Събираме спомени по улиците на Лондон

      Дойде ред да си запиша спомените и за Лондон.Тези от вас, които наминават около блога знаят, че аз имам вече едно кратко пребиваване в този град.То какво пребиваване беше, май повече видях града подземно от метрото отколкото града наземно.Но тогава си мислех, че повече едва ли ще се озова тук, така че се радвах дори на метрото и попивах всичко, което видях на светло.
   Много е важно как сте попаднали в един град и с кой.Ако сте с правилните хора, дори час ще ви е хубав и пълноценен, а с мрънкащи и недоволни и седмица може да се усети като пропиляно време.За щастие аз си бях с хора от моя кораб-майка.Хора, с които споделяме болестта наречена пътуване, с които искаме да видим максимално, но без да си пречим един на друг в събирането на спомени и впечатления.Тази статия е поздрав за тези мои травъл-другарчета.

    Събирането на спомени в Лондон започна с парка Сейнт Джеймс, през който се отправихме към първата ни спирка Бъкингамския дворец.Една дълга разходка от катеричка на катеричка,  от патка на патка и чат пат някой лебед, които като невидели животни през живота си започнахме да снимаме.

   Бъкингамският дворец беше наша цел заради събитие, което събира всички туристи около него по това време на деня, а именно смяната на караула.И тук ще вмъкна, че така ни я бяха направили тази програма, че за едно кратко все пак пребиваване в Лондон наистина видяхме максимално от него.Всичко така се съчетаваше попътно, че дори и невъзможното пак се включи в разходката ни.Да си със собствен автобус по улиците на Лондон,който да те спира по обекти е едно наистина голямо предимство и това, че пътувахме в гадския трафик изобщо не ни попречи, дори си беше бонус да разглеждаме града, а не както преди да го препускаме подземно.

   Националната галерия.Когато преди много години за пръв път чух, чу музеите в Лондон са безплатни не можех да повярвам.Разбира се, те хората си знаят как в един момент да спечелят пари от повечето туристи.Дали със сувенири или като пиете едно кафе в кафенетата в тези забележителности вие пак ще си оставите джобните там, но да има човек възможност ей така без притеснение за бюджета си да разгледа световни реликви, е нещо за което мога само да благодаря на този, който е взел това решение.

   Сейнт Пол.Ако си правите бюджетна програма и за вас е важно да разгледате максимално забележителности, ето как може да посетите тази забележителна катедрала не само безплатно, но и да послушате музика от органа.В неделя когато е службата пускат безплатно.Разбира се, няма да се мотаете там по време на молитвите на хората, което разбира се ако ви е интересно може да направите, но може да влезете и да разгледате най-спокойно.Единственото условие е да не снимате в предната част.Но смятам, че това не е пречка при условие, че няма да ви искат билет, а ще разгледате на фона на музика и накрая ще чуете и камбаните.А ако искате и още едно безплатно допълнение към лондонската ви разходка, наблизо има мол, на покрива на който има заведение с доста добри гледки.

   И отново по улиците за да се озовем до Тауър.Казват, че гарваните на Тауъра са може би най-превилигираваните поданици на кралицата, защото според легендите, отидат ли си те, с монархията е свършено.Затова си ги гледат и гледат да ги има винаги.И лошото е, че птиците си го знаят това и си живеят живота.Много нахални създания да ви кажа.Кацат до вас, взимат си от картофките ви без изобщо да се смущават.Като истински кралски особи.В крепостта може да разгледаде съкровища, злато и сребро и всякакви скъпоценности.

   И за музеите имахме достатъчно време.Някои ги видяха всички, ние се "забравихме" в природонаучния и въпреки, че малко съжалявахме за "Албърт и Виктория", единодушно се съгласихме, че повече щяхме да съжаляваме, ако за този нямахме достатъчно време.Така че всеки си получи от Лондонските музеи това, което му беше интересно.А тези, които нямаха интерес за музеи, разбрах че са ходили в Хародс.
   Снимки от музея имам за половин блог, впечатления за другата половина.Хареса ми това, че там имаше всичко, ама всичко свързано с нашата планета, че даже и с Луната.Фауната, минералите, запазени скелети на праисторически животни.На много места в реално време се показва на екрани какво се случва по света.Особено картата с действащи вулкани, земетресения.А като казах земетресение, имаше зала където се възпроизвеждаше най-силното земетресение, така както бихте го усетили ако сте в магазина по това време.Сериозно нещо и много, много плашещо за това на какво е способна природата за едно съвсем кратко време.А информацията към всеки един експонат беше наистина впечатляваща.Като да си попаднал в енциклопедия с картинки на живо.И навсякъде имаше деца, които буквално учеха по един много по-интересен и нагледен начин нз планетата, отколкото да го гледат само на картинки.

  И накрая, но не по важност и не по спомени е едно място, заради което отидох първия път в Лондон и с удоволствие се върнах.Британският бузей.От една страна го има твърдението, че съкровищата на целия свят вместо да са си по държавите са взети от британците.От другата страна пък е това, че може би ако не бяха тук, голяма част от тези експонати може би изобщо нямаше да оцелеят.Вярно е, че за да видите Египет, трябва да отидете не само там, ами да посетите и този музей и музеят в Берлин и още много други места, където всеки е взел по нещо, но пък важното е, че има места където да ги видим, а не само да си представяме как са изглеждали като много други загубени завинаги чудеса на света.

  Отскочихме дори до Гринуич и Уиндзор.Обсерваторията беше затворена вече, но успяхме да прекрачим меридиана, което беше и основната ни цел.А там едни гледки, едни поляни...

     В Уиндзор какво да ви кажа, ама то огромно нещо.Всичкото това само за една кралица.

   Самото градче Уиндзор също е много симпатично и приятно за разходка.Не подминавайте и една друга местна забележителност.Една наклонена къщичка, за която се казва, че е най-старата къща в Англия.Което донякъде е така, но и не е.По някое време тя е била съборена, но местните хора протестирали и собствениците я изграждат отново със същите материали.Само че дъските били доста влажни и след време като почнали да съхнат и къщичката се поразместила.Така, че е освен на възраст станала известна и с леко разместения си вид.

   И още има от Лондон.И на корабче по Темза се возихме с един капитан дето се изживяваше като артист.И от високо видяхме града.От небостъргач с една разкошна ботаническа градина и от Окото го погледнахме надолу.


Следва продължение...

ЛОНДОН ОТ ВИСОКО