Страници

сряда, 24 август 2016 г.

Деултум - едно място, много история


  За по малко от една седмица ми се случи да посетя два исторически обекта, които въпреки че се намират сравнително близо, единственото което ги свързва в моя случай e, че не мога да стоя на едно място дълго време.
  Първото място беше Акве Калиде , разказа с картинки е тук:


а второто е обекта на този ми разказ.

  Мястото се намира на двадесетина километра от Бургас в посока Средец, точно до село Дебелт.Името му е Деултум и нямаше как да запомня всичките императори, ханове и царе свързани с него.Много история е наблъскана тук.Аз с история няма да ви занимавам, само ще спомена моментите, които запомних и заради които се радвам, че го открих и посетих.
  Това което ме впечатли влизайки в музея бяха многото амфори струпани в ъгъла.Аз амфорите ги свързвам с море, а до мястото освен  Мандренското езеро наблизо и тук там няколко заблатени локви друга голяма вода няма.Оказа се, че преди незнам колко си века морския залив е стигал до тук и Деултум е бил много важно пристанище.


  Мястото започва своята история като римска колония създадена от пенсионирани легионери от VIII августов легион.Раздали им земя и малко пари, те си построили вили, взели си ратаи, те започнали да обработват земята и така постепенно се създало село и така нататък за да стане Деултум в един момент важен административен и икономически център на областта и така около 2700 години.Градът става много богат, населението било заможно и за това говори факта че в самия град са сечени бронзови монети.Такива също могат да се видят в музея.Имало е крепостни стени, терми изградени още от ветераните-легионери, храмове...
  Интересен факт е, че след 816 година тук е изградена митница и в продължение на 200 години императорите на Византия са плащали ежегоден данък на българските владетели.
  А какво е един град с богато население, ако няма и забавления.Тук са се организирали и гладиаторски игри.Стана ми интересно, че тези които организирали игрите, изсичали афиша на каменна плоча, за да се знае за по дълго време кой плаща забавлението.Освен информация се изсичали и изображения за да знаят зрителите какво ще гледат.
 


   Не друг, а природата е причина този град в един момент да престане да бъде важно и богато пристанище и дори постепенно да изчезне от картата, въпреки своята значимост толкова дълго време.Нивото на Черно море се надигнало и в края на XIII век и началото на XIV мястото се заблатява, наносите на реките постепенно образуват пясъчна бариера и водите на залива вече не достигали града.Той престанал да бъде пристанище а оттам и постепенно западал като всичките му функции се изместили на изток.
  Днес малко по малко мястото отново разкрива историята си.В чисто новия комплекс, който е изграден,могат да се разгледат освен музей, зала с амфори, работна площадка където се пресяват всички намерени предмети и разбира се самото място където се виждат разкопките.
  В музея има много интересни предмети намерени изобщо в цялата околност.Последната  находка както разбрах са накити от гроб на богата жена,открит по много български начин.Камион пропада в дупка на пътя и отдолу се оказва гроб със скелет и съкровище.Понякога има полза от дупките на пътищата, но по-добре да не им става навик.

























  Билета за комплекса е 5лв за възрастни.Може допълнително да заплатите и за беседа,което е една много добра идея, ако не знаете нищо за мястото.Но и да не го направите, екскурзоводката е едно много мило младо момиче, което гори от желание да разказва и да показва интересните подробности за повечето предмети в музея и при всички случаи ще ви разясни това-онова.
 Към билета като подарък получавате и книжка с картинки и диск с история на района.Книжката трябва да призная много ми хареса.Аз обикновено прескачам имена и години защото не ги запомням,сухите исторически факти понякога изобилстват от такива сложни термини,че съвсем се обърквам,а тук всичко е синтезирано и разказано кратко и ясно,като за мен.
  Какво повече да иска човек от един туристически исторически обект,а за една седмица на мен ми се събраха два такива.


Торба чушки и две рецепти


  Както неведнъж съм казвала,аз сложни рецепти рядко правя.Когато се случи е по скоро като експеримент и любопитство към крайния резултат и вкус.Така се получи и този път,придържах се към добрите стари семейни чушкови традиции.
  Много обичам когато в края на лятото на пазара продават мешани чушки,на една камара струпват и червени и зелени и малки и големи.С такива се прибирам с цяла торба.

Най-често си правя тези рецепти,които описвам тук: Лято в чинията

Но специално с тази торба се случи ето това:


   Много хора пълнят чушки с яйца и сирене.То си е класика в жанра за лятото.Повечето обаче пълнят чушките сурови.Не и в моето семейство.Ние винаги ги печем предварително.Така ги правеше баба,после родителите ми,така съм свикнала и аз.Малко повече усилие,но резултат в пъти по-вкусен според мен.Разбира се,въпрос на вкус.


Пълнени печени чушки с яйца и сирене

печени чушки
яйца
сирене
олио за намазване на тавичката/ за пържене ако са пържени


  Количества колкото повече,по-добре.Когато бях дете майка ги пържеше,после къде по здравословни,къде по мързеливи причини вече ги печем на фурна.
   Както и да ги направите,бързо ще свършат.
  Почиствате от семките (или ги изпичате почистени),обелвате и пълните със смес от яйца и сирене.
   Когато се пекат,тавичката се намазва с олио за да не залепнат.Ако са по-дебели чушките,може да се капне олио и отгоре за да се запекат добре.При по-тънки чушки,това не е необходимо,защото олиото с което се маже тавата избива и е напълно достатъчно.

  Този път му отпуснах края и си отделих няколко и за пържене,да си спомня доброто старо време,а и да ви покажа и този вариант.



  От спомената торба с чушки,след като ги изпекох останаха някои по слабички или попрепечени чушки,които не стават за пълнене,но стават за пържене или нарязани към салата от домати и краставици.

Пържени чушки

печени чушки
брашно
сол


В чиния смесвам брашно и сол и овалвам чушките.Изпържвам ги в олио или зехтин.
С домат и сирене е нещо разкошно.На салата поръсени с малко оцет и сол също.



  И накрая какъв по летен обяд от комбинирането на тези рецепти,прибавяне на нарязани домати или огромна шопска салата.По възможност сянка и чист въздух...


Да ви е лятно!

събота, 20 август 2016 г.

Барбекю на двора



  Всичко започна с купуването на едно преносимо огнище от един строителен хипермаркет.Бяхме отишли за нещо друго и случайно минахме покрай едни кашони.Спряхме от любопитство,изкоментирахме колко са хубави и интересни тези огнища и отминахме...След време се оказа,че всички сме мислили за тях и колко ще ни е удобно едно такова на село,където много често си палим огън на земята под един навес.А това можеше да си го поставяме където искаме без да си изгаряме тревата в градината.Върнахме се и купихме едно.Една от най-правилните покупки според мен,защото в последствие освен лагерни огньове се оказа подходящо и за печене на зеленчуци,царевица и разбира се барбекю.
  Как си пека чушки и патладжани за любимото кьопоолу съм ви показвала тук в рецептата за Кьопоолу по селски.

  След като имаме огън,втората стъпка е да има жар,а останалото е история и вкусни хапки.


Кюфтетата...

смляно месо - около килограм
голяма глава стар лук
връзка магданоз
смлян кимион,кориандър,черен пипер - по една чаена лъжичка
сол ако е необходимо


Замесваме каймата с нарязани лук и магданоз,подправяме с подправките.
Когато от огъня е останала само жар,нареждаме сплескани кюфтенца на скара и печем.
Около тях почти винаги мятам и някоя чушка и патладжан за салата към тях





Шишчетата...

свинско месо
чери или малки консервни доматчета
зелена и червена чушка
голяма глава лук
сол


Съвсем леки,без маринати.Само месо с пушен аромат и печени зеленчуци.
Нарязваме месото и зеленчуците.Поръсваме сол отгоре.
Ако използвате метални шишове ги намажете с олио,а ако са дървени предварително ги накиснете във вода.
Нареждаме всичко на шишовете и ги мятаме върху жаравата.За да не са директно върху въглените слагаме скара отдолу.
Готовите шишчета могат да се сервират с резенче лимон,който иска да си изтиска малко за свежест.





За село пиша тук: На село...

Да ви е лятно!

неделя, 14 август 2016 г.

Акве Калиде,трите нимфи разказват


 Какво е едно пътуване,без интересни спирки.Тази спирка се намира на няколко километра от Бургас в квартал Ветрен.То преди си беше село,дори се наричаше Житарово,но днес е важен бургаски квартал.Отбивате от главния път в посока Минералните бани и в края на улицата ще видите красив нов парк със зелени площи,фонтани,древни останки и една жълта сграда.
  Не можете да си представите колко ми е приятно когато случайно открия обект,който не само има интересна история,намира се недалеч от моето местообитание и се оказва,че от моята туристическа гледна точка е направен много добре.
  Пристигайки се оказа,че има разминаване между информацията,която бях прочела в Интернет за часовете на влизане.Бях си планирала да пристигнем така,че да вляза в 11.30.На място разбрах,че влизането е на кръгъл час.Няма да сме ние,ако няма поне едно недоразумение,нали?Затова се наложи да почакам.Имаше доста хора,група руснаци и такива като мен научили от някъде си и решили да си разнообразят почивката с малко история.Как обичам такива сродни души...
  До музея има магазинче с кафене,където си купувате билет и/или сувенирче и чакате часа си за влизане.Докато чакате може да разгледате откритите останки от стени,части от колони,каменни корита и други подобни и да прочетете кое какво е и защо е или просто да си постоите на пейка до фонтана.









  Историята разказва,че минералния извор, който се намира в землището на Ветрен е известен още от неолита.Тук са идвали на поклонение и за лечение хиляди хора,особено по времето на траките,защото на това място се е намирало"Светилището на трите нимфи",едно от най-известните по тези земи.Легендата за тези три нимфи,пазителки на горещия извор се преплита с много исторически личности и събития през вековете до момента когато светилището бива разрушено,а трите нимфи забравени.
  Музеят,който сега е изграден тук,представлява напълно реставрираната баня на султан Сюлейман,който научавайки за това място и неговите лечебни сили, построява голям комплекс.Повечето сте влизали в турска баня наясно сте как изглеждат.И тази е цялата облицована с мрамор,навсякъде е окрасена с орнаменти и рисунки и особено ефектно осветление.А в центъра се намира басейн,който изглежда така сякаш е пълен с кристално чиста вода,където всеки посетител очаква всеки един момент да се появят или нимфи или поне няколко жени от султанския харем.
  Днес в банята не се влиза по хавлия и налъми.Посетителите се приканват да поседнат на удобните възглавнички край стените и вместо да се мокрят да изслушат историята на извора и с помоща на анимирано филмче да се пренесат в легендата за нимфите и далечното минало.
  В музея са показани и намерените при разкопките различни накити и монети,както и принадлежности за баня от далечно и още по-далечно минало.
  Акве Калиде в момента може и да не е тракийско светилище,но за много хора минералната вода тук все още върши чудеса.Само докато чаках и се разхождах до чешмите с минерална вода, пристигаха десетки хора да си наливат от лековитата вода.Така,че трите нимфи отново имат работа.

















  А легендата за трите нимфи,която е водеща тема в този разказ гласи,че имало три нимфи,пазителки на свещения извор.Те обаче съгрешили и тъй като боговете рядко прощават такива своеволия,били наказани да пазят завинаги това място,само че като вкаменени статуи.Тези статуи съществували дълги години и били свидетели на много исторически събития и видели много исторически личности. От крале до султани,които идвали само заради едно,съкровището което нимфите пазели,извора с лековита вода.Ако искате да станете част от легендата,това се случва на всеки кръгъл час с билетче.

 Интересно е нашето черноморие,особено историята му свързана с траките.Всички тези светилища,които са се намирали тук карат човек да мечтае за машина на времето за да ги види на живо.Нимфи са се къпали в горещи извори,жрици и жреци за извършвали тайни е не толкова тайни ритуали и какво ли още не.
   На юг се намира другото интересно светилище край морето,където разказвам в този пътепис:

Беглик Таш - мегалитът на морето,който изпълнявал желания