Страници

понеделник, 26 декември 2016 г.

Набързо измислени зелеви сармички


    По време на коледните празници докато правим различни ястия,винаги остават продукти.Този път останаха доста зелеви листа,парче праз,сушена червена чушка.Дори две вратни пържоли.Мислех,че от това би станала интересна супа,но след кратък размисъл(най-вече защото по празници размишляването е трудна дейност), реших да направя сарми.

Какво е необходимо:

зелеви листа
праз
глава лук
вратни пържоли
суха червена чушка
чубрица
олио
сол
вода и зелева чорба

  • Ако имате достатъчно кисело зеле,количеството на плънката не трябва да ви притеснява.Ще направите сарми според плънката,както се получи при мен.
  • Приблизителните количества при мен бяха глава лук,половин стрък праз,две вратни пържоли и една суха червена чушка
  • Нарязвате лука и праза и ги задушавате в олио и малко вода.Накъсвате сухата червена чушка.
  • Нарязвате пържолите на кубчета и ги добавяте.Изпържвате месото само докато побелее,не го препържвайте.
  • Добавяте ориз,който не трябва да преобладава.В моя случай бяха 4 препълнени супени лъжици.
  • Поръсвате с чубрица (щипка при мен) и съвсем малко сол.
  • Разбърквате добре и наливате вода,половината отколкото бихте сложили ако искахте да се свари ориза.Но в нашия случай ориза трябва да е полусуров.
  • Когато водата се поеме от ориза с получената плънка завивате сармички.
  • Аз винаги ги варя в тенджера под налягане.
  • Нареждам ги плътно,заливам по равно с вода и зелева чорба,понякога поръсвам още малко олио.Трябва да се покрият сармите,че и отгоре.По една чаена чаша вода и зелева чорба в случая.По добре да се получи повече течност,отколкото да загорят.
  • Варих 30 минути на по слабата степен и на слаб огън от момента на завиране.
  • Сармите след като са готови се оставят да си поемат както са си в тенджерата поне 20 минути.
  • Получиха се великолепни.

  

 Като правя сарми винаги съм се питала как е правилно да се изписват сарми или сърми.Оказа се,че правилния начин е сарми,защото самата дума идва от sarma dolma.Не че е кой знае каква грешка другия вариант.Важното е да има сарми :)



Ако зелевите не са ви на сърце,а обичате лозови,ето как ги правя аз:


Ако обичате киселото зеле не само завито,задължително опитайте борша.Моят си го правя така:






вторник, 20 декември 2016 г.

Фар Бретон...Oh là là

 
    Когато видях заглавието на този сладкиш първо помислих,че е порода кучета и че нещо съм объркала нещата.Но се оказа,че си е продукт на кулинарията,при това доста известен във Франция.
   Харесах си рецептата в този сайт и се придържах към тези количества на основните продукти и донякъде и в приготвянето:Непознатите френски десерти:Фар Бретон
    Това,което промених в оригиналната рецепта е,че не използвах сушени сини сливи.Не че нямам,ама тях си ги пазя за печения джолан.Докато в едно пакетче имах микс от сушени плодове,което така си стоеше и чакаше да влезе в употреба.



Какво е необходимо:
  • прясно мляко - 2 чаени чаши
  • яйца - 3 броя
  • захар - 1/2 чаена чаша
  • размекнато масло - 5 супени лъжици 
  • брашно - 3/4 чаена чаша
  • щипка сол,пакетче ванилия
  • сушени плодове - 3 чаени лъжици (толкова имах аз и се оказаха достатъчно)
  • бренди - 3 супени лъжици

  • С бренди заливаме сушените плодове.Предварително ги нарязах,защото когато се готвят сушените плодове набъбват и аз лично не ги харесвам така.Особено стафидите си стават като грозде.
  • В оригиналната рецепта сушените плодове ги варят и фламбират,но въпреки че харесвам пожарникарите, в къщи не бих правила такива кулинарни изпълнения.Само ги разбърках с брендито и ги оставих да си стоят.
  • В купа разбиваме яйцата и захарта.Прибавяме прясното мляко,маслото,ванилията и солта и разбъркваме.
  • Прибавяме брашното и отново разбъркваме добре.
  • При мен маслото се втвърди на малки парченца.В началото помислих че не съм разбила брашното,но се оказа че е масло и така го оставих.
  • Тук идва интересната част.Подобно на смес за палачинки, така и тази трябва да престои в хладилник най-малко три часа.Аз я приготвих сутринта и пекох следобед.
  • Намасляваме и поръсваме фино с брашно съд за печене.
  • Разбъркваме сместа добре и я изсипваме в тавата.Отгоре посипах напоените с бренди сушени плодове.
  • Пече се на 190 градуса около 35 минути.Проверява се с нож,ако излезе чист,сладкиша е готов.
  • Получава се много приятна коричка отстрани,а отгоре се вижда разтопеното масло.
  • Кухнята ухаеше на ванилия,масло и бренди.Страхотно.
  • Оставя се да изстине при което сладкиша спада.Реже се на парчета и може да се напудри с пудра захар,но на мен ми хареса и така.
  • Какъв вкус има ли? Нещо като крем-карамел,крем брюле и млечна баница в едно с аромат на масло и бренди.
  • Ако обичате такива десерти,опитайте и този.Неочаквано добър резултат.

Разкази с картинки за Франция може да прочетете тук: ФРАНЦИЯ

За Париж: УСЕЩАНЕ ЗА ПАРИЖ

неделя, 18 декември 2016 г.

Необикновените обикновени маслени бисквитки




      Когато вкусът е по-важен от външния вид.
А какъв аромат имат само...

Какво е необходимо:

брашно - 250 грама
пудра захар - 80 грама
яйце - 1 брой
масло - 125 грама
бакпулвер - 1 кафяна лъжичка
щипка сол
подправки:
канела - 1 чаена лъжичка
джинджифил - 1 чаена лъжичка
карамфил - 1 кафяна лъжичка
ванилия - 2 пакетчета (няколко капки,ако използвате екстракт)

сушени плодове по желание - около 2 супени лъжици
използвах сушени червени боровинки




  • Смесваме размекнатото масло с пудрата захар.
  • Прибавяме яйцето и разбиваме добре всичко.
  • Прибавяме брашното с бакпулвера и щипка сол.
  • Отделно си смесваме подправките.Имайте едно наум с карамфила.Той има много силен аромат и в повече не е много приятен.Ако не е на прах стрийте го добре.
  • Добавяме подправките.
  • Ако имате готови смесени миксове от подправки,използвайте ги.
  • Аз имах сушени червени боровинки и сложих и тях.
  • Замесваме тесто.
  • Върху найлоново фолио изсипваме тестото  и го завиваме като салам.
  • Оставяме в хладилника най малко половин час за да се стегне.
  • Нарязваме втвърденото тесто на филийки,нареждаме ги в тава и печем на 180 градуса 10-12 минути или докато започнат да стават златисти.
  • Дори да са меки не ги оставяйте повече.Меки са заради маслото,а не защото не са готови.
  • От посоченото количество ми излязоха 22 средно големи бисквитки.
  • Разбира се,може да си ги направите и красиви.Разточвате тестото и си правите бисквитите в различни форми.

Ако моите рецепти ви харесват,моля споделяйте.
Заповядайте да се запознаем и във Фейсбук: https://www.facebook.com/zakakvotoidae/

сряда, 14 декември 2016 г.

Пилешки ролета с броколи и топено сирене


Всичко важно е в заглавието.

Заедно и поотделно и пилешкото месо и броколите са родени да бъдат в комбинация с топено сирене.


Какво е необходимо:
  • пилешки гърди /или пържоли/ - 3 броя
  • топено сирене  - 120 грама /количеството е по опаковка,но може и повече/
  • броколи 
  • кашкавал за настъргване - 150 грама



Броколите ги накъсвам на розички,измивам и сварявам на пара.Може и да се бланшират в солена вода,но стават прекалено водни.
Пилешките гърди с помощта на остър нож ги оформям на тънки парчета,така че да могат да се навиват.
Слагам в средата парче топено сирене и розичка броколи.Ако топеното сирене не е много солено,посолете месото предварително.
Завива на рулце.
Нареждам ролетата в съд за печене плътно едно до друго.Така няма опасност да се развият.
Около тях нареждам още топено сирене,което се разтопява при печене и се получава страхотен сос.
Останалите броколи може да си ги оставите за гарнитура,но може и част да наредите около ролетата,тъкмо ще ги притискат.
Наливате вода да покрие дъното.В моя случай е една чаена чаша.
Не използвам никаква мазнина! Тази,която се съдържа в сиренето и кашкавала е достатъчна.
Пека в загрята на 200 градуса фурна най-малко половин час,все пак е пилешко месо.Проверявам с нож,ако влиза свободно до края на ролето,готови са.
Когато са готови поръсвам с настърган кашкавал и оставям докато се запече и той.
Това ястие съм го приготвяла и без да навивам пилешкото месо.Нарязвам на късчета и нареждам заедно с броколи,топено сирене и вода в съд за печене.Когато е готово поръсвам с кашкавал.



вторник, 6 декември 2016 г.

Чудната супа с тиква на майка



   
   От много време искам да покажа и разкажа за тази супа.Рецептата е на майка ми, тя обича да си измисля такива леки супички.Правя я винаги когато имам тиква в къщи.


Какво е необходимо:

тиква
праз
моркови
пресен магданоз
зехтин
сол на вкус



  • За тази супа няма точни количества.Кой да тегли тиквата и да мери праза.
  • Приблизителното съотношение все пак е тиква: праз:моркови - 3:2:1
  • Прибавяте и няколко стръка пресен магданоз.
  • Всичко се слага в тенджера залива се с вода и се сварява,добавят се капки зехтин и сол на вкус.
  • Сварените зеленчуци се пасират и ако е много гъста се разрежда с вряла вода.Гъстотата е въпрос на вкус.
  • При сервиране се прибавя оцет или лимон.
  • Поднасям различно,с филийки пълнозърнест или ръжен хляб с кашкавал или казано иначе принцеси,с банички със сирене,с фокачи...Но най-често си я хапвам само така,гореща с капки оцет.





Старите снимки, които обичам да си запазвам:










Ако рецептата Ви е харесала, моля споделяйте.

Ако са ви интересни рецептите ми и разказите с картинки,заповядайте при мен и във Фейсбук:




петък, 2 декември 2016 г.

Корфу,заради една книга


   Точно така,когато един предновогодишен ден потеглих за гръцкия остров Корфу,отидох заради една книга.Една от най-любимите ми, "Градината на боговете" на Джералд Даръл. Чета си я от време на време и винаги се смея до сълзи на невероятния хумор на този човек.Да не говорим за начина по който описва красотите на острова,любовта си към всяка една животинка и не на последно място готварските угощения на майка си.Храната така оживяваше пред очите ми,че реших,че искам и моите ястия някога да бъдат описвани по неговия начин.Не мога да се въздържа и да не ви копирам абзаца,който завинаги ме спечели за кулинарията:

"Накрая всичко беше готово. Плъзгащите се врати между трапезарията и гостната бяха отворени и просторната стая, която се получи по този начин, беше осеяна с цветя, балони и картини. По дългите маси с бели като скреж покривки блестяха сребърни прибори, а помощните масички се огъваха под тежестта на студените закуски. Едно прасе сукалче с портокал в устата, с кафява и лъскава като на мумия кожа, беше положено редом с глигански бут, лепкав от соса, приготвен с вино и мед, набоден с бисерни скилидки чесън и кръгли семенца от кориандър. Планини от препечени като бисквити пилета и пуйчета се редуваха с диви патици, пълнени с продълговат ориз, бадеми и стафиди, с горски бекаси, набучени на бамбукови шишове; купчините шафранен ориз, жълти като лятна месечина, обещаваха скрити съкровища и караха човек да се чувства като археолог, защото в тях се спотайваха крехки розови късчета месо от октопод, печени бадеми и орехи, зрънца зелено грозде, месести резенчета джинджифил и кедрови семена. Кефалите, които бях донесъл от езерото, кафеникави и изгорени тук-там от въгленчетата, блестяха, покрити със зехтин и сок от лимон, поръсени с нефритово зелени прашинки копър — рибите бяха наредени една до друга в огромни чинии и приличаха на флотилия от странни лодки, закотвени в някой залив. Разпръснати тук-там, по масата имаше по-малки съдинки — със захаросани лимонови и портокалови кори, със сладки царевични зърна, с плоски и тънки овесени бисквити, по които блестяха като диаманти кристалчета морска сол, с лютеници и с туршии — десетки цветове, миризми и вкусове, които приятно дразнят или са като мехлем за вкусовите телца. Пред очите ни беше един връх в кулинарното изкуство: стотина необичайни корени и семена предлагаха сладкия си дъх, зеленчуци и плодове бяха пожертвали своите кори и сърцевини за леки и благоуханни сосове, и марината, в които плуваха птици и риби. Стомахът се свиваше пред купищата ядивни цветове и миризми, човек изпитваше чувството, че ще изяде не друго, а една великолепна градина, един многоцветен гоблен; клетките на дробовете му ще поглъщат аромата на вълни, докато опиянението не го повали като бръмбар в чашката на роза."

   Но да се върна към острова,който дори през зимата си беше много зелен и приятно топъл.За разлика от другите гръцки острови,които съм виждала само на снимка,този е най-зеления и най-различния.Причината за това е,че острова е бил под различни  културни и не само влияния и те са оказали голямо влияние и върху архитектурата му.

    Интересно ми беше на острова,въпреки че местата които посетихме нямаха нищо общо с книгата.Даръл описва горички,плодови градини,тихи и закътани плажове и най-вече колоритните местни жители.За времето на острова прекарано в туристически мероприятия не я почувствах атмосферата от книгата.Може би човек трябва да поживее там за да има основание да описва атмосфери и хора,а за няколко дни и една новогодищна нощ мога да споделя само туристическите моменти.


    В столицата на острова една от задължителните спирки е  църквата Свети Спиридон където се пазят мощите на светеца,пазител на града и причината две трети от мъжете на острова да се наричат Спирос.Пробвайте какво ще се случи,ако застанете в центъра на големия градски площад и извикайте "Спироооо".
    А на няколко километра от столицата е може би най-посещавания обект на острова,двореца на императрица Елизабет,но позната сред шиещите гоблени и не само като Сиси.Пред входа на двореца има нейна статуя в естествен ръст.Нали знаете,че тя е била вманиачена на тема фигура и най-големия пир, който си е позволявала е цяло зелево листо?
    Дворецът е прекрасен.Зали,стаи,градина,статуи...всичко си има.

   Цял един посветихме на мястото наречено Палеокастрица.Разгледахме един манастир кацнал на високо с чудни гледки към морето.Има плажове и малки и големи.Освен море гидовете ще насочат погледа ви към едни скали,които според легендата са вкаменения кораб на Одисей.В манастира освен църковни работи се разглежда и интересен малък музей.Това място най-много ми напомни книгата на Даръл,с малките заливчета и каменисти плажове,малки китни горички...изобщо островна поезия.
  И други местенца има за разглеждане.Едно островче наречено Мишия остров.Крепост,защото какво е остров без крепост,която да го пази от лоши хора.Малки тесни улички в столицата с малки прекрасни магазинчета.

    И нови храни опитах на острова.Плодовете кумкуат,които както лимоните в Южна Италия тук да превзели всички сувенири и хранителни произведения.То бонбони ли няма с тях,шоколади,в кексове,на сладко в бурканчета,ликьори.Оранжевия цвят беше превзел две трети от магазините.
     Много ми бяха гадни (съжалявам,ама така си беше).

    И интересни събития има на Корфу.Ако сте тук на Великден има опасност да ви замерят с гърне по главата,но не защото ще ядосате местните Спировци,а защото такава е традицията да се чупят глинени гърненца по улиците.












   Гръцки остров през зимата е нещо съвсем различно от гръцки остров през лятото,но се радвам че видях Корфу в този му тих и спокоен вид,когато по улиците срещахме предимно местни хора и туристите не бяха преобладаваща част,както предполагам е през лятото.Знае ли се,може да го видя как изглежда и в лятно зелено.Затова...до нови срещи Корфу.






И понеже цялото пътуване беше заради едната книга,няколко любими цитата от нея:

Тази година имаше изключително плодородно лято, сякаш слънцето бе изтръгнало от острова особено щедър дар: за пръв път видяхме такова изобилие от плодове и цветя, за пръв път морето бе толкова топло и пълно с риба, за пръв път толкова много птици отглеждаха рожби, излюпваха се пеперуди и други насекоми, които пърхаха из околността. Дините със сърцевина като розов сняг, хрупкава и хладна, представляваха внушителни ботанически гюллета, толкова големи и тежки, че всяко би могло да изравни със земята цял град; едрите праскови, оранжеви или румени като месечина по жътва, надничаха от листака с плътни кадифени кожици, издути от сладък сок; жълтите и черни смокини се пукаха от зрелост и в розовите цепнатини се виждаха златистозелените златки, опиянени от пищното и безкрайно великолепие.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------

Черешовите дървета стенеха под тежестта на плода и градините приличаха на място, където е бил посечен някой грамаден змей, опръскал шумата с алени и виненочервени капки кръв. Царевичните кочани бяха лакът дълги, а когато човек захапеше светложълтата мозайка на зърната, белият млечен сок пръсваше в устата му. По дърветата едрееха и се пълнеха нефритово зелените бадеми и орехи, а нанизите от гладки и изящни маслини проблясваха като лъскави птичи яйца сред шумата.
------------------------------------------------------------------------------------------------------

Първоначално потеглихме по пътя, застлан с гъста бяла прах, лепкава като цветен прашец, и настигнахме много от приятелите ми селяни, яхнали магаретата си с намерението да отидат до пазара или до градините си, където да поработят. Това несъмнено забави хода на експедицията, защото доброто възпитание изискваше да си разменя поздрави с всекиго от тях. На остров Корфу е задължително да прекараш определено време в приказки и често получавах комат хляб, сушени динени семки или чепка грозде в знак на обич и благоразположение, така че, когато дойде мигът да се отклоня от напечения прашен път към склона с прохладните маслинови горички, багажът ми се увеличи с най-различни придобивки за ядене, най-голямата, от които представляваше диня — щедър дар, взет по настояване на мама Агати, моя приятелка, с която не се бяхме виждали цяла седмица — нечувано дълго време, през което според нея са ме оставили да гладувам.
------------------------------------------------------------------------------------------------------


Накрая, след като бях доволно нацелуван, гален и щипан, за да се уверят, че не съм призрак, те ми позволиха да седна и да представя някакво обяснение защо съм ги изоставил толкова дълго време. Не ми ли е било ясно, че е минала цяла седмица, откакто ги бях посетил? Възможно ли е, щом ги обичам, да съм толкова жесток и вятърничав, така да се бавя? И все пак, след като вече съм дошъл, не бих ли искал да получа нещо за ядене? Да, отговорих, и аз, и Сали с удоволствие бихме хапнали.
Кучетата, недотам възпитани, вече се бяха почерпили: Пикльо и Посерко си бяха откъснали сладко бяло грозде от лозницата, която пълзеше по част от стената на къщата, и лакомо го гълтаха, докато Роджър, който, изглежда, бе повече жаден, отколкото гладен, се бе настанил под смокинята и бадемите и се занимаваше с изкормянето на една диня. Лежеше, заровил нос в хладната розова вътрешност, притворил блажено очи, и смучеше през зъби сладкия леден сок. Сали получи веднага три кочана зряла царевица и ги задъвка, а за да угаси жаждата си, й дадоха кофа вода. На мене пък ми поднесоха гигантски сладък картоф (с апетитна кожа, почерняла като въглен от огъня, а вкусната му плът бе приятно кашкава), купа с бадеми, няколко смокини, две огромни праскови, жълт комат хляб, зехтин и чесън.
Щом погълнах това количество и така донякъде залъгах глада си, можех вече да се съсредоточа върху размяната на клюки. Пепи паднал от една маслина и си счупил ръката, ама че глупаво момче; Леонора щяла да си има ново бебе в замяна на онова, което умря; Яни — не, не този Яни, а другият Яни, дето живее оттатък хълма — се скарал с Таки при оценяването на едно магаре, а Таки толкова се ядосал, че стрелял с пушката си в стената на къщата на Яни, само че нощта била много тъмна, а Таки бил пиян и се оказало, че това е къщата на Спиро и сега не си говорели.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
— Мили Боже! — възкликна Лари. — Още кучета, така ли? Нали вече имаме четири!
— Те са съвсем мънички, клетите! — каза майка.
— Колко са всичко? — попита Лесли.
— Единайсет — отговори неохотно майка.
Лари остави ножа и вилицата и втренчи поглед в нея.
— Единайсет ли? Единайсет кученца? Ти си се побъркала!
— Вече ти казах, че са съвсем мънички, направо дребосъчета — смутено се бранеше майка. — А Лулу се грижи много добре за тях.
— Коя по дяволите е Лулу? — попита Лари.
— Майка им, много е миличка — отвърна мама.
— Това прави дванайсет проклетника!
— Ами… като че ли е така. Не ги бях преброила рече мама.
— Там ви е грешката — сопна се Лари. — Никой не брои! И преди да се усети, човек вече е затънал до колене в животни. Сякаш проклетото сътворение на света отново е започнало, само че още по-лошо. Преди човек да се усети, бухалите от един са станали цяла армия, тук няма стая без гълъби, полудели от любов повече от Мари Стоупс[9], навсякъде е пълно е птици, като че това не е къща, а някакъв проклет птичарник, а да не говорим за змиите, жабите и купищата дребни животиняци, които биха вършили работа на вещиците от Макбет в продължение на години. И като капак на всичко ти си отишла да вземеш още дванайсет кучета. Това е прекрасен пример за вродената лудост, която се проявява в семейството.
— Глупости, Лари, ти винаги преувеличаваш — рече мама. — Такъв шум вдигаш заради няколко кученца!
— Наричаш единайсет кученца няколко, така ли? Ще заприличаме на гръцки клон от Крафтсовата изложба[10], а всички кученца сигурно ще се окажат женски и ще се разгонят едновременно. Ще се съсипем и животът ни ще се превърне в безкрайна кучешка оргия.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------


Ако историите или както аз ги наричам разкази с картинки Ви харесват,заповядайте и във Фейсбук,ще ми е приятно да се запознаем:
https://www.facebook.com/zakakvotoidae/