Постно прясно зеле или как бързата работа не винаги е срам за майстора

 
   Ей така като стане... Бързаш да приготвиш нещо набързо,а то става толкова вкусно,че се налага да го снимаш и разкажеш.За да може и други хора да го опитат.Не откривам топлата вода с тази рецепта,но е добре да си я имам и за мен и за вас,ако някой от нас блокира откъм идеи за бърз обяд или вечеря,да се подсети.

Какво използвах:

половин зелка (хубава и стегната българска зелка)

една голяма суха червена чушка

(и две да са, няма да е грешка)

нарязан домат от консерва

(ако ви е повече зелето, сложетете повече)

сладък червен пипер

пушен червен пипер

олио

сол

Не се съобразявайте много,много с моите количества,защото няма как да ви кажа вече колко грама е била тази половин зелка.Не беше много голяма все пак.

Рецептата е бърза,защото си помогнах с тенджерата под налягане да доближи по-бързо зелето до сготвен вид.

Не случайно написах, че зелето трябва да е стегнато и от български сорт, защото при другите времето за варене е съвсем различно.Там или стават на каша докато се усети човек или твърдите части си стоят като пластмасови колкото и да се варят.

• Нарязах зелето и го сварих за десет минути само във вода в тенджерата под налягане.
• Прехвърлих свареното зеле в тенджера със загрято олио, прибавих двата вида червен пипер и нарязана суха червена чушка и разбърках добре да се задуши.
• Според количеството зеле преценете и количеството на червения пипер и внимавайте с количеството на пушения, той трябва да е много по-малко от другия.

В тази рецепта пушения пипер я прави различна, така че не го пренебрегвайте, но внимавайте с количеството, трябва ви буквално щипка от него!!!

• Долях малко вода колкото да има малко сос и да не загаря.
• Добавих нарязан домат от консерва и посолих.Домата е добре да е най-накрая за да може да се усеща неговата киселина, която да балансира сладкото зеле и сухата чушка.
• Разбърках и оставих не повече от пет минути колкото всичко да се смеси добре.
• За по малко от половин час имах голяма вкусотия на масата.

Готвено прясно зеле въпреки че е постно се яде топло, още по хубаво е с люто чушле към него, а най-добре е да има и топъл хляб.Имах всичко необходимо.

Ако използвах само тенджера под налягане: Слагам вътре олио, зелето запържвам за малко (което е буквално две три разбърквания в олиото) и прибавям всичко останало.Доливам вода.Варя 15 минути от момента на завиране.Разликата е, че в този случай имам повече течност в ястието, защото за всеки случай слагам повечко вода.
Ако изобщо не използвах тенджера под налягане, което не ми се е случвало, но тъй като не всеки има тенджера под налягане: в олио се задушава нарязано зеле, прибавят се червените пипери, сухата червена чушка, залива се с вода и чак когато омекне зелето се добавят сол и домати.Отбелязахте ми, че не съм посочила време за готвене тук, не съм го направила защото първо не съм абсолютно сигурна колко ще е и второ, пак си зависи от сортовете зеле.Ако ви е по-твърдо, сложете повече вода и обратно или пък ако ви е много течно, накрая махнете излишната течност или запечете на фурна с вентилатор.

А преди да реша да приготвям зеле си имах едни изпечени и добре завити да ме чакат типови хлебчета с мед.Не изглеждат перфектни и като за снимка,но покрай зелето и те се сдобиха с три минути слава.

Ако рецептите,които споделям и историите,които разказвам ви харесват,заповядайте и във фейсбук страничката на блога където се случват още повече рецепти и истории:

https://www.facebook.com/zakakvotoidae/

Шкембе с доматен сос вдъхновено от италианската кухня

  

     Когато човек става рано дори в почивни дни,при това зимни почивни дни се оказва с доста свободно време през деня.Когато този човек съм аз, в такива дни или нищо не правя или правя от всичко.Включително да изпробвам някоя нова рецепта.А тази отдавна ми се готвеше.

   Туристите когато отидат в Италия основно ядат пица и паста.Не че е лошо разбира се, но италианците имат и други ястия, които трябва да се опитат.При това са такива, които трудно се възпроизвеждат на други територии.Защото да си го кажем честно, местната храна си тежи най-много на мястото.Защото то не е само храната, а въздуха, атмосферата, готвачката, гледката от ресторанта.Всичко си оказва влияние.Затова, ако искате да бъдете пътешественици, а не само туристи, сядайте в заведенията където има повече местни хора, а не хора с фотоапарати и опитвайте местната храна.А когато сте в Рим,опитайте шкембето с доматен сос на местните готвачи.
   Ако думите ми досега, са оставили впечатление, че искам да ви откажа да приготвяте различна храна, то всъщност по скоро исках да ви предизвикам на различна територия, с други продукти да се опитвате да пресъздадете храната, която ви е харесала по чуждите земи.Тези от вас, които обичат да експериментират знаят колко е приятно, опитите да доведат до добър резултат.
   А истината е, че понякога опитите за повторение, водят до нови открития, по вкусни от оригинала.

   Тази рецепта отдавна исках да я приготвя,но не защото съм я опитвала в Рим или Италия, а защото я видях в тази много сладка кухня: My candy kitchen и отдавна преглъщах на снимките.

Рецептата е:   Шкембе в доматен сос, по италиански  

    Като всяка рецепта и тази минавайки през мен претърпя изменение, макар и съвсем малко, но не защото нямах доверие на готвача, а защото си познавам дегустаторите.Така че вие изберете дали да следвате оригинала или мен.За мен е важно да си нахраним хората.

     

Какво използвах за две порции:

сварено телешко шкембе

белени домати от консерва

 кафяна чашка зехтин

морков

парче целина (колкото моркова)

малка глава лук

две скилидки чесън

кафяна чаша бяло вино

сол и черен пипер

пармезан и мента/джоджен по желание

Шкембето ми беше към килограм, сварих го в тенджера под налягане (варя 40-45 минути на слаба степен и на слаб котлон) и отделих една част за тази рецепта, а останалото направих на чорба, от онази сръбската:
 -- > Шкембе чорба по съседски.
Затова не ви посочвам количеството на шкембето защото не съм го мерила.Преценете си колко ви се иска да имате в порцията.

Напоследък оставям свареното шкембе да замръзне както си е в бульона и махам мазнината която е отгоре.Ако има начин да спестя на организмите ни някоя излишна мазнина гледам да го правя.

• Нарязах лука, морковите и целината на много ситно.Използвах глава целина, защото нея като че ли повече я обичаме от стъблата (както е по оригинал).
• Задуших ги в половината количество зехтин.
• Прибавих нарязаното шкембе.
• Отделно намачках доматите от консерва.Както и при сос за паста, обичам да са ми намачкани вместо смлени.Използвах само доматите, без доматения сок, който е в консервата.По тази причина ястието ми стана почти без сос, но доматите добре попиха в шкембето.
• Добавих доматите, налях и виното, поръсих със сол и черен пипер и оставих да се готви.
• Когато се сгъсти ястието беше готово.Поръсих отгоре с останалия зехтин и сервирах.

Времето за приготвяне зависи от доматения сос, когато той е готов и то е готово.

Можете да си го поръсите с пармезан при сервиране, но на мен повече ми хареса без.

Ако имате мента сложете си за да се доближите до оригиналното римско шкембе.

За една екскурзия в Италия,от тези случайните съм ви разказвала тук:

Италия - екскурзия по утъпканите туристически пътеки

За още такива последвайте линка ИТАЛИЯ от менюто на блога

За още споделени рецепти и разказани истории,заповядайте и във Фейсбук страничката на блога където се случват още повече рецепти и истории:

https://www.facebook.com/zakakvotoidae/

Пилето наречено "Магданозлия"

   Това ястие е откритие на майка.Като се чудела какво по различно да направи с пиле попаднала на рецептата в една стара готварска книжка.Наречено било "Пиле магданозлия" и е нещо като комбинация от фрикасе, гъста супа и пилешка каша с много магданоз.С една дума, няма как да не го заобичам.Затова бързо, бързо си преписах рецептата.

   В повечето рецепти от едно време, а и сега се среща, пилето го запържват и тогава го готвят.Аз никога не запържвам пиле и изобщо месо, а предварително го сварявам и в последствие вместо вода в ястието, използвам бульона.

Това беше моя принос или по скоро различие в оригиналната рецепта.

 

Какво е необходимо / порциите са три/:

сварено пилешко месо за три порции

(обикновено използвам тарелка от 6 броя долни бутчета)

една глава стар лук
парче от глава целина нарязано на малки кубчета
(количество около половин чаена чаша)

масло - една супена лъжица

/може да се замени с две супени лъжици олио/

брашно - три пълни супени лъжици
/ако не обичате да е много гъсто ястието, сложете по-малко, но на мен така ми е идеално/

 едно яйце

кисело мляко - половин чаена чаша

лимонов сок

сол на вкус
бульон от свареното месо

МАГДАНОЗ колкото обичате

• В мазнина (масло или олио) и малко вода (супена лъжица) задушаваме нарязан на ситно лук и нарязаната на ситно целина
• Поръсва се брашното, разбърква се няколко пъти и се налива малко от бульона.Разбива се добре за да няма бучки и тогава постепенно се долива останалия бульон.Ако бульона не е солен, посолете сега.
• Прибавя се месото и нарязания магданоз.
• Ястието се готви десетина минути на слаб котлон.Няма нужда от повече, защото всичко в него е готово.
• Когато магданоза си пусне от ароматите се прибавя смес от разбито яйце, кисело мляко и лимонов сок.Прибавете внимателно за да не пресечете яйцето, въпреки че има киселина.
• Количеството на магданоза зависи от това колко го обичате.При мен не е в огромни количества, колкото да пусне аромат.
• Ако обичате, при сервиране поръсете с прясно смлян черен пипер и още лимонов сок.

Пилешкото месо въпреки лошата си слава напоследък, присъства доста често в моята кухня.Ако и при вас е така, хвърлете едно око и на тези рецепти:

Пиле с аромати всякакви печено върху зеленчуци

Пиле с бял сос

Мариновани пилешки късчета с чуден сметанов сос

Пилешка супа

Пилешка кавърма

Пилешки бутчета със сини сливи

Пилешки бутчета със зеленчуци на фурна

Ако рецептите,които споделям ви харесват,заповядайте и във Фейсбук страничката на блога:

https://www.facebook.com/zakakvotoidae/

Спагети с доматен сос и ароматни панирани моцарелки

   Така като стане понякога...
   Няколко събития доведоха до тази прекрасна рецепта,която всъщност е съвсем елементарна,но както се получава понякога,простичките неща са най-вкусни.
   Студ,вятър,а аз имам задачи за вършене къде ли не и всичките на различни места.Резултата е една премръзнала и гладна блогърка с почти празен хладилник.
   Празният хладилник мен рядко ме плаши,защото винаги имам продукти в килера,които са готови да се превърнат в нещо вкусно и то за кратко време.Така че докато се размразявах, извадих спагети,консерва домати,а в хладилника от известно време стоеше една кутия с мини-моцарелки.Нямаше да съм аз,ако не реша малко да си усложня живота и вместо просто да ги прибавя в доматения сос,който се заех да правя за спагетите,реших да ги панирам с някаква подправка.И тъй като от последното ходене из планината си имах набрана и почти изсушена мащерка,един по един всички всички етапи от закъснелият ми обяд започнаха да се обединяват.

   Идеята за панираните моцарелки видях преди време при Дени в нейния блог Raspberry Syrup ,а рецептата е тази: https://raspberrysyrup.eu/pasta-arrabiata-golden-mozarella/. Въпреки,че е съвсем различна от моята и много по-специална,смятам че е правилно да ви посоча от къде взаимствах идеята си,а така и ще си напомням да пробвам и нейната рецепта.
 

Какво използвах:

спагети / моите са от плоските/ - половин пакет

консерва цели домати

две скилидки чесън

зехтин 

сол и кафява захар

мини моцарелки 

две препълнени супени лъжици галета

мащерка

едно малко яйце

Изобщо не е необходимо да спазвате моите количества.Още повече,че това са си общо взето две порции.Всичко е толкова лесно,че няма начин да сбъркате нито с доматения сос,нито с панирането на моцарелата.

• Сварих в подсолена вода спагетите.Аз много обичам от тези плоските,но става и с обикновени.Става и с всякаква друга паста.
• Докато спагетите се варят приготвям доматения сос.
• Използвам консерва с цели белени домати,които намачквам с ръка (или вилица,ако не ви се цапа).Тях,заедно с всяка капка доматен сос от консервата изливам в съда,в който ще правя соса.Добавям пресованите скилидки чесън и изварявам на слаб огън докато водата се изпари.Чак тогава добавям сол,кафява захар и зехтин.Накрая бъркам почти непрекъснато една-две минути.Така приготвям доматен сос и за паста и за патладжан и за риба.
• Сварените спагети веднага изсипвам в доматения сос и хубаво разбърквам.Оставих ги настрана.

! Един съвет,въпреки че аз не обичам да съветвам особено,но в случая споделям от опит.Винаги слагайте пастата в соса преди да сервирате.Дори е хубаво тя да поври и да се довари в самия сос.Така получавате в пъти по-вкусна и изцяло овкусена паста,отколкото когато я сервирате и залеете соса отделно.!

Дотук си имаме чуден обяд или вечеря.Семпъл,но много,много вкусен.

Време е обаче,както казва Джеймито Оливър да пренесем ястието на друго ниво.

Да панираме мини-моцарелките.

• Отцедих хубаво моцарелата от водата,а в малка тенджерка загрях точно един пръст олио.
• В купичка разбих яйце,а в чиния смесих галетата с мащерка.Може да посолите,ако моцарелата ви идва безсолна.
• Топвах моцарелките в яйцето и хубаво ги овалвах в галетата.
• Пържих за съвсем кратко време.Тъй като са кръгли топчета лесно ги обръщах,само ги търкалях в олиото.
• Извадих върху готварска хартия.
• Сервирах веднага горещите спагети и панираните моцарелки.
• Имах притеснение,че може да се разтекат при пърженето,но топчетата си бяха стегнати и чак когато ги извадих започнаха да се отпускат.

Ако си имате други любими подправки,използвайте тях.Може да сложите и в соса.

Аз не слагам нищо в соса,тъй като накрая след като сервирам си накъсвам листенца пресен босилек.Обожавам този аромат!

Допълнение:

• може да се използва и нормална моцарела като се нареже на филийки
• може да се панира моцарела и да се сервира само с доматен сос без паста.

Ако пастата е храна,която като мен много обичате,ето ви още идеи:

Паста с гъбено-сметанов сос

Паста с мляно месо на фурна

Паста с мляно месо и рикота

Ако рецептите,които споделям и историите,които разказвам ви харесват,заповядайте и във Фейсбук страничката на блога,където се случват още повече рецепти и истории:

https://www.facebook.com/zakakvotoidae/

В Долината на тракийските царе

   Не мога да ви опиша колко много ми липсват тези наши еднодневни тематични екскурзии из Родината.Не се надявам на много такива вече и затова не само,че се радвам на всяка,ами гледам да оползотворя възможно най-добре времето,с което разполагам.

     За Долината на тракийските царе едновременно нямам думи и в същото време толкова искам да разказвам.
    Дълги години най-известната гробница беше и първата открита,тази в Казанлък.Оригиналната е запечатана,а до нея е изградено точно нейно копие.Тъй като там съм ходила много пъти и на училищни екскурзии и със семейството,този ден реших за посветя само на най-новите или по точно казано новите за мен.Голяма косматка,Шушманец,Хелвеция,Грифони и Оструша.Всички те се намират на пътя между Казанлък и Шипка и спокойно могат да се разгледат за един предиобед.Няма да ви занимавам с подробности,а само с това,което ме впечатли и запомних

Голяма Косматка.Под тази космата могила се крие гробницата на тракийския владетел Севт III,който е бил един от най-могъщите владетели по тракийските земи.Тя е най-голяма и най-запазена от откритите досега гробници.Освен гроба на владетеля,който е напълно запазен са намерени и множество златни предмети.Гробницата има три камери и коридор,а в предната част е открит и скелета на кон.

Шушманец,Хелвеция,Грифони.Открити през 1996 година,трите се намират почти една до друга и в момента към тях има изграден Информационен център откъдето ще ви насочат или заведат до всяка една.Неочаквано и много приятно беше да разбера,че трите ще ги разгледам с един билет.

Шушманец.Това е единствения открит досега храм с вътрешни колони в камерата и в предверието.За да си представим как точно изглежда до входа и има малък макет.Според археолозите тя е ограбена още в древността,но поне дава поглед върху уникалната тракийска архитектура.

Хелвеция.Кръстена е на швейцарската фондация Хелвеция,която спонсорира разкриването на трите могили.Също ограбена още в древността,като вътре са открити само останките на коня,последно пренесен в жертва в този храм.Интересното тук е,че е била измазана с фина бяла хоросанова мазилка.В камерата има каменна врата,която има ключалка от вътрешната страна.

Грифони.Има дълъг коридор и много красива фасада тази гробница.А като се влезе в кръглата камера просто няма как да не се възхитите на прекрасния купол и ложето със стъпало пред него.Запазени са и каменните врати.Като своите съседки и тя е била ограбена много,много отдавна.

   И последната гробница,която видях в този ден, Оструша.Може да се каже,че тя беше най-впечатляваща по начина по който можем да я разгледаме.Едно е да влезете в гробница,но да я обиколите и разгледате от всички страни е нещо съвсем различно като усещане.
    Ние сега виждаме само гробницата,но под могилата има комплекс от поне 100 кв.м.Самата камера е направена от монолитен блок поставен върху плочи,а вътре има ложе и стенописи,цветовете на които могат да се видят все още.Най-добре се е запазило изображението на женска глава с кафява коса,носеща златни обици и огърлица.

Информация за гробниците.
Преди време бях чела,че има комбиниран билет за тях,който се купувал в музея в Казанлък.Сега не видях такова нещо.
Отворени са всеки ден.Почиват само в почивните дни на Коледа,Нова година и Великден.
Цената на Голяма Косматка и Оструша - по 6лв за възрастни.
Шушманец,Хелвеция и Грифони сега са обединени в един билет от 6лв.,който се купува от инфоцентъра изграден до трите,които са почти една до друга.
Информацията прочетох в сайта на Историческия музей в Казанлък.

В тези дни разгледах и манастирите на Подбалкана:

Подбалкански манастири в една почти есенна събота - Сопот

Подбалкански манастири в една почти есенна събота - Калофер

Подбалкански манастири в една почти есенна събота - Казанлък и Мъглиж

Ще ми е приятно да се запознаем и във Фейсбук страничката на блога:

https://www.facebook.com/zakakvotoidae/