Страници

сряда, 27 март 2024 г.

Пиле с лук и сини сливи

 


     Това ястие е едно от най-приготвяните у нас.Няма значение кой му е готвача, къде се прави, кой го яде.Присъства си сериозно в менюто.Истината обаче е, че то се появи като летен вариант на другото най-любимо ястие, което е определено зимно, а именно джолан с картофки и сини сливи.Дано някога остане малко за снимка и да ви го разкажа.
   

Какво ви е необходимо:
(за около три порции)

пилешко месо 
(долни бутчета - 6-7 броя или обезкостени две цели бутчета, или половин пиле нарязано на порции.Единствено бялото месо (само него) не е подходящо, защото това ястие си иска пилешки аромат и мазнинка)
3-4 големи глави лук 
няколко скилидки чесън (може и без тях, ако не обичате)
сушени сини сливи, по-добре е да са без костилка от съображения за сигурност
червен пипер - поне една супена лъжица
супена лъжица доматено пюре 
сол
олио

брашно за сгъстяване ако е необходимо


    Може би на тези от вас, които наминават наоколо им прави впечатление, че имам доста рецепти, в които не слагам много подправки и дори никакви.Това е, защото според мен има ястия/продукти, които си имат свой собствен вкусен вкус и няма нужда той да се потиска от подправки.
     Така е и в случая, когато сладкия лук и сладостта на сините сливи са достатъчни и каквато и да било подправка вече ще преобърне вкуса.Това разбира се не пречи да пробвате да прибавите някаква, ако прецените че ще ви хареса тя да е вътре.

   Важно! Ако сините ви сливи са прекалено сухи, предварително ги накиснете в малко гореща вода.


Нарязвате лука на едро.Обелвате скилидките и ако са много големи ги нарежете на две.

Ако си имате дълбока тенджера, която може да сложите във фурната после, започнете ястието в него.Ако нямате започнете в тенджера и прехвърлете в съд за печене.Разбира се може и  тенджера на котлон да се сготви, но на фурна става с една идея по-добре.Знаете, добто старо "да остане на мазнина"

Задушавате лука, чесъна, добавяте месото, поръсвате с червения пипер и доматеното пюре.Разбърквате и заливате с вода според порциите.Нареждате и сините сливи и поръсате с олио отгоре.

Слагате във фурната на 200 градуса с капак или покривате съда с фолио.

Печете около 40 минути (зависи от големината на месото/бутчетата/ и отвивате/махате капака.

Пробождате месото и ако влиза леко, готови са.Ако усетите натиск, завийте и оставете още да се пече.

Махате капака или фолиото и допичате още малко докато остане "на мазнина".




Кейк /кексчета/ с кисело мляко

 


   Ако не беше любопитството ми да използвам новата ми силиконова форма разделена на триъгълници, нямаше и да помисля да правя сладкиш.Нито ги умея, нито ги обичам.За протокола само ще поясня, аз не съм от онези дето не ядат сладко и държат да го знае половината свят, аз обичам сладкиши, но не ги обичам много сладки.Израстнала съм с баба диабетичка и покрай нея никога не е имало сладко, тя дори в компоти и конфитюри не слагаше.Което пък в един момент се оказва плюс за мен, защото не консумирам много захар.



    Тъй като си нямам доверие да измисля кексова смес сама, се огледах във виртуалното пространство и се сетих, че наскоро Дарето беше публикувала интересен френски сладкиш с кисело мляко
https://vkusenden.blogspot.com/2024/03/blog-post_24.html
и си казах, защо пък тази смес да не я разпределя във формата.Най-много нищо да не стане.
    То пък стана и то доста добре, но вие ако решите да опитате, печете си в нормална тавичка.Защото проблема с тази е че трудно се пренася силиконова тавичка с течна смес до фурната.Наложи се да я сложа върху тавичката ми за пица.



От оригиналната рецепта на Дарето използвах основните съставки, промених само добавките защото с такива разполагах


Какво използвах:

чаена чаша брашно (вместимост 250ml)

чаена чаша захар ( следващият път бих я намалила, за мен е убийствено сладко, но ако не ви притеснява следвайте това количество)

10 грама бакпулвер или едно пакетче

супена лъжица бурбонска ванилия (едно малко пакетче)

супена лъжица лимонови корички (пак едно пакетче)

три яйца

150 ml кисело мляко

100 ml олио

сушени плодове около три супени лъжици накиснати в толкова бренди


Смесих башното със захарта, ваниията, лимоновите корички

Разбих яйцата с олиото и киселото мляко

Двете смеси ги смесих и прибавих накиснатите плодове заедно с брендито

Разсипах сместта във формичките и пекох на 180 градуса половин час.Преди да разпределя сместта си намазних малко готварска хартия и с нея минах гнездата на силиконовата форма.

Дарето слага заливка, сервира красиво, аз само ги извадих от формата и сервирах с горчиво кафе.




вторник, 26 март 2024 г.

Солени кексчета с маслини и салвия

 

Понякога установявам, че незаслужено пренебрегвам някои подправки.И разбира се често не ги използвам съвсем по предназначение.
Оказа се, че в кексчета с маслини е точното място да се сложи салвия.Получи се невероятна комбинация от аромати.


Много вкусни.Много малко.




Какво използвах за шест кексчета, само защото тавичката ми е с толкова гнезда:

Едно голямо яйце
Половин чаена чаша кисело мляко (вместимост 250ml) с щипка сода и щипка бакпулвер
Половин чаена чаша олио
Чаена чаша брашно (вместимост 250ml), но не пълна, в която съм нарязала десетина натурални маслини
30-40 грама сирене по желание
сол, ако решите да не сложите сирене

пълна чаена лъжичка салвия ( моята е изсушена)


  • Разбиваме яйцето с киселото мляко, в което са шупнали содата и бакпулвера.Олиото.
  • В брашното слагаме нарязани маслини.Така избягваме да ги овалваме отделно с брашно за да попие излишната течност по тях.
  • Прибавяме и салвията.
  • Смесваме течната смес с брашното и получаваме гъста смес.
  • Ако искате сложете сирене добре натрошено, ако не, посолете, но имайте предвид, че и маслините добавят сол и вкус.
  • Разпределяме във форми за кексчета ( с хартия или без, както сте свикнали).
Аз научих един много практичен начин за сгъване на хартия за печене , така че да се оформят за кексчета.Нарязвате на квадрати хартия за печене, които сте преценили според формичките.Обръщате с дъното нагоре чашки (без дръжки), притискате квадратите хартия и тя се оформя като формичка.Нареждате във формите или тавичката ви с гнезда за кексчета и разпределяте сместта в тях.И понеже си е хартия за печене, готовите кексчета се вадят страшно лесно, без изобщо да залепват.
  • Печем на 190 градуса поне половин час.



неделя, 24 март 2024 г.

Супа с агнешка главичка и зелении

 


   Тази супа трябваше да бъде като вече описаната от мен супа с агнешка главичка

СУПА С АГНЕШКА ГЛАВИЧКА

но поради наличие на разни пролетни зелении в къщи, прибавих и тях и се получи една наистина много богата супа.Дори да нямате различни зелении, ако имате само коприва, става превъзходно.



    В интерес на истината до преди миналата година агнешка главичка аз лично не бях приготвяла.Яла супа с нея, да, но аз да се заема от началото до края, не.Но така се случи, че ми стана интересно и то както винаги се случва, после стана едва ли не редовна супа през цялата пролет.И между другото няма да спра да се учудвам колко месо има в една глава, като имайте предвид, че езика и мозъка си ги ядем отделно.


Какво използвах:

агнешка главичка

(не мога да кажа колко е тежала, но си беше с нормален размер, ако това ви ориентира)

глава стар лук

няколко стръка зелен лук и зелен чесън

супена лъжица сух джоджен

ориз

един домат от консерва

чаена лъжичка червен пипер

супена лъжица олио

една-две супени лъжици нарязан магданоз

коприва, лапад (каквото зелено си имате)


чаена чаша кисело мляко

две супени лъжици брашно

сол и оцет



Признавам си, вида на агнешката главичка не е нещо, което ми харесва, затова бързам да я измия и сложа в тенджерата под налягане без да я гледам много, много.

Варя без сол за около 40 минути.

Сварената главичка (ако прецените, че не е сварена много, варете още, трябва да се разпада иначе ще е трудно обработването ѝ) охлаждам и отделям месото.Както споменах по нагоре, езика го нарязвам  и си го хапвам отделно, мозъка също.Той си е истински деликатес за да го хабя в супата.

В тенджера в малко олио задушавам нарязана глава лук и бялата част на пресен лук и чесън.

След като омекнат добавям малко от бульона и добавям всякакви зелении, нарязана коприва, нарязан лапад, зелената част на пресните лук и чесън, магданоз

Подправям с червен пипер и джоджен.

Заливам с бульона от сварената главичка, като го прецеждам, защото може да има малки костици.

Добавям и още вода, тъй като никога не ми е достатъчен бульона, а продуктите са доста и не се чувства че съм разредила супата.

Посолявам.

Добавям и месото и оставям десетина минути всичко да къкри на слаб котлон.

Накрая застройвам само с кисело мляко и малко брашно.Когато прибавяте застроойка, разбърквате няколко пъти но внимавате да не заври супата

Готовата супа оставям настрана да постои известно време преди сервиране.





събота, 23 март 2024 г.

Баница с коприва и черен сусам

 


Може да ви е странно, че слагам в заглавието поръската, но истината е черния сусам придава един уникален вкус към всяка хапка.







Какво използвах:

коприва
кори за баница
(моите бяха от точените турски, не много дебели)
стотина грама сирене, което зависи от това колко е солено
две препълнени супени лъжици масло
черен сусам за поръсване


Копривата бланширах, отцедих много добре (дори попих с кухненска хартия) и нарязах

Разтопих две пълни лъжици масло.

Взех една кора за баница (от онези точените турски) и понеже е огромна я накъсах на две.

Сгънах ги да се оформи квадрат.Едната намазах обилно с масло.

Отгоре сложих другата кора и отново намазах с масло.

Разпределих копривата, натроших сирене.

Завих на руло.Разязах на няколко места, но не докрая.

Отгоре отново намазах с масло и поръсих с черен сусам

Завих и пекох на 200 градуса докато се зачерви.Около десетина минути, защото реално няма яйце в плънката, което трябва да се пече.Но може да се намаже отгоре с малко жълтък.

Вадя и покривам с кърпа да се отпусне.








четвъртък, 14 март 2024 г.

В Маслиновата долина на Турция /Гюре, Стъпката на дявола, остров Джунда, Чанаккале/

 


Различният ми 8ми март.



Обикновено този ден минава в кафета и цветя по главната.Тази година обаче си бях казала, че няма да пропускам възможности за близки и далечни разходки, още повече, че поради всякакви лични и работни причини миналата година напуснах пределите на страната само веднъж за кратко.Но ето, че се появи възможност, в която можеше да съчетаем празник, разходка по места, където не съм ходила, че и минерален басейн, в който да топим организмите.
В сайта на любимата агенция "Глобус ЕС" намерихме точно това.Четири дни в маслиновата долина с нощувки в Гюре.
Знаете, че аз си казвам всичко и всичко ще си разкажа подробно.
Два автобуса потеглихме през ноща и преди обед бяхме там.Настанихме се и тръгнахме да се разхождаме.Гюре е едно от многото крайбрежни селища в района, в което и живеят хора и идват много през лятото, кой в хотел, кой в многото вили покрай брега.Разбира се в началото на март беше тихо, спокойно и все пак хладно.Крайбрежната алея беше почти пуста, като изключим милион и едната котки тук.Аз честно казано толкова котарани на едно място не бях виждала.
Първият и вторият ни ден си бяха за почивка и разходки.Разходките бяха из улиците, почивката в горещия басейн с минерална вода.Той целият район е насочен към това, че в хотелите има термална вода.












На 8ми март ходихме до мола на съседния град, където за малко да се забравя в намаленията на Мадам Коко, но това е друга тема.
Вечерта беше музика и танци до среднощ и още малко.Купона беше страхотен, защото хората бяхме такива, че музикалните ни интереси бяха сходни и минавахме от блусове, през хорА, Бони М, Сигнал и Бон Джоуви.Имахме и фантастични изпълнения на Деян Митев, който буквално разтърси хотела с гласа си.И това две вечери подред, защото купона продължи и на следващата вечер.И как няма като в целия хотел си бяхме само ние.
В събота имахме цял ден екскурзия.Спирка в магазин на фабрика за маслини и зехтин, все пак сме в Маслиновата долина, която наистина оправдава името си, защото всяко свободно късче земя е заето с маслини, включително и склоновете на хълмовете.
В магазина имаше различни зехтини, продукти от тях, взех си колкото да не е без нищо, защото като си помислих за домашния зехтин, който си купувам, защо ми е да взимам друг.Но пък си взех сладко от маслини, като нещо наистина различно.Ще видим сега колко време ще стои в шкафа.
Следващата ни спирка беше на едно високо място, наречено Seytan sofrasi, откъдето се разкриват невероятни гледки към морето и близките острови.Казват, че залеза там не е за изпускане, но и сутрешните панорами си бяха доста впечатляващи.










След като слязохме от високото се насочихме към остров Джунда, където прекарахме в ядене на прясна риба, дундурма и разходки по калдъръмените улички, които все още не бяха огласяни от тълпите туристи, което пък ги правеше не толкова привлекателни, може би защото без хората човек се заглежда в подробностите.Предполагам, че през лятото ще е по живописно и когато нацъфтят цветята, кафенетата подредят и разкрасят масите си, саксиите по прозорците ще примамват фотографите да ги снимат, а не да искат да ги поливат.Крайбрежната алея обаче ми стана любима, малки шарени лодки, рибари, чайки се надпреварват над водата, а стотици котки ги наблюдават от брега.Ресторантчета и кафенета, места с различен сладолед.Опитах сладолед със сакъз, нещо много интересно и необичайно.
И храната, прясна риба в различни видове, които чакат да ги изберете и да ви ги приготвят на момента, хрупкави калмари, вкусните салати, които може предварително да видите и да се затрудните, коя да изберете.Аз честно казано мога да ям само турските салати и разядки и го правех на вечеря, че и повтарях.







































Последният ден пътувайки към дома, се разходихме в Чанаккале.









Хотелът.Хотел Сарухан в Гюре.Хотелът не е огромен комплекс, четиризведен.Наскоро реновиран по описание и това си личеше и на място.Много приятен интериор, отвън също.Фоайе, коридори, стаи всичко си личеше, че е освежено и подновено.Не че зная какво е било, но то си личи когато един хотел е подновяван.Чисто и свежо е навсякъде.Много красива зимна градина около която се вие стълбището и е център на всичко.С най-големият бенджамин, който съм виждала.
Стаите много чисти, има халати и чехли.
И сега, за съжаление това, което не беше реновирано е точно това, с което този хотел би трябвало да привлича туристите.Спа зоната.Разкошен горещ басейн с минерална вода.Не голям, но наистина много приятно беше в него.Може би заради водата не бих обърнала внимание на другото.Натоплихме кокалите. Но имаше едни такива неща, които не струват нищо, дори усилия, които обаче оставят едно такова не съвсем приятно усещане, като например това, че около басейна имаше няколко стари и мръсни шезлонги.Можело е просто да ги махнат.Тавана също можеше да изглежда по-чист и боядисан.Беше и доста мрачно.Сауната и хамама обаче бяха добре.Стаичките за масаж, които аз не видях, но ми споделиха, че в тях ти идва да затвориш очи.Външният басейн, който разбира се беше празен е с доста добри размери.Ще е доста приятно край него през лятото.
С една дума, едно така, друго иначе.
Храната беше добра.Хотелът предлага закуска и вечеря.Закуската като за четири звезди.Различни печива, банички, пурички със сирене, ачма ,много видове сирене (аз се улях с прясното), нес кафе, турски чай.Вечерята беше от много салати и жестоки разядки, с които аз преяждах, няколко ястия, кебап и нещо друго, супа.Десертите бяха изцяло сиропирани турски сладкиши, баклава, кадаиф, курабийки.Имаше и плодове.Алкохола се заплаща.Водата беше безплатна и навсякъде.Можеш да си вземеш колкото искаш.
И още нещо, ако на някой му предстои или пък реши да отсяда в хотела, но е алергичен към котки, да се запаси с лекарства.Те са навсякъде и понякога присъствието им се усеща и във въздуха, а който е имал мъжки котарак знае какво имам предвид.Аз обичам животните и на мен не ми пречеха, но да знаете, спят и се разхождат навсякъде.Което пък ще се хареса на хората, които ги обичат, ще имате коте за галене по всяко време и място.
Накрая, но не на последно място, организацията беше перфектна както винаги, в това никой от нашия град не се съмнява, водачите ни Кадем и Данчо чудесни както винаги.
Може да кажете, че съм пристрастна, но истината е, че най-хубавите и различни програми след като аз съм пътувала с кой ли не, ги измисля Емилия Георгиева.Аз винаги казвам, че имаме късмет с нея.След като толкова години съм тръгвала от София, не мога да се нарадвам на факта, че тръгвам от къщи и то към нещо винаги добре измислено и различно.










И така...едно отметнато, нови пътешествия предстоят 🙂