грама пудра захар

половин чаена лъжичка ябълков оцет

равна чаена лъжичка царевично нишесте

ванилия

за крема :

100 ml готварска сметана

три препълнени лъжици заквасена сметана

супена лъжица мед

(може и повече, ако обичате)

плодове: хареса ми с праскови, особено тези които имат леко трапчива нотка, защото добре се балансира със сладката основа

миксер

( знаете или пък не, аз обикновено си ползвам добрата стара готварска тел, но тук ще ви трябва техника)

• Изваждате си миксера.Ако имате робот или човешки помощник, ползвайте ги.
• В купа слагаме отделените белтъци.
• Разбивате ги като добавяте пудрата захар на части.Разбивате, разбивате докато останете без ръка в моя случай и започнат да ви минават мисли, защо не си забърках един яйчен крем ами се занимавам с това.
• В един момент обаче сместта най-накрая става гъста и ако обърнете купата си остава вътре.Не пробвайте този номер, ако не сте сигурни.Ако почнете да обръщате пред две минути купата, ще започвате всичко отначало през две минути.Десет минути със сигурност имаше, сториха ми се колкото две прекъсвания за реклами, толкова много.
• Прибавяте оцета и нишестето и врътвате един два пъти миксера за да се смеси добре.
• Някъде по средата на биенето на белтъците си включвате фурната на 150 градуса да се загрява и да е готова.
• В тавичка върху хартия за печене изсипвате белтъчената или целучената смес ( след толкова биене на тези белтъци, аз не бих я наричала целувчена, но от мен да мине)
• Така си я разпределяте сместта, че да се образува кратер в средата.Дупка, вдлъбнато, каквото там, но когато се изпече трябва да има къде да сложите крема.Аз нямам пош и дори да имах пак нямаше да го цапам, защото така разбъркано някак повече е в мой стил, отколкото изваяно с форма.
• Печете. В оригиналната рецепта печенето беше час и половина, но моето количество беше наполовина и затова пекох около 45 минути.В някакъв момент ще видите, че е стегнало и започне ли да става леко златисто спирайте фурната.
• Оставяте да се охлади и си приготвяте крема.
• Разбивате готварската сметана, прибавяте заквасената.Тъй като в целувчения блат има доста захар, а и моята сметана е сладка, разбира се не сложих захар.
• Крема си го разпределяте върху блата, но не до края а само в средата
• Отгоре на тънка струя си напръсквате меда.
• Плодовете може а ги нарежете отгоре, може при сервиране.Но цялата тази сладка и лека вкусотия си иска плод и леко трапчивите праскови в моя случай се оказаха добро попадение.
• Така че, излезте от традиционната Павлова с малини, ягоди и боровинки и опитайте моята в есенен вариант.

Ще се радвам да споделите резултати!