Този сладкиш достига до вас благодарение на едни приятели, които си имат гостенчета от чужбина.Нещо нормално за август месец когато главната ни улица се изпълва с баби и внучета и е нещо напълно нормално да чуеш баба да се мъчи да се обясни с чуждоговорящото си внуче, което през останалата част на годината вижда само на компютърния си екран.
"Каролина, ела баба, искаш ли сладолед...Ох, как беше това...Айскрим, айскрим дали искаш питам".
Отивайки да ги видя тези моите хора, нямаше как да е с празни ръце и освен едни солени гевречета, реших че ще направя и сладкиш.И след като ми отпадна идеята за един какаов с малини, поради причината, че главната съставка малините се оказаха изчезнали някак си от хладилника, трябваше да мисля друг.При един повторен оглед на хладилника се оказа, че имам праскови и сини сливи, а от известно време из кулинарните групи се предлагат едни много красиви кексове с тяхно присъствие.Поразрових из глобалния рецептурник и рецептата се нагласи.Не споделям източник, защото честно казано така и не разбрах кой е първия измислил това съкровище сред сладкишите, всички си предават щафетата един на друг и от друг.
Какво използвах аз:
2бр. яйца
чаена чаша захар
60 грама меко масло
чаена чаша брашно
чаена лъжичка бакпулвер
чаена лъжичка бурбонска ванилена захар
непълна чаена чаша извара
супена лъжица крема сирене
(ако изварата е гъста може да не се слага, но при мен се наложи)
(ако изварата е гъста може да не се слага, но при мен се наложи)
един белтък от малко яйце
чаена лъжичка бурбонска ванилена захар
праскова и сини сливи
( количества по желание и споед съда за печене)
пудра захар за поръсване
Забележки!!!
Може да използвате и обикновена ванилия, но тази така наречена бурбонска направо ме отвя с този наситен аромат.
Изварата не трябва да е течна, моята беше такава и затова в средата не ми се изпече добре сладкиша, въпреки че сложих и крема сирене.
Голяма грешка беше да използвам и по-малък съд за печене.Краищата се препекоха, а в средата не се изпече идеялно.Особено като видях, че изварената плънка е по-течна не трябваше да рискувам и трябваше да сложа сладкиша в по-широка тавичка.Което не означава, че сладкиша не е успешен, просто си иска по-голям съд.Използвайте съд за печене при тези продукти с диаметър минимум 20см не и по-малък.
Използвайте по-твърди плодове, за да не пуснат излишна течност в сладкиша при печене.
- Разбиваме яйцата със захарта и мекото масло.
- Добавяме брашното с бакпулвера и бурбонската ванилена захар/ ванилия.Получаваме сравнително гъста смес, но не я разреждайте.
- В друг съд смесваме изварата, крема сиренето, яйцето и отново ароматизираме с бурбонска захар/ванилия.Съвет: разбийте яйцето отделно и вземете само част от него, ако ви е голямо и прецените, че сместа ще стане рядка.Трябва да е гъста както кексовата смес.Но яйцето е важно за печенето все пак.
- Нарязваме плодовете.
- Тавичка за печене я намасляваме и набрашняваме.Изтупваме от излишното брашно и изсипваме кексовата смес.
- Отгоре слагаме изварената плънка.Не трябва да покрива кексовата смес, а с лъжица се слага върху нея само на места.Идеята е когато кексовата смес се надига при печене да заобиколи изварената смес и да се получат тези красиви неравности.
- Отгоре слагаме плодовете, като аз ги мушвах парченце по парченце в сладкиша.
- Пекох на 190 градуса 35-40 минути, но ако бях използвала по-щирока тавичка, щеше да е готов и по-рано.Проверете с клечка.
- В интерес на истината леко прегорелите краища имаха страхотен препечен маслен вкус.Изобщо целия сладкиш ухаеше на масло и ванилия, а плодовете бяха приятна свежест в сладката хапка.
- Отгоре поръсваме с пудра захар и за красота и за сладост, защото в плънката не слагаме захар.